Новини
830 години от битката при Тревненския проход
Войната между България и Византия през 1190 г. и освободителното дело на Асеневци.
През 1190 г. императорът Исак II Ангел повежда византийската армия срещу България. Той обсажда Търново, но столичният град удържа обсадата, която се проточва без изгледи за успех. Асеневци решават да си послужат с хитрост. Те изпращат при византийците мним дезертьор, който съобщава на императора, че голяма куманска войска е преминала река Дунав, за да се притече на помощ на българите.
Исак II Ангел решава да снеме обсадата и възможно най-бързо да премине Балкана и да стигне до Крън и Берое. Българският дезертьор, на когото императорът се доверява, му посочва като най-кратък пътя през Тревненския проход.
Византийската армия е разделена на три части. Начело е авангардът, воден от Мануил Кумица. След него се движат главните сили, начело на които е лично императорът. При тях е цялата императорска свита, а също така и обозът. След основните сили е ариергардът, воден от севастократор Йоан Дука.

Когато византийците достигат Тревненския проход, войските на Асеневци изчакват и не се хвърлят в атака срещу тях. Те оставят авангарда да премине необезпокояван. Така той остава изолиран от предстоящото сражение.
Мястото на сражението според мен трябва да се локализира не както смятат повечето военни историци при връх Мъхченица и Йововското дере, а под хълма Килимявката при река Тревненска край местността Черепи вир, заявява Д-р Венелин Бараков, историк.
Под върха на хълма Килимявка в посока към Плачковци и кв. Димиев хан има дълги землени валове, насипани набързо, представляващи защитно укрепление на българските войски, които пресрещат при Трявна армията на император Исак II Ангел.
В това голямо сражение византийската армия е напълно разбита. Император Исак II Ангел бяга от сражението по стария римския път Дискодуратере-Августа Траяна и успява да застигне авангарда на византийската армия при крепостта Крън.
Ариергардът, воден от Йоан Дука, вместо да се притече на помощ на войската, водена от василевса, чувайки за нападението, с помощта на пленен от него българин намира обходен маршрут и преминава Стара планина през връх Ковачка – връх Кръстец, като слиза в средновековен Мъглиж.
Къде се е намирала българската армия преди сражението?
Вероятно първоначално тя е била на стан в крепостта „Градът” при село Царева ливада, която е възстановена от Асеневци. Крепостта е изградена на плато на селото. Почти от всички страни е заобиколена от високи отвесни скали. Запазени стени от крепостта има в нейния северен край.

Крепостните стени са градени от ломен камък, споен с бял хоросан. Дебелината им е 2 метра. Крепостта при село Царева ливада е изградена в края на XII век в източния край на карстовото плато „Стражата“.
При разкопките през 70-те години в крепостта са открити една еднокорабна църква и няколко стопански сгради. Други постройки, свидетелстващи за постоянно обитаване, няма. Крепостта е използвана много интензивно през първата половина XIII век за управлението на цар Константин Тих-Асен (1257-1277) – период, от който са открити многобройни находки (главно земеделски сечива и оръжие) и монети, които очертават картината от съществуването на една голяма военна крепост.
Асеневци предприемат ново широко строителство на военни крепости по проходите и основните пътища, за да предпазят избрания за столичен град Търнов от нови обсади и директна атака при нашествие на Византия от юг. Във всички проучени крепости най-ранните монети са от времето на Мануил І Комнин (1143-1180), неговите наследници и монети на династията на Ангелите.
В края на XII век една значителна част от крепостите в Севлиевско и Габровско възникват по горното течение на река Видима (с. Градница, м. Пречиста) и в полите на Предбалкана на карстовото плато Стражата (с. Здравковец, м. Витата стена; с. Царева ливада, м. Градът), преминаващо чрез своя релеф в гънките на Балкана. Строителството им е продиктувано от необходимостта да се охраняват важните проходи и пътища, които се явяват основна комуникация за връзка на столичния Търнов със земите южно от Балкана.
Като основни се използват пътищата през Тревненския проход, с разклонения за крепостите при Крън и Мъглиж, докато пътят през Шипченския проход, който има важно значение през ранновизантийската епоха, през Второто българско царство е с второстепенно значение.
Две от посочените по-горе крепости са изградени по карстовото плато Стражата, в близост до главни пътища през Балкана, съответно през Шипченския (с. Здравковец) и Тревненския проходи (с. Царева ливада), следващи направления, съответно от Никопол за Верея, и от Търновград за Верея.

Военният им характер в този ранен етап на тяхното функциониране е безспорен. Тяхното строителство може да се отнесе преди 1190 г., т.е. преди битката в Тревненския проход и разгрома на византийската армия в Хемус.
Двете крепости са замислени като част от една по-голяма отбранителна система, включваща две преградни стени навътре в планината (при с. Борущица и м. Калаянка). По този начин става функционирането на една последователна отбрана в дълбочина, а не на принципа на някаква въображаема линейна отбранителна система.
Същият принцип се наблюдава и при крепостите, построени да защитават пътя през прохода Хаинбоаз – двете крепости при гр. Килифарево и гр. Николаево, и преградната стена високо в планината при село Димовци, построени през ранновизантийския период, но преизползвани през Средновековието.
Основният извод, който се налага от археологическите проучвания, е, че първите Асеневци отделят голямо внимание на защитата на своите първоначални поземлени владения, а по-късно организират ефективна отбрана и на столицата Търнов.
На практика в края на XII век военно-административното устройство на възобновеното българско царство осигурява максимална сигурност на столичния град, който се превръща в ядрото на Загора – основната териториална област и домен на търновските владетели.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.
В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.
Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.
Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.
Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.
През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.
Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Любопитно
Арена Механо ще бъде официално открита

Новата спортна зала на Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ – Габрово Арена Механо ще бъде официално открита.

Лентата на новото спортно съоръжение в Габрово ще бъде прерязана в деня на патронния празник на училището – 19 декември.

Ден преди откриването, на 18 декември, по повод 130 години ПТГ „Д-р Никола Василиади“ от 17.30 часа в зала „Възраждане“ ще се състои тържествен концерт на гимназията, участие в който ще вземат възпитаници на училището.


Новини
Здравни работници от Трявна протестираха за по-високи заплати

В Трявна служители от Специализираната болница за продължително лечение и рехабилитация на белодробни болести „Царица Йоанна” излязоха на протест. Демонстрацията се проведе вчера, 10 декември, от 11.00 до 12.00 часа пред сградата на лечебното заведение.
Техните основни искания са за достойно заплащане – стартова заплата от 1 550 евро за всички специалисти по здравни грижи, нормални условия на труд и уважение към работата и квалификацията им. Те носиха лентички „Протестирам!” през целия ден.

Медицинските работници от МБАЛ „Теодосий Витанов” в Трявна също се включиха в протеста, като изпълняваха служебните си задължения, носейки лентички „Аз протестирам!”.
По този начин служителите от лечебните заведения в Трявна се присъединиха към проведените в цялата страна акции, организирани от Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи, подкрепени от Конфедерацията на независимите синдикати в България и Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ.

На заседанието на НСТС на 8 декември КНСБ не подкрепи новия вариант на проектобюджета на НЗОК, от който отпаднаха първоначално предвидените средства за минимални стартови заплати. На състоялата се на 9 декември в Народното събрание комисия за първо четене на Бюджет 2026, КНСБ отново многократно настоя да се предвидят средства за увеличение на възнагражденията на заетите в сектор „Здравеопазване“.
В края на заседанието финансовият министър Теменужка Петкова се ангажира, че ще бъдат осигурени 100 млн. евро за ръст на заплатите на медицинските специалисти. КНСБ настоява за ясна и последователна политиката за увеличение на възнагражденията в здравния сектор, както и за формирането им чрез механизмите на колективното трудово договаряне.

От април 2024 г. няма съгласие за сключване на нов Отраслов КТД в нарушение на принципите на социалния диалог. ФСЗ многократно алармира, че липсата на колективен трудов договор вече втора година води не само до замразяване на доходите на работещите в някои лечебни заведения, но и до невъзможност да се получават редица социални придобивки. Синдиката апелира за възстановяване на социалния диалог за постигане на достойни възнаграждения в сектора.


-
Кримипреди 2 дниКола блъсна жена, пресичаща на пешеходна пътека в Габрово
-
Кримипреди 4 дни„Оплезен“ от пико и амфетамин габровец остана без книжка на Никулден
-
Кримипреди 4 дниПрокуратурата обяви подробности за катастрофата със загинал край Севлиево
-
Любопитнопреди 13 часаАрена Механо ще бъде официално открита
-
Кримипреди 4 дниЗакопчаха криминално проявен, участвал в телефонна измама в Габрово
-
Новинипреди 4 дниОтличие за Йоан Велчев от престижния шахматен турнир „Бургас Оупън 2025“
-
Новинипреди 4 дниБлаготворителен концерт „Ангелски сърца 6“ за малката Лъчезара
-
Културапреди 4 дниПредставят книгата на Марина Ангелова












