Новини
Да се основе и поддържа политехническо или занаятчийско училище в Габрово
Такава е волята на дарителя д-р Василиади
Да се основе и поддържа политехническо или занаятчийско училище в Габрово – такава е волята на дарителя д-р Василиади.

Получил солидна подготовка по медицина в Атина, Париж, Пиза и Берлин и започнал лекарска практика в Букурещ, д-р Никола Василиади проявява особен интерес към развитието на просветното дело в родния край на своя баща. През 1859-1860 г. той дарява средства на Габровското училище. През 1869 г. се присъединява към другите дарители за изграждането на църквата и училището „Св. Св. Кирил и Методий” в Букурещ. На следващата година дарява още 320 гроша за българското училище в румънската столица. След Освобождението само за една година д-р Василиади се завръща в родината си, като през 1878 г. той е окръжен лекар в град Дупница. Поради влошаване на здравословното му състояние той се завръща в Букурещ. На 25 януари 1882 г. в Букурещ завършва неговият земен път.
ЗАВЕЩАНИЕТО НА БЛАГОДЕТЕЛЯ
На 10 юни 1881 г. в Букурещ д-р Никола Василиади изготвя и подписва своето завещание. За единствени легатори – наследници на всички движими и недвижими имущества, определя Евлоги Георгиев и д-р Георги Атанасович при условие: „Ще основат и поддържат в Габрово в Княжество България, родното място на баща ми, едно политехническо или занаятчийско училище, което да носи името ми”.
В ЗОРАТА НА ТЕХНИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГАБРОВО
Едва през 1895 г. се прави първата реална стъпка към изпълнение завета на д-р Никола Василиади. Кожарският еснаф в Габрово се обръща с молба към Министерството на търговията и земеделието да се открие кожарско училище в гр. Габрово със средствата на фонда. Евлоги Георгиев заедно с Иван Гешов преценяват, че кожарството в Габрово е един от главните поминъци и намират уместно откриването на такова училище за подготовка на школувани кожари. Подбира се подходящо място и се пристъпва към изграждане на сградата до фабриката на братя Калпазанови. На 26 август 1895 г. сградата е открита и за директор на училището е назначен Йонко Калпазанов, специално завършил кожарско образование във Франция.
КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ЛЕТОПИС НА ТЕХНИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ „Д-Р НИКОЛА ВАСИЛИАДИ“
С предписание № 96 от 09.01.1907 г. на Министерството на народното просвещение училището е признато за средно. Броят на учениците и учителите ежегодно нараства, набавят се постоянно и нови машини. Скоро старата сграда се оказва недостатъчна и непригодна за целта на обучението. Между ръководството на училището и МТЗ започва преписка за изграждането на нова сграда. След продължителни спорове през 1911 г. мястото, където сега се намира техникумът, се отчуждава за нуждите на техническото училище. От 1919 г. отново се поставя въпросът за започване изграждането на материалната база на училището. През 1927 г. новостроящите се работилници са завършени до покрив, включително предстои наемането на предприемачи за измазването на зданието и извършване на дърводелски работи.
Едва на 26 март 1932 г. започват редовни учебни занятия. От 1933/34 учебна година техническото училище разполага със собствени класни стаи за провеждане на учебните занятия по теоретичните дисциплини. От януари 1959 г. започва надстройката на горния етаж с двете крила на техникума, която приключва месец юли същата година. От 1948 година училището носи името Народна техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“, а от 1958 година е преименувано в Техникум по механоелектротехника. Съвременното си име получава през 2003 година, когато става Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“.
Днешните възпитаници на Василиадиевото училище в първото двадесетилетие на XXI век с гордост продължават да носят в сърцата си авторитета на именития си благодетел и да изпълняват завета му, като целенасочено и съзнателно се трудят, за да се докажат като достойни негови следовници при овладяване на високотехнологичните професионални знания и умения.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Нови свидетелства за отразяването на Априлското въстание в световния печат

На 12 май, вторник, от 17.30 часа, Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на събитие с национално значение. В навечерието на 150-годишнината от Априлското въстание пред широката публика ще бъде представено дългогодишно проучване, което разкрива непозната досега страница от отразяването в световния печат на Дряновската епопея, част от Априлското въстание.
Журналистът и независим изследовател Владимир Дворецки от Фондация „Европа и светът“ ще представи резултатите от свое проучване, започнато преди повече от десетилетие. Централно място в него заема статия, публикувана в авторитетния американски вестник „Ню Йорк Таймс“ на 2 юли 1876 г. от анонимен западен кореспондент – очевидец на обсадата на Дряновския манастир и погрома в Дряновско. Изпратена от Константинопол на 5 юни същата година, тя изпреварва с близо два месеца прочутите репортажи на Джанюариъс Макгахан, считани досега за отправна точка на международното внимание към събитията от Априлското въстание, удавено в кръв и жестокост.

Кореспонденциите на анонимния журналист от „Ню Йорк таймс“ са препечатани от редица американски вестници, но не са дали ефекта, който са имали статиите на Макгахан в Европа, а и по онова време, САЩ не са имали голям интерес и влияние в международната политика.
Владимир Дворецки ще представи обосновани аргументи в посока, че анонимният кореспондент зад тази статия, публикувана в „Ню Йорк Таймс“ на 2 юли 1876 г., е Антонио Галенга – италиански революционер, съратник на Мацини, депутат в сардинския парламент и един от първите военни кореспонденти в световната история, преподавал италиански на Чарлз Дикенс.
През 70-те години на 19-и век Галенга е кореспондент на лондонския вестни „Таймс“ в Цариград. Той изпраща първите дописки за Априлското въстание до редакцията на британския официоз. Неговите шефове обаче изобщо не публикуват тези кореспонденции, тъй като те са в противоречие с политиката на правителството на Дизраели, което е за подкрепа на Османската империя. По-късно Макгахан издава свои мемоари, в които публикува текста на своите непубликувани в „Таймс“ дописки. Достоверността им е потвърдена от спомените на негови колеги – британски журналисти. Ако хипотезата на Дворецки се потвърди, това е първата публикация в чуждестранния печат за Априлското въстание.
Вечерта на 12 май ще бъде белязана и от официалната премиера на книгата „История на деветте дни в Дряновския манастир 1876 г.“ от автора Христо Марков. Изданието излиза точно 114 години след оригинала и е допълнено и разширено от Исторически музей – Дряново. Съставител е Дянко Колев, уредник в музея. Двете събития са част от по-мащабната програма, с която ще бъде почетена 150-годишнината от Априлското въстание, чиято годишнина се навършва през 2026 г.
Същият ден, в залата за временни гостувания в експозиция Колю Фичето, Регионален исторически музей – Велико Търново ще покаже изложбата „По стъпките на Отче Матея и неговите сподвижници”.

Любопитно
Готови ли сте за истинска италианска пица?
Готови ли сте за истинска италианска пица? Нова пицария отваря врати в Габрово!
От 8 май в Габрово вече ще има ново място за любителите на истинската италианска пица – пицария „Капанъ“!
Официално откриване ще се проведе утре от 18.00 часа на ул. „Нарцис“ 1, където ви очакват вкусна храна, добро настроение и специалното участие на DJ HRYSTEM.
В „Капанъ“ пиците се приготвят в професионална италианска пещ, която придава автентичен вкус, ароматна хрупкава коричка и качество, което се усеща във всяка хапка.
Освен пици на място, ще предлага и разнос в рамките на Габрово срещу 1,50 евро. Заведението разполага с уютна лятна градина, просторна тераса и детски кът за най-малките гости, за да може цялото семейство да се чувства комфортно и приятно.
Работно време: всеки ден от 11.00 до 22.00 часа.
Адрес: гр. Габрово, ул. „Нарцис“ 1.
Телефон за поръчки и информация: 0896862222.
Очакваме ви да отпразнуваме заедно началото на едно ново вкусно място в Габрово!
Култура
Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.


Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

-
Културапреди 3 дниИсторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“
-
Културапреди 2 дниНов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание
-
Новинипреди 3 дниМладежите на „Чардафон“ са шампиони на България
-
Новинипреди 3 дниЗлатен дубъл за девойките на „Бъки“
-
Новинипреди 3 дниСК „Хоуп“ Габрово се върна от Солун с четири титли
-
Новинипреди 2 дни282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно
-
Културапреди 2 дниЗора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена
-
Новинипреди 2 дниЯнтра се изкачи до втора позиция след ценен успех в София над ЦСКА II





