Свържи се с нас

Култура

200 години от рождението на Сава Доброплодни

Автор и полезен съветник, който може да се чете и днес.

Published

on

Днес, 3 декември, се навършват 200 години от рождението на Сава Доброплодни – виден български възрожденец, просветен деец и книжовник, театрален и читалищен деятел, автор на учебници и учебни помагала.

Неговата популярност най-често се свързва с „побългарената“ комедия „Михал Мишкоед“, чиито дебют през 1856 г. в Шумен поставя началото на българския театър. В по-ново време творчеството на Сава Доброплодни се свързва с незабравимия Георги Парцалев, който в ролята на Михал остави един запомнящ се образ на глупав богаташ, когото всички лъжат и грабят, ласкаейки суетата му.

Националният музей на образованието притежава повечето от съчиненията на Сава Доброплодни, както и периодични издания от Възраждането, в които се съдържат статии и препечатки на негови произведения. В най-ранното – „Водител за взаимните училища“ (1852 г.), което Доброплодни подписва като „управител на Шюменските училища“, се съдържат интересни факти за уредбата на взаимното училище. Описанието почти напълно отговаря на възстановката на взаимно училище в Националния музей на образованието.

Според указанията на Доброплодни „зданието“ трябва да е „четириъгълно“ и дължината му да не е по-голяма от 2 пъти ширината. Ако училището има 8 аршина широчина, то дължината трябва да е 14 или най-много 16 аршина. (1 турски аршин = 68,75 см).

Прозорците трябва да са високи 2 1/5 аршина от земята. Ако са по-високи, трябва да им се заковат дъски.

Интересен факт е, че според Доброплодни класната стая трябва да бъде амфитеатрална, казано на съвременен език. Той препоръчва „земята да не е толкова равна, а да е малко наведена към учителското седалище.“ След подробното описание на уредбата и функциите на училището, Доброплодни определя точно кой клас с какво да се занимава, защото всички ученици са в една стая. Например децата в първо отделение пишат на пясъка с показалец като гледат големите букви от черната таблица, която е закачена на стената насреща им.

Във второ отделение се пише на плочите (таблите с калем) като също се гледа от големите букви. Доброплодни прави една забележка, че досега плочите са използвани от всички до 7 клас. Но според него е по-добре учениците да започнат да пишат на книга, която „показвателите“ сутрин преди часовете да им „харакосват“, т.е. да я разчертаят на редове (от гръцки „хараскал“ – чертая).

А плочите да се употребяват само на място, за аритметиката „подир пладне“. Доброплодни е противник на строгите възпитателни методи и е категоричен: Най-добрата система за отглеждане и възпитание е, когато човек употребява „сладка реч и кротки средства“.

Друго съчинение, в което могат да се намерят много полезни разсъждения за умението да се изразяваме писмено и защо е важно доброто писане (макар то никога да не постига съвършенството на поезията и риториката), е издаденият през 1853 година „Писменик“.

Според съвременната наука основни стилове в българския език са научен, административен, публицистичен, художествен, разговорен. В съчинението си Сава Доброплодни определя три стила, които напълно обслужват сферата на тогавашната обществена комуникация – советователен, съдебен и тържествен. Повествователен стил се получава, когато се съединят първите два с тържествения.

Темите, които Сава Доброплодни засяга и в по-късното си съчинение „Кратко здравословие или уроци, за да си вардим здравето“, звучат актуално и днес. Например за употребата на хляба той казва следното: „Брашнените изделия са добри само за ония, които правят голямо движение, каквито са селяните, които по някои места през цялата година ядат брашнени ястия, и пак са здрави и корави. Но не за ония, които са по-слаби или прекарват живота си в седене…“

За виното припомня, че римските учени са го пиели само разредено с вода, и съветва да не го приемаме като лекарство. От рибите препоръчва да избираме само тези, които живеят в течащи води, каменисти места и в морето.

Цитираме тези текстове и мисли на родения в Сливен преди 200 години просветител Сава х. Илиев – Доброплодни заради мъдростта и опита, които често забравяме, преоткриваме или приемаме само като история и музеен експонат.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Очаква ни запомнящ се финал на Международен куклен фестивал „Рачо и Дешка“

Published

on

На 27 юли, събота, в 17.00 часа Фондация „Арте Вива“, София ще открие програмата на последния фестивален ден от Международния куклен фестивал „Рачо и Дешка“ с представлението „Привет, магьосници, и сбогом“. Място на събитието е площад „Възраждане“.

По забавен и пълен с изненади начин, с много хумор и музика публиката ще разбере, че във всеки от нас се крие по една малка зла магьосница. Тя може да стане голяма и силна. Дали ще ѝ позволим, зависи от нас. Спектакълът разказва как малкият Башир успява да я победи със своята доброта. „Привет, магьосници, и сбогом“ е по мотиви от френски приказки. Постановката е на Ваня Йонкова, сценографията – на Свила Величкова, а музиката е композирана от Методи Иванов. В спектакъла участват Симона Нанова и Елена Грозданова.

В 17.50 традиционната за фестивала работилница ще занимае своите гости с голямата тема за буквите в нашата азбука. Това става възможно благодарение на партньорството на Регионална библиотека „Априлов- Палаузов“, която подкрепи проекта на Фондация „ОТ БГ“.

В 18.30 Театър ВЕСЕЛ – Велико Търново ще покани всички в зала „Възраждане“, за да се потопят заедно в света на една „Русалка“ по „Легенда за Лорелай“. Легендата за Лорелай е вдъхновявала творци от различни епохи. Тя разказва за красивата дъщеря на беден рибар, която пленявала стари и млади със своите омайващи песни. Това е старата и вечна история за свободния дух и за погубената любов.

Спектакълът носи атмосферата на суровия северен пейзаж и въздейства с вълшебството на приказка и с драматизма на антична трагедия. Драматизацията и режисурата са на Тодор Вълов, сценографията и куклите – на Наталия Гочева, а музиката – на Пламен Мирчев – Мирона. С участието на Елка Баланова и Веселин Василев.

Зареди още

Култура

Пет млади пианистки от МК „Весела“ ще свирят във Виена

Published

on

„Виена ни очаква” – под това мото премина концертът на децата от Музикален клуб „Весела” преди отпътуването за австрийската столица на лауреатите Невин Халил – 1 клас, Лорен Николова – 4 клас, Ай Хасегава – 8 клас, Полина Флориду – 9 клас и Адриана Кънева-10 клас. Те ще се представят „на живо” със своите музикални програми във финалите на Международния конкурс „Виенска класика”.

Възпитаничките на клавирния педагог Весела Пенева са сред отличените 65 деца, спечелили необходимия брой точки и получили покани за участие в заключителния тур във Виена, който предстои.

„Това е уникално постижение за нашия клуб“, сподели музикалният педагог Весела Пенева и продължи – „То ни прави безкрайно щастливи от постигнатия невероятен успех, а именно да бъдем забелязани и отличени измежду над 200 деца от 50 държави! Каква огромна чест е това за едни деца, които не се занимават с музика професионално, а свирят на пиано, просто защото им харесва! Във всяка възрастова група са поканени само по 10 участници. И моите момичета са между тях! това е изключително висока оценка, дадена ни от международното жури!“

„Скъпи Неви, Лори, Ай, Поли и Ади – в музикалната столица Виена, вие ще се докоснете до европейската музикална история, ще имате незабравими срещи с изкуството, ще свирите в хубави зали и ще се запознаете с деца-музиканти от различни националности! Вашата най-голяма победа е, че сте участници в една музикална олимпиада, която ще бъде прекрасен спомен за цял живот ! Олимпийския принцип гласи „Най-важно е участието..”, а аз бих добавила – и трудът, който влагаме! Вече съм напълно убедена, че всяко усилие рано или късно се възнаграждава ! Пожелавам ви да свирите с любов, мисъл и вдъхновение! Гордея се с вас, обичам ви и ви вярвам!“, добави още Весела Пенева.

Зареди още

Култура

В очакване на третата фестивална събота на Международния куклен фестивал

Published

on

Международният куклен фестивал „Рачо и Дешка“ продължава на 20 юли, събота, от 17.00 часа на площад „Възраждане“. За габровци и гости на града организаторите от Фондация „ОТ БГ“ са поканили Театър „Арт Ленд“, София и Държавен куклен театър Бургас.

„Гон, малката лисица“ е една трогателна приказка, която носи послание за лицето на невидимото добро. Представена е чрез интересна културна ценност на Япония, а именно – уличен театър „камишибай” или „театър в картини”, особено популярен през 30-те години на 20 век.

Актьорите, разказвачи на истории, обикалят с колело, на което има малка сценична кутия с поставена история в картини. Спектакълът представя интересна форма за общуване със съвременната публика.

Постановката и сценографията на „Гон, малката лисица“ са на Мария Банова. Ролите изпълнява Юлия Коларова. Постановката е на Театър „Арт Ленд“, София. Творческата работилничка, която започва в 17.50 часа, този път е за майсторене на изделия от хартия.

В 18.30 часа гостите от Бургас ще представят на публиката „Две пръчки и три съчки“. Не си мислете, че баба Хели е вехтошарка! В своята количка с три колелета тя събира какво ли не и го преобразява в герои, приказки и вълшебства, за да задоволи безкрайните прищевки на своята внучка Лили.

Крои, кове, лепи, сглобява, измисля и твори по пет приказки на ден без почивен ден. Тя е истински феномен! Авторът на текста на „Две пръчки и три съчки“ е Христина Василева. Нейни са и сценографията, и постановката. Музиката е на „Puppetspirit“ – Белгия. В ролята на баба Хели влиза актрисата Румяна Кралева.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица