Новини
830 години от битката при Тревненския проход
Войната между България и Византия през 1190 г. и освободителното дело на Асеневци.
През 1190 г. императорът Исак II Ангел повежда византийската армия срещу България. Той обсажда Търново, но столичният град удържа обсадата, която се проточва без изгледи за успех. Асеневци решават да си послужат с хитрост. Те изпращат при византийците мним дезертьор, който съобщава на императора, че голяма куманска войска е преминала река Дунав, за да се притече на помощ на българите.
Исак II Ангел решава да снеме обсадата и възможно най-бързо да премине Балкана и да стигне до Крън и Берое. Българският дезертьор, на когото императорът се доверява, му посочва като най-кратък пътя през Тревненския проход.
Византийската армия е разделена на три части. Начело е авангардът, воден от Мануил Кумица. След него се движат главните сили, начело на които е лично императорът. При тях е цялата императорска свита, а също така и обозът. След основните сили е ариергардът, воден от севастократор Йоан Дука.

Когато византийците достигат Тревненския проход, войските на Асеневци изчакват и не се хвърлят в атака срещу тях. Те оставят авангарда да премине необезпокояван. Така той остава изолиран от предстоящото сражение.
Мястото на сражението според мен трябва да се локализира не както смятат повечето военни историци при връх Мъхченица и Йововското дере, а под хълма Килимявката при река Тревненска край местността Черепи вир, заявява Д-р Венелин Бараков, историк.
Под върха на хълма Килимявка в посока към Плачковци и кв. Димиев хан има дълги землени валове, насипани набързо, представляващи защитно укрепление на българските войски, които пресрещат при Трявна армията на император Исак II Ангел.
В това голямо сражение византийската армия е напълно разбита. Император Исак II Ангел бяга от сражението по стария римския път Дискодуратере-Августа Траяна и успява да застигне авангарда на византийската армия при крепостта Крън.
Ариергардът, воден от Йоан Дука, вместо да се притече на помощ на войската, водена от василевса, чувайки за нападението, с помощта на пленен от него българин намира обходен маршрут и преминава Стара планина през връх Ковачка – връх Кръстец, като слиза в средновековен Мъглиж.
Къде се е намирала българската армия преди сражението?
Вероятно първоначално тя е била на стан в крепостта „Градът” при село Царева ливада, която е възстановена от Асеневци. Крепостта е изградена на плато на селото. Почти от всички страни е заобиколена от високи отвесни скали. Запазени стени от крепостта има в нейния северен край.

Крепостните стени са градени от ломен камък, споен с бял хоросан. Дебелината им е 2 метра. Крепостта при село Царева ливада е изградена в края на XII век в източния край на карстовото плато „Стражата“.
При разкопките през 70-те години в крепостта са открити една еднокорабна църква и няколко стопански сгради. Други постройки, свидетелстващи за постоянно обитаване, няма. Крепостта е използвана много интензивно през първата половина XIII век за управлението на цар Константин Тих-Асен (1257-1277) – период, от който са открити многобройни находки (главно земеделски сечива и оръжие) и монети, които очертават картината от съществуването на една голяма военна крепост.
Асеневци предприемат ново широко строителство на военни крепости по проходите и основните пътища, за да предпазят избрания за столичен град Търнов от нови обсади и директна атака при нашествие на Византия от юг. Във всички проучени крепости най-ранните монети са от времето на Мануил І Комнин (1143-1180), неговите наследници и монети на династията на Ангелите.
В края на XII век една значителна част от крепостите в Севлиевско и Габровско възникват по горното течение на река Видима (с. Градница, м. Пречиста) и в полите на Предбалкана на карстовото плато Стражата (с. Здравковец, м. Витата стена; с. Царева ливада, м. Градът), преминаващо чрез своя релеф в гънките на Балкана. Строителството им е продиктувано от необходимостта да се охраняват важните проходи и пътища, които се явяват основна комуникация за връзка на столичния Търнов със земите южно от Балкана.
Като основни се използват пътищата през Тревненския проход, с разклонения за крепостите при Крън и Мъглиж, докато пътят през Шипченския проход, който има важно значение през ранновизантийската епоха, през Второто българско царство е с второстепенно значение.
Две от посочените по-горе крепости са изградени по карстовото плато Стражата, в близост до главни пътища през Балкана, съответно през Шипченския (с. Здравковец) и Тревненския проходи (с. Царева ливада), следващи направления, съответно от Никопол за Верея, и от Търновград за Верея.

Военният им характер в този ранен етап на тяхното функциониране е безспорен. Тяхното строителство може да се отнесе преди 1190 г., т.е. преди битката в Тревненския проход и разгрома на византийската армия в Хемус.
Двете крепости са замислени като част от една по-голяма отбранителна система, включваща две преградни стени навътре в планината (при с. Борущица и м. Калаянка). По този начин става функционирането на една последователна отбрана в дълбочина, а не на принципа на някаква въображаема линейна отбранителна система.
Същият принцип се наблюдава и при крепостите, построени да защитават пътя през прохода Хаинбоаз – двете крепости при гр. Килифарево и гр. Николаево, и преградната стена високо в планината при село Димовци, построени през ранновизантийския период, но преизползвани през Средновековието.
Основният извод, който се налага от археологическите проучвания, е, че първите Асеневци отделят голямо внимание на защитата на своите първоначални поземлени владения, а по-късно организират ефективна отбрана и на столицата Търнов.
На практика в края на XII век военно-административното устройство на възобновеното българско царство осигурява максимална сигурност на столичния град, който се превръща в ядрото на Загора – основната териториална област и домен на търновските владетели.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Томислав Дончев: Изборите са тест за зрялост
В дните преди избори всичко изглежда подредено — думи, обещания, лица, дори емоции. Създава се усещането, че изборът е ясен, почти логичен. А всъщност никога не е.
Защото водачеството не е въпрос на това кой говори най-добре, а кой ще носи последствията най-дълго. Това не се вижда в дебатите. Не се измерва в проценти. Личи си по-късно — когато решенията започнат да тежат, а обясненията свършат.
Българският избирател отдавна е свикнал да слуша за бъдеще, което започва „веднага след изборите“. И почти толкова отдавна знае, че това „веднага“ има свойството да се отлага. Затова въпросът не е кой обещава повече, а кой разбира границите на възможното — и има смелостта да ги каже на глас.
Истинският водач не печели доверие с увереност, а с мярка. Той не влиза в ролята на спасител, защото знае, че такава роля няма. И ако има нещо, което го отличава, то не е способността да убеждава, а способността да отказва — на лесните решения, на удобните лъжи, на краткия път.
В крайна сметка изборите не са състезание по харесване. Те са тест за зрялост — и за двете страни. За тези, които искат да водят, и за тези, които решават дали да ги следват.
И може би най-честният избор е не този, който ни дава най-много надежда, а този, който ни оставя най-малко илюзии.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Новини
Даниел Петров, Възраждане: Младите трябва да виждат бъдещето си в Габрово

Образованието и развитието на младите хора са сред ключовите приоритети за бъдещето на област Габрово. Това заяви водачът на листата на „Възраждане“ Даниел Петров, като очерта визия за система, която да дава реална перспектива на младите в региона.
„Ние ще направим така, че младите хора да виждат бъдещето си тук, в родния си край“, подчерта Петров. По думите му една от основните задачи е запазването и развитието на училищната мрежа, включително в по-малките населени места, за да се гарантира достъп до образование и да се спре процесът на обезлюдяване.
„Не може цели населени места да губят училищата си – това е директен път към обезлюдяване“, заяви той. Ключов акцент е въвеждането на обучение, съобразено с нуждите на местната икономика, така че образованието да води директно до реализация. В тази връзка се предвижда изграждане на партньорства между училища и работодатели, както и създаване на стажантски и обучителни програми с реална перспектива за работа.
Запазване на поне една паралелка със специалност строителство е такъв пример, защото е на път да изчезне изцяло, както изчезна техникума по текстил, както изчезна и строителния техникум, а за следващата учебна година няма записано нито едно дете със специалност строителство, която сега се преподава в едно от средните общопрофилни училища в Габрово.
„Образованието трябва да подготвя кадри за икономиката, а не да създава млади хора без перспектива. Ако образованието не води до работа, то губи смисъла си“, заяви Петров. Той постави акцент и върху възпитанието в ценности като труд, отговорност, семейство и принадлежност към родния край. Според него проблемите на региона са част от по-широк национален модел, при който образователната система е откъсната от реалните нужди на обществото.
От „Възраждане“ предлагат цялостна реформа в образованието, насочена към възстановяване на държавната роля и ясните правила в системата. Сред основните приоритети е премахването на делегираните бюджети и гарантиране на равен достъп до качествено образование във всяко населено място, както и законова защита на училищата от закриване в малките общини.
Предвижда се въвеждане на единен учебник по предмет, ограничаване на намесата на външни организации и възстановяване на държавния контрол върху образователната политика.
Паралелно с това се залага на развитие на младите хора чрез масов спорт, извънкласни дейности и обучение в практически умения, така че всеки ученик да завършва с базова професионална подготовка.
„Младежта е бъдещето на държавата. Ако не създадем условия за развитие тук, ще продължим да я губим“, подчерта Петров. В заключение той заяви, че само чрез реални политики и последователна работа може да се обърне негативната тенденция.
„Няма да се примирим Габрово да се превърне в територия без бъдеще. Няма да приемем селата ни да изчезват, училищата да затварят и младите хора да напускат без да се връщат. Ще работим последователно, докато не обърнем тази тенденция. Габрово не е просто място на картата. Габрово е дом. И този дом ще има бъдеще“, заяви Петров.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 8 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Новини
„БСП – Обединена левица“ закри предизборната си кампания в Габрово
В художествена галерия „Христо Цокев“ кандидатите за народни представители на „БСП – Обединена левица“ застанаха още веднъж пред актива на общинската организация и симпатизантите на левицата в Габрово.
Преподавателят в УНСС – София проф. Николай Цонков, преподавателят в гимназията по туризъм Миглена Пройнова, председателят на обединението на жените-социалистки в Севлиево Дафинка Ганева, заместник-председателят на Общинския съвет в Дряново инж. Светослав Минчев, главният уредник в Историческия музей в Дряново Венелин Бараков, възпитаникът на Националната спортна академия и председател на БСП – Габрово Генади Цитлакидис, инспекторът по качество на производството Теофан Георгиев, управителят на Защитено жилище в Дряново Тихомир Трифонов отправиха своите послания към хората, които подкрепят лявата алтернатива в бъдещото народно събрание.
Атмосферата бе заредена с оптимизъм за представянето на левицата на изборите на 19 април.

Подкрепата за политиките в програмата на БСП – Обединена левица „Манифест за една справедлива държава“ бе изразена ясно и категорично: здраве, знание, култура – блага, а не стока; труд и заплати – а не спекула и печалбарство; повече данъци за милионерите – повече средства за хората на труда; стига разпад – една друга държава е възможна.
Силните думи на проф. Цонков за дълга и отдадеността на исконните леви идеи, отговорността към хората и поетите ангажименти, ясно формулираните проблеми и решения отекнаха в залата като заявка за нов, различен подход в работата на представителита на левицата в народното събрание.
Със силни аплодисменти залата реагира на посланието на най-стария социалист в БСП – Габрово Ангел Илиев: „Макар да карам вече 99 години, ще участвам в парламентарните избори на 19 април и реших да гласувам за проф. Николай Цонков и листата на БСП – Обединена левица! С номер 5!

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „БСП – Обединена левица“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „БСП – Обединена левица“ е под номер 5 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
-
Новинипреди 6 дниОтбелязваме Велика събота!
-
Новинипреди 5 дниВеликден е! Христос Воскресе!
-
Новинипреди 7 дниИван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия
-
Новинипреди 4 дниОтбелязваме Светли понеделник!
-
Новинипреди 3 дниНиколай Косев: Необходими са ясни правила и контрол в строителството
-
Кримипреди 3 дниЧетирима се „лашнаха“ с пико по Празниците в Габрово, сред тях и жени
-
Културапреди 3 дни„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново
-
Икономикапреди 3 дниГаброво оптимизира светофарите: Осем кръстовища под лупата на урбанистите








