Новини
830 години от битката при Тревненския проход
Войната между България и Византия през 1190 г. и освободителното дело на Асеневци.
През 1190 г. императорът Исак II Ангел повежда византийската армия срещу България. Той обсажда Търново, но столичният град удържа обсадата, която се проточва без изгледи за успех. Асеневци решават да си послужат с хитрост. Те изпращат при византийците мним дезертьор, който съобщава на императора, че голяма куманска войска е преминала река Дунав, за да се притече на помощ на българите.
Исак II Ангел решава да снеме обсадата и възможно най-бързо да премине Балкана и да стигне до Крън и Берое. Българският дезертьор, на когото императорът се доверява, му посочва като най-кратък пътя през Тревненския проход.
Византийската армия е разделена на три части. Начело е авангардът, воден от Мануил Кумица. След него се движат главните сили, начело на които е лично императорът. При тях е цялата императорска свита, а също така и обозът. След основните сили е ариергардът, воден от севастократор Йоан Дука.

Когато византийците достигат Тревненския проход, войските на Асеневци изчакват и не се хвърлят в атака срещу тях. Те оставят авангарда да премине необезпокояван. Така той остава изолиран от предстоящото сражение.
Мястото на сражението според мен трябва да се локализира не както смятат повечето военни историци при връх Мъхченица и Йововското дере, а под хълма Килимявката при река Тревненска край местността Черепи вир, заявява Д-р Венелин Бараков, историк.
Под върха на хълма Килимявка в посока към Плачковци и кв. Димиев хан има дълги землени валове, насипани набързо, представляващи защитно укрепление на българските войски, които пресрещат при Трявна армията на император Исак II Ангел.
В това голямо сражение византийската армия е напълно разбита. Император Исак II Ангел бяга от сражението по стария римския път Дискодуратере-Августа Траяна и успява да застигне авангарда на византийската армия при крепостта Крън.
Ариергардът, воден от Йоан Дука, вместо да се притече на помощ на войската, водена от василевса, чувайки за нападението, с помощта на пленен от него българин намира обходен маршрут и преминава Стара планина през връх Ковачка – връх Кръстец, като слиза в средновековен Мъглиж.
Къде се е намирала българската армия преди сражението?
Вероятно първоначално тя е била на стан в крепостта „Градът” при село Царева ливада, която е възстановена от Асеневци. Крепостта е изградена на плато на селото. Почти от всички страни е заобиколена от високи отвесни скали. Запазени стени от крепостта има в нейния северен край.

Крепостните стени са градени от ломен камък, споен с бял хоросан. Дебелината им е 2 метра. Крепостта при село Царева ливада е изградена в края на XII век в източния край на карстовото плато „Стражата“.
При разкопките през 70-те години в крепостта са открити една еднокорабна църква и няколко стопански сгради. Други постройки, свидетелстващи за постоянно обитаване, няма. Крепостта е използвана много интензивно през първата половина XIII век за управлението на цар Константин Тих-Асен (1257-1277) – период, от който са открити многобройни находки (главно земеделски сечива и оръжие) и монети, които очертават картината от съществуването на една голяма военна крепост.
Асеневци предприемат ново широко строителство на военни крепости по проходите и основните пътища, за да предпазят избрания за столичен град Търнов от нови обсади и директна атака при нашествие на Византия от юг. Във всички проучени крепости най-ранните монети са от времето на Мануил І Комнин (1143-1180), неговите наследници и монети на династията на Ангелите.
В края на XII век една значителна част от крепостите в Севлиевско и Габровско възникват по горното течение на река Видима (с. Градница, м. Пречиста) и в полите на Предбалкана на карстовото плато Стражата (с. Здравковец, м. Витата стена; с. Царева ливада, м. Градът), преминаващо чрез своя релеф в гънките на Балкана. Строителството им е продиктувано от необходимостта да се охраняват важните проходи и пътища, които се явяват основна комуникация за връзка на столичния Търнов със земите южно от Балкана.
Като основни се използват пътищата през Тревненския проход, с разклонения за крепостите при Крън и Мъглиж, докато пътят през Шипченския проход, който има важно значение през ранновизантийската епоха, през Второто българско царство е с второстепенно значение.
Две от посочените по-горе крепости са изградени по карстовото плато Стражата, в близост до главни пътища през Балкана, съответно през Шипченския (с. Здравковец) и Тревненския проходи (с. Царева ливада), следващи направления, съответно от Никопол за Верея, и от Търновград за Верея.

Военният им характер в този ранен етап на тяхното функциониране е безспорен. Тяхното строителство може да се отнесе преди 1190 г., т.е. преди битката в Тревненския проход и разгрома на византийската армия в Хемус.
Двете крепости са замислени като част от една по-голяма отбранителна система, включваща две преградни стени навътре в планината (при с. Борущица и м. Калаянка). По този начин става функционирането на една последователна отбрана в дълбочина, а не на принципа на някаква въображаема линейна отбранителна система.
Същият принцип се наблюдава и при крепостите, построени да защитават пътя през прохода Хаинбоаз – двете крепости при гр. Килифарево и гр. Николаево, и преградната стена високо в планината при село Димовци, построени през ранновизантийския период, но преизползвани през Средновековието.
Основният извод, който се налага от археологическите проучвания, е, че първите Асеневци отделят голямо внимание на защитата на своите първоначални поземлени владения, а по-късно организират ефективна отбрана и на столицата Търнов.
На практика в края на XII век военно-административното устройство на възобновеното българско царство осигурява максимална сигурност на столичния град, който се превръща в ядрото на Загора – основната териториална област и домен на търновските владетели.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Крими
Комисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!

Директорът на Областната дирекция на МВР – Габрово старши комисар Илиян Иванов контрира кмета на Габрово Таня Христова с аргумент, че градът остава спокоен, а престъпността е под средната за страната и показа мигновени резултати.
Думите му бяха изречени в контекста на писмото на габровския кмет до министър-председателя Румен Радев, настояващо за спешни мерки по възстановяване на сигурността и обществения ред в общината.
Той отхвърли нападките по свои адрес и защити колегите си. Старши комисар Иванов цитира официални данни, сочещи устойчиво намаляване на престъпността и повишаване ефективността на дейността по разкриване на извършените престъпления в региона – контрапункт на твърдението на Христова, че полицията нехае срещу престъпността.
Директорът на ОДМВР – Габрово коментира всичко това пред БТА – Габрово по време на брифинг, свързан с обявяване на резултатите от специализирана полицейска операция, проведена на територията на общината.

По думите на Иванов акцията е започнала в 06.00 часа сутринта и е била планирана предварително, без да има връзка с изпратеното ден по-рано от кмета Таня Христова писмо до Радев, в което се казва, че в общината се наблюдава ескалация на битовата престъпност, има нарастващо етническо напрежение и засилващо се усещане за безнаказаност.
Според данните на полицията операцията е била насочена към противодействие на конвенционалната престъпност, подобряване на пътната безопасност, противодействие на престъпления, свързани с държането, разпространението и употребата на наркотични вещества, установяване на лица, обявени за общодържавно издирване, както и извършване на проверки по Закона за гражданската регистрация.
Операцията е започнала в ранните часове на деня с участието на служители от ОДМВР – Габрово и Дирекция „Жандармерия“. Към 12.00 часа директорът на ОДМВР – Габрово старши комисар Илиян Иванов представи междинните резултати от проведените действия.

По линия на „Охранителна полиция“ и сектор „Пътна полиция“ стана ясно, че са били проверени 37 адреса по Закона за гражданската регистрация, проверени моторни превозни средства са били 315. Тестваните водачи за употреба на алкохол и наркотични вещества били 34, като не са установени положителни проби.
Връчени са били 4 наказателни постановления и 28 електронни фиша. До часовете по пладне са били проверени общо 458 лица, сред които и две представляващи интерес. Само от сутринта до обяд са били съставени 32 глоби с фиш и 5 акта за установяване на административно нарушение по Закона за движението по пътищата, както и 1 акт по Закона за българските лични документи.

По линия на „Криминална полиция“ стана ясно, че са били извършени проверки и полицейски специализирани действия на 5 адреса. Задържани са били 8 лица, всички представляващи интерес по линия „Наркотични вещества“.
При извършените процесуално-следствени действия на един от адресите са били намерени и иззети 54,1 грама амфетамин, 40,8 грама марихуана, както и 11 растения от рода на конопа. На друг адрес са намерени и иззети 12 флакона по 10 мл, съдържащи метадон.

При претърсване на друг адрес са открити и иззети три неистински банкноти с номинал 100 евро. Установено е едно лице, обявено за общодържавно издирвано лице.
Старши комисар Иванов посочи още, че за първото полугодие на 2026 г. има намаляване на регистрираните престъпления и намаляване на коефициентът на престъпността. Регистрираните криминални престъпления в областта към края на юни 2026 са 467 при 561 за същия период на 2025 г.
За първото полугодие на 2026 г. в РУ-Габрово са регистрирани 207 криминални престъпления, като за същи период на 2025 г. са 250 – намалени със 17,2 %. Установени са извършителите на 102 престъпления, регистрирани през периода с процент на разкриваемост 49,28% (38,40 % за 2025 г.).
Установени са извършителите на още 57 престъпления от предходни периоди. Регистрираните престъпления против собствеността за 2026 са 87 срещу 115 за 2025 г., или намаление с 24,34 %.
Данните сочат за устойчиво намаляване на престъпността и повишаване ефективността на дейността по разкриване на извършените престъпления.

Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Новини
Таня Христова хвърли бомбата: Габрово вече не е безопасен, а МВР бездейства!

Габрово е разтърсено от тревожно писмо на кмета Таня Христова, изпратено директно до премиера Румен Радев в София. Посланието е недвусмислено: градът затъва в престъпност, етническото напрежение расте, а хората вече не се чувстват в безопасност по улиците на собствения си град. В остър тон Христова хвърли ръкавицата директно в лицето на габровската полиция.
Това става известно от отворено писмо на кмета на община Габрово Таня Христова до министър-председателя Румен Радев, в което настоява за спешни мерки за възстановяване на сигурността и обществения ред в общината. То бе разпространено до местните медии, включително и до „Габрово Нюз“.
Според Христова проблемът изобщо не е в липсата на закони. Той се корени в това, че тези закони просто не се прилагат. Местните полицаи, твърди тя, не осъществяват превантивна дейност и не реагират навреме на битовата престъпност с цялата строгост на закона, а резултатът е плашещ – у нарушителите се е загнездило усещане за пълна безнаказаност, а доверието на гражданите в държавата се топи пред очите ѝ.
Кметът не спести и горчивата ирония на ситуацията – Общината е изляла солидни пари в камери и видеонаблюдение, разкрасила е градската среда, а всичко това остава без ефект, защото полицията не се появява на терен, когато е нужно.
Христова разголи и системния абсурд, в който работи всеки български кмет на населено място. Тя е тази, към която хората се обръщат ежедневно с тревогите си, тя носи политическата цена на всеки инцидент, но реалната власт да спре престъпността е в ръцете на държавата, не в нейните. Именно това несъответствие, твърди Таня Христова, се плаща от габровци.
Затова кметът удари с конкретни искания. Настоява за спешни законови промени, които да дадат на кметовете истинската власт. Таня Христова е за законов модел, при който отговорността, възложена на местната власт от гражданите, е подкрепена с достатъчно ясни и ефективни инструменти за действие.
Според нея това не е въпрос на повече власт за кметовете, а на по-силна защита на гражданите и възстановяване на авторитета на местната власт като реален гарант за обществения интерес.
„Когато държавните правоохранителни органи не успяват да осигурят необходимото ниво на защита, законът следва да предостави на местната власт възможност да участва по-активно в гарантирането на обществения ред, в рамките на ясно определени и законосъобразни правомощия“, аргументира се Христова.
Но истинската бомба в писмото е друга! Габровският кмет предлага началниците на полицията по места да не се назначават отгоре, а да се избират директно от гражданите на местни избори. Революционна идея, която, ако мине, би преобърнала цялата структура на властта в МВР.
Кметът Христова добави и лична нотка към скандалния тон на писмото – като дъщеря на военен офицер, казва тя, е израснала с респект към пагона и към хората, които го носят. Именно затова, твърди тя, тези хора нямат право на колебание, когато сигурността на гражданите е застрашена.
В завършек на посланието си градоначалникът отправи директен ултиматум към управлението, с настояване за спешна лична среща с премиера Румен Радев и с вътрешния министър Иван Демерджиев, на която да се говори без увъртане как се връща редът в Габрово и как се дава на местната власт реална сила да пази хората си.
Случайно или не, или пък във връзка с отвореното писмо на Таня Христова до премиера Радев днес, 7 юли, в Габрово се забелязва засилено полицейско присъствие.

-
Културапреди 7 дниХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 7 дниОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Кримипреди 6 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Кримипреди 6 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Новинипреди 6 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Любопитнопреди 5 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 5 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Новинипреди 2 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово






