Свържи се с нас

Култура

„Свекърва“ се завръща с нови актьори на габровска сцена

Published

on

След близо едногодишно прекъсване на спектакъла „Свекърва“, Габровският драматичен театър възобновява представянето му. Първото представление ще бъде днес, 11 март, от 19.00 часа на голяма сцена. Промени има в актьорския състав на спектакъла. Режисьорът Петринел Гочев включва Любомира Башева, която зрителите познават от големия и малкия екран и Найден Банчевски, с който работи по последния си спектакъл „Под игото – 1894-та“.

Постановката, чиято премиера мина на 25 юни 2019 г., бързо спечели вниманието на публика и жури. „Свекърва“ е носител на две награди от XI-я театрален фестивал „Хомо луденс“ в украинския град Николаев през 2019 г. Спечелените отличия са „за постижение в театралното изкуство“ и „за сценография и костюми“. През 2020 г. спектакълът е номиниран за театралните награди за хумор и сатира „Златен кукерикон 2020“ в категорията „спектакъл“.

Експериментаторският и новаторски похват в работата на Гочев е оценен от театралната критика и медиите. Не закъснява поканата за представянето на „Свекърва“ на една от най-престижните театрални сцени у нас – Народен театър „Иван Вазов“ през ноември 2019 г. Следва гостуване на сцената на Драматичен театър – Пловдив през януари 2020 г. Така публиката, която пази спомена за христоматийни представления като „Свекърва“ на реж. Любен Гройс с Мария Стефанова и „Свекърва“ на Мариус Куркински с Виктория Колева, запълва триадата с авангардния, нов прочит на Петринел Гочев.

Тук класическият текст от Антон Страшимиров придобива своята съвременна театрална плът и пряко кореспондира с настоящото ни разбиране за семейни ценности. Темата за родствените отношения е смело преосмислена от режисьора и подадена на актьорите. Те извеждат най-ярките ѝ черти, маркиращи националните ни особености. Това, което става в дома и семейството е откровено отражение на обществото, водено от меркантилни страсти, забравило християнската всеопрощаваща сила на любовта.

Различията между поколенията, липсата на диалогичност и желание за разбиране на другия – това са само част от въпросите, поставени от Гочев и габровската трупа. Към тях прибавяме темата за свободната воля и избора ни как да я упражним. Комедийният заряд, породен от битките между снаха и свекърва, ни помага да осъзнаем собствените си слабости, да се надсмеем над ограниченията, които сами си поставяме.

В постановъчния екип влизат художникът Даниела Николчова, композиторът Ян Руменин, хореографът Светлана Цвяткова, фотографът Росина Пенчева, авторът на плаката Гергана Змийчарова и помощник-режисьорът Гинка Дичева.

Ролята на свекървата Костанда изиграва Надежда Петкова, която работи с Петринел Гочев от 2013 г. насам. В неговия спектакъл „Ромео и Жулиета“ тя игра Дойката, което ѝ донесе номинация за „Икар“ през 2014 г. за поддържаща женска роля. Друг познат на публиката актьор – Димо Димов, пресъздава образа на Баба Неделя. Подобно режисьорско решение зрителите срещат и в друга постановка на Гочев – „За Първото българско царство: Отшелника“. В нея мъже-актьори също играят някои от женските персонажи.

Актьорът Стоян Руменин се превъплъщава във Велчо-Свилен – син на Костанда. Като негова съпруга – Дечка, играе Поля Йорданова. Петко Петков влиза в ролята на Павел Кереков – брат на Дечка, а Госпожа Керекова е пресъздадена от Любомира Башева. Адриана Димова играе Дафинка – дъщеря на Баба Неделя, а Найден Банчевски се превъплащава в образите на Поручик Дойчинов и Доктора. Гинка Дичева освен като помощник-режисьор на спектакъла, се изявява на сцената в ролята на Слугинята.

Определят пиесата „Свекърва“ на Антон Страшимиров като най-българската комедия. Всеки нов режисьорски прочит безспорно го доказва. Текстът е поставян многократно на българската театрална сцена от далечната 1907 до наши дни. Екипът на габровския театър пое за втори път предизвикателството да пресъздаде света на Костанда, битките ѝ с близките и измамното надхитряване с чуждите. Първата постановка на „Свекърва“ на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“ се случва през сезон 1952/1953 г. От тогава до сега са изминали 69 години. Новият прочит е належащ, а габровската трупа ви го предлага – тук и сега.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица