Новини
Да се основе и поддържа политехническо или занаятчийско училище в Габрово
Такава е волята на дарителя д-р Василиади
Да се основе и поддържа политехническо или занаятчийско училище в Габрово – такава е волята на дарителя д-р Василиади.

Получил солидна подготовка по медицина в Атина, Париж, Пиза и Берлин и започнал лекарска практика в Букурещ, д-р Никола Василиади проявява особен интерес към развитието на просветното дело в родния край на своя баща. През 1859-1860 г. той дарява средства на Габровското училище. През 1869 г. се присъединява към другите дарители за изграждането на църквата и училището „Св. Св. Кирил и Методий” в Букурещ. На следващата година дарява още 320 гроша за българското училище в румънската столица. След Освобождението само за една година д-р Василиади се завръща в родината си, като през 1878 г. той е окръжен лекар в град Дупница. Поради влошаване на здравословното му състояние той се завръща в Букурещ. На 25 януари 1882 г. в Букурещ завършва неговият земен път.
ЗАВЕЩАНИЕТО НА БЛАГОДЕТЕЛЯ
На 10 юни 1881 г. в Букурещ д-р Никола Василиади изготвя и подписва своето завещание. За единствени легатори – наследници на всички движими и недвижими имущества, определя Евлоги Георгиев и д-р Георги Атанасович при условие: „Ще основат и поддържат в Габрово в Княжество България, родното място на баща ми, едно политехническо или занаятчийско училище, което да носи името ми”.
В ЗОРАТА НА ТЕХНИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГАБРОВО
Едва през 1895 г. се прави първата реална стъпка към изпълнение завета на д-р Никола Василиади. Кожарският еснаф в Габрово се обръща с молба към Министерството на търговията и земеделието да се открие кожарско училище в гр. Габрово със средствата на фонда. Евлоги Георгиев заедно с Иван Гешов преценяват, че кожарството в Габрово е един от главните поминъци и намират уместно откриването на такова училище за подготовка на школувани кожари. Подбира се подходящо място и се пристъпва към изграждане на сградата до фабриката на братя Калпазанови. На 26 август 1895 г. сградата е открита и за директор на училището е назначен Йонко Калпазанов, специално завършил кожарско образование във Франция.
КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ЛЕТОПИС НА ТЕХНИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ „Д-Р НИКОЛА ВАСИЛИАДИ“
С предписание № 96 от 09.01.1907 г. на Министерството на народното просвещение училището е признато за средно. Броят на учениците и учителите ежегодно нараства, набавят се постоянно и нови машини. Скоро старата сграда се оказва недостатъчна и непригодна за целта на обучението. Между ръководството на училището и МТЗ започва преписка за изграждането на нова сграда. След продължителни спорове през 1911 г. мястото, където сега се намира техникумът, се отчуждава за нуждите на техническото училище. От 1919 г. отново се поставя въпросът за започване изграждането на материалната база на училището. През 1927 г. новостроящите се работилници са завършени до покрив, включително предстои наемането на предприемачи за измазването на зданието и извършване на дърводелски работи.
Едва на 26 март 1932 г. започват редовни учебни занятия. От 1933/34 учебна година техническото училище разполага със собствени класни стаи за провеждане на учебните занятия по теоретичните дисциплини. От януари 1959 г. започва надстройката на горния етаж с двете крила на техникума, която приключва месец юли същата година. От 1948 година училището носи името Народна техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“, а от 1958 година е преименувано в Техникум по механоелектротехника. Съвременното си име получава през 2003 година, когато става Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“.
Днешните възпитаници на Василиадиевото училище в първото двадесетилетие на XXI век с гордост продължават да носят в сърцата си авторитета на именития си благодетел и да изпълняват завета му, като целенасочено и съзнателно се трудят, за да се докажат като достойни негови следовници при овладяване на високотехнологичните професионални знания и умения.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Успешен дебют за Димитър Димитров в силовия многобой

Габровецът Димитър Димитров направи своя официален дебют в силовия многобой. Той записа своето първо участие тъкмо на Държавното първенство в Бургас на 24 октомври 2026 г., като излезе на площад „Тройката“ като един от петимата български състезатели срещу международна конкуренция.

Дебютантът грабна сърцата на цялата публика. В социалните мрежи вече се появиха първи кадри от представянето му, споделени от фитнес общността, която отчита силното му представяне, дисциплината и характера, показани в тежките дисциплини. Във финалното класиране Димитров зае седмото място.

Пред него и останалите състезатели стояха шест изпитания: теглене на 3,5-тонен камион от седнало положение по наклонен терен, пренасяне на кобилица с допълнителна тежест, повдигане над глава на 120-килограмова метална тръба (Log Lift), обръщане на 420-килограмова гума за време, мъртва тяга с лек автомобил и повдигане на „Камък на Атлас“ върху платформа.
С българските атлети се мереха и състезатели от Румъния, включително Роберт Мартин и Владут Ангелои.
Надпреварата бе част от националната кампания „Силните срещу дрогата“.

Култура
В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.
Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.
„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.
Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.
„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.
И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.
Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.
„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.
С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Икономика
Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан

Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан в България Елмар Маммадов. Той разказа за своя професионален път, дипломатическия си опит и работата си в сферата на международните отношения, икономическото сътрудничество и държавното управление.
Основен акцент в разговора бяха Габрово и Баку – двата града, техният потенциал за развитие и възможностите за обмен на опит и добри практики. Посланикът представи накратко своя дългогодишен професионален път, преминал през различни структури на Министерството на външните работи на Азербайджан, дипломатическата мисия на страната към ООН и международните организации в Женева, както и посолството на Азербайджан във Франция.
В периода 2017–2024 г. той заема отговорни позиции в администрацията на президента на Азербайджан, а преди назначаването си за извънреден и пълномощен посланик на страната в България през февруари 2026 г. ръководи отдела за икономическо сътрудничество към Министерството на външните работи.
В хода на разговора бяха засегнати теми, свързани с икономическото сътрудничество, международните отношения, местното самоуправление и развитието на градовете. Обсъдени бяха още възможностите за насърчаване на контактите между Габрово и Баку, обмена на информация и опит в управлението, както и потенциалът за бъдещи инициативи в области от взаимен интерес.
Кметът Таня Христова и посланикът обмениха информация и впечатления за своите градове, като споделиха опит и гледни точки за предизвикателствата и възможностите пред съвременните градове. Разговорът даде възможност за по-добро взаимно опознаване и за очертаване на перспективи за бъдещи контакти.
В края на срещата двамата си размениха символични подаръци за спомен от гостуването – жест на уважение и приятелство, който допълни топлата атмосфера на разговора.
Посещението е още една възможност за изграждане на мостове между Габрово и Азербайджан и за проучване на нови посоки за сътрудничество, основано на споделен опит, диалог и взаимно уважение.

-
Новинипреди 7 дниКупа, златен медал и ваучер спечели Йоан Велчев от престижен шахматен турнир
-
Културапреди 4 дниИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“
-
Кримипреди 5 дниПолицията с мащабна акция в Севлиевско в навечерието на изборите
-
Културапреди 6 дниРБ „Априлов – Палаузов“ с подарък към четящите хора в Габрово
-
Новинипреди 7 дниДържавата прехвърли безвъзмездно имот за Центъра „Кристо и Жан-Клод“
-
Кримипреди 5 дниСтудент налетя с юмруци на портиер
-
Любопитнопреди 6 дниКак да изберем удобни спортни обувки за всеки ден?
-
Новинипреди 5 дниЕстакадата на ул. Лазурна ще бъде затворена от 26 октомври





