

Култура
200 години от рождението на Сава Доброплодни
Автор и полезен съветник, който може да се чете и днес.
Днес, 3 декември, се навършват 200 години от рождението на Сава Доброплодни – виден български възрожденец, просветен деец и книжовник, театрален и читалищен деятел, автор на учебници и учебни помагала.

Неговата популярност най-често се свързва с „побългарената“ комедия „Михал Мишкоед“, чиито дебют през 1856 г. в Шумен поставя началото на българския театър. В по-ново време творчеството на Сава Доброплодни се свързва с незабравимия Георги Парцалев, който в ролята на Михал остави един запомнящ се образ на глупав богаташ, когото всички лъжат и грабят, ласкаейки суетата му.

Националният музей на образованието притежава повечето от съчиненията на Сава Доброплодни, както и периодични издания от Възраждането, в които се съдържат статии и препечатки на негови произведения. В най-ранното – „Водител за взаимните училища“ (1852 г.), което Доброплодни подписва като „управител на Шюменските училища“, се съдържат интересни факти за уредбата на взаимното училище. Описанието почти напълно отговаря на възстановката на взаимно училище в Националния музей на образованието.

Според указанията на Доброплодни „зданието“ трябва да е „четириъгълно“ и дължината му да не е по-голяма от 2 пъти ширината. Ако училището има 8 аршина широчина, то дължината трябва да е 14 или най-много 16 аршина. (1 турски аршин = 68,75 см).

Прозорците трябва да са високи 2 1/5 аршина от земята. Ако са по-високи, трябва да им се заковат дъски.

Интересен факт е, че според Доброплодни класната стая трябва да бъде амфитеатрална, казано на съвременен език. Той препоръчва „земята да не е толкова равна, а да е малко наведена към учителското седалище.“ След подробното описание на уредбата и функциите на училището, Доброплодни определя точно кой клас с какво да се занимава, защото всички ученици са в една стая. Например децата в първо отделение пишат на пясъка с показалец като гледат големите букви от черната таблица, която е закачена на стената насреща им.
Във второ отделение се пише на плочите (таблите с калем) като също се гледа от големите букви. Доброплодни прави една забележка, че досега плочите са използвани от всички до 7 клас. Но според него е по-добре учениците да започнат да пишат на книга, която „показвателите“ сутрин преди часовете да им „харакосват“, т.е. да я разчертаят на редове (от гръцки „хараскал“ – чертая).
А плочите да се употребяват само на място, за аритметиката „подир пладне“. Доброплодни е противник на строгите възпитателни методи и е категоричен: Най-добрата система за отглеждане и възпитание е, когато човек употребява „сладка реч и кротки средства“.
Друго съчинение, в което могат да се намерят много полезни разсъждения за умението да се изразяваме писмено и защо е важно доброто писане (макар то никога да не постига съвършенството на поезията и риториката), е издаденият през 1853 година „Писменик“.
Според съвременната наука основни стилове в българския език са научен, административен, публицистичен, художествен, разговорен. В съчинението си Сава Доброплодни определя три стила, които напълно обслужват сферата на тогавашната обществена комуникация – советователен, съдебен и тържествен. Повествователен стил се получава, когато се съединят първите два с тържествения.

Темите, които Сава Доброплодни засяга и в по-късното си съчинение „Кратко здравословие или уроци, за да си вардим здравето“, звучат актуално и днес. Например за употребата на хляба той казва следното: „Брашнените изделия са добри само за ония, които правят голямо движение, каквито са селяните, които по някои места през цялата година ядат брашнени ястия, и пак са здрави и корави. Но не за ония, които са по-слаби или прекарват живота си в седене…“

За виното припомня, че римските учени са го пиели само разредено с вода, и съветва да не го приемаме като лекарство. От рибите препоръчва да избираме само тези, които живеят в течащи води, каменисти места и в морето.
Цитираме тези текстове и мисли на родения в Сливен преди 200 години просветител Сава х. Илиев – Доброплодни заради мъдростта и опита, които често забравяме, преоткриваме или приемаме само като история и музеен експонат.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
ХГ „Христо Цокев“ посрещна своя сто хиляден посетител


Днес, 24 март, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово посрещна своя сто хиляден посетител.
За изненада на екипа това бяха две сестри – Маргарита Каракостова и Добрина Георгиева. Така, съвсем по габровски галерията вместо един има двама сто хилядни посетители.
Двете дами получиха абонаментни карти за безплатен вход на всички събития от културния календар до края на годината и печатни издания на ХГ „Христо Цокев“ и Съюза на българските художници.

Системата за преброяване на посещенията е въведена през 2012 г., преди това такава липсва. Запазени са статистики относно конкретни събития, но систематизирането и съответно анализът на публиките започва през 2012 г.
Тази седмица екипът на галерията има и друг повод за радост, тъй като институцията стана част от глобалната международна общност на ICOM.
Така габровската галерия получава възможност да се включи в редица международни мисии, както и достъп до огромните ресурси на организацията.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Награди за талантливите деца от „Габровче“


На 11 и 12 март в Русе се проведе Петнадесетият Национален фолклорен конкурс за изпълнители на народна музика „Дунавски славеи“.
Инструменталисти и певици от цяла България бяха оценявани от компетентно жури. Възпитаниците на Детски фолклорен ансамбъл „Габровче“ към Община Габрово се завърнаха оттам с множество награди: от класа по народно пеене с ръководител Боряна Христова – Уна Бурек и Йоана Дечева с грамота „отлично представили се“.
Грамота „много добре представили се“ са получили Борислава Димитрова и Станислав Сапунов. От класа по гайда и кавал, с ръководител Цвятко Цвятков, са отличени с грамоти за много добро представяне учениците Филип Църов, Станимир Станчев, а с поощрителна награда е Анатоли Петров. От класа по тамбура, с ръководител Илина Дечева, бяха отличени Калоян Минчев – първо място, Константин Кръстев – второ място и Петър Иванов – с грамота за много добро представяне.
Второ място е присъдено и в раздел „камерни групи“ за триото Константин Кръстев (тамбура), Константин Хаждиев (гъдулка) и Виктор Пенчев (гъдулка).
Габровската публика ще има възможност да се наслади на изпълненията на отличените възпитаници в предстоящия концерт на ансамбъла за пролетния празник Цветница.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
„Дано играят добре“ за Световния ден на театъра


На 27 март, когато театралите по целия свят честват Деня на театъра, от 19.00 часа в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще се състои премиерата на най-новия спектакъл на режисьора Ана Батева.
„Дано играят добре“ е кратка зрителска молитва, дочута в театралната зала или фоайе преди началото на някое представление. Но зад това очакване зрителят дори не предполага бездната от обстоятелства, довели до „лош“ и скучен спектакъл, който се налага да изтърпи понеже вече си е купил билет.
На сцената ще видим моменти от различните репетиционни процеси, които с много хумор пресъздават типични ситуации по време на репетиции. За зрителите ще се осветят моменти и взаимоотношения, които се развиват зад кулисите и често оказват своето значение за резултата на спектакъла.
Спектакълът „Дано играят добре“ е по пиеса на съвременния немски драматург Луц Хюбнер, преведена от Зорница Гешева. А сценичната версия и режисурата са на Ана Батева.
Музиката за най-новото заглавие е написана от Стефан Здравески. Актьорите Таня Йоргова и Стоян Руменин влизат в ролите на режисьор и актриса. Луц Хюбнер е един от най-поставяните драматурзи на немска сцена. Toй пише текстове за театър от 1994 г. и е носител на няколко награди.

От 2004 г. работи съвместно със Зара Немиц. Пиесата „Грета“, по която е направен спектакъла „Дано играят добре“, е една от първите му пиеси. У нас тя се поставя за първи път. Ана Батева гледа постановка на пиесата в Скопие и решава да я постави у нас.
В спектакъла е включен и текстът „Пролог в театъра“ от „Фауст“ от Йохан Волфганг фон Гьоте. Втората премиера е на 28 март. А следващите дати, на които ще се играе спектакълът са 12 и 19 април.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
-
Кримипреди 6 дни
„Севлиевски каубой“ гръмна при изпреварване прозореца на кола
-
Новинипреди 6 дни
Явор Божанков: Бедността е най-страшната форма на геноцид
-
Любопитнопреди 6 дни
Тревненският щъркел пристигна
-
Новинипреди 6 дни
БСП подготви дефиницията за „енергийна бедност“
-
Новинипреди 6 дни
3 април ще бъде неучебен ден за училищата с изборни секции
-
Културапреди 6 дни
„Дано играят добре“ за Световния ден на театъра
-
Икономикапреди 6 дни
„Теспом”АД търси да назначи работници
-
Новинипреди 5 дни
Николай Томитов: Oбразователните програми трябва да започват от нуждите на бизнеса