Новини
Изтича крайният срок за предложения как да бъде благоустроена крайречната
Във връзка с предстоящо инвестиционно проектиране за оформяне на крайречната зона, като естествено продължение на вече съществуващите и естетизирани пространства от двете страни на река Янтра – ул. „Аврам Гачев“ и ул. „Дунав“, Община Габрово приема мотивирани предложения и идеи, които да бъдат представени и обсъдени в бъдеща публична дискусия.
Това съобщиха от администрацията на кмета. Чрез процеса на събиране на мнения и обществено обсъждане се цели максимално взаимодействие с експерти от различни сектори, чиято експертиза ще допринесе за последващата реализация на проект със съществено въздействие върху градското пространство и качеството на средата.
Предложенията следва да се съобразят със следните условия:

Обхват на зоната
Територията включва терените по двата бряга на река Янтра, в обсега северно от моста до Дома на хумора и сатирата на ул. “Д-р Никола Василиади“ до моста на ул. „Христо Ботев“.
Зоната откъм десния бряг включва: пространството около и западно от Спортна зала „Орловец“, като след имота на големия магазин от известна търговска верига, територията обхваща съществуващия паркинг и част от междублоковото пространство на жилищните сгради „Ропотамо“, „Камчия“ и „Арда“, заедно със зелената площ между брега на реката и ул.“Орловска“.
Обхватът откъм левия бряг включва: територията, прилежаща източно от сградата на Дома на хумора и сатирата, ул. „Аврам Гачев“, заедно с прилежащите терени между реката и намиращата се в близост бензиностанция, паркинга на ОП „Паркиране и репатриране“, част от пространството пред бившия Техникум по текстил, зоната пред съществуващите жилищни блокове и групата гаражи, както и целия неблагоустроен имот, по левия бряг на реката, отреден за озеленяване и стигащ до моста на ул. „Христо Ботев“.
Към тази страна на крайречната зона проектните намерения обхващат и терена на север от Техникума по текстил, обособен между ул.“Васил Левски“, ул.“Ивайло“ и ул. „Брянска“, отреден за озеленяване, заедно с довеждащата отсечка на ул. „Васил Левски“. Подробна схема на обхвата на зоната може да разгледате оттук.
Основна цел
Провеждането на обществено обсъждане за конкретното инвестиционно намерение е осигуряване на възможност компетентните общински органи да вземат правилни, законосъобразни и устойчиви решения, съобразени в максимална степен с изразените становища, мнения, предложения, възражения, бележки и препоръки от обществеността.
Чрез обмяната на идеи и предложения от страна на различни заинтересовани страни, се очакват както нови гледни точки и обобщени концептуални решения, така и постигане на обществено съгласие за продължаване на вече започнатото благоустрояване и естетизиране на средата от двете страни на река Янтра.
Реката е била градообразуващ фактор за Габрово. През годините това се е променяло, подобно на много други селища по света, като се е скъсала връзката на града с нея. Днес я търсим отново и се обръщаме към нея с нов смисъл и по нов начин. „Искаме да си отвоюваме реката обратно, така както следваме и признаваме естествената си зависимост от природата и нейното значение“, коментират от Общината.
С бъдещия проект се цели максимално приобщаване на прилежащите на реката терени чрез подходящи благоустройствени мероприятия за социализация и адаптация на теренните дадености, за създаване на зони – не само за озеленяване, рекреация и спорт, но и за общественообслужващи дейности.
Търсят се решения, за да се осигури комплексна инфраструктура за пълноценното функциониране, както на прилежащите терени и сгради, така и цялостното ново осмисляне и оформяне на крайречната зона със свой запомнящ се индивидуален облик. Какви са възможностите за създаване на атрактивни градски дейности по бреговете на реката, с ограничаване на автомобилното движение /доколкото е възможно/ с респект към околната среда, чрез изграждане на екологични съоръжения и осигуряване на средства за поддръжката /чрез пазарно ориентирани дейности, публично – частни партньорства и други/ на тази трансформация на крайречната зона – това е най-общо казано основната задача на проекта.
Задължителни елементи
По отношение на река Янтра трябва да се предвидят необходимите корекции на коритото, които в зависимост от специализираните обследвания и норми, съобразени и с функционалното зониране, ще наложат изграждане на укрепващи брега стени и/или оформяне на речния бряг чрез терасиране. Канализирането на реката и крайбрежните съоръжения трябва да дава не само гаранция за сигурност, но и нови различни възможности за атракции, социализация и нова пространствена естетика.
Територията следва да бъде естествено и логично продължение на вече изградените пешеходни алеи и веломаршрути по ул. “Аврам Гачев“ и ул. “Дунав“.
Очаква се подходящо решение за пешеходна връзка чрез премостване /от лека ефирна конструкция/ за осигуряване на архитектурна достъпност в участъка от паркинга пред блок „Камчия“ и блок „Ропотамо“ през реката към ул.“Васил Левски“. Независимо как ще се планират отделните функционални зони и терени, проектът за крайречната зона задължително ще включва изграждането и монтирането на улично и парково осветление, с видеонаблюдение.
Пространството пред Спортна зала „Орловец“ следва да бъде реконструирано и подновено, като се предложат нови възможности за спорт и развлечения. Важно е да се съобрази, че теренът северозападно от залата, върху който традиционно се разполагат циркови и увеселителни атракциони, е с ограничение за реализиране на строителни работи, свързани с фундиране, поради наличието на магистрални подземни комуникации.
Становища, мнения, идеи и препоръки от страна на заинтересованата общност се приемат до 11 септември, включително, на електронен адрес protocol@gabrovo.bg.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Новини
Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.
Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.
Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Новини
Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.
Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.
Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.
Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

-
Кримипреди един денПиян водач предизвика катастрофа на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово
-
Новинипреди един денБорбата с боровата процесионка продължава
-
Културапреди един часНовият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна
-
Новинипреди 7 часаОбластният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори
-
Новинипреди един денГаброво с ново решение за поливане на градските зелени площи
-
Новинипреди 7 часаКметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото








