Свържи се с нас

Култура

Наследници на учителка от Възраждането откликнаха на дарителската акция в НМО

Published

on

 Учителите от Априловската гимназия, 1940 година

Братовчедите Ивайло Рачев и Милен Георгиев, които са наследници на две поколения учители, първи откликнаха на обявената от Национален музей на образованието дарителска кампания. Акцията е свързана с новата външна експозиция на музея „Габрово – център на знание и просвета”, финансирана по програма „Култура 2020” на Община Габрово, и нейната цел е да провокира посетителите да потърсят своите следи в училищната история – лични, семейни или родови.

 Училищният театър в Априловската гимназия представя пиесата „Боряна“

Сред десетките училищни снимки и документи в изложбата, разгъната на около 50 линейни метра в центъра на Габрово, Рачев и Георгиев откриват бащата на Ивайло Рачев – Стефан Рачев като цигулар в оркестъра на Априловската гимназия от 1940 г.

Братовчедите посетиха музея и семейната история, свързана с образованието преди и след Освобождението, започна да се обогатява. Музеят получи дарение – дигитални снимки, свидетелства, дипломи и други документи от семейния им архив, а родът попълни фамилната история с нови факти. Ивайло Рачев, който живее във Варна, пристигна специално в Габрово, за да предаде дарението.

Цар Борис III награждава Васил Рачев Минков, учител в Габровската народна смесена Априловска гимназия, с Кавалерски  кръст с корона за граждански заслуги. 1935 г.

Ето неговия разказ: „Реализирането на музейния проект съвпадна с идеята, която имаме с моя братовчед Милен Георгиев – да съберем семейната история, да я съхраним, запишем и завещаем на поколенията, защото тя е свързана с просветното минало на Габрово и с Априловската гимназия. И не само с Габрово. Нашата прабаба Мария Стоянова Рачева – Минкова (1856 – 1932) е една от първите учителки в Девическото училище от 1871 до 1873 г. Когато Анастасия Тошева идва в Габрово като главна учителка, тя кани нашата прабаба от Стара Загора да учителства тук. Дядо ни Васил Рачев Минков е учител по български език и стенография в Априловска гимназия от 1923 до 1944 година.

Прабаба Мария и дядо Васил са учители, а баща ми Стефан и леля ми Мария (майката на Милен), са възпитаници на Априловската гимназия. Баба ми Иванка Георгиева, съпругата на дядо Васил, е завършила Педагогическото училище в Лом. Дядо Васил е разпределен там като учител през 1921 г., запознават се и създават семейство.

Уредник от музея посочва снимката със Струнния оркестър на Априловската гимназия, в който свири Стефан Василев Рачев, включена във външната експозиция.

Същата година той завършва Софийския университет, през 1923 г. полага държавен изпит за учителска правоспособност, 1924 г. получава диплома, двамата се връщат в Габрово и той започва работа в гимназията. Най-ценната снимка, която притежаваме, е на Анастасия Тошева от 1871 година – на първия випуск, с петте учителки, включително и прабаба ни Мария Стоянова Рачева.

В момента я възстановяваме, защото е с лошо качество, и ще я дарим, когато е готова. Предоставяме на музея и документи, свързани: с габровските училища Горнокрайското и „Неофит Рилски”, с училища в Лом, със Софийския университет, Министерството на народното просвещение и с цар Борис III. В една от дипломите на дядо ми пише „Васил Рачев Минков с баща Рачо Минков, с професия гостилничар“.

Васил Рачев пред паметника на Васил Априлов

Искаме да открием къде е била гостилницата на прадядо ми – била е тук някъде, в центъра на Габрово. Донесохме в музея снимка, на която дядо пие кафе с приятели, вероятно е около 1910 г. Над масата се вижда афиш за представление „Чудната хубавица“. Възможно е снимката да е направена пред нашата гостилница – историците ще кажат.

Ивайло Рачев предава дарението на Любка Тинчева, директор на НМО

Дядо Васил например е бил като режисьор в театралния училищен състав – предаваме на музея снимка от 1938 година, когато в гимназията е поставена пиесата „Боряна“. Баща ми д-р Стефан Рачев също имаше артистични наклонности. В Нови пазар, като главен лекар на белодробната болница, беше и режисьор на градския самодеен театър, създаде и два струнни оркестъра.

Предстоят ни още контакти с музея. Ще организираме и родови срещи, на които ще поканим музейните специалисти, за да запишат нова информация. Ние се стараем да събираме документи, архивът ни расте. Защото семейните легенди, които знаем, са хубави, но трябва да ги подплатим и с факти.

Мария Минкова, учителка в Габровското Девическото класно училище през 1871, 1872 и 1873. Снимката е от фонда на НМО

Благодарим на Националния музей на образованието и на Община Габрово за прекрасната идея да представят училищната история на града и да провокират неговите граждани да се обърнат към своята родова и училищна памет.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Published

on

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.

Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Зареди още

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица