Свържи се с нас

Новини

Да се основе и поддържа политехническо или занаятчийско училище в Габрово

Такава е волята на дарителя д-р Василиади

Published

on

Да се основе и поддържа политехническо или занаятчийско училище в Габрово – такава е волята на дарителя д-р Василиади.

Получил солидна подготовка по медицина в Атина, Париж, Пиза и Берлин и започнал лекарска практика в Букурещ, д-р Никола Василиади проявява особен интерес към развитието на просветното дело в родния край на своя баща. През 1859-1860 г. той дарява средства на Габровското училище. През 1869 г. се присъединява към другите дарители за изграждането на църквата и училището „Св. Св. Кирил и Методий” в Букурещ. На следващата година дарява още 320 гроша за българското училище в румънската столица. След Освобождението само за една година д-р Василиади се завръща в родината си, като през 1878 г. той е окръжен лекар в град Дупница. Поради влошаване на здравословното му състояние той се завръща в Букурещ. На 25 януари 1882 г. в Букурещ завършва неговият земен път.

ЗАВЕЩАНИЕТО НА БЛАГОДЕТЕЛЯ

На 10 юни 1881 г. в Букурещ д-р Никола Василиади изготвя и подписва своето завещание. За единствени легатори – наследници на всички движими и недвижими имущества, определя Евлоги Георгиев и д-р Георги Атанасович при условие: „Ще основат и поддържат в Габрово в Княжество България, родното място на баща ми, едно политехническо или занаятчийско училище, което да носи името ми”.

В ЗОРАТА НА ТЕХНИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГАБРОВО

Едва през 1895 г. се прави първата реална стъпка към изпълнение завета на д-р Никола Василиади. Кожарският еснаф в Габрово се обръща с молба към Министерството на търговията и земеделието да се открие кожарско училище в гр. Габрово със средствата на фонда. Евлоги Георгиев заедно с Иван Гешов преценяват, че кожарството в Габрово е един от главните поминъци и намират уместно откриването на такова училище за подготовка на школувани кожари. Подбира се подходящо място и се пристъпва към изграждане на сградата до фабриката на братя Калпазанови. На 26 август 1895 г. сградата е открита и за директор на училището е назначен Йонко Калпазанов, специално завършил кожарско образование във Франция.

КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ЛЕТОПИС НА ТЕХНИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ „Д-Р НИКОЛА ВАСИЛИАДИ“

С предписание № 96 от 09.01.1907 г. на Министерството на народното просвещение училището е признато за средно. Броят на учениците и учителите ежегодно нараства, набавят се постоянно и нови машини. Скоро старата сграда се оказва недостатъчна и непригодна за целта на обучението. Между ръководството на училището и МТЗ започва преписка за изграждането на нова сграда. След продължителни спорове през 1911 г. мястото, където сега се намира техникумът, се отчуждава за нуждите на техническото училище. От 1919 г. отново се поставя въпросът за започване изграждането на материалната база на училището. През 1927 г. новостроящите се работилници са завършени до покрив, включително предстои наемането на предприемачи за измазването на зданието и извършване на дърводелски работи.

Едва на 26 март 1932 г. започват редовни учебни занятия. От 1933/34 учебна година техническото училище разполага със собствени класни стаи за провеждане на учебните занятия по теоретичните дисциплини. От януари 1959 г. започва надстройката на горния етаж с двете крила на техникума, която приключва месец юли същата година. От 1948 година училището носи името Народна техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“, а от 1958 година е преименувано в Техникум по механоелектротехника. Съвременното си име получава през 2003 година, когато става Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“.

Днешните възпитаници на Василиадиевото училище в първото двадесетилетие на XXI век с гордост продължават да носят в сърцата си авторитета на именития си благодетел и да изпълняват завета му, като целенасочено и съзнателно се трудят, за да се докажат като достойни негови следовници при овладяване на високотехнологичните професионални знания и умения.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

32-годишна „се уплаши“ от теста за дрога, за втори път

Published

on

32-годишна дама от Севлиево отказа да бъде изпробвана за употребата на наркотици, а постъпката ѝ се превърна в рецидив.

Всичко се разиграло вчера, 12 януари, около около 13.45 часа, когато автопатрулен екип спрял за полицейска проверка лек автомобил “Мазда 3“ управляван от 32-годишната местна жителка.

Жената отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества, както отказала и да даде кръвна проба.

При извършената справка в информационните масиви на МВР органите на реда установили, че севлиевската вече е наказвана по административен ред с влязло в сила наказателно постановление за отказ да бъде тествана за употреба на наркотици.

По случая е образувано бързо производство.

Зареди още

Икономика

Еврото в България: Какво печелим и защо е важно за джоба ни?

Published

on

Напоследък сме свидетели на противоречиви новини и факти относно приемането на еврото. Влизането на България в Еврозоната не е просто “събитие” от новините, а икономическа промяна, която ще усетим в ежедневието си чрез по-евтини кредити, по малко такси за бизнеса и по-голямо доверие в държавата ни. От 1 януари 2026 г. официално преминахме към еврото при добре познатия ни курс 1 евро = 1.95583 лева. Относно митът за загубата на “независимия лев” – важно е да кажем истината – това не отговаря на реалността, тъй като чрез Валутния борд левът ни от десетилетия е номинал на европейската валута.

Най-голямата полза за икономиката е по-ниската цена на финансиране. Когато държавата е част от Еврозоната, валутният риск изчезва и инвеститорите оценяват страната ни като много по-предвидима. Това води до по-добри условия по държавния дълг и по-лесен достъп до кредит за фирмите и домакинствата. Резултатът е видим: повече инвестиции в нови машини, технологии и енергийна ефективност. А там, където има реални инвестиции, неизменно следват по-висока производителност и догонващи европейски нива заплати.

Втората голяма полза е свързана с банковите транзакции. С приемането на еврото отпадат разходите по обмен на валута и несигурността при разплащания с партньори от ЕС. За износителите това означава по-точно планиране и край на загубите от курсови разлики. За туризма и услугите – по-лесно плащане и по-малко такси. За хората – по-малко разходи при пътувания, онлайн покупки и преводи. Макар това да изглеждат като дребни суми за цялата икономика, те се равняват на около 500 млн. лева годишно, които буквално изчезваха, сега остават в бизнеса и в джоба на потребителя.

Еврозоната е мощен сигнал, че правилата в България са ясни и инвестиционният риск е нисък. Това ни прави далеч по-конкурентни в битката за нови заводи, логистични бази и инженерни центрове. Подобни инвестиции не са абстракция – те означават нови поръчки за местните подизпълнители и стабилна заетост в регионите извън столицата. Нещо повече, като част от Евросистемата, България вече има „мрежа за сигурност“ и директен глас там, където се вземат големите решения за финансовата стабилност на континента. Често срещаните страхове около еврото звучат стряскащо, но цифрите ги опровергават. Твърдението, че курсът може да бъде променен в наш ущърб или да има свръхинфлация е невярно – курсът е юридически фиксиран, а опитът на държави като Хърватия също успокоява. Според данни на Eurostat, влиянието върху инфлацията в първите месеци е било минимално и временно, а Европейската централна банка (ЕЦБ) отчита, че влиянието върху цените е било едва 0,4%.

Реалният риск не идва от самата валута, а от отделни случаи на некоректно закръгляне. Ето защо ключови са строгият контрол, институционалните санкции и нашата информираност като потребители.

Еврото не е чудо, което ще ни направи богати за един ден, но е мощен ускорител. По-евтиният капитал, премахването на излишните разходи и по-високото доверие са инструментите, които дават шанс на българската икономика да расте по-бързо, а на доходите – най-после да настигнат средните за Европа.

Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще посрещне художничката Ема Вертерова

Published

on

На 15 януари, четвъртък, от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на среща с художничката Ема Вертерова. Събитието ще се състои в Икономовата къща, където ще бъде открита нейната изложба „Споделени празници“ – живописна разходка из световете на българското Възраждане, обагрена с декоративна хармония и емоционален колорит.

В платната си Вертерова вплита носталгия и възхита към българското Възраждане – в тях оживяват алафрангите, етно мотивите, декоративните орнаменти, и симетрията, която носи усещане за вътрешна тържественост.

„Много от моите картини правят препратка към нашето Възраждане… Всичко това се стремя да постигна чрез хармония, ритъм, симетрия, подкрепени от декоративно-орнаментална цветност“, споделя самата авторка.

Ема Вертерова е завършила специалност „Монументална живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1975 година живее и твори в Габрово, където е активен член на местната група художници и отдаден педагог в школи по изобразително изкуство. Нейни творби са част от колекциите на Националната художествена галерия – София, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, галерия „Видима“ – Севлиево, както и от редица частни сбирки в България и чужбина.

Творческият ѝ път е озарен от признание – носител е на Голямата награда на Община Габрово (2011), Наградата на името на Христо Цокев (2012), Наградата на Община Габрово (2023) и Наградата на ХГ „Христо Цокев“ (2025).

„Празник е за мен, когато създавам картина, и се надявам това да са празници и за хората, споделили изложбата“, казва Ема Вертерова – с усмивката и топлината на човек, за когото изкуството е не просто професия, а състояние на духа.

Исторически музей – Дряново ви кани да споделите този празник на светлината, цвета и вдъхновението.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица