Свържи се с нас

Новини

Григоров: Купуването на два електромобила в условията на криза е излишно!

Published

on

В дневния ред на заседанието на Общински съвет – Габрово през изминалата седмица бе включено предложение на кмета на община Габрово Таня Христова за „закупуването на 2 броя електромобили за нуждите на габровското ОП „Регионално депо за неотпасни отпадъци“. Общинският съветник, областен председател и ръководител на групата на БСП – Габрово в местния парламент Николай Григоров заяви, че решението предизвиква сериозно безпокойство и несъгласие в групата на социалистите.

Според предложението на кмета Таня Христова закупуването на двата електромобила трябва да се реализира чрез схема за насърчаване употребата на електрически превозни средства и Инвестиционната програма за климата с Национален доверителен екофонд. Като Нацоналният доверителен екофонд осигурява финансиране на 20 000 лева за един автомобил.

А в случая финансирането ще бъде, в размер на 40 000 лева, като от своя страна Общината трябва да даде 90 хил. лева. Това е и поводът за разговор с Николай Григоров.

– Какво буди безпокойство сред общинските съветници от групата на „БСП за България“, г-н Григоров?
– Доколкото успяхме да се доберем до някаква информация, средства за покупката на тези автомобили, които не са никак малко – 90 хил. лева, ще трябва да се осигурят от Бюджета за 2021 г.

– Защо възразявате за покупката на електромобилите?
– В ситуация като днешната, в условията на КОВИД-19 не само в общината, но и в страната, закупуването на електромобил е един лукс, който според нас габровската община не може да си позволи. Не само защото средствата, които ще се използват, са от местните данъци – от таксите за битовите отпадъци. А защото тези средства трябва да се използват единствено именно за дейности, свързани с управлението на отпадъците – почистване, депониране и т.н.

Освен това тази година за известен период от време част от търговците бяха освободени от тези такси и наеми, именно защото в началото на пандемията няколко месеца те не работеха. По-късно постъпиха искания за намаляване на такса смет и от други търговски обекти. Габровската левица и лично аз, смятаме, че след Нова година ще постъпят още доста искания за намаляне и освобождаване от плащането на такса смет, тъй като, поради развитието на пандемията, няма как всички обекти и особени онези, свързани с търговията и услугите да функционират. Някои от тях работят с намален капацитет, а други направо затварят – дискотеки, нощни заведения, клубове.

Освен тях ще добавим и други търговски обекти – магазини за нехранителни стоки, малки магазинчета, МОЛ-овете също ще изпитват затруднения, търговците, които са платили тротоарно право, за да пласират стоките си и т. н.

Фирмите в сферата на услугите, които са немалко в Габрово, също свиват своята дейност, а други я преустановяват, тъй като не могат да работят дистанционно. При тази ситуация Общината да си позволи да харчи 90 000 лева за електромобили е като пир по време на чума. Приемам доводите, че наистина ОП „Регионално депо за неопасни отпадъци“ има нужда от автомобили, с които да се извършва дейността, свързана с контрола на чистотата на града.

– Но защо електромобили?
– Наистина възниква въпросът защо трябва да се купуват скъпите електомобили, вместо да се купи нов, значително по-евтин автомобил, с който ще може да се достига до всички труднодостъпни места в общината. А аз и колегите ми не сме убедени, че с електромобил може да се достигне безпроблемно до всички точки на общината, особено през зимата.

Защото, пак казвам, има по-евтини високопроходими автомобили и то нови, чиято поддръжка не е много по-скъпа от тази на електромобилите. Аргументацията е, че електромобилите са значително по-евтини като поддръжка, което вероятно е така.

А мотивировката, която е приложена към предложението на кмета Таня Христова за купуването на двата електромобила, не е добре издържана.

– Какъв е мотивът?
– Че обикновените автомобили имат голям разход, че гаранционният срок е за сметка на търговеца и т.н. Като в обосновката към предложението е посочено, че годишните разходи на един бензинов автомобил са в размер на 5 488 лева, а на електромобила, който е освободен от годишен данък МПС те са общо – 717, 60 лева.

– Колко са автомобилите, с които разполага ОП „Регионално депо за отпадъци“ в момента?
– С два. Единият автомобил е на 5 години, а другият – на повече от 15. Но купуването на два електромобила по никакъв начин няма да повиши ефективността от работата на инспекторите, тъй като тя не зависи от това с какво превозно средство се возят, а доколко стриктно изпълняват задълженията си. Дейността на депото и доколко то ефективно си върши работата, ще бъде оценявана в началото на идващата година.

Но пак повтарям, ние считаме за каприз на Общината и на кмета на града Таня Христова да се купуват непременно електромобили с мотива, че видите ли, те са икономични и прочие. Смятаме, че тази покупка не е по нашия джоб. И то в момент, когато трябва внимателно да следим харченето на всеки лев.

А и когато става дума за промяна на Бюджета, свързана с инвестиции, считам, че те трябва да са насочени към инфраструктурни проекти. Между другото, едната от точките в дневния ред на предстоящото заседание на Общински съвет е свързана с актуализация на инвестиционната програма, където част от средствата, предвидени за културни институти, се насочват към проект, чрез който да се изгради съврменна писта за лека атлетика на стадион „Христо Ботев“.

Приемам да се осигурят средства за нейното изграждане. Приемам да се изразходват средства и за инвестиции в инфраструктура, която би облекчила живота на хората в крайните квартали и по селата.

Отварям една скоба – изследването, което беше направено от Института за пазарна икономика във връзка с новия план на Габрово показа, че рязко се увеличава броят на хората, които се регистрират със свой настоящ адрес по селата.

Тази година пандемията изостри желанието на доста габровци не само да се регистрират в селата на областта, но и да се заселят трайно в тях. Освен това, приемайки, че постъпленията от такса смет са достатъчни, се задават въпроси защо те не се инвестират в създаването на нови контейнери от типа на подземните, които са съвременни и модерни.

А и това е пътят, по който трябва да се върви. Затова питам отново, защо при това нямане, на което сме свидетели и което в следващите месеци има вероятност и да нарасне, защо си позволяваме лукса да имаме още електромобили. Какъв е този каприз?! Това скъпо удоволствие, което според нас в този момент е излишен лукс за няколко човека, които се възползват от него.

А ще платим всички ние, с нашите пари тези 90 000 лева, които не са никак малко. Ето защо ние считаме, че това е поредният пример за нецелесъобразно изразходване на общинските финанси, особено в днешната трудна икономическа ситуация, свързана с КОВИД-19. Без солидна икономическа обосновка, без да се посочи с какво ще се подобри работата на ОП „Регионално депо за неопасни отпадъци“, без да се правят разчети за по-дългосрочни инвестиции в инфраструктура.

Считаме, че в случая с лека ръка се пилеят парите на габровци, които не се изкарват никак лесно.

– Колко са електромобилите в момента на Община Габрово?
– Два. Единият се използва от РЕМО „Етъра“, а другият от Общината. Пак повтарям, считам за нецелесъобразно да се харчат пари за електромобил за ОП „РДНО“. Ако наистина наличният им автомобил не е в добро състояние, харчи много гориво, поддръжката му е скъпа, би могло да се купи един нов по-високопроходим значително по-евтин, с което да си изпълняват задълженията.

Да, съгласен съм, че наистина електромобилите са транспортът на бъдещето, но ние не сме стигнали до етапа, в който можем да си го позволим. Просто няма достатъчно пари, така да се каже.

– Колко са зарядните станции за електромобили в община Габрово?
– Една и тя се намира в Общината, и вероятно там ще се и паркират.

– Сега се предлага купуването на два електромобила, а електротранспортът (тролейбусният транспорт) в Габрово настоящото управление на Общината го ликвидира, защо?
– Тролейбусният транспорт беше екологичен, удобен, евтин, но и аз питам защо трябваше да се нарежат тролейбусите, електропроводната мрежа, да се премахнат стълбовете и унищожи подземната инфраструктура.

Едва сега ли разбрахме, че това е транспортът на бъдещето? Къде бяха преди няколко години същите тези управляващи, когато ни убеждаваха, че тролейбусният транспорт е отживял времето си, морално остарял и че е много по-добре да имаме автобуси на метан, отколкото тролейбуси.

Или тук става дума за интересите за единици хора? Извинете, но и за електромобилите е същото. Кой ще ги ползва – един определен кръг хора, а ще плащаме всички. Затова повтарям, че това е излишно удоволствие в условията на криза.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Ангел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика

Published

on

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.

„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.

Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.

Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.

Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.

Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.

„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.

Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

Зареди още

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица