Новини
Елена Йончева: Следват тежки процедури, насочени срещу Бойко Борисов и правителството му

„Работим да има дебати за ситуацията в България в пленарната зала на Европейския парламент още този месец. Оттам нататък следват тежки процедури, които ще бъдат насочени срещу Бойко Борисов и неговото правителство, неговото управление, не срещу българските граждани.“ Това каза Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите.
През юни, още преди протестите в България, тя получи уверение, че на дебатите ще присъства зам.-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова, която отговаря за върховенството на закона.
„Очаквам да има изслушване в пленарната зала, а след него – пътят на господин Бойко Борисов ще бъде много ясен – извън политиката“, каза Елена Йончева. „Очаквам Европейската комисия да не си затваря очите за това, което се случва в България и да използва конкретни механизми за България“, коментира тя.
Йончева посочи, че това, което се случва в Европейския парламент, е изключително важно за България и за останалите държави-членки. „За първи път, по наша инициатива, механизмът за проверка на върховенството на закона, който вече ще обхваща всички държави-членки, ще се отнася и до състоянието в борбата с корупцията и медийната свобода“, поясни тя.
„Нещо повече – Европейският парламент, който трябва да одобри Многогодишната финансова рамка на ЕС каза, че няма да приеме това финансиране, за което 27-те лидери постигнаха съгласие, ако няма конкретен механизъм, който да обвързва отпускането на средствата с върховенството на закона“, каза Йончева. В момента се обсъжда какъв да е точно този механизъм.
Евродепутатът прогнозира, че „отсега нататък, когато има нарушение на закона, на медийната свобода, когато липсва разделение на властите, това ще се отразява върху финансирането, включително и за България.“
„Дълго време се смяташе, че ако български евродепутат каже истината за страната в Брюксел, това е нещо лошо, дискредитира България. А това не е така. Това е все едно на един болен човек да не му кажеш каква е диагнозата и той да не знае как да се лекува. В Европейския парламент депутатите посочват „болното място“ на тяхната държава и предлагат как да се лекува. Ако вие не кажете какъв е проблемът, ЕС никога няма да вземе каквито и да е мерки“, сподели Йончева.
Тя припомни, че преди година в Европейския парламент непрекъснато се говореше за тежките нарушения на демокрацията в Унгария и в Полша. България не присъстваше.
„След първите ми изказвания в Комисията по гражданските свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) и в пленарната зала, че в България има авторитарна държава и няма разделение на властите, че в България се управлява по един деспотичен начин, колегите бяха изненадани. Те не бяха свикнали да чуват подобна риторика за България. Но с месеците, след натрупването на изказванията в комисиите, информациите до всеки депутат, работата ми постепенно даде резултат. Това управление на Борисов вече е пътник. Надявам се в бъдеще да няма други „борисовци“, защото не сме застраховани от това“, каза тя. Елена Йончева е убедена, че оттук нататък за Бойко Борисов предстоят тежки, трудни времена и той ще си отиде. „Господин Борисов го е страх“, заяви евродепутатът, като даде пример – само един страхлив мъж може да се скрие от изслушването за България в мониторинговата група за демокрацията като изпрати четири жени.
На 28 август, вместо министър-председателя, в дискусиите при закрити врата от името на българските институции говориха вицепремиерът Екатерина Захариева, зам.-министърът на правосъдието Десислава Ахладова (вече министър), зам.-главния прокурор Красимира Филипова и председателят на комисията за защита от дискриминация Ана Джумалиева.
„Очевидно господин Борисов очакваше, че изпращайки жени ще има по-меко отношение към всичко това, което ще кажат евродепутатите за България. Това е грешна политика – да се подценява опитът на членовете на тази важна комисия, които са юристи с голяма практика“, каза Йончева.
Нейният анализ показва, че българските представители не са отговорили компетентно на нито един въпрос и затова сега членовете на групата подготвят писмени въпроси. Някои от твърденията на участниците са били абсурдни.
Вицепремиерът Захариева е била попитана за 111-то място, на което се намира България по свобода на медиите. „Госпожа Захариева е отговорила, че всъщност това място на България се дължи на убийството на журналистката Виктория Маринова през 2018 г.“, разказа Елена Йончева.
Според нея това показва, че „българските политици се опитват да скрият какво е състоянието на медийната свобода в България“ и подценяват информираността на европейските депутати.
Извършителят на убийството на Виктория Маринова, което управляващите още през 2018 г. казаха, че е чисто криминален случай, беше осъден през 2019 г. В последните десет години, когато са на власт, с кратко прекъсване, правителства на Бойко Борисов, България заема сходни, непрестижни, ниски позиции по медийна свобода, според класацията на „Репортери без граници“.
Спазването на върховенството на закона не е партийна тема, не зависи дали сте представител на левицата, на политическите десни или привърженици на зелените. Това е основен принцип, върху който е изграден ЕС и не може Европейската народна партия (ЕНП) да си затваря очите за случващото се в България, отговори Йончева на въпрос за липсата на реакция на ЕНП, от която ГЕРБ е част.
Според евродепутата „отговорността за промяна в България е на всички българи – на тези, които са по площадите, на тези, които искат да излязат на площадите, но по някаква причина не го правят. Това е и наша битка, на българите тук в Европейския парламент. Ние искаме помощта на ЕС, ние искаме европейските депутати да излязат с позиция и Европейската комисия да има позиция, но битката е наша и ние трябва да я доведем до край.“
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Крими
Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.
По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.
87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.
Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.
Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.
Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.
Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Новини
Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.
Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.
Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.
От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 7 дниПредставиха проект за последиците от домашното насилие върху женското здраве
-
Новинипреди 7 дниЗапочва основният ремонт на тротоарите по бул. „Столетов“ в Габрово
-
Новинипреди 7 дниПарадоксът на рестрикциите: Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар?
-
Новинипреди 6 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 5 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 5 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов
-
Новинипреди 4 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки




