Свържи се с нас

Култура

„Свекърва“ се завръща с нови актьори на габровска сцена

Published

on

След близо едногодишно прекъсване на спектакъла „Свекърва“, Габровският драматичен театър възобновява представянето му. Първото представление ще бъде днес, 11 март, от 19.00 часа на голяма сцена. Промени има в актьорския състав на спектакъла. Режисьорът Петринел Гочев включва Любомира Башева, която зрителите познават от големия и малкия екран и Найден Банчевски, с който работи по последния си спектакъл „Под игото – 1894-та“.

Постановката, чиято премиера мина на 25 юни 2019 г., бързо спечели вниманието на публика и жури. „Свекърва“ е носител на две награди от XI-я театрален фестивал „Хомо луденс“ в украинския град Николаев през 2019 г. Спечелените отличия са „за постижение в театралното изкуство“ и „за сценография и костюми“. През 2020 г. спектакълът е номиниран за театралните награди за хумор и сатира „Златен кукерикон 2020“ в категорията „спектакъл“.

Експериментаторският и новаторски похват в работата на Гочев е оценен от театралната критика и медиите. Не закъснява поканата за представянето на „Свекърва“ на една от най-престижните театрални сцени у нас – Народен театър „Иван Вазов“ през ноември 2019 г. Следва гостуване на сцената на Драматичен театър – Пловдив през януари 2020 г. Така публиката, която пази спомена за христоматийни представления като „Свекърва“ на реж. Любен Гройс с Мария Стефанова и „Свекърва“ на Мариус Куркински с Виктория Колева, запълва триадата с авангардния, нов прочит на Петринел Гочев.

Тук класическият текст от Антон Страшимиров придобива своята съвременна театрална плът и пряко кореспондира с настоящото ни разбиране за семейни ценности. Темата за родствените отношения е смело преосмислена от режисьора и подадена на актьорите. Те извеждат най-ярките ѝ черти, маркиращи националните ни особености. Това, което става в дома и семейството е откровено отражение на обществото, водено от меркантилни страсти, забравило християнската всеопрощаваща сила на любовта.

Различията между поколенията, липсата на диалогичност и желание за разбиране на другия – това са само част от въпросите, поставени от Гочев и габровската трупа. Към тях прибавяме темата за свободната воля и избора ни как да я упражним. Комедийният заряд, породен от битките между снаха и свекърва, ни помага да осъзнаем собствените си слабости, да се надсмеем над ограниченията, които сами си поставяме.

В постановъчния екип влизат художникът Даниела Николчова, композиторът Ян Руменин, хореографът Светлана Цвяткова, фотографът Росина Пенчева, авторът на плаката Гергана Змийчарова и помощник-режисьорът Гинка Дичева.

Ролята на свекървата Костанда изиграва Надежда Петкова, която работи с Петринел Гочев от 2013 г. насам. В неговия спектакъл „Ромео и Жулиета“ тя игра Дойката, което ѝ донесе номинация за „Икар“ през 2014 г. за поддържаща женска роля. Друг познат на публиката актьор – Димо Димов, пресъздава образа на Баба Неделя. Подобно режисьорско решение зрителите срещат и в друга постановка на Гочев – „За Първото българско царство: Отшелника“. В нея мъже-актьори също играят някои от женските персонажи.

Актьорът Стоян Руменин се превъплъщава във Велчо-Свилен – син на Костанда. Като негова съпруга – Дечка, играе Поля Йорданова. Петко Петков влиза в ролята на Павел Кереков – брат на Дечка, а Госпожа Керекова е пресъздадена от Любомира Башева. Адриана Димова играе Дафинка – дъщеря на Баба Неделя, а Найден Банчевски се превъплащава в образите на Поручик Дойчинов и Доктора. Гинка Дичева освен като помощник-режисьор на спектакъла, се изявява на сцената в ролята на Слугинята.

Определят пиесата „Свекърва“ на Антон Страшимиров като най-българската комедия. Всеки нов режисьорски прочит безспорно го доказва. Текстът е поставян многократно на българската театрална сцена от далечната 1907 до наши дни. Екипът на габровския театър пое за втори път предизвикателството да пресъздаде света на Костанда, битките ѝ с близките и измамното надхитряване с чуждите. Първата постановка на „Свекърва“ на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“ се случва през сезон 1952/1953 г. От тогава до сега са изминали 69 години. Новият прочит е належащ, а габровската трупа ви го предлага – тук и сега.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица