Свържи се с нас

Новини

Да се основе и поддържа политехническо или занаятчийско училище в Габрово

Такава е волята на дарителя д-р Василиади

Published

on

Да се основе и поддържа политехническо или занаятчийско училище в Габрово – такава е волята на дарителя д-р Василиади.

Получил солидна подготовка по медицина в Атина, Париж, Пиза и Берлин и започнал лекарска практика в Букурещ, д-р Никола Василиади проявява особен интерес към развитието на просветното дело в родния край на своя баща. През 1859-1860 г. той дарява средства на Габровското училище. През 1869 г. се присъединява към другите дарители за изграждането на църквата и училището „Св. Св. Кирил и Методий” в Букурещ. На следващата година дарява още 320 гроша за българското училище в румънската столица. След Освобождението само за една година д-р Василиади се завръща в родината си, като през 1878 г. той е окръжен лекар в град Дупница. Поради влошаване на здравословното му състояние той се завръща в Букурещ. На 25 януари 1882 г. в Букурещ завършва неговият земен път.

ЗАВЕЩАНИЕТО НА БЛАГОДЕТЕЛЯ

На 10 юни 1881 г. в Букурещ д-р Никола Василиади изготвя и подписва своето завещание. За единствени легатори – наследници на всички движими и недвижими имущества, определя Евлоги Георгиев и д-р Георги Атанасович при условие: „Ще основат и поддържат в Габрово в Княжество България, родното място на баща ми, едно политехническо или занаятчийско училище, което да носи името ми”.

В ЗОРАТА НА ТЕХНИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГАБРОВО

Едва през 1895 г. се прави първата реална стъпка към изпълнение завета на д-р Никола Василиади. Кожарският еснаф в Габрово се обръща с молба към Министерството на търговията и земеделието да се открие кожарско училище в гр. Габрово със средствата на фонда. Евлоги Георгиев заедно с Иван Гешов преценяват, че кожарството в Габрово е един от главните поминъци и намират уместно откриването на такова училище за подготовка на школувани кожари. Подбира се подходящо място и се пристъпва към изграждане на сградата до фабриката на братя Калпазанови. На 26 август 1895 г. сградата е открита и за директор на училището е назначен Йонко Калпазанов, специално завършил кожарско образование във Франция.

КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ЛЕТОПИС НА ТЕХНИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ „Д-Р НИКОЛА ВАСИЛИАДИ“

С предписание № 96 от 09.01.1907 г. на Министерството на народното просвещение училището е признато за средно. Броят на учениците и учителите ежегодно нараства, набавят се постоянно и нови машини. Скоро старата сграда се оказва недостатъчна и непригодна за целта на обучението. Между ръководството на училището и МТЗ започва преписка за изграждането на нова сграда. След продължителни спорове през 1911 г. мястото, където сега се намира техникумът, се отчуждава за нуждите на техническото училище. От 1919 г. отново се поставя въпросът за започване изграждането на материалната база на училището. През 1927 г. новостроящите се работилници са завършени до покрив, включително предстои наемането на предприемачи за измазването на зданието и извършване на дърводелски работи.

Едва на 26 март 1932 г. започват редовни учебни занятия. От 1933/34 учебна година техническото училище разполага със собствени класни стаи за провеждане на учебните занятия по теоретичните дисциплини. От януари 1959 г. започва надстройката на горния етаж с двете крила на техникума, която приключва месец юли същата година. От 1948 година училището носи името Народна техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“, а от 1958 година е преименувано в Техникум по механоелектротехника. Съвременното си име получава през 2003 година, когато става Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“.

Днешните възпитаници на Василиадиевото училище в първото двадесетилетие на XXI век с гордост продължават да носят в сърцата си авторитета на именития си благодетел и да изпълняват завета му, като целенасочено и съзнателно се трудят, за да се докажат като достойни негови следовници при овладяване на високотехнологичните професионални знания и умения.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Басейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати

Published

on

Закритият плувен басейн в Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово възобновява работа след лятната ваканция.

От сряда, 23 септември, съоръжението отново ще бъде достъпно за ученици, спортисти и любители на плуването по утвърден график.

Община Габрово извърши ремонт на коритата на малкия и големия басейн, както и на прилежащата тръбна мрежа.

След приключването на ремонтните дейности съоръжението беше отворено за ползване през февруари 2026 г.

С възобновяването на работата след лятната ваканция, плувният басейн отново ще приема своите посетители по график.

График за ползване на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“

Ден от седмицатаЧасови интервал1-2 коридор3-4 коридор5 коридор
Понеделник – почивен ден
вторник14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Ран Босилек“ОУ „Неофит Рилски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
сряда14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”ОУ „Иван Вазов“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
четвъртък12:15-13:45ПТГ „Д-р Никола Василиади“
14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00СУ „Райчо Каролев“СУ „Отец Паисий“граждани
17:00-19:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
19:00-20:00КВС Янтра Габрово –
3 коридор
СК „Синкевица“ –
4 коридор
20:00-21:00граждани
петък14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Христо Ботев“НУ „Васил Левски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
събота09:00-12:00СК „Синкевица“граждани
12:00-12:30обедна почивка
12:30-14:30СК „Синкевица“граждани
14:30-17:00граждани
неделя – почивен ден
Зареди още

Култура

Проф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни

Published

on

Съединението на България слага край на нашето Освобождение. Пътят до него започва през есента на 1875 година в Стара Загора, преминава през Априлското въстание от 1876 година, през Руско-турската война от 1877–1878 година, през Берлинския договор, стига до изграждането на модерните взаимоотношения от двете страни на Стара планина и завършва с единна държава, армия, държавен глава, законодателство, съдебна и финансова система, придобила и териториално самоуправление.

Това стана ясно от думите на проф. Милко Палангурски, който бе гост в новия епизод на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, ученият разказа още за процесите след Освобождението на България през 1878 година, за Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година, за личността на княз Александър I Батенберг, а също и за книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“.

Изданието, в което проф. Палангурски е съавтор заедно с други двама водещи наши историци – проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, бе представено наскоро и в Дряново. Проф. Янчев разглежда устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, както и опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряването на наследници на престола. Самият проф. Палангурски е автор на увода на книгата, в който проследява развитието на националната идея и мястото ѝ в акта на Съединението. По неговите думи няма и не може да има последен поглед към това велико българско дело – той самият продължава да се натъква на нови данни за него.

Проф. Палангурски посочи, че никой друг балкански народ не е успял да освободи 96 000 квадратни километра още при първото си по-голямо въстание, за разлика от българите. „Берлинският договор, погледнат от тази гледна точка, е максимално ефективен и ни дава възможност да покажем, че можем да се развиваме напред. Това, че ние търсим обединение и съединение в този териториален обхват, е много логично. Ние получихме териториално самоуправление от Силистра до Кюстендил и от Видин до Черно море, което никак не е малко. Това е най-ефективното въстание на балкански народ като териториално решение. Излиза, че онова, което си постигнал първия път, понякога е по-дълготрайно“, отбеляза той, цитирайки синтеза от гения на Христо Ботев: „Ако не сега, ще чакаме още сто години!“.

„Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 година. Всичките до един са свързани с революционното движение. Ако човек обърне поглед към хората, на юг ще види Захари Стоянов, а на север – Стефан Стамболов. И двамата действат абсолютно идентично. Тези хора знаят какво да правят! Съединението е доказателството, че когато знаеш какво искаш и знаеш как да го направиш – го правиш! И то понякога става!“, добави проф. Палангурски.

По думите му Съединението е и резултат въпреки дълбокото разцепление на българското общество – разцепление, което историкът смята за валидно и днес, макар населението активно да се включва чрез митинги и други прояви. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите чакат някой да им свърши работата“, коментира Палангурски, припомняйки думите на Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.

В разговора беше засегната и международната обстановка, дипломацията ни в навечерието на военния конфликт между България и Сърбия, отстояла акта на Съединението въпреки подкрепата на Великите сили за западната ни съседка, „обезглавяването“ на българската армия чрез изтеглянето на нейните висши чинове, заемани от руснаци, служещи на чужди интереси, личността на княз Батенберг и други любопитни моменти, белязали историята ни.

В епизода проф. Палангурски коментира и днешната образователна система, учебниците по история, разбирането на предмета и ролята на учителя в училище, като направи паралел между някогашните и сегашните политици.

Зареди още

Любопитно

Лилиите отново красят езерото в градинката с мечето

Published

on

Лилиите отново са там, където беше техният дом от десетилетия. Екип на Общинското предприятие „Озеленяване“ върна растенията в езерото в градинката с мечето, след като преди време те бяха преместени временно заради необходимостта съоръжението да бъде ремонтирано.

За много габровци градинката с мечето и езерото с лилиите бяха неразделна част от спомените им. Мястото, където са правили първите си стъпки като деца, където са се разхождали с родителите и баба и дядо си, и където и днес водят собствените си внуци.

За поколения габровци лилиите в езерцети отдавна се превърнаха в символ на това кътче от града, а тяхното отсъствие през годините на ремонта остави празнина, усетена от не един и двама жители.

Както съобщиха от Община Габрово, ремонтът на езерото вече е напълно завършен и то е готово отново да посрещне лилиите. Очаква се растенията постепенно да се развият и да разцъфтят, за да радват както габровци, за които те носят спомени от детството, така и гостите на града, които за пръв път ще открият очарованието на това място.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица