Свържи се с нас

Новини

„Когато остеопорозата се открие навреме, усложненията могат да бъдат предотвратени“

Published

on

Защо наричат остеопорозата „мълчаливата болест“ и „тихият крадец на костна плътност“, кои са рисковите фактори за появата на това заболяване, какви са начините за диагностициране, лечение и профилактика? В Световния ден за борба с остеопорозата разговаряме с д-р Славка Димитрова – специалист по Ендокринология и болести на обмяната с над 30-годишен професионален опит.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

– Д-р Димитрова, на 20 октомври отбелязваме Световния ден за борба с остеопорозата. Колко сериозен е проблемът с това заболяване и какво в неговата специфика налага да му отделяме толкова сериозно внимание?
– Остеопорозата e прогресиращо метаболитно заболяване на скелета, при което костите изтъняват и губят плътността си, здравината на скелета намалява, а това води до повишаване на риска от фрактури, особено в областта на гръбначния стълб, бедрените кости и китките. И като говорим за повишен риск, имам предвид риск от фрактури при съвсем минимални травми – като падане от сравнително ниска височина – под човешки ръст, от легло или от седнало положение на тялото например. Тъй като заболяването засяга най-често големите кости и води до фрактура на прешленни тела и бедро, в повечето случаи пациентите се оказват с висока степен на инвалидизация или с трайна такава, а за съжаление твърде често и до смърт, поради трудното възстановяване. Доказано е, че до около 20 процента от пациентите с фрактура на бедро, вследствие остеопороза, загиват до 6 месеца след травмата, а това е изключително високо ниво на смъртност. През последните години все по-често се диагностицират пациенти с остеопороза. В света от това тежко заболяване страдат около 200 млн. души, в България те са над 200 000, а прогнозите сочат, че до 2030 година броят им ще се удвои. Тежките увреди, високото ниво на смъртност и мащабът на заболяването са сред водещите причини през 2000 г. остеопорозата да бъде определена като третото социалнозначимо заболяване след сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания.

– Кои са причините, които водят до развитие на остеопороза и кои са рисковите фактори?
– При здрав човек съществува равновесие между два основни процеса – процес на изграждане на костта и процес на рушене. Когато процесът на разграждане или резорбция превалира процеса на изграждане, се развива остеопороза. Що се отнася до рисковите фактори, те се разглеждат в две основни групи: модифицируеми или такива, върху които можем да въздействаме, и немодифицируеми. На първо място сред факторите, върху които не можем да влияем, е възрастта. С напредване на възрастта остеопорозата зачестява, като засяга около 1/3 от жените на възраст над 70 години. Сенилната или възрастова остеопороза е свързана с процеса на стареене, с непълноценното хранене, намаления прием на калций с храната, влошената чревна резорбция, намаленото образуване на витамин D в организма. Вторият основен вид е т.нар. постменопаузална остеопороза. Тя е в резултат на негативното влияние, което оказва отпадането на яйчниковата функция, характерно за жени над 45 годишна възраст. Съществува и т.нар. вторична остеопороза, която се свърза с някои хронични заболявания – бъбречни заболявания, заболявания на стомашно-чревния тракт, свързани с малабсорбция, чернодробни заболявания. До развитие на остеопороза би могъл да доведе и продължителният прием на някои медикаменти – от групата на глюкокортикоидите, тироидните хормони в по-големи дози, антидепресантите и др. Рисков фактор са и вредните навици – хроничната употреба на алкохол и газирани напитки, тютюнопушенето, прекаляването с кофеинови напитки – над 4 кафета на ден. Злоупотребата с месо и месни продукти също е рисков фактор и не на последно място – хиподинамията или обездвижването, така характерно за съвременния начин на живот.

– Остеопорозата е наречена „тихият крадец на костна плътност“, тъй като се развива без ясно изразени симптоми. Наистина ли нищо не би могло да ни насочи вниманието към съществуването на евентуален проблем от такъв характер?
– Действително, в началните си фази заболяването не е свързано с никакви симптоми и това е сериозен проблем за неговото ранно откриване и провеждане на навременно лечение. Но все пак в най-ранните стадии прави впечатление намаляването на ръста, промяната в стойката и походката, която става по-нестабилна.

– Какви са рисковете за пациентите, които не се лекуват своевременно?
– Основният и най-сериозен риск е разбира се рискът от костни фрактури – най-често на бедрената шийка, на прешленните тела и на китката. А това, както казахме, са фрактури, свързани с висока степен на инвалидизиране и смърт. Иначе казано, остеопорозата води до тежки фрактури, възстановяването е тежко, често протича с тежки усложнения и не рядко има фатален край.

– На каква възраст пациентите трябва да се обърнат към медицинските специалисти за първа проверка на костната плътност?
– Това зависи от здравния статус на отделния пациент, но най-общо казано – жените над 65 години и мъжете над 70-годишна възраст. На такова изследване е добре да се подложат жените с ранна менопауза – настъпила пред 45-тата им година, както и тези с много ниско тегло – под 57 кг.

– Споменаваме мъжете, защото макар да се смята, че остеопорозата е болест на жените, мъжете също страдат от остеопороза. Все пак боледуват много по-рядко от жените, защо?
– Така е. Вярно, че остеопорозата се развива много по-често при жените, отколкото при мъжете. И това се дължи от една страна на факта, че мъжете са с по-масивен скелет, а от друга, защото нивото на андрогените не спада така рязко, както нивото на естрогените при жените в менопауза. Постепенно настъпващите хормонални промени водят и до по-късното проявление на болестта при мъжете – над 70-годишна възраст.

– Кой е основният метод за изследване на костната плътност?
– Основен метод за изследване на костната плътност е т.нар. DXA-изследване или Двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия, която се прави на две зони – прешленни тела и бедрена шийка. Методът се използва за поставяне на диагнозата и проследяване на ефекта от лечението. Изследването сравнява костната минерална плътност на пациента със средната стойност на костната плътност на млад здрав човек от същата раса и пол, като според стойността на евентуално отчетеното отклонение се поставя и съответната диагноза. Тъй като за съжаление НЗОК не поема стойността на изследването, и въпреки че е препоръчително да се изследват двете зони, ако пациентите нямат възможност, биха могли да се подложат на изследване на една зона – жените над 65 годишна възраст – на бедрена шийка, а тези под 65 години – на прешленни тела. Също възможно изследване, което е по-достъпно е т.нар. количествен ултразвук, който се използва като скрининг-метод. Количественият ултразвук не ни дава достатъчно категорична картина на състоянието на костната плътност, за да го използваме за диагностициране и мониториране на последващо лечение, но би могъл да бъде полезен като ориентировъчен метод – ако резултатите от количествения ултразвук покажат отклонение, пациентът да бъде изпратен на DXA-изследване.

– Вие предлагате ли възможност за такова изследване?
– Периодично в Медицински център „Свети Иван Рилски“-Габрово, по график, колегите-специалисти провеждат такъв скрининг с количествен ултразвук. Изследването е безболезнено и дава ориентир за състоянието на пациента.

– Какъв е терапевтичният алгоритъм при остеопорозата?
– Лечението на остеопорозата е лечение, което продължава цял живот и съчетава медикаментозна терапия, хранителен режим и определена двигателна активност.

Наред с лекарствата, пациентите трябва да приемат и достатъчно калций, като необходимото количество за ден е 1000-1200 милиграма, а при жени в менопауза – до 1500 милиграма. Нека изброим и най-добрите естествени източници – това са млечните продукти, морските дарове и рибата, някои листни зеленчуци, бадемите, лешниците.

– През последните години широко популярни и рекламирани са различни хранителни добавки, обогатени с калций. Мнението Ви за тях като средство за профилактика?
– Калцият може да се добавя и като таблетна форма, но е много важно да уточним, че не всички пациенти с остеопороза трябва да приемат калциеви таблетки. Защото в някои случаи се стига до предозиране, а то води до неблагоприятни странични ефекти по отношение на стомашно-чревния тракт, на бъбреците, където се отлага като конкременти. Калциевите таблетки не са безобидни. Това, че се продават без рецепта не означава, че трябва да се приемат масово от пациентите без консултация с лекар, който да прецени нуждата от допълнителен прием и съответната дозировка.

– В какво се изразява добрата профилактика на остеопорозата?
– От съществена важност е пациентите да се стремят да водят максимално здравословен начин на живот и да намалят влиянието на модифицируемите рискови фактори – тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, кофеинови и газирани напитки. Да се хранят пълноценно – да се опитат да приемат чрез естествени източници достатъчно калций и витамин D. Калций – 1000-1200 милиграма, които се набавят с половин литър прясно мляко и 50 грама сирене или кофичка кисело мляко, и витамин D – 800-1000 единици. За вит. D е най-важно достатъчното излагане на слънце, тъй като той основно се синтезира в кожата под влияние на ултравиолетовите лъчи и малка част се внася в организма чрез храната /съдържа се в яйчения жълтък и мазните риби като сьомга и скумрия/. Редовно трябва да се приема риба, и то морска, като под редовно разбираме поне два пъти седмично.

Що се отнася до движението, общоукрепващо и за поддържане на добър тонус е достатъчно около 30 минути ходене пеш. Казвам го с определена условност, защото все пак физическата активност е много индивидуална и трябва да е съобразена със здравословното състояние на всеки отделен пациент, особено на тези със сърдечно-съдови проблеми. Но като цяло умерената физическа активност подобрява координацията, влияе благоприятно върху структурата на костта и подобрява мускулите. Казано обобщено, необходимо е редовно движение, спокойно и без натоварване.

– Вашият съвет към пациентите?
– Да не подценяват риска от костни фрактури и да не забравят, че когато оостеопорозата се открие навреме, тежките усложнения могат да бъдат предотвратени.

Култура

Създава се Регионален център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово

Published

on

Министерският съвет прие Постановление за създаване на Регионален център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“. Регионалният център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ е регионален културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата с предмет на дейност: създаване, разпространение, представяне и популяризиране на културни продукти на съвременното изкуство и недвижимото културно наследство и образователна, изследователска и развойна дейност в областта на културата и творческите индустрии.

Центърът е със седалище град Габрово и териториален обхват на дейността – община Габрово и общините: Севлиево, Трявна и Дряново. За създаването на центъра е прието Решение № 223 от 28 ноември 2024 г. на Общинският съвет на община Габрово.

Изразени са положителни становища на общините Севлиево, Трявна и Дряново и съгласие от Областния управител на област Габрово. Чрез създаването на регионалния център за съвременно изкуство ще се създадат условия за изява на творци, производители и индустриалци, развиващи дейност на територията на общините в област Габрово.

Центърът ще има положителен принос в създаването на връзки между различните професионални общности и за утвърждаването на района като културен център с устойчив туризъм и икономическо развитие.

Зареди още

Култура

Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров

Published

on

Спомням си първия път преди почти 10 години, когато Виктор Макаров заедно с куп талантливи музиканти пристигна в Габрово, за да представи албума си „Шарена черга“. Този концерт остави дълбок отпечатък в мен – музиката, посланията, поезията, чарът, талантът и сърцето на тези хора ме омагьосаха.

Толкова време по-късно, този магьосник с китара и „леко дрезгав глас“ – отново водейки в града банда музикални съмишленици, пристига в столицата на хумора и сатирата като съорганизатор на първото издание на фестивала „Вечери на изпятата поезия“.

Е, първо габровско издание, защото Виктор Макаров стои зад едноименния фестивал, който вече има своята дългогодишна история в столицата. Той е част и от екипа на международния „Sofia Singer Songwriter Fest“, организира и много подобни инициативи и концерти.

И, ако заключите, че Виктор е музикант, ще сте прави, но едновременно с това ще сгрешите – той е много повече.

Виктор Макаров е българският преводач на мюзикълите „Чикаго“ и „Фантома на операта“. Освен това е богослов, актьор и „поет по душа“, съпруг и баща. Малка част от авторското му творчество е събрано в книгата „Етюди в проза и стих“. Той е изключително увлекателен събеседник и човек, с голямо сърце, пълен с вдъхновение и творческа енергия.

Подробно за фестивала „Вечери на изпятата поезия“ вече писахме, а днес разговаряме лично с Виктор, за да ни разкаже повече за това как се организира подобна инициатива и какво да очакваме.

– След дни започва първото издание на габровския фестивал „Вечери на изпятата поезия“. Какво е „изпята поезия“ и има ли тя почва у нас?
– Названието „изпята поезия“ в някакъв смисъл само обяснява себе си. Участниците във фестивала са хора на различни възрасти и с различни стилистични предпочитания (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…), но обединени от отношението към текста, написан на хубав български език. Повечето освен музиканти са или поети, или почитатели на изящната словесност, и това личи от текстовете на песните им. Другите имена на подобни автори изпълнители са „бардове“ и „поети с китара“.

– Досега фестивалът се е провеждал единствено в София, защо избрахте точно Габрово за първо издание извън столицата?
– Има причини романтични и прозаични. Сред романтичните е фактът, че Габрово е сред значимите културни средища на страната. За нас беше важно изпятата поезия да бъде представена тук наравно с другите изкуства, още повече че Габрово си има много собствени бардове. Тук стигаме и до прозаичната причина: в Габрово се намериха достатъчно помощници, за да се сформира отбор юнаци, които да задвижат фестивала. Анна Верховска, която е съорганизатор на „Вечерите“, е актриса от Кукления театър в Габрово. От екипа на същия театър е и художникът Светозар Колев „Питкин“, а Виолина Доцева е от Драматичния театър. И тримата са интересни автори, и тримата са познати на габровската публика, и тримата имат контакти в културните среди на града и са високо мотивирани да помагат фестивалът да протече успешно. Анна Верховска ни свърза и с директора на Кукления театър Алфидин Ахмедов – много инициативен деец на изкуството, който посрещна идеята за фестивал с голям интерес.

– Както спомена, фестивалът е в партньорство с Кукления театър. Като организатор на много подобни концерти и фестивали – трудно ли се намират съмишленици и партньори? Как се организира един такъв независим фестивал?
– Държавният куклен театър в Габрово е един от най-активните партньори, с които съм работил до момента, за което съм безкрайно благодарен на г-н Ахмедов, а също на Анна Верховска, която в най-невероятни моменти от денонощието намираше време да работи по дизайна и рекламата. Светльо Колев също много помогна и тепърва предстои да се насладим не само на песните му, но и на майсторлъка му като озвучител. Що се отнася до трудностите… Това е първото издание на фестивала в Габрово, никой още не знае за нас – що за чудо е това „изпятата поезия“ – яде ли се, пие ли се, за какво изобщо се ползва… Затова се наложи да се организираме „на мускули“ и с много компромиси и добра воля от страна на участниците, за което и на тях благодарим.

Истината е, че Община Габрово много помогна с реклама, с включването ни в културния календар по повод 165 години Габрово и т.н. (затова благодарим и на общината), но дали ще има и финансова подкрепа за тази година още не е сигурно. Надяваме се обаче догодина да е по-лесно в това отношение – тогава вече всички ще знаят колко ценно нещо са бардовете и колко необходими са за културния живот в града.

– Можем да кажем, че бардовете са част от алтернативната ъндърграунд сцена – намира ли се публика за тях в по-малките населени места?
– Ето това предстои да видим на 18, 19 и 20 септември в салона на Кукления театър. Шегата настрана, опитът на колеги, които организират подобни фестивали в Панагюрище, Харманли и т.н. показва, че в по-малките населени места има глад за качествено изкуство и поетите с китара винаги намират благодарна публика. Специално в Габрово обаче културният живот, както казах по-рано е доста наситен, тъй че тук по-скоро разчитаме не на глад, а на любопитство към жанр, който рядко е представян в града.

– Как изобщо се зароди идеята за „Вечери на изпятата поезия“?
– Преди 15 години бях поканен на фестивал в Литва. Последва покана за Румъния. После още две посещения в Литва (последното през 2024 г.) Направи ми впечатление огромната ценени са бардовете в чужбина. Литовският фестивал продължава повече от седмица и последните две вечери са в зала с размерите на софийската зала „България“, претъпкана догоре! Това ме накара да осъзная колко незаслужено пренебрегнат е този жанр в родината ни и буквално да заревнувам. Оттогава една от житейските ми каузи е популяризирането на творчеството на колегите-бардове у нас.

– За да им дадеш поле за изява, ти си основен двигател на тази и много други инициативи с подобна цел. Даваш много от личното си време, финанси и нерви – струва ли си всичко накрая?
– Вече използвах шегата, че „предстои да видим“, нали? Обикновено в края на всяка такава вечер се чувствам безкрайно удовлетворен от цялата палитра разнообразни емоции, които се изписват по лицата на слушателите – усмивки, сълзи, възторг, умиление… Радвам се, когато мога да споделя насладата от творчеството на тези автори с нова публика.

– Връщайки те отново към габровските „Вечери“, ти самият ще излезеш на сцената със собственото си творчество – кого друг ще имаме възможност да чуем? Как избра участниците, които да поканиш?
– Част от участниците избрах аз, част – Анна Верховска. Първоначалният избор беше лесен: поканихме само автори, свързани с Габрово, а те са толкова много, че бяха достатъчни за цял фестивал. Но след като те един по един се оказваха заети, започнахме да се оглеждаме за колеги, които могат да реагират в по-кратък срок. В момента свързани с града са самата Аня, Виолина Доцева, Светльо Колев, Зора Колева (в дует с Косьо Кучев), а косвено и Краси Кирчев, понеже негова постановка се играе в тукашния куклен театър. Рок-група Rejected M (в акустичен вариант) и дуетът „Манджа с грозде“ покани Аня. Аз пък поканих двама представители на по-улегналото поколение бардове – Пламен Сивов и Коста Шотев. Поканихме и една от най-новите звезди на бардовата сцена Ники Димитров от група X-r@y. Според слуховете възможно е в събота да се появи и един от доайените сред поетите с китара – Иван Ненков (авторът на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и т.н.), но слуховете, както знаем, са несигурно нещо…

– Част от дейността ти е свързана именно с откриването на нови и млади таланти. Как и по какво се разпознава добрият поет с китара? И има ли изобщо такова нещо като добър и лош поет?
– Отговорът на този въпрос е много сложен и изисква цикъл от лекции. Именно в цикъл от лекции (издадени после като книга – „Поетическото изкуство“) се опитва да отговори Любомир Левчев. Ако се опитаме да оставим настрана субективизма (а той играе централна роля в цялата работа) формулата е „качествен и от сърце написан текст + музикантски майсторлък + сценично присъствие (затова има толкова театрали сред бардовете)“. Но тази кратка формула май нищо не казва. Например, отново, що е то качествен текст? Вълнуващите се могат да четат Левчев (наистина!); някъде из дебрите на ютуб циркулира наша с Радо Михов двучасова и доста практична лекция по „текстописане“, съществуват и куп други ресурси, а и винаги я има опцията „помощ от другарче“ – разбирай: от по-опитен поет, когото начинаещият такъв познава и признава (аз постоянно ползвам такава помощ)…

– След изданието в Габрово, какво предстои?
– Почивка! Още почивка! И още малко почивка! Почивка заедно със съпругата ми! А иначе – още много концерти и фестивали, организирани заедно с невероятните ми колеги, в София и (надявам се) из цялата страна!

*Автор: Мария Матева.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново проучва възможността да бъдат направени нови изследвания в османските архиви, които да осветлят още повече делото и живота на майстор Колю Фичето. Новината съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на представянето в Съюза на архитектите в България на най-новата книга, посветена на Строителния колос на българското Възраждане „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Автор на изданието е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново.

Събитието се проведе на 16 септември в сградата на Централния дом на архитекта и събра много гости, сред които проф. Вера Бонева и арх. Белин Моллов. В представянето на книгата участва също Константин Фичев, родственик на Първомайстора.

„Вероятно има още документи за Колю Фичето в османските архиви. Не е възможно да не са съхранени такива. Най-малкото биха излезли кореспонденции между него и властта. А да не говорим за сметки или договори. Надявам се това проучване да се случи, за да имаме възможност да надградим това, което са постигнали изследователите на Фичето – Никола Мавродинов, Георги Козаров и Николай Тулешков“, заяви директорът Иван Христов.

В своето слово той отбеляза, че тази година е по-специална, тъй като се честват 225 години от рождението на Колю Фичето, а програмата за тях обхваща различни инициативи през година, част от които вече бяха реализирани. На 23 септември в Дряново предстои Родова среща с потомци на възрожденския майстор строител, като за нея се очакват в града на Колю Фичето да пристигнат над 40 негови наследници.

В изказването си Христов анонсира още издаването на луксозен албум, представящ обектите на Първомайстора по българските земи, който се реализира с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България и вестник Строител.

Проф. Вера Бонева сподели пред присъстващите, че книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ на д-р Венелин Бараков е компактна и съдържателна, подходяща както за широката публика, така и за специалистите. „Полиграфски изданието е оформено перфектно. Поздравявам д-р Бараков, че се е постарал да издири стари снимки и карти, както и част от архитектурните заснемания на първите архитекти, за да проследи в исторически план как са се развивали отделните сгради, които са останали или са се загубили във времето. Това е един много сериозен и тежък изследователски труд, за което поздравявам автора, както и издателство „Фабер“, изпълнило в перфектна форма книгата“, каза проф. Бонева. Тя не спести и суперлативите си към екипа на ИМ-Дряново, утвърдил по думите ѝ Музея в национално средище за опазване на наследството не само на Колю Фичето, но и на нашата възрожденска архитектура.

С вълнение арх. Белин Моллов коментира, че книгата е подходяща за всички, тъй като информацията в нея е поднесена по достъпен начин и също поднесе поздравления към екипа на ИМ – Дряново, седящ зад реализацията ѝ. „През тази година имах щастието да общувам много пъти с екипа на музея. Те не просто си гледат работата, те я обичат и създават много здрави връзки и приятелства. Който отиде там, след това се връща отново вече като приятел. Препоръчвам ви, когато имате възможност, посетете Дряново и историческия музей, съхраняващ великолепните макети на сътвореното от Колю Фичето“, каза арх. Моллов.

Пред присъстващите Константин Фичев говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик. Той отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, съхраняващ фотографии и документи, който в голяма част е успял да дигитализира. Разказа, че родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Д-р Бараков представите свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засегна по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.

Представянето на книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в Централния дом на архитекта в САБ се реализира като част от програмата на Националните чествания, посветени на 225 години от рождението на Колю Фичето, които се организират от ИМ – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица