Свържи се с нас

Култура

200 години от рождението на Сава Доброплодни

Автор и полезен съветник, който може да се чете и днес.

Published

on

Днес, 3 декември, се навършват 200 години от рождението на Сава Доброплодни – виден български възрожденец, просветен деец и книжовник, театрален и читалищен деятел, автор на учебници и учебни помагала.

Неговата популярност най-често се свързва с „побългарената“ комедия „Михал Мишкоед“, чиито дебют през 1856 г. в Шумен поставя началото на българския театър. В по-ново време творчеството на Сава Доброплодни се свързва с незабравимия Георги Парцалев, който в ролята на Михал остави един запомнящ се образ на глупав богаташ, когото всички лъжат и грабят, ласкаейки суетата му.

Националният музей на образованието притежава повечето от съчиненията на Сава Доброплодни, както и периодични издания от Възраждането, в които се съдържат статии и препечатки на негови произведения. В най-ранното – „Водител за взаимните училища“ (1852 г.), което Доброплодни подписва като „управител на Шюменските училища“, се съдържат интересни факти за уредбата на взаимното училище. Описанието почти напълно отговаря на възстановката на взаимно училище в Националния музей на образованието.

Според указанията на Доброплодни „зданието“ трябва да е „четириъгълно“ и дължината му да не е по-голяма от 2 пъти ширината. Ако училището има 8 аршина широчина, то дължината трябва да е 14 или най-много 16 аршина. (1 турски аршин = 68,75 см).

Прозорците трябва да са високи 2 1/5 аршина от земята. Ако са по-високи, трябва да им се заковат дъски.

Интересен факт е, че според Доброплодни класната стая трябва да бъде амфитеатрална, казано на съвременен език. Той препоръчва „земята да не е толкова равна, а да е малко наведена към учителското седалище.“ След подробното описание на уредбата и функциите на училището, Доброплодни определя точно кой клас с какво да се занимава, защото всички ученици са в една стая. Например децата в първо отделение пишат на пясъка с показалец като гледат големите букви от черната таблица, която е закачена на стената насреща им.

Във второ отделение се пише на плочите (таблите с калем) като също се гледа от големите букви. Доброплодни прави една забележка, че досега плочите са използвани от всички до 7 клас. Но според него е по-добре учениците да започнат да пишат на книга, която „показвателите“ сутрин преди часовете да им „харакосват“, т.е. да я разчертаят на редове (от гръцки „хараскал“ – чертая).

А плочите да се употребяват само на място, за аритметиката „подир пладне“. Доброплодни е противник на строгите възпитателни методи и е категоричен: Най-добрата система за отглеждане и възпитание е, когато човек употребява „сладка реч и кротки средства“.

Друго съчинение, в което могат да се намерят много полезни разсъждения за умението да се изразяваме писмено и защо е важно доброто писане (макар то никога да не постига съвършенството на поезията и риториката), е издаденият през 1853 година „Писменик“.

Според съвременната наука основни стилове в българския език са научен, административен, публицистичен, художествен, разговорен. В съчинението си Сава Доброплодни определя три стила, които напълно обслужват сферата на тогавашната обществена комуникация – советователен, съдебен и тържествен. Повествователен стил се получава, когато се съединят първите два с тържествения.

Темите, които Сава Доброплодни засяга и в по-късното си съчинение „Кратко здравословие или уроци, за да си вардим здравето“, звучат актуално и днес. Например за употребата на хляба той казва следното: „Брашнените изделия са добри само за ония, които правят голямо движение, каквито са селяните, които по някои места през цялата година ядат брашнени ястия, и пак са здрави и корави. Но не за ония, които са по-слаби или прекарват живота си в седене…“

За виното припомня, че римските учени са го пиели само разредено с вода, и съветва да не го приемаме като лекарство. От рибите препоръчва да избираме само тези, които живеят в течащи води, каменисти места и в морето.

Цитираме тези текстове и мисли на родения в Сливен преди 200 години просветител Сава х. Илиев – Доброплодни заради мъдростта и опита, които често забравяме, преоткриваме или приемаме само като история и музеен експонат.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Златни медали за „Габровски гласчета“ от „Евро фолк 2024“

Published

on

Детска фолклорна формация „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово 2002“ отново представиха Габрово с високи постижения от XIV от шампионат по фолклор „Евро фолк 2024“ във Велико Търново.

Талантливите изпълнители участваха в четири категории. Те бяха отличени със златен медал за дуета Пресиана Найденова и Виктория Дангова, златен медал за малък хор, златен медал за трио, в състав: Виктория Димова, Пресиана Найденова и Виктория Дангова, златен медал за голям хор и номинация за „Златен Орфей“.

Носители са и на златен медал от Световната купа по фолклор. Резултатът от номинацията е бронзов Орфей за цялата формация „ Габровски гласчета“.

Зареди още

Култура

Дни на отворените врати и безплатна регистрация в Библиотеката

Published

on

По повод Деня на Габрово – 17 май, и във връзка с Националната библиотечна седмица (10-17 май) Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” прави подарък на четящите хора – безплатна регистрация за библиотечни услуги за всички габровци, които искат да получат достъп до богатите ѝ фондове, колекции и информационни ресурси във всички области на знанието.

От възможността да се регистрират могат да се възползват всички малки и големи габровци, които нямат читателски карти за библиотеката, както и онези читатели, чиято регистрация е изтекла преди 17 май 2024 година.

На потребители на РБ „Априлов-Палаузов”, имащи задължения към библиотеката, безплатни карти няма да бъдат издавани. При записването трябва да бъдат представени документи за самоличност за пълнолетните граждани, а за децата и учениците – ученическа карта и/или лична карта на родител/настойник и попълнена декларация съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент от 27 април 2016 г. и Закона за защита на личните данни.

Издаването на картите се извършва на гише „Регистрация и информация“ в централната сграда на библиотеката от 9.00 до 18.30 ч на 17 май 2024 г. Читателски карти на деца и тийнейджъри до 14 години – в Детски отдел, който се намира в сградата на Народно читалище „Априлов – Палаузов” (Театъра) от 9.00 до 18.30 часа на 17 май 2024 г.

Зареди още

Култура

Мария Гетова и Биляна Тодорова представят пред габровци дебютните си поетични книги

Published

on

Габрово е четвъртата спирка от т.нар. „северен тур“ на две млади български авторки, участнички в проекта „Поезия на Севера“ – Биляна Тодорова и Мария Гетова, които ще представят пред габровската публика своите дебютни поетични книги – „Годината на Март“(2022 г.) и „Полуразпад“ (2023 г.)

Домакин на събитието е Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово.

Биляна Тодорова е сценарист, поет и преподавател. Участник е в редица литературни събития, като на четенията си редовно изпълнява и авторска музика. Носител е на второ място в международния конкурс Sofia Singer Songwriter за 2019 година, а през 2022 г. излиза дебютната ѝ стихосбирка „Годината на Март“.

Мария Гетова е културолог и поет. Участва в литературни събития с разнообразни формати. Носител е на втора награда в Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ за 2022 г. През 2023 г. излиза дебютната ѝ стихосбирка „Полуразпад“, за която е номинирана в категория “Дебюти” на Националните литературни награди “Перото”.

Проектът “Поезия за Севера” се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” по програма “Разпространение”.

Мария и Биляна споделят, че с нетърпение и радост очакват срещата в Габрово, защото искат да опознаят града и да се запознаят с нови хора, да поговорят със своите публики за детството…за писането…за градовете…за хората…за поезията…

Заповядайте в библиотеката на 14 май, вторник, от 17.00 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев”.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица