Новини
„На ход е ЕК, която трябва да предложи законодателство за медийната свобода“

а ход е Европейската комисия, която трябва да предложи законодателство, което да гарантира медийната свобода в държавите-членки. То трябва да се съобрази с принципите, заложени в резолюцията за свободата на медиите, която Европейският парламент прие в сряда с огромно мнозинство. Това заяви Елена Йончева, съдокладчик по резолюцията от името на групата на социалистите и демократите, в интервю за предаването „Политически НЕкоректно“ на БНР.
Елена Йончева посочи, че въпреки „битката“ по конкретните предложения в комисиите, всички текстове, които тя предложи, бяха приети. Сред тях – европейските средства по комуникационните кампании да не се разпределят от правителството, което и да е то, защото по този начин то създава послушни, проправителствени медии. Вместо това, финансирането да става чрез неправителствена организация, която ще се основава на професионални критерии и няма да е свързана с конюнктурата в дадена страна.
Елена Йончева поиска повече прозрачност не само за собствеността на медиите, но и за финансовите потоци в тях, така че читателите и зрителите да са наясно с обективността на информацията, която получават.
Да има европейски фонд в подкрепа на разследващата журналистика, е друго от предложенията на Елена Йончева, прието в резолюцията на Европейския парламент. Освен това с документа тя настоява Европейската комисия да осигури защита за журналисти, така че да не бъдат обект на съдебни дела, с които да бъдат притискани и заплашени.
Евродепутатът припомни, че преди да бъде убита малтийската разследваща журналистка Дафне Галиция, срещу нея са заведени около 50 дела. Това не означава, че тези, които под предлог, че са журналисти, клеветят и обиждат, ще бъдат защитени от съдебно преследване, уточни Елена Йончева.
В резолюцията, по нейно предложение, има и текст, който указва на държавите-членки да гарантират достъпа на медиите до информация от правителствата, възможност за интервюта с представители на управляващите, до пресконференции с тяхно участие, както и до работата на националните депутати. Мерките срещу пандемията заради COVID-19 не би трябвало да служат за оправдание да се затруднява работата на медиите, каза Елена Йончева.
В отговор на въпрос дали текстовете в резолюцията няма да останат само като констатации, тя заяви, че те са добра основа за европейско законодателство и, че Европейският парламент ще направи всичко възможно да ускори процеса по приемането му. Решихме държавите-членки да не се споменават поименно, за да може да се приемат общи правила за медийна свобода в ЕС, заяви Елена Йончева.
Според нея те ще позволят България да се откъсне от ужасяващото 111-то място по свобода на медиите в класацията на „Репортери без граница“. „Ние сме там, защото стойностната журналистика няма съюзник в лицето на държавата“, каза тя. Дори правителството да не признава заключенията на тази международна организация, то няма как да оспори анализа за медийната свобода в годишния доклад за върховенството на закона в държавите-членки, който Европейската комисия представи през септември, припомни Елена Йончева.
В първия доклад за България медийната среда беше силно критикувана.
Огромното мнозинство от европейски депутати, включително от Европейската народна партия, които застанаха зад резолюцията сега, показва разбирането за проблемите, коментира Елена Йончева.
Според нея най-важното е, че ситуацията в България вече се обсъжда на всички заседания на комисии в Европейския парламент – за състоянието на медиите, за корупцията, за липсата на разделение на властите.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Крими
Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.
По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.
87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.
Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.
Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.
Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.
Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Новини
Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.
Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.
Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.
От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 7 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Културапреди 7 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 6 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 6 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов
-
Новинипреди 5 дниЕмануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра
-
Новинипреди 5 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки
-
Новинипреди 4 дниАндрей Гюров в Габрово: Ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща!
-
Новинипреди 2 дниНормативен хаос и икономически капан: Защо новите промени в Закона за хазарта са опасни и недомислени




