Свържи се с нас

Новини

С голямо мнозинство бе прието становище на Иво Христов относно изкуствения интелект в земеделието

Published

on

С голямо мнозинство (40 гласа „за“, 5 „против“, 0 „въздържал се“) комисията AGRI прие становище на българския евродепутат Иво Христов относно изкуствения интелект в земеделието. В изготвения от българския евродепутат и приет от ресорната комисия текст е поставен акцент както върху въздействието на въвеждането на новите технологии върху трудещите се в сектора и техните работни места, така и върху факта, че постиженията на изкуствения интелект трябва да бъдат еднакво достъпни за всички земеделски производители и животновъди, независимо от размера и местоположението на тяхното стопанство.

За първи път Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП (AGRI) предоставя становище по темата „Изкуствен интелект“.

Комисията възложи неговото изготвяне на Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Становището бе подложено на гласуване по време на вчерашното заседание на комисията, след провеждането на редица експертни дискусии в различни формати. Предстои гласуване по темата и във водещата Комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO).

Становището засяга редица актуални проблеми, свързани с въздействието върху производството, причинено от изменението на климата, очаквания ръст на световното население и произтичащото от там повишено търсене на храни, целта на стратегията „От фермата до трапезата“ да бъде намалена употребата на пестициди чрез цифровизацията на хранително-вкусовия сектор и използването на технологии в областта на изкуствения интелект и „Интернет на нещата“ (IoT).

Някои от основните акценти в документа са:

– въпросите, свързани с благосъстоянието, подобряването на условията на труд, защитата на поминъка на земеделските производители, както и изискванията за безопасни храни, приспособимостта на производителите към новите технологии с изкуствен интелект, намаляването на високите производствени разходи за европейските фермери, хуманното отношение към животните и други етични и социални аспекти трябва да бъдат приоритет, когато става въпрос за оценка на приложимостта и въздействието на изкуствения интелект и подобни технологии в сектора и селските райони;

– основателни са опасенията на селскостопанските работници, че внедряването на изкуствен интелект ще доведе до загуба на работни места, поради което трябва да бъдат следвани принципите на справедливия преход, най-вече в частта със създаване на заетост, поради което се призовават отговорните органи в държавите членки да изготвят и публикуват анализи за въздействието на въвеждането на новите технологии върху работните места и работниците в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Те трябва да бъдат подготвени в социално партньорство и диалог с работодатели, служители и техните синдикати;

– постиженията на изкуствения интелект и дигитализацията трябва да бъдат достъпни за всички земеделски производители и животновъди, независимо от размера и местоположението на тяхното стопанство; малките и средни предприятия трябва да бъдат подпомогнати в своята дигитална трансформация поради ограничения им ресурс;

– когато се използват публични средства, научните изследвания, разработването и прилагането на изкуствен интелект следва да се ръководят от принципа „публични средства – публични данни“; всяко публично финансиране на изкуствен интелект в селското стопанство следва да е съсредоточено върху цялостни решения в областта на околната среда, изменението на климата и продоволствената сигурност;

– технологиите в областта на „Интернет на нещата“ (IoT), и по-специално изкуственият интелект, представляват значителна възможност за модернизирането, автоматизирането и подобряването на ефективността и устойчивостта на хранително-вкусовия сектор и за развитието на селските райони;

– инвестициите в изкуствен интелект крият значителен финансов риск и могат да доведат до задълбочаване на свръхзадлъжнялостта на земеделските стопани, с което да се увеличи тяхната зависимост от други участници в селскостопанския сектор и да се способства за пренасочване на стойността, произведена от земеделските стопанства, към доставчиците на агрооборудване;

– призовава се Европейската комисия да включи прецизното земеделие като ключов компонент в стратегията „От фермата до трапезата“, за да се създаде възможност за пълноценно използване на нейния потенциал за устойчиво управление на ресурсите и ефективно производство на храни;

– поставя се акцент върху факта, че Европейската комисия трябва да извърши задълбочен анализ на въздействието на съответните технологии, върху най-често отглежданите селскостопански животни като говеда, овце, кози, свине, птици и пчели, което ще бъде от решаващо значение за проектирането и внедряването на изкуствения интелект в ЕС.

На експертна дискусия по темата Иво Христов изрази мнението си, че част от кредото на европейския подход в сферата на изкуствения интелект е човекът да съхрани контрол над изкуствения интелект.

„Дали ще успеем, зависи от нашия разум и волята ни“, смята евродепутатът.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Култура

„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Published

on

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.

Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.

Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.

Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.

Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.

Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Зареди още

Крими

Мъж падна от мост в река Росица

Published

on

33-годишен мъж е пострадал, след като е паднал от мост в коритото на река Росица, в района на севлиевското село Горна Росица.

Инцидентът е станал тази сутрин, около 07.20 часа, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово. На място незабавно са били изпратени екипи на полицията, пожарната и спешна помощ.

Служители на пожарната служба в Севлиево предприели действия по изваждането на 33-годишния мъж от речното корито. Пострадалият бил транспортиран в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“- Габрово.

Към момента се уточняват характерът и степента на получените наранявания. На място се извършва оглед. Изясняват се обстоятелствата около инцидента.

Зареди още

Новини

Пепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра

Published

on

Капитанът на Янтра Петър Казаков записа мач №200 със зелено-бялата фланелка. Постижението той записа при гостуването за Купата на България срещу тима на Оборище от Панагюрище, когото габровци победиха с 3:1.

Преди началото на победата тази неделя на Янтра над Вихрен (Сандански), габровският клуб удостои Пепи с фланелка с номер 200, в знак на признание за официалните му мачове. Изненадата за него беше още по-голяма, тъй като отличието му връчи неговият син Петър Казаков-младши.

„200 мача не са просто число. Те са години, тренировки, пътувания, победи и неприятни загуби. Те са голове, битки, контузии, усмивки и безброй моменти, в които е давал всичко за емблемата.

В над 150 от тези мачове Пепи е извеждал Янтра с капитанската лента на ръката. А 24 пъти е оставял името си и на таблото с головете.

Но зад цифрите стои нещо много по-важно – характер, сърце, отдаденост. Усмихнат извън терена, непримирим на него. Боец, който никога не пести сили и винаги е готов да даде над 100 процента. И може би точно затова е толкова обичан от хората в Габрово. Защото Пепи не е просто футболист на Янтра. Той е наш“, споделиха от клуба.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица