Свържи се с нас

Новини

С голямо мнозинство бе прието становище на Иво Христов относно изкуствения интелект в земеделието

Published

on

С голямо мнозинство (40 гласа „за“, 5 „против“, 0 „въздържал се“) комисията AGRI прие становище на българския евродепутат Иво Христов относно изкуствения интелект в земеделието. В изготвения от българския евродепутат и приет от ресорната комисия текст е поставен акцент както върху въздействието на въвеждането на новите технологии върху трудещите се в сектора и техните работни места, така и върху факта, че постиженията на изкуствения интелект трябва да бъдат еднакво достъпни за всички земеделски производители и животновъди, независимо от размера и местоположението на тяхното стопанство.

За първи път Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП (AGRI) предоставя становище по темата „Изкуствен интелект“.

Комисията възложи неговото изготвяне на Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Становището бе подложено на гласуване по време на вчерашното заседание на комисията, след провеждането на редица експертни дискусии в различни формати. Предстои гласуване по темата и във водещата Комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO).

Становището засяга редица актуални проблеми, свързани с въздействието върху производството, причинено от изменението на климата, очаквания ръст на световното население и произтичащото от там повишено търсене на храни, целта на стратегията „От фермата до трапезата“ да бъде намалена употребата на пестициди чрез цифровизацията на хранително-вкусовия сектор и използването на технологии в областта на изкуствения интелект и „Интернет на нещата“ (IoT).

Някои от основните акценти в документа са:

– въпросите, свързани с благосъстоянието, подобряването на условията на труд, защитата на поминъка на земеделските производители, както и изискванията за безопасни храни, приспособимостта на производителите към новите технологии с изкуствен интелект, намаляването на високите производствени разходи за европейските фермери, хуманното отношение към животните и други етични и социални аспекти трябва да бъдат приоритет, когато става въпрос за оценка на приложимостта и въздействието на изкуствения интелект и подобни технологии в сектора и селските райони;

– основателни са опасенията на селскостопанските работници, че внедряването на изкуствен интелект ще доведе до загуба на работни места, поради което трябва да бъдат следвани принципите на справедливия преход, най-вече в частта със създаване на заетост, поради което се призовават отговорните органи в държавите членки да изготвят и публикуват анализи за въздействието на въвеждането на новите технологии върху работните места и работниците в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Те трябва да бъдат подготвени в социално партньорство и диалог с работодатели, служители и техните синдикати;

– постиженията на изкуствения интелект и дигитализацията трябва да бъдат достъпни за всички земеделски производители и животновъди, независимо от размера и местоположението на тяхното стопанство; малките и средни предприятия трябва да бъдат подпомогнати в своята дигитална трансформация поради ограничения им ресурс;

– когато се използват публични средства, научните изследвания, разработването и прилагането на изкуствен интелект следва да се ръководят от принципа „публични средства – публични данни“; всяко публично финансиране на изкуствен интелект в селското стопанство следва да е съсредоточено върху цялостни решения в областта на околната среда, изменението на климата и продоволствената сигурност;

– технологиите в областта на „Интернет на нещата“ (IoT), и по-специално изкуственият интелект, представляват значителна възможност за модернизирането, автоматизирането и подобряването на ефективността и устойчивостта на хранително-вкусовия сектор и за развитието на селските райони;

– инвестициите в изкуствен интелект крият значителен финансов риск и могат да доведат до задълбочаване на свръхзадлъжнялостта на земеделските стопани, с което да се увеличи тяхната зависимост от други участници в селскостопанския сектор и да се способства за пренасочване на стойността, произведена от земеделските стопанства, към доставчиците на агрооборудване;

– призовава се Европейската комисия да включи прецизното земеделие като ключов компонент в стратегията „От фермата до трапезата“, за да се създаде възможност за пълноценно използване на нейния потенциал за устойчиво управление на ресурсите и ефективно производство на храни;

– поставя се акцент върху факта, че Европейската комисия трябва да извърши задълбочен анализ на въздействието на съответните технологии, върху най-често отглежданите селскостопански животни като говеда, овце, кози, свине, птици и пчели, което ще бъде от решаващо значение за проектирането и внедряването на изкуствения интелект в ЕС.

На експертна дискусия по темата Иво Христов изрази мнението си, че част от кредото на европейския подход в сферата на изкуствения интелект е човекът да съхрани контрол над изкуствения интелект.

„Дали ще успеем, зависи от нашия разум и волята ни“, смята евродепутатът.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Новини

България отбелязва 113 години Независимост!

Published

on

Навършват се 113 години от обявяване Независимостта на България. На 22 септември, през 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново княз Фердинанд обявява България за Царство, приема титлата Цар на българите и скъсва васалната връзка с Османската империя.

Независимостта е обявена при управлението на правителството на Александър Малинов против волята на великите сили, наложена с Берлинския договор.

Според него териториите на Северна България са включени в така нареченото Княжество България, което остава зависимо от султана, дори и след Съединението с Южна България през 1885 г.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

*Използваното фоново изображение е на: timetravel.bg.

Зареди още

Новини

Възможно е изграждането на пречиствателна станция за питайна вода в Трявна

Published

on

Това стана ясно, днес, на проведена работна среща между кметът на Община Трявна Силвия Кръстева, обединение “АКВА ПУЛ” ДЗЗД и инж. Владимир Василев – управител на “ВиК” ООД – Габрово.

Фирмата, сключила договор с Министерството на регионалното развитие и благоустройство състав пое ангажимент да изиска от МРРБ изготвеният проект за хидровъзел “Нейковци”, който включва изграждането на нова пречиствателна станция за питейна вода и завършването на язовир “Нейковци”.

“Изграждането на пречиствателна станция за питейна вода е сред водещите приоритети на Община Трявна и ние очакваме съдействие за отпускане на финансови средства по проекта, който вече е изготвен” подчерта Силвия Кръстева.

Кметът на града запозна детайлно присъстващите с планираното издаване на цифрова карта с цялата водопреносна мрежа на територията на общината; кандидатстването за отпускане на финансови средства, с които ще бъде поставен нов водопровод в землището на село Черновръх, местността Варницата и Данова поляна, както и изграждането на колектор на ул. “Украйна”, който ще се свързва с Пречиствателната станция за отпадъчни води в Трявна.

“АКВА ПУЛ” ДЗЗД изпълнява обществена поръчка и ще изготви Регионални прединвестиционни проучвания, които ще посочат всички проблеми на територията на “ВиК” ООД, Габрово.

За всички констатирани несъответствия ще бъдат разгледани съответните мерки за отстраняването им, след което ще бъдат предложени за финансиране с европейски средства или ще се търсят други възможности за отпускане на такива.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

Областният награди отличени от здравния министър медици

Published

on

Областният управител на Габрово Борислав Бончев награди отличени от здравния министър медици за постигнати резултати в имунизационната кампания.

Министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров удостои с грамоти за изключителна ангажираност и постигнати резултати по отношение на имунизационната кампания на Република България срещу КОВИД-19 медици от област Габрово.

Днес областният управител Борислав Бончев връчи на д-р Нели Ноева, директор на ДКЦ 1 – Габрово, грамотата от Министъра за екипа на имунизационните кабинети към Центъра с благодарност за проявената от тях съпричастност, старание и постигнати резултати към кампанията.

„За проявена висока активност, професионален ангажимент и постигнати резултати при реализацията на имунизационната кампания на Република България за ваксинация срещу КОВИД-19“ беше отличен и общопрактикуващият лекар д-р Нено Ненов, който беше възпрепятстван и не можа лично да получи своята грамота, но тя ще му бъде предадена, подчерта директорът на Регионалната здравна инспекция д-р Николай Пенчоков.

Той заедно със своя заместник д-р Ирина Моровякова присъства на срещата с областния управител, по време на която подчерта голямата заслуга на всички центрове в областта, където се извършва имунизация.

„Те дадоха старта и без тази подкрепа резултатите нямаше да са такива към днешна дата. Само в ДКЦ – I от 1 януари до днес са поставени близо 9000 ваксини, а д-р Ненов е поставил 1534 дози. В цялата област колегите работят със сърце и отдаденост – каза още д-р Пенчоков. “

Това е една благодарност, доказателство, че работата им се вижда и оценява, категоричен бе областният управител.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица