Свържи се с нас

Новини

830 години от битката при Тревненския проход

Войната между България и Византия през 1190 г. и освободителното дело на Асеневци.

Published

on

През 1190 г. императорът Исак II Ангел повежда византийската армия срещу България. Той обсажда Търново, но столичният град удържа обсадата, която се проточва без изгледи за успех. Асеневци решават да си послужат с хитрост. Те изпращат при византийците мним дезертьор, който съобщава на императора, че голяма куманска войска е преминала река Дунав, за да се притече на помощ на българите.

Исак II Ангел решава да снеме обсадата и възможно най-бързо да премине Балкана и да стигне до Крън и Берое. Българският дезертьор, на когото императорът се доверява, му посочва като най-кратък пътя през Тревненския проход.

Византийската армия е разделена на три части. Начело е авангардът, воден от Мануил Кумица. След него се движат главните сили, начело на които е лично императорът. При тях е цялата императорска свита, а също така и обозът. След основните сили е ариергардът, воден от севастократор Йоан Дука.

Когато византийците достигат Тревненския проход, войските на Асеневци изчакват и не се хвърлят в атака срещу тях. Те оставят авангарда да премине необезпокояван. Така той остава изолиран от предстоящото сражение.

Мястото на сражението според мен трябва да се локализира не както смятат повечето военни историци при връх Мъхченица и Йововското дере, а под хълма Килимявката при река Тревненска край местността Черепи вир, заявява Д-р Венелин Бараков, историк.

Под върха на хълма Килимявка в посока към Плачковци и кв. Димиев хан има дълги землени валове, насипани набързо, представляващи защитно укрепление на българските войски, които пресрещат при Трявна армията на император Исак II Ангел.

В това голямо сражение византийската армия е напълно разбита. Император Исак II Ангел бяга от сражението по стария римския път Дискодуратере-Августа Траяна и успява да застигне авангарда на византийската армия при крепостта Крън.

Ариергардът, воден от Йоан Дука, вместо да се притече на помощ на войската, водена от василевса, чувайки за нападението, с помощта на пленен от него българин намира обходен маршрут и преминава Стара планина през връх Ковачка – връх Кръстец, като слиза в средновековен Мъглиж.

Къде се е намирала българската армия преди сражението?
Вероятно първоначално тя е била на стан в крепостта „Градът” при село Царева ливада, която е възстановена от Асеневци. Крепостта е изградена на плато на селото. Почти от всички страни е заобиколена от високи отвесни скали. Запазени стени от крепостта има в нейния северен край.

Крепостните стени са градени от ломен камък, споен с бял хоросан. Дебелината им е 2 метра. Крепостта при село Царева ливада е изградена в края на XII век в източния край на карстовото плато „Стражата“.

При разкопките през 70-те години в крепостта са открити една еднокорабна църква и няколко стопански сгради. Други постройки, свидетелстващи за постоянно обитаване, няма. Крепостта е използвана много интензивно през първата половина XIII век за управлението на цар Константин Тих-Асен (1257-1277) – период, от който са открити многобройни находки (главно земеделски сечива и оръжие) и монети, които очертават картината от съществуването на една голяма военна крепост.

Асеневци предприемат ново широко строителство на военни крепости по проходите и основните пътища, за да предпазят избрания за столичен град Търнов от нови обсади и директна атака при нашествие на Византия от юг. Във всички проучени крепости най-ранните монети са от времето на Мануил І Комнин (1143-1180), неговите наследници и монети на династията на Ангелите.

В края на XII век една значителна част от крепостите в Севлиевско и Габровско възникват по горното течение на река Видима (с. Градница, м. Пречиста) и в полите на Предбалкана на карстовото плато Стражата (с. Здравковец, м. Витата стена; с. Царева ливада, м. Градът), преминаващо чрез своя релеф в гънките на Балкана. Строителството им е продиктувано от необходимостта да се охраняват важните проходи и пътища, които се явяват основна комуникация за връзка на столичния Търнов със земите южно от Балкана.

Като основни се използват пътищата през Тревненския проход, с разклонения за крепостите при Крън и Мъглиж, докато пътят през Шипченския проход, който има важно значение през ранновизантийската епоха, през Второто българско царство е с второстепенно значение.

Две от посочените по-горе крепости са изградени по карстовото плато Стражата, в близост до главни пътища през Балкана, съответно през Шипченския (с. Здравковец) и Тревненския проходи (с. Царева ливада), следващи направления, съответно от Никопол за Верея, и от Търновград за Верея.

Военният им характер в този ранен етап на тяхното функциониране е безспорен. Тяхното строителство може да се отнесе преди 1190 г., т.е. преди битката в Тревненския проход и разгрома на византийската армия в Хемус.

Двете крепости са замислени като част от една по-голяма отбранителна система, включваща две преградни стени навътре в планината (при с. Борущица и м. Калаянка). По този начин става функционирането на една последователна отбрана в дълбочина, а не на принципа на някаква въображаема линейна отбранителна система.

Същият принцип се наблюдава и при крепостите, построени да защитават пътя през прохода Хаинбоаз – двете крепости при гр. Килифарево и гр. Николаево, и преградната стена високо в планината при село Димовци, построени през ранновизантийския период, но преизползвани през Средновековието.

Основният извод, който се налага от археологическите проучвания, е, че първите Асеневци отделят голямо внимание на защитата на своите първоначални поземлени владения, а по-късно организират ефективна отбрана и на столицата Търнов.

На практика в края на XII век военно-административното устройство на възобновеното българско царство осигурява максимална сигурност на столичния град, който се превръща в ядрото на Загора – основната териториална област и домен на търновските владетели.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Ще вземе ли „Прогресивна България“ трети мандат от Габрово?

Published

on

След убедителната победа на коалицията на Румен Радев на изборите от 19 април, в Габрово се задава въпросът дали формацията може да надгради успеха си и да спечели трети от четирите мандата в Седми избирателен район.

„Прогресивна България“ събра близо 48% от гласовете в областта – резултат, надвишаващ националния им процент, което естествено поражда такива очаквания сред симпатизантите.

Изборната аритметика обаче засега не е благосклонна. При около 22 277 гласа за ПБ и общо около 46 500 действителни гласа в района, квотата за един мандат се изчислява на около 11 600 гласа.

Коалицията покрива два мандата директно, но остатъкът вероятно не е достатъчен, за да се конкурира успешно при националното преразпределение.

Предварителните изчисления сочат двама депутати от Габрово: водачът Николай Косев и вторият в листата Данаил Лалев. Третият народен представител в листата на ПБ за района би бил следващият кандидат, който евентуално би спечелил мандат при благоприятен изход от преразпределението и това би била Силвия Кръстева.

От ГЕРБ се очаква да влезе един народен представител от Габрово, а водач на листата им е Томислав Дончев. При ПП-ДБ първи е Богомил Петков, като коалицията също се очаква да вкара един депутат от района. Дончев обаче е водач и на листата в 23-и МИР София, което означава, че след официалното обявяване на резултатите той ще трябва да вземе решение от кой район предпочита да влезе в парламента. В случай че избере столицата, неговото място в габровската листа би се освободило за следващия след него кандидат, а именно Михаил Митов.

Централната избирателна комисия ще обяви в събота, 25 април, имената на избраните народни представители в 52-рото Народно събрание, съобщи председателят на ЦИК Камелия Нейкова.

Според Изборния кодекс имената на избраните народни представители трябва да бъдат обявени не по-късно от седем дни след изборния ден. До тогава всякакви изчисления остават предварителни, а Габрово ще прати четирима свои народни представители в състава на 52-рото НС.

Зареди още

Любопитно

2 изложби, пърформанс и парти с оптимистична електронна музика за шах на 16 май

Published

on

По време на карнавалния уикенд в Габрово, наред с котки без опашки и сатирични костюми, Център Кристо и Жан-Клод представя многопластова програма от изложби, пърформанс и музика, които преплитат индустриално наследство, съвременно изкуство и паметта за Христо Явашев – Кристо.

Програмата събира артисти и дизайнери от шест европейски града – Кемниц, Мюлуз, Манчестър, Тампере, Лодз и Габрово. В продължение на две години, чрез резиденции в градовете, срещи с местната общност и изследване на функциониращи и изоставени фабрики, артисти създават 18 дизайна за съвременно работно облекло, вдъхновени от локалната индустриална история.

Кулминацията (и гранде финал) ще се състои в самата сграда на бившия Текстилен техникум в Габрово – днес Център Кристо и Жан-Клод.

На 15 май от 18.00 ще се проведе пърформансът „Метаморфози на работното облекло“, в който участници без професионален опит ще облекат създадените дизайни и ще разкажат през своя поглед историите зад тях. “Актьорите-модели” ще посрещнат публиката в застинали през 2009 класни стаи, производствени пространства и кабинети по багрене и машиностроене, а присъстващите ще трябва сами да открият отделните наративи, разпръснати по етажите.

На 16 май от 15.00 часа, преди карнавалното шествие, ще бъде открита изложба “Метаморфози на работното облекло”. Инсталация от всички 18 дизайна, която преплита текстилната индустрия на Габрово с машинната иновация на Кемниц, трудовата съпротива на Манчестър, модната история на Лодз, орнаменталното майсторство на Мюлуз и ритуалните практики на Тампере.

В същия ден, от 23.00, гимнастическият салон на бившият Текстилен техникум ще се превърне в сцена за румънското електронно дуо K not K, които създават оптимистична музика, вдъхновена от играта шах. След участия на фестивали и сцени в почти цяла Европа, дуото пристига в Габрово с енергия, която естествено продължава карнавалната нощ. Карнавалните костюми са препоръчителни.

Паралелно с това, на 15 май от 15.00, ще бъде открита изложбата „Детски години“, която се показва за първи път в Габрово след представянето си в Български културен институт – Париж. Изложбата разглежда детството като първа сцена на въображението и съчетава редки фотографии от ранните години на Кристо в България с произведения на съвременни артисти, свързани с Центъра. Повод за създаването ѝ са 90 години от рождението на Кристо и 30 години от Опакованият Пон Ньоф.

Зареди още

Любопитно

Пролетен празник на географията в Габрово

Published

on

По случай Деня на Земята – 22 април, Габрово ще бъде домакин на „Пролетен празник на географията“ 2026, инициатива, която поставя географската наука в центъра на образователния живот на областта. Събитието е организирано от АПГР – Габрово, ОУ „Неофит Рилски“ – Габрово, Община Габрово, РУО – Габрово и Областна администрация – Габрово, и ще се проведе днес, 22 април 2026 г., от 15.00 ч. в Младежкия център в Габрово.

Програмата на празника включва награждаване на изявени ученици, постигнали успех по география и икономика при извънкласни прояви през учебната 2024–2025 г., провеждане на викторина за училищни отбори от общините на Габровска област, кратка музикална програма, както и награждаване на победителите. Инициативата е на ОУ „Неофит Рилски“ – Габрово, представено от директора си г-жа Мая Колева и от г-н Анатолий Антов – главен учител по география и регионален координатор на АПГР – Габрово, който ще изпълнява ролята на главен координатор и модератор на събитието.

Централното събитие в рамките на празника е викторина, на тема „Габрово и Габровско – история и география на моя роден край“, която цели да провокира задълбочен интерес към природното, историческото и културното наследство на региона.

Участниците ще трябва да демонстрират познания в пет основни тематични направления: отличителни природни характеристики на Габрово и габровския край, главни местности, селища и туристически обекти, традиции и съвременност в бита и културата на габровеца, народни будители и просветни центрове, както и важни исторически събития и личности, прославили Габровския край в България, Европа и света.

Викторината ще се проведе в две възрастови групи: за ученици от 5. до 7. клас и от 8. до 12. клас, като въпросите ще бъдат подготвени от специална комисия на АПГР, чиито членове нямат представители от Габровска област – мярка, гарантираща обективност и безпристрастност.

За участие са заявили готовност 9 отбора от габровски училища, разпределени в двете групи: 5 отбора в по-младшата и 4 в по-старшата. Класираните на призови места ученици ще бъдат наградени с книги и предметни награди, осигурени от Община Габрово, Областна администрация и местни фирми, а всички участници ще получат специални грамоти.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица