Новини
Валидността на личните документи е удължен с 6 месеца
От сектор „Български документи за самоличност“ Габрово напомнят за удължения срок на валидност на личните документи.
От сектор „Български документи за самоличност“ Габрово напомниха, че срокът на личните карти и свидетелствата за управление на МПС, изтичащ в периода 13.03.2020 – 31.10.2020 (включително) е продължен със 6 месеца съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Няма удължаване на срока на валидност на лични карти и свидетелства за управлене на МПС, изтичащ след 01.11.2020 г. и те подлежат на подмяна в едномесечен срок. След изтичане на този срок, съгласно разпоредбите на Закона за българските лични документи е предвидена санкция – глоба.
Няма удължаване на срока за промяна на имена, ЕГН, пол, постоянен адрес или съществени и трайни изменения на образа. В срок до 30 дни лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нова лична карта при наличие на такива обстоятелства. Няма удължаване на срока за връщане на международен паспорт. Паспортът се връща в тримесечен срок след изтичане на валидността му.
Често задавани въпроси, свързани с издаването на документи за самоличност:

Какъв е срокът за изпълнение на отделните видове поръчки?
Обикновена поръчка се изпълнява за срок до 30 дни. Бърза поръчка до три работни дни. Експресна поръчка до 8 работни часа.
Каква е стойността на отделните лични документи? Стойността на личната карта с валидност 4 години е 13 лева за лица на възраст от 14 до 18 години. Лична карта със срок на валидност 10 години за лице на възраст от 18 до 58 години е на стойност 18 лева. Безсрочни лични карти се издават на лица, навършили 58-годишна възраст. Тяхната стойност е 11 лева. Лица с намалена работоспособност и степен на увреждане 50 и над 50 % заплащат лична карта на стойност 2 лева. Решението на ТЕЛК трябва да бъде в срок или пожизнено /Лицата с трайно намалена работоспособност или вид степен на увреждане 50 на 100, на които намалената работоспособност е установена след навършване на възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или са я навършили в срок на решението на ТЕЛК./. Освобождават се от заплащане на такса при издаване на първа лична карта лицата от 14 до 16 години. Освобождават се от заплащане на такса при издаване лична карта на лицата навършили 70-годишна възраст. Стойността за издаване на паспорт на лице до 14-годишна възраст е 10 лева. За следващ паспорт на дете се заплащат 20 лева. За паспорти на лица от 14 до 58-годишна възраст се заплащат 40 лева. За паспорт на лице от 58 до 70-годишна възраст се заплащат 20 лева. Паспортите за лица над 70-годишна възраст са на стойност 10 лева. Лица с намалена работоспособност и степен на увреждане 50 и над 50 % заплащат паспорт на стойност 3 лева. За бързо издаване на лична карта и паспорт, съответната такса се заплаща с увеличение 2 пъти, когато по искане на лицето, услугата се извършва в срок до 3 работни дни. За експресно издаване на лична карта или паспорт, съответната такса се заплаща с увеличение 5 пъти, когато по искане на лицето услугата се извършва в срок до 8 работни часа.
Кога се издава първата лична карта?
Първа лична карта се издава на лицата, навършили 14-годишна възраст. Тя е със срок на валидност 4 години и е безплатна. Заявлението за нейното издаване се подава в срок до 30 дни след навършване на 14-годишна възраст.
Ако не е бил спазен срокът за издаване на първа лична карта, налагат ли се глоби?
Да. Съставя се акт за установяване на административно нарушение на единия родител, че не е направил необходимото за снабдяване с лична карта на лице, навършило 14-годишна възраст. Глобата е в размер от 20 до 150 лева.
В кои случаи се подменя личната карта?
След промяна на имена, ЕГН, пол, постоянен адрес или съществени и трайни изменения на образа, в срок от 30 дни лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нова лична карта.
В какъв срок трябва да се подаде заявление за издаване на нова лична карта, ако старата е с изтекъл срок или срокът предстои да изтече?
В случаите, когато личната карта е с изтекъл срок, повредена, унищожена, изгубена или открадната, лицето е длъжно в срок до 30 дни да подаде заявление за издаване на нова лична карта. По искане на лицето нова лична карта може да се издаде и преди изтичане срока ѝ на валидност.
Ако старата ми лична карта е безсрочна, необходимо ли е да я подменям с нова? Не е необходимо! Кога се снемат пръстови отпечатъци?
Само при подаване на заявление за издаване на паспорт на лица над 12-годишна възраст.
Връща ли се документ с изтекъл срок на валидност?
Да! Българските лични документи се предават на органа, който ги е издал, при:
– смърт на притежателя;
– загубване на българско гражданство,
– установяване, че документът е нередовен;
– отпадане на основанието за тяхното издаване или ползване;
– изтичане на тяхната валидност. Паспорт се връща в тримесечен срок след изтичане на валидността му.
Ако документът не е върнат в срок глобата, която може да бъде наложена на лицето е от 20 до 150 лева.
Какво да предприемем, ако документите ни за самоличност са изгубени или откраднати?
При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ сте длъжни в срок до три дни да заявите това пред най-близката служба на Министерство на вътрешните работи или РУ. Там ще попълните декларация по образец, въз основа на която документът ще бъде обявен за невалиден с цел предотвратяване на злоупотреба с него. В едномесечен срок следва да предприемете действия за снабдяване с нова лична карта. Ако притежателят сам намери документа си, той е длъжен да се яви в някое от звената “Български документи за самоличност” в ОД на МВР или РУ по постоянен адрес и да го представи.
Използването на невалиден документ е нарушение и се санкционира.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Крими
Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.
По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.
87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.
Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.
Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.
Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.
Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Новини
Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.
Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.
Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.
От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 7 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Културапреди 7 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 6 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 6 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов
-
Новинипреди 5 дниЕмануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра
-
Новинипреди 5 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки
-
Новинипреди 4 дниАндрей Гюров в Габрово: Ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща!
-
Новинипреди 2 дниНормативен хаос и икономически капан: Защо новите промени в Закона за хазарта са опасни и недомислени




