Свържи се с нас

Култура

Музикален клуб „Весела“ по пътя на славата

Published

on

Вчера в София, с официално награждаване на участниците, завърши Деветият национален конкурс „Път към славата“ – 2021 г. В огромния по мащаби конкурс за изява на певци, танцьори и инструменталисти, участваха шестима млади пианисти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово, които за пореден път доказаха своя талант и спечелиха чудесни награди.

Младите габровски пианисти Полина Флориду – 6 клас, Виктор Василев – 8 клас, Александра Станева – 11 клас, Адриана Кънева – 7 клас, Симона Тодорова – 11 клас и Любомира Ангелова – 11 клас, се представиха отлично и получиха ласкави отзиви от журито в Категория „Инструментал” – проф. Красимир Тасков, проф. Атанас Атанасов и Богомила Няголова, която много сърдечно и то няколко пъти, поздрави децата от Габрово, техните родители и клавирния им педагог Весела Пенева.

Адриана Кънева и Полина Флориду се състезаваха в групата на децата от 11-13 години. Александра Станева и Виктор Василев спечелиха едногодишни стипендии по Програмата за закрила на деца с изявени дарби. Те участваха в най-голямата възрастова група, 14-18-годишни, в която бяха връчени само три награди, подплатени с три стипендии. „Изключително горди сме от факта, че сред силната конкуренция на млади пианисти от Музикалните училища в страната, две от тези стипендии спечелиха Виктор и Александра“, сподели Весела Пенева.

Полина Флориду грабна две от най-високите отличия – Първа награда за солово изпълнение и Първа награда в категорията „Клавирно дуо”, заедно с Виктор Василев. Тя направи чудесна музикална интерпретация на своята интересна програма – „Токата” от Беркович и „Две багатели” от Бетовен.

За изпълненията си на Шуберт и Крум Табаков, Адриана Кънева спечели Второ място в своята възрастова група, а Любомира и Симона получиха дипломи за отлично представяне.

Втората награда отиде при клавирното дуо Симона и Александра, Виктор и Полина станаха носители на Първа награда при клавирните дуети и впечатлиха журито.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Започнаха ремонтните работи в РЕМО „Етър“ (снимки)

Published

on

Мащабни строителни ремонти по обновяване на инфраструктурата се извършват в Регионалния етнографски музей на открито „Етър“, информира Миглена Въгленова, гл. експерт „Публичност и визуализация“ в Община Габрово.

Знаковата къща „Кръстник Колчов хан“ се преустройства в многофункционална музейна сграда с изложбени зали и пространства за работа с публики. Там ще се осигури достъп за хора с увреждания и ще бъде изградена липсващата вътрешна връзка между етажите.

Договорът се изпълнява от консорциум „ЕКСА Строй“, който работи и по реставрацията на десет съоръжения, задвижвани с вода. Между левия бряг на река Янтра и ул. „Генерал Дерожински“ обединението „Градска среда на Габрово 2016-II“ изгражда паркинги. Предвидени са настилки за пешеходен достъп, парково и улично осветление, отводняване на терена.

Сключен е договор с „Родис – Р“ ЕООД за ремонт на някогашното училище в квартал „Етъра“. Ще бъдат създадени фондохранилища и модерна лаборатория за реставрация на предмети от дърво, метал, глина и хартия. Предвидено е облагородяване на околното пространство и обособяване на паркоместа. Същата фирма ще обнови и неизползваните с години пещи за керамика в грънчарското ателие.

До дни ще бъде открита строителната площадка за цялостен ремонт на хотел „Странноприемница“ в началото на комплекса. На първия етаж ще се помещава администрацията, ще има конферентен център, хотелска част и ресторант-механа. Изпълнител на дейностите по модернизиране на базата е фирма „Кота-2001“ ООД.

В ход е процедура за избор на изпълнители за изграждане на архитектурно-художествено осветление, ремонт на експозиционните площи, преустройство на оранжерията за цветя, както и за изработката на макет, информационни табели и аудио-визуална система.

Детският обучителен център към РЕМО „Етър“ ще се изгради наново. Ще има разглобяема сцена на открито, мобилни шатри за базари, ще бъде закупен микробус и две електрически колички за гостите с увреждания.

Дейностите се реализират по проект на Община Габрово „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.

Общата му стойност е 9 779 150.00 лева – средства от Европейския фонд за регионално развитие, национално съфинансиране и кредитен ресурс от финансов инструмент.

Срокът за изпълнение е до средата на следващата година, но музеят ще продължава да посреща туристи.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Трето биенале за съвременно изкуство

Published

on

Творбите в Третото биенале за съвременно изкуство „ВРЕМЕНЕН БАЛАНС, НЕПРЕСТАННИ ТРУСОВЕ“ са независими творчески търсения, свързани с темата за БАЛАНСА, както във визуалните изкуства, така и в живота. Биеналето ще бъде открито на 18 септември, събота, от 18.00 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев” в Габрово.

Кураторите Деян Боев и Нели Недева изследват художествената дейност на 10 автори в една нестабилна житейска среда и тяхната човешка рефлексия на социалната, политическата, икономическата и културната ситуация. Творбите от изложбата са поставени в концептуалната рамка на изследването, целящо да представи изкуството като социална интервенция.

Изложбата разглежда съвременното изкуство като процес, подлагайки на съмнение идеята, че то е продукт, натоварен единствено с естетически и декоративни функции. Кураторите са поканили за участие автори, които в творчеството си търсят публичната функция на съвременното изкуство.

Провокират размисъл в зрителя, балансирайки между понятно и непонятно, между буквално и абстрактно, визуално–концептуално.

Атанас Тотляков работи в сферата на тактилното изкуство, рисунката, инсталацията и други класически и иновативни медии. Той е преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Катедра „Рисуване“.

Георги Минчев е световно признат български скулптор. Реализира проекти в областта на монументалната пластика. Основно работи с материалите камък и метал. Ръководител Катедра „Скулптура“ към ВТУ и дългогодишен преподавател в нея.

Дан Тенев е художник концептуалист. Неговите проекти са инсталации, видео, фотография, живопис, лендарт. Участва в международни биеналета на графиката в Полша, Испания, България, Канада (1986 – 1993).

Добрин Атанасов развива множество концептуални проекти. Един от двигателите на платформата „Алос“. Експериментира със съвременни образователни практики. Преподавател е в Софийски университет „Климент Охридски“ по специалност „Изобразително изкуство“ и в НГПИ „Тревненска школа“ по дисциплината История на изкуството.

Доротея Челниева е настоящ студент в НХА, София със специалност „Индустриален дизайн“. Изследва графичния и тотал дизайна, като експериментира и в областта на живописта.

Иван Борисов е настоящ студент по скулптура в Клуж, Румъния. Извежда много успешно редица концептуални пърформънси. Изследва също и възможностите на нестандартни материали в скулпурата като сапун, текстил и други, преосмисляйки ги по специфичен философски начин.

Кром Багелски е съвременен автор от български произход, който работи основно в Англия. Неговите работи са насочени към директната намеса в градска или отдалечена и слабо населена среда. Те са с монументален характер и са най-често стенопис или рисунка.

Цвета Петроова работи предимно в областта на печатната графика – както с класически графични техники, така и с компютърно-генерирани изображения. Демонстрира интерес в областта на хартиеното изкуство, дизайна, екслибриса, авторската книга и др.

Явор Костадинов работи основно със средствата на живописта и рисунката. Изследва различните възможности за внушение на медията. Работи с абсурдното, гротескното съчетано понякога и със смешното, често взаимства елементи от реалността, различни свои сънища или асоциации, които интерпретира по свой специфичен начин. Друга линия, която представлява интерес за него са работи с подчертан социален или политически коментар.

Яница Фендулова завършва магистратура по живопис към ВТУ, но работи и като пърформънс артист, занимава се с рисунка, инсталация, скулптура. Тя търси концептуалното послание на различни материали, с които представя интересен ракурс към феномена време.

Зареди още

Култура

Издаването на „Под игото“ – на предела на историята и литературата

Published

on

Габровският драматичен театър ще участва в най-голямото събитие на открито на Народен театър „Иван Вазов“ – „Театър пред театъра“. Гостуването ще бъде със спектакъла „Под игото – 1894-та“ на режисьора Петринел Гочев. Предвидени са две представления на 19 и 21 септември 2021 г., от 21.00 часа на сцената пред националната институция.

Мащабната продукция, чиято премиера мина на 10 октомври 2020 г., е създадена по новата българска пиеса „Под игото – 1894-та“ на Гергана Змийчарова. Написана е специално за отбелязването на 75-годишнината на габровския театър, 170 години от рождението на Иван Вазов – чествани през 2020 г., и 100-годишнината от кончината на писателя, която ще се отбележи на 22 септември 2021 г. Това е поводът габровската трупа да бъде поканена да се включи в събитието „Театър пред театъра“, посветено тази година изцяло на творчеството и живота на народния поет.

В постановката участват актьорите Надежда Петкова като Съба Вазова, Димо Димов като Тодор Чипев и Бойчо Огнянов, Стоян Руменин като Иван Вазов, Таня Йоргова като Нонка Чипева, Рада Госпожина и актрисата от първата трупа на Народния театър – Екатерина Златарева, Петко Петков като Иван Гешов, Светослав Славчев като Михалаки Георгиев, Любен Попов като Ян Мърквичка, Найден Банчевски като Антон Митов, Анатолий Ставрев като Иван Шишманов и Киряк Стефчов, Гордан Коев като Иван Карастоянов и Боян Петров като актьора от първата трупа на Народния театър Иван Попов. В част от сцените участват деца и младежи от местната театрална школа „Котешката къща“: Валентин Петров, Адриана Кънева, Виктория Витанова, Ивет Симеонова, Йонислава Дончева, Мария Иваничкова, Мая Дянкова, Мелани Борисова и Николет Иванова.

В постановъчния екип влизат сценографът и костюмографът на спектакъла Гергана Лазарова-Рънкъл, хореографът Светлана Цвяткова и фотографът Росина Пенчева. Музиката е написана за представлението от студио „Елисей“. Автор на плаката и мултимедията е Гергана Змийчарова.

„Под игото – 1894-та“ е спектакъл за бурните времена след Съединението и за разединението в младата българска държава, за времето на -фили срещу -фоби, на бързото замогване и бързата забрава на героите, за героите на новото време, за памет и безпаметност. Спектакъл за историята около романа „Под игото“ на Иван Вазов и амбициозното начинание на Тодор Ф. Чипев да го превърне в книга.

Актьорите от габровския театър ще ви върнат назад във времето в далечната 1894-та година. Ще се разходите по прашните софийски улици на новородената българска столица, отчайващо търсеща своето място на европейската карта. Ще се потопите в бурни борби на буйни характери, водени от амбиция, желания и неотстъпчивост, но достатъчно разумни, за да завършат начинанието си. Ще станете свидетели на зараждащата се новобългарсака интелигенция, предприемачество и навлизането на европейските норми и етикет в социалното общуване. Ще чуете спомени за времето, когато свободата е била непостижима химера, цел и упование за съществуване, време на бягство и изгнаничество. Време, в което родовата памет е отгледала бъдещата идея за национално самочувствие.

В сюжетната линия се преплитат три основни пласта, които се развиват като отделни картини на сцената: историята за трудностите около първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов, преки кореспонденции от сюжета на романа и откъси от спомените на майката на писателя Съба Вазова. Освен авторовата фикция, пиесата се базира на документални проучвания и предишни литературни изследвания върху творчеството на Вазов.

Режисьорът Петринел Гочев не изневерява на стила си да включи много и разнообразни визуални средства, мултимедия и кинематографични похвати. На сцената умело се пресъздават картини, които се случват в затворени и отворени пространства, улици, характерни за епохата, бита и нравите на София от края на XIX век. Декорите са експресивни, минималистични и стилистично обрани. В тях няма нищо натоварващо и превземащо зрителското поле. Костюмите на героите са съобразени с историческото време, отразено в пиесата. За да ги подготви, сценографът и костюмограф на спектакъла Гергана Лазарова-Рънкъл проучва множество исторически сведения, архиви, фотографии, запечатали духа и облика на епохата.

Актьорите чрез майсторската си игра и образите, които пресъздават са основната движеща сила за динамиката на сюжета. Многопластовият разказ на драматургичния текст прелива от сцена в сцена, без да се наруши смисловата нишка, като не позволява публиката да изгуби вниманието си. Позоваването на исторически факти засилва зрителското усещане за автентично случващото се действие на сцената.

Партньори в осъществяването на постановката „Под игото – 1894-та“ са Националният литературен музей заедно с къщата музей „Иван Вазов“ в София, къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот и Регионален исторически музей – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица