Свържи се с нас

Новини

„На ход е ЕК, която трябва да предложи законодателство за медийната свобода“

Published

on

а ход е Европейската комисия, която трябва да предложи законодателство, което да гарантира медийната свобода в държавите-членки. То трябва да се съобрази с принципите, заложени в резолюцията за свободата на медиите, която Европейският парламент прие в сряда с огромно мнозинство. Това заяви Елена Йончева, съдокладчик по резолюцията от името на групата на социалистите и демократите, в интервю за предаването „Политически НЕкоректно“ на БНР.

Елена Йончева посочи, че въпреки „битката“ по конкретните предложения в комисиите, всички текстове, които тя предложи, бяха приети. Сред тях – европейските средства по комуникационните кампании да не се разпределят от правителството, което и да е то, защото по този начин то създава послушни, проправителствени медии. Вместо това, финансирането да става чрез неправителствена организация, която ще се основава на професионални критерии и няма да е свързана с конюнктурата в дадена страна.

Елена Йончева поиска повече прозрачност не само за собствеността на медиите, но и за финансовите потоци в тях, така че читателите и зрителите да са наясно с обективността на информацията, която получават.

Да има европейски фонд в подкрепа на разследващата журналистика, е друго от предложенията на Елена Йончева, прието в резолюцията на Европейския парламент. Освен това с документа тя настоява Европейската комисия да осигури защита за журналисти, така че да не бъдат обект на съдебни дела, с които да бъдат притискани и заплашени.

Евродепутатът припомни, че преди да бъде убита малтийската разследваща журналистка Дафне Галиция, срещу нея са заведени около 50 дела. Това не означава, че тези, които под предлог, че са журналисти, клеветят и обиждат, ще бъдат защитени от съдебно преследване, уточни Елена Йончева.

В резолюцията, по нейно предложение, има и текст, който указва на държавите-членки да гарантират достъпа на медиите до информация от правителствата, възможност за интервюта с представители на управляващите, до пресконференции с тяхно участие, както и до работата на националните депутати. Мерките срещу пандемията заради COVID-19 не би трябвало да служат за оправдание да се затруднява работата на медиите, каза Елена Йончева.

В отговор на въпрос дали текстовете в резолюцията няма да останат само като констатации, тя заяви, че те са добра основа за европейско законодателство и, че Европейският парламент ще направи всичко възможно да ускори процеса по приемането му. Решихме държавите-членки да не се споменават поименно, за да може да се приемат общи правила за медийна свобода в ЕС, заяви Елена Йончева.

Според нея те ще позволят България да се откъсне от ужасяващото 111-то място по свобода на медиите в класацията на „Репортери без граница“. „Ние сме там, защото стойностната журналистика няма съюзник в лицето на държавата“, каза тя. Дори правителството да не признава заключенията на тази международна организация, то няма как да оспори анализа за медийната свобода в годишния доклад за върховенството на закона в държавите-членки, който Европейската комисия представи през септември, припомни Елена Йончева.

В първия доклад за България медийната среда беше силно критикувана.

Огромното мнозинство от европейски депутати, включително от Европейската народна партия, които застанаха зад резолюцията сега, показва разбирането за проблемите, коментира Елена Йончева.

Според нея най-важното е, че ситуацията в България вече се обсъжда на всички заседания на комисии в Европейския парламент – за състоянието на медиите, за корупцията, за липсата на разделение на властите.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Икономика

От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Published

on

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.

Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.

По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.

На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.

Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.

Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.

Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица