Българският полицай може да работи и изпълнява задълженията си, но трябва да му се помага или поне да не му се пречи.

Експертите, наблюдаващи сектор “Сигурност”, навярно са забелязали небивалото старание и компетентност, които проявяват отделни подструктури на МВР близо 3 седмици. Въпреки вилнеещата престъпност се забелязват проблясъци на това, за което повечето служители са започнали работа в министерството – противодействие на престъпността, порядъчност, работливост, оперативно майсторство.

Светкавично, за вече привикналия със скоростта на охлюв зрител, действие на полицията във Велико Търново доведе до разкриване на извършителите на нагъл въоръжен грабеж.

Залавяне на престъпни групи, занимаващи се с лихварство, трафик на наркотици, разпространение на наркотици, изнудвачи, та дори и заловен автор на над 20 обира – в Благоевград. Залавянето през последните 10 години на извършители на обири е по-скоро изключение, отколкото правило, а квартирните кражби и обирите са най-разпространеното и тежащо на българите престъпление днес.

Венец на тази небивала активност е

разкриването на кражба на колело, станала преди 14 години,

а хуманният аспект е застъпен от намирането на 3-годишно дете във Варна с решаващата помощ на полицейско следово куче.

Явно е, че, ако и когато иска, българската полиция може да работи и да дава очаквания от нейната дейност продукт – гражданска сигурност. Това кара хората да си задават поредица от въпроси, като:

– Какво кара българският полицай да си гледа работата?

– Какво го кара да я пренебрегва?

– Какво му пречи да работи?

– Какво му помага?

– Защо тази огромна машина на властта от над 50 хиляди служители не може да направи живота на българина поне относително безопасен?

– Много ли са или са малко българските полицаи?

Голяма част от постъпилите в МВР са започнали работа там,

защото са искали и искат да противодействат на престъпността,

това им се струва благородна, героична, достойна за човек дейност. В течение на службата и непресекващото посредствено управление през последните 10-15 години, ентусиазмът им е доста притъпен, но те все още вярват в част от причините, накарали ги да започнат тази работа. Лошите условия на труд, опасността, некомпетентното ръководство, което те много добре идентифицират, само ги карат да се затварят в тесните граници на работната група, към която принадлежат, но всеки път, когато им се дава възможност, те показват качествата, които са ги довели до тази професия.

Липсата на поле за изява, склонността на непосредствени ръководители да се сдружават с наблюдаваните и разработвани лица, внезапното забогатяване паралелно на затихването на работата по някоя разработка или досъдебно производство са сериозни причини оперативните работници и редовите полицаи да предпочетат бездействието пред безсмислени, но обогатяващи определени лица, действия.

Част от служителите са новоназначени, на мястото на уволнени, напуснали или пенсионирани опитни полицаи, на които или времето им за почивка е настъпило, или не са подходящи изпълнители на новите управленски концепции, авторите на които никога не са вършили работата, която са се заели да управляват. Тези неопитни неофити, поради липса на униформен състав, който да бъде изпратен да патрулира на улицата, биват изстрелвани на работа само след раздаване на униформа и напътствие с половин уста от някой по-опитен патил, препатил полицай. Неопитността, неподготвеноста, комбинирани с униформа, власт и оръжие водят до всичко друго, но не и до успехи. По-скоро това води до арести в нарушение на закона, оперативни и полицейски действия далечни на процесуалните изисквания и в крайна сметка – до

брак от полицейската работа

Злоупотребата с власт е пряк резултат от липсата на полицейска подготовка и незнанието на полицейските задължения и правомощия. Това всъщност не е проблем на обикновения полицай, защото той не съзнава нивото си на неподготвеност. Това е сериозен проблем на едно управление, също така неподготвено да си върши работата, както и униформеният на улицата. Подготовката, преподготовката, правната компетентност на състава – това в повечето случаи са екзотични приумици за днешния ръководител от министерството.

Общественото мнение и настроение има пряко отношение към възможностите на полицията и разкриваемостта на престъпленията. За съжаление връзката е такава, че колкото по-лошо работи полицията, толкова повече хората губят доверие в нея, не ѝ съдействат, вследствие на което тя работи още по-лошо. Доверието е свързано с работата по престъпността, която засяга обикновените хора – това, което днес кой знае защо стана модерно да се нарича “конвенционална престъпност”. Предодвратяване и разкриване на квартирни кражби, грабежи и обири за обикновения човек е много по-важно от арестуването на хиляди “октоподи”,  “крокодили”, “червеи”, “маймуняци”, защото за него те са екзотика, а обраният му дом, кола, вила са нещо трудно за възстановяване, особено днес, в условията на криза. Тук е видимо противоречието между прокламираната и известната на собствен гръб борба с престъпността.

Количеството на полицията също е сериозен проблем

за обмисляне, защото е факт, че има сериозно противоречие между броя на служителите на МВР и униформените полицаи на улицата, тези, които трябва ежедневно да “защитават и служат”.

Доцент д-р Николай Радулов е преподавател в НБУ, секретар на МВР в служебния кабинет на Стефан Софиянски и в правителството на Иван Костов.

Съществуването на населени места, в които с месеци не стъпва полицейски крак, а гражданите са оставени да се самозащитават от полуграмотни банди престъпници, готови да убиват за парче салам и 20 лева, е тъжна реалност. Несъмнено е назрял моментът МВР да се преструктурира, така че по-голямата част от състава да излезе реално сред хората и да се грижи за тяхната безопасност. Задължение на управляващите е да ги подготвят както теоретически, така и да ги обезпечат с модерни средства за защита и въздействие.

Логистиката днес е сериозен проблем – липсва гориво, бронирани жилетки, модерно оръжие, компютри, хартия за принтери и ксерокс. Това е нещо, което не би трябвало въобще да е грижа на състава, а проблем на логистичните структури, каквито съществуват в министерството, при това не са малобройни. Бюджетът трябва да се обмисля и предлага така, че да не превръща правозащитниците в просяци.

Очевидно е, че българският полицай може да работи и изпълнява задълженията си, но трябва да му се помага или поне да не му се пречи. Това, което в устрема си към повишаване на рейтинга, поредица от ръководители в министерството забравят или пренебрегват.

Остава да разберем, случващият се подем (спокойно можем да кажем реанимация) на полицейските сили и работа, дългосрочен ли е или е предизборна ремисия, след която по правилата на медицината ще последва още по-сериозен срив.

автор: Доцент д-р Николай Радулов

АргументиБГ