Новини
Иво Христов: Президентът нарече проблемите с истинските им имена
Клакьорите на властта призовават президент и премиер „да се разберат“. Това не е междуособица, а конфликт между морал и липса на морал, между закон и беззаконие.

„Ще познаете кой работи за сегашната власт по призивите: „Нека Борисов и Радев седнат и се разберат“. Това е начин да се минимизира, да се дедраматизира конфликтът. Но това е конфликт между закон и беззаконие, между морал и липса на морал, между корупция и правила. Целта е да се сведе този конфликт до някакъв вид междуособица и сблъсък на его. По това ще разпознаете клакьорите на властта. Те казват: „Нека седнат и се разберат“.
Това заяви в предаването „Крум Савов LIVE“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.
На въпрос на водещия дали президентът не изглежда самотен на моменти, евродепутатът отговори: „Бих казал, че това е една горда самота. Президентът успя да изрече нещата такива, каквито са. Той нарече мафията – „мафия“, мутрите – „мутри“. Преди всички говорехме същото помежду си. Всъщност, не бих казал, че той е самотен, когато в определени дни се събират над 100 000 души на площада. Просто българите са обществено инертни и едва сега, напоследък се събудиха. Това е значимо събитие. Площадите са пълни, в различните дни – различен брой хора, но социологията регистрира 70% недоволни, които наястояват за оставка.“
„Ние, които сме преживели и промените през 1989 г., знаем, че в момента, в който бъде преминат Рубикон, изведнъж всички ще се издокарат борци с герберизма и със стария режим. Просто чакат момента“, смята Иво Христов.
Евродепутатът коментира още: „Не са верни внушенията, че действията на президента Радев се изчерпват само с приказки – той ползва пълната гама от своите правомощия, вкл. вето днес (понеделник – бел.ред.) върху промените в изборния закон, които елиминират машинното гласуване – още едно доказателство, че се гласят фалшификации.“
Според Христов българите не бива да се надяват на решаваща помощ от Брюксел. „Всичко е в наши ръце“, смята той.
Евродепутатът изрази и своите съмнения, че Бойко Борисов ще присъства на дебата за върховенството на закона в България, който ще се проведе на 5 октомври в Европейския парламент.
„Той отдавна не се среща дори с българските граждани очи в очи. Практически не е ходил в българския парламент, трудно си представям да дойде в Европейския. В България Борисов вече не смее да се появи сред хората. Виждаме го само на режисирани срещи, които винаги се държат в тайна до последния момент и на които активът на ГЕРБ и още неколцина го аплодират. Но това е платена любов, която не може да заблуди никого. В Европа също. Тъжното е, че България се превърна в първата евродиктатура. Сиреч, в първата диктатура с благословията, парите и политическата протекция на Европа. Брюксел бавно проглежда, тъй като в продължение на десет години беше блъфиран с мита, че Борисов е гарант на проевропейския курс на България. Всички тук знаем, че в парламента няма нито една антиевропейска партия. Проевропейският курс е обект на национален консенсус, но в Брюксел чиновниците на различни нива бяха зобени с тази дезинформация с години. Това се правеше от заинтересованите – от ГЕРБ и техните присъдружни партии през годините“, каза още Иво Христов.
„Както се казва в законите на драматургията: „Царя го играят придворните.“ У нас диктатора го играят „мисирките“, той сам ги нарича така. Те създадоха този фалшив ореол около Борисов, като не задават адекватните въпроси. Не питат Борисов за къщата в Барселона или за всичките разкрития от последните години, които бяха по едно седмично. В разни периоди той беше представян от тях като строител на съвременна България, който инспектира през два дни с хеликоптер, джип и прочее своите вечно незавършени строежи. След това ни беше пробутван като геополитик, като помирител на Западните Балкани, като някакъв балкански Бисмарк. Това беше смешно, разбира се, за всички, които имат макар и малко разум в главата. Днес мнозинството прогледна“, коментира евродепутатът.

По думите на Христов параноята на премиера вече заема кинематографични размери – дронове, пратки на жени и т.н.
„Всичко това се приема, отразява, протича през микрофоните на журналистите и стига до гражданите без никой да разруши тези абсурдни алибита, които са въпрос на едно питане.“
По отношение на сесията в Брюксел Иво Христов допълни още, че тя ще повдигне българския въпрос редом с полския и унгарския, с които Европейският парламент се занимава традиционно през последните години. Евродепутатът обаче изрази мнението си, че българският проблем е много по-драматичен.
„Ние се върнахме в 1989 г. ГЕРБ сведе свободата на словото до нивата от 1989 г. Дори в епохата на перестройката имаше свободни трибуни, сега почти не останаха такива. По отношение на свободните избори – загубихме това, което бяхме научили. В първата част от прехода гласувахме свободно, с всички кусури на нашата избирателна система, в последните години трудно може да се говори за честни избори. Това е причината за страха от служебен кабинет. Сегашното мнозинство държи да контролира изборите. Когато имаш вътрешен министър и можеш да пуснеш на свобода тарторите, които купуват гласове, да им осигуриш протекции; когато можеш да осигуриш свободното циркулиране на парите в изборната нощ; когато използваш различни лостове като НАП и прочее институции, за да притискаш политически опоненти, ти държиш всички карти. Така се правят избори по герберски, така искат да направим и следващия вот“, коментира той.
„По време на изборната кампания за Европейски парламент през 2019 г. из страната, около събранията със симпатизанти на БСП, винаги се навъртаха разни местни мутри, които респектираха хората – гледаха ги лошо, обикаляха наоколо, после притесняваха хората, които са имали неблагоразумието да присъстват. Така ГЕРБ правят избори – по-зле, отколкото във времената на Алеко Константинов“, категоричен е Иво Христов.
Крими
Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.
По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.
87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.
Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.
Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.
Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.
Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Новини
Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.
Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.
Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.
От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 7 дниПредставиха проект за последиците от домашното насилие върху женското здраве
-
Новинипреди 7 дниЗапочва основният ремонт на тротоарите по бул. „Столетов“ в Габрово
-
Новинипреди 6 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 5 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 5 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов
-
Новинипреди 4 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки
-
Новинипреди 4 дниЕмануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра




