„За промененото отношение към г-н Борисов и партия ГЕРБ на европейско ниво можем да съдим по ред публикации в национални издания в различните държави, така и в най-авторитетните издания в Брюксел. Имаше серия от унищожителни за властта в България статии. Отношението към ГЕРБ и Борисов очевидно се променя. Европа проглежда, след като години наред беше блъфирана, че Борисов е някакъв гарант на проевропейския курс на България, при положение че този курс не се оспорва от никоя от водещите партии у нас. Аз не знам парламентарно представена политическа сила в България, която да се е обявила против европейския курс на България.“

Това каза в интервю за предаването „Това е България“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

„Европа живееше с този блъф в продължение на близо десетилетие. Сега всичко това се разпада. Европа проглежда благодарение на протестите в София и това е един видим и голям успех на хората, които вече над 60 дни се разхождат всяка вечер по софийските павета“, смята Христов.

Евродепутатът коментира и отношението към процесите в България в европейските институции: „Знаете, че чиновничеството в европейските институции е свикнало да общува с познати чиновници от отсрещната страна. След десет години ГЕРБ на власт чиновниците в Брюксел не познават кой знае колко българския политически елит. В този смисъл, те са в някакво висящо положение, на изчакване. Но, според мен, вратите за ГЕРБ и Борисов се затварят в чужбина.“

По думите на Иво Христов е очевидно, че и външнополитическата дейност на министър-председателя, която доскоро е била някакъв вид авариен изход от всяка сложна вътрешнополитическа ситуация, вече не работи.

„Навремето, всеки път, когато имаше някаква криза във вътрешната политика – това беше веднъж на два дни, скандал след скандал – Борисов хващаше правителствения самолет, заминаваше на безсмислени посещения – ту някъде на Западните Балкани, ту при някой от партньорите си от Европейската народна партия. Сега той не само няма къде да замине, но и не се появява особено често пред погледите на българските граждани.“

Евродепутатът бе категоричен, че след десет години подобно взаимодействие между ГЕРБ и европейските институции хората се питат слепотата от страна на Европа резултат от неразбиране или от корист е.

„Никой не реагираше, при положение че проблемите в българското правосъдие, проблемите с корупцията в България, с отсъствието на система за борба с корупцията, с упоритата воля на правителството да саботира, да речем, електронното правителство, което би осветлило ред неща в администрацията и в оборота – всичко това бе ясно на Европа много отдавна. Знаехме колко беззъби бяха докладите, които на шест месеца пишеше Европа по повод проблемите в правосъдието и обществения ред у нас. Те бяха копи/пейстнати, напълно безсмислени и безсъдържателни, и се превърнаха в инструмент за политическа подкрепа на властта. Към края те имаха обратен ефект на този, който беше уж заложен в тях. Тъй че сме в правото си да се питаме дали действията на Европа са резултат от слепотата на Европа, или тази слепота е съвсем целенасочена и користно мотивирана от някаква корупционна симбиоза между европейски и български чиновници, например; от партийна подкрепа за Европейската народна партия, чийто основен стълб у нас е ГЕРБ. Знаете, че ЕНП владее голяма част от институциите в Брюксел, включително и Комисията“, допълни Иво Христов.

Според него вече е налице и страх у ръководителите на други европейски държави, че случващото се в България може да има силен заразителен ефект.

„В началото на ХХ век има революционери на Балканите, които казват: „Нашата цел не е да европеизираме Балканите, а да балканизираме Европа.“ Горе-долу това се случи и с членството на България и Румъния, в частност – на България, в Европа. Механизмът за мониторинг, който касаеше само България и Румъния, сега ще бъде общоевропейски – сиреч, вече се признава, че проблемите, които навремето изглеждаха изолирани в тези две страни, са се прехвърлили навсякъде другаде в Европа. Разбира се, причината за това не е само в България и Румъния, а в податливостта на европейските институции към подобен флирт с корупционерите по места.“

Според Христов разделението между граждани и политици-корупционери е било драматизирано от кризата с Ковид-19: „Не проблемът с корупцията, а Ковид кризата е тази, която вби клин между политическия елит и гражданството на много места. Вече има мащабни демонстрации срещу противоепидемичните мерки в много страни. Проблемът с корупцията съществува на много места. Без съмнение, България вече се цитира като еталонен случай; като най-големия провал в антикорупционната борба в Европа. Помните случая с убитата журналистка в Малта, която също осветляваше подобни проблеми на Острова. Такива случаи имаше и другаде – в Словакия станаха причина за падане на правителството. В Румъния борбата с корупцията, макар да афишира резултати, голям брой затворени и прочее, със сигурност не е постигнала решителен обрат. Какво остава за корупцията в Брюксел, която не мисля, че е обект на особено внимание. Тепърва ще влезе във функциите си офисът на европейския прокурор. Това се бави твърде дълго. Хората имаха големи очаквания, но се вижда, че техническите срокове по структуриране на службата са твърде разтеглени във времето.“

„Не трябва да се уповаваме на Европа за наши вътрешни проблеми като този, свързан с оставката на правителството и свикването на предсрочни избори, например. Ако тя можеше да направи нещо, щеше да го е направила отдавна, тя е в течение на процесите в България. Окуражаващо е, че българските граждани започнаха да протестират и имат добрата идея да протестират и пред европейските институции. Българската корупция е и европейска отговорност. България се превърна в първата евродиктатура; диктатура с благословията на Брюксел, с финансовата помощ от Брюксел и с политическия чадър на Брюксел“, категоричен е българският евродепутат.

Иво Христов смята, че развитието на ситуацията у нас зависи от решимостта и непреклоността на българските граждани, които са изненадали всички.

„Мисля, че и самите ние сме изненадани от тази протестна енергия, която бликна в България. Тя е обнадеждаваща. Хората вече искат да управляват сами съдбата на страната, в която живеят, и дори август месец не ги накара да се приберат. Това е много обнадеждаващо.“