Свържи се с нас

Новини

Иво Христов: Европа проглежда за Борисов благодарение на протестите в София

България се превърна в първата евродиктатура – с финансова подкрепа и политически чадър от Брюксел, смята евродепутатът.

Published

on

„За промененото отношение към г-н Борисов и партия ГЕРБ на европейско ниво можем да съдим по ред публикации в национални издания в различните държави, така и в най-авторитетните издания в Брюксел. Имаше серия от унищожителни за властта в България статии. Отношението към ГЕРБ и Борисов очевидно се променя. Европа проглежда, след като години наред беше блъфирана, че Борисов е някакъв гарант на проевропейския курс на България, при положение че този курс не се оспорва от никоя от водещите партии у нас. Аз не знам парламентарно представена политическа сила в България, която да се е обявила против европейския курс на България.“

Това каза в интервю за предаването „Това е България“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

„Европа живееше с този блъф в продължение на близо десетилетие. Сега всичко това се разпада. Европа проглежда благодарение на протестите в София и това е един видим и голям успех на хората, които вече над 60 дни се разхождат всяка вечер по софийските павета“, смята Христов.

Евродепутатът коментира и отношението към процесите в България в европейските институции: „Знаете, че чиновничеството в европейските институции е свикнало да общува с познати чиновници от отсрещната страна. След десет години ГЕРБ на власт чиновниците в Брюксел не познават кой знае колко българския политически елит. В този смисъл, те са в някакво висящо положение, на изчакване. Но, според мен, вратите за ГЕРБ и Борисов се затварят в чужбина.“

По думите на Иво Христов е очевидно, че и външнополитическата дейност на министър-председателя, която доскоро е била някакъв вид авариен изход от всяка сложна вътрешнополитическа ситуация, вече не работи.

„Навремето, всеки път, когато имаше някаква криза във вътрешната политика – това беше веднъж на два дни, скандал след скандал – Борисов хващаше правителствения самолет, заминаваше на безсмислени посещения – ту някъде на Западните Балкани, ту при някой от партньорите си от Европейската народна партия. Сега той не само няма къде да замине, но и не се появява особено често пред погледите на българските граждани.“

Евродепутатът бе категоричен, че след десет години подобно взаимодействие между ГЕРБ и европейските институции хората се питат слепотата от страна на Европа резултат от неразбиране или от корист е.

„Никой не реагираше, при положение че проблемите в българското правосъдие, проблемите с корупцията в България, с отсъствието на система за борба с корупцията, с упоритата воля на правителството да саботира, да речем, електронното правителство, което би осветлило ред неща в администрацията и в оборота – всичко това бе ясно на Европа много отдавна. Знаехме колко беззъби бяха докладите, които на шест месеца пишеше Европа по повод проблемите в правосъдието и обществения ред у нас. Те бяха копи/пейстнати, напълно безсмислени и безсъдържателни, и се превърнаха в инструмент за политическа подкрепа на властта. Към края те имаха обратен ефект на този, който беше уж заложен в тях. Тъй че сме в правото си да се питаме дали действията на Европа са резултат от слепотата на Европа, или тази слепота е съвсем целенасочена и користно мотивирана от някаква корупционна симбиоза между европейски и български чиновници, например; от партийна подкрепа за Европейската народна партия, чийто основен стълб у нас е ГЕРБ. Знаете, че ЕНП владее голяма част от институциите в Брюксел, включително и Комисията“, допълни Иво Христов.

Според него вече е налице и страх у ръководителите на други европейски държави, че случващото се в България може да има силен заразителен ефект.

„В началото на ХХ век има революционери на Балканите, които казват: „Нашата цел не е да европеизираме Балканите, а да балканизираме Европа.“ Горе-долу това се случи и с членството на България и Румъния, в частност – на България, в Европа. Механизмът за мониторинг, който касаеше само България и Румъния, сега ще бъде общоевропейски – сиреч, вече се признава, че проблемите, които навремето изглеждаха изолирани в тези две страни, са се прехвърлили навсякъде другаде в Европа. Разбира се, причината за това не е само в България и Румъния, а в податливостта на европейските институции към подобен флирт с корупционерите по места.“

Според Христов разделението между граждани и политици-корупционери е било драматизирано от кризата с Ковид-19: „Не проблемът с корупцията, а Ковид кризата е тази, която вби клин между политическия елит и гражданството на много места. Вече има мащабни демонстрации срещу противоепидемичните мерки в много страни. Проблемът с корупцията съществува на много места. Без съмнение, България вече се цитира като еталонен случай; като най-големия провал в антикорупционната борба в Европа. Помните случая с убитата журналистка в Малта, която също осветляваше подобни проблеми на Острова. Такива случаи имаше и другаде – в Словакия станаха причина за падане на правителството. В Румъния борбата с корупцията, макар да афишира резултати, голям брой затворени и прочее, със сигурност не е постигнала решителен обрат. Какво остава за корупцията в Брюксел, която не мисля, че е обект на особено внимание. Тепърва ще влезе във функциите си офисът на европейския прокурор. Това се бави твърде дълго. Хората имаха големи очаквания, но се вижда, че техническите срокове по структуриране на службата са твърде разтеглени във времето.“

„Не трябва да се уповаваме на Европа за наши вътрешни проблеми като този, свързан с оставката на правителството и свикването на предсрочни избори, например. Ако тя можеше да направи нещо, щеше да го е направила отдавна, тя е в течение на процесите в България. Окуражаващо е, че българските граждани започнаха да протестират и имат добрата идея да протестират и пред европейските институции. Българската корупция е и европейска отговорност. България се превърна в първата евродиктатура; диктатура с благословията на Брюксел, с финансовата помощ от Брюксел и с политическия чадър на Брюксел“, категоричен е българският евродепутат.

Иво Христов смята, че развитието на ситуацията у нас зависи от решимостта и непреклоността на българските граждани, които са изненадали всички.

„Мисля, че и самите ние сме изненадани от тази протестна енергия, която бликна в България. Тя е обнадеждаваща. Хората вече искат да управляват сами съдбата на страната, в която живеят, и дори август месец не ги накара да се приберат. Това е много обнадеждаващо.“

Култура

„Алцхаймер България“ се опитва да „разчупи тишината“

Published

on

За тишината ще разговаряме сега. Тя има много измерения. Може да е благословия, но и наказание. Ирина Илиева е секретар на организация, която успешно, макар и с малки стъпки, разчупва тишината. От двадесет години гражданско сдружение „Алцхаймер България“ разказва какво е деменцията и защо е необходимо хората с този проблем да не бъдат игнорирани, а приети.

Алцхаймер не е естествен процес при стареенето. Това е „епидемията на XXI век“. Около 60 000 са случаи на болестта у нас. Алцхаймер се влошава с времето и е най- често срещаната форма на деменция, между 60% и 80% от всички случаи, науката непрестанно влага усилия и средства за откриване на лек и категорична превенция срещу заболяването.

„Нашата организация, в която са включени близки на засегнати от заболяването, е създадена именно да разчупи тишината. Ние говорим, викаме, караме се, за да бъдем чути. Успехите ни са малки, но вярваме, че в бъдеще ще стават все повече.“

На 19 ноември в РЕМО „Етър“ се проведе обучение на музейни специалисти – служители и ръководители. В началото на това събитие участниците назоваха по една дума, с която свързват деменцията. Чуха се „страх“, „тъга“, „безнадеждност“. Но също така „приемане“. Според Ирина Илиева нормално е да преобладават отрицателните емоции. Въпреки това организацията дава и друга гледна точка.

„Опитваме се да покажем, че с подходящото отношение и обкръжаваща среда има шанс болните да останат по-дълго с нас, че е възможно забавяне на болестта.“

Ирина Илиева споделя, че всяка година членовете на организацията в София се събират на коледно парти. Миналата един от участващите в групата за ранна деменция споделя с нея – „Ирина, следващата година искам да има и танци“. И тя отговаря – „Да, следващата година непременно ще танцуваме“.

Ирина вярва, че има светлина в тунела. При едно посещение в Англия получава подарък – книга, разказваща как се смеят хората с деменция. Самата тя е открит човек, усмихва се често, но уверява, че управляващите на национално ниво са виждали и другото ѝ лице.

„Понякога имам сблъсъци с тях и съм много гневна. Но нашата общност стана наистина силна и започват да ни чуват. Ако не го правят, отиваме в съда. Живеем в страна от Европейския съюз и това трябва да си личи по отношение на хората с деменция.“

Благодарение на дългогодишната работа на организацията, се стига до промяна в Наредба на Министерство на здравеопазването и лекарствата за намаляване развитието на заболяването се реинбурсират. Ирина определя това като много голям успех. Втората крачка е, че за първи път се създават групи за ранна деменция, както и групи за близките на хора с това заболяване. Тази нормална практика в европейските страни постепенно се налага и у нас. България има представител в групата „Алцхаймер Европа“, която концентрира усилията си към хора с ранна деменция.

„По този начин участваме в изработването на европейските политики. Имаме още път да извървим. Най-голямата ни цел е да имаме национален план, тъй като това е обществен проблем, а не само на засегнатите семейства. Неслучайно провеждаме обучение в музей „Етър“ на специалисти от областта на културата, защото е необходимо да се познава проблема и да се осигуряват условия за посещения на хора с деменция. Физическото движение помага за умствена активност, което е превенция от една страна, а от друга при болните води до по-бавно развитие.“

Българското общество, когато опознае проблема, е склонно да приема хората с деменция, това е впечатлението на Ирина Илиева. Тя обаче акцентира върху липсата на достатъчно подготвени кадри, които да подкрепят семействата и обученията, като реализираното в музей „Етър“, са правилна стъпка в решаването на този проблем.

Ирина Илиева се среща с деменцията преди десет години. През 2015 нейната майка е диагностицирана с този проблем. Стадият е ранен и положената адекватна грижа дава резултат. През целия този период тя съумява да се обслужва с минимална помощ от друг. Развитието на заболяването не спира, но е забавено в значителна степен и чак сега се налага някой да поеме пълните грижи.

Зареди още

Крими

Делото за тежката катастрофа с шестима загинали край Габрово започва

Published

on

Окръжната прокуратура в Габрово предаде на съд 62–годишен румънски гражданин и 23-годишен мъж от Севлиево за причинено, при условията на независимо съпричинителство, тежко пътнотранспортно произшествие, между ТИР и микробус, в резултат на което настъпи смъртта на шестима и бяха причинени телесни повреди на други три лица, всички пътуващи в микробуса.          

Окръжна прокуратура – Габрово внесе обвинителен акт в Окръжен съд–Габрово срещу мъж, с инициали А.К., гражданин на Република Румъния за това, че около 17.00 часа на 12.10.2023 г. в кръстовището между главен път I-5 и началото на северен околовръстен път III – 5004, на територията на община Габрово, при управление на товарна автокомпозиция, състояща се от влекач „Волво“ и прикачено полуремарке, нарушил правилата за движение по пътищата.

Движейки се със скорост от 63 км./ч., той навлязъл в насрещната за него пътна лента и към момента на реагиране за ефективно спиране в нея, осъществил доотклоняване на автокомпозицията наляво по посока на движението ѝ, при което навлязъл изцяло косо в насрещната пътна лента и при условията на независимо съпричинителство с водача на товарен автомобил „Пежо Боксер“, причинил пътнотранспортно произшествие.

При катастрофата А.К. по непредпазливост причинил смъртта на шест лица, пътуващи в микробуса  (Х. Д, на 31 години, К. К., на 34 години, М. Т., на 64 години, Ф. К., на 52 години, М.К., на 49 години и Е. И., на 26 години), както и телесни повреди на други три лица  (А. Ж. от гр.  Севлиево, К. К. от с. Крушуна обл. Ловеч и Р.К. от с. Яворец, общ. Габрово).          Деянието на А. К. е квалифицирано  по чл. 343 ал.4 във вр. с ал.3 буква “б“ от НК.

В хода на досъдебното производство по отношение на него е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража“, в рамките на предвидените от закона срокове.

Със същия обвинителен акт е предаден на съд и А.Ж. за това, че по същото време и място, при управление на т.а. „Пежо Боксер“ в посока Севлиево, нарушил правилата за движение по пътищата. При навлизане в кръстовището и отклоняване надясно със скорост около 79 км./ч. и при техническа възможност да възприеме навлязлата товарна автокомпозиция в полагащата му се пътна лента и да реагира за ефективно спиране в началото на предприетата от него маневра за отклоняване надясно, не предприел такова спиране, като можел да спре автомобила преди достигане зоната на удара в полагащата му се пътна лента, където причинил пътнотранспортно произшествие при условията на независимо съпричинителство с А.К., управляващ товарна автокомпозиция.

При катастрофата той по непредпазливост причинил смъртта на пътуващите в буса Х. Д, К. К., М. Т., Ф. К., М.К., и Е. И.,  както и телесни повреди на К.К и Р.К.      

Деянието на А. Ж. е квалифицирано  по чл. 343 ал.4 във вр. с ал.3 буква “б“  от НК.      Предстои Окръжен съд-Габрово да насрочи открито разпоредително заседание по делото.

Зареди още

Култура

Валидират пощенска марка за 225 години от рождението на Колю Фичето

Published

on

По повод 225 години от рождението на Колю Фичето и проведения конкурс за пощенско-филателно издание от Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), на 25 ноември от 13.00 часа в Исторически музей – Дряново ще бъде валидирана пощенската марка, посветена на възрожденския майстор.

През 2025 година се навършват 225 години от рождението на родения в Дряново възрожденски строител, а годишнината беше отбелязана с Национална програма, организирана от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

В тази връзка, дряновският музей ще бъде домакин на събитието по валидиране на пощенско-филателното издание, победител в конкурса за пощенска марка, на тема „225 години от рождението на Колю Фичето“, чийто автор е Стоян Дечев. Заедно с него на церемонията ще присъстват и представители на МТС.

След валидирането пощенската марка може да бъде закупена в деня на събитието в ИМ – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица