Новини
830 години от битката при Тревненския проход
Войната между България и Византия през 1190 г. и освободителното дело на Асеневци.
През 1190 г. императорът Исак II Ангел повежда византийската армия срещу България. Той обсажда Търново, но столичният град удържа обсадата, която се проточва без изгледи за успех. Асеневци решават да си послужат с хитрост. Те изпращат при византийците мним дезертьор, който съобщава на императора, че голяма куманска войска е преминала река Дунав, за да се притече на помощ на българите.
Исак II Ангел решава да снеме обсадата и възможно най-бързо да премине Балкана и да стигне до Крън и Берое. Българският дезертьор, на когото императорът се доверява, му посочва като най-кратък пътя през Тревненския проход.
Византийската армия е разделена на три части. Начело е авангардът, воден от Мануил Кумица. След него се движат главните сили, начело на които е лично императорът. При тях е цялата императорска свита, а също така и обозът. След основните сили е ариергардът, воден от севастократор Йоан Дука.

Когато византийците достигат Тревненския проход, войските на Асеневци изчакват и не се хвърлят в атака срещу тях. Те оставят авангарда да премине необезпокояван. Така той остава изолиран от предстоящото сражение.
Мястото на сражението според мен трябва да се локализира не както смятат повечето военни историци при връх Мъхченица и Йововското дере, а под хълма Килимявката при река Тревненска край местността Черепи вир, заявява Д-р Венелин Бараков, историк.
Под върха на хълма Килимявка в посока към Плачковци и кв. Димиев хан има дълги землени валове, насипани набързо, представляващи защитно укрепление на българските войски, които пресрещат при Трявна армията на император Исак II Ангел.
В това голямо сражение византийската армия е напълно разбита. Император Исак II Ангел бяга от сражението по стария римския път Дискодуратере-Августа Траяна и успява да застигне авангарда на византийската армия при крепостта Крън.
Ариергардът, воден от Йоан Дука, вместо да се притече на помощ на войската, водена от василевса, чувайки за нападението, с помощта на пленен от него българин намира обходен маршрут и преминава Стара планина през връх Ковачка – връх Кръстец, като слиза в средновековен Мъглиж.
Къде се е намирала българската армия преди сражението?
Вероятно първоначално тя е била на стан в крепостта „Градът” при село Царева ливада, която е възстановена от Асеневци. Крепостта е изградена на плато на селото. Почти от всички страни е заобиколена от високи отвесни скали. Запазени стени от крепостта има в нейния северен край.

Крепостните стени са градени от ломен камък, споен с бял хоросан. Дебелината им е 2 метра. Крепостта при село Царева ливада е изградена в края на XII век в източния край на карстовото плато „Стражата“.
При разкопките през 70-те години в крепостта са открити една еднокорабна църква и няколко стопански сгради. Други постройки, свидетелстващи за постоянно обитаване, няма. Крепостта е използвана много интензивно през първата половина XIII век за управлението на цар Константин Тих-Асен (1257-1277) – период, от който са открити многобройни находки (главно земеделски сечива и оръжие) и монети, които очертават картината от съществуването на една голяма военна крепост.
Асеневци предприемат ново широко строителство на военни крепости по проходите и основните пътища, за да предпазят избрания за столичен град Търнов от нови обсади и директна атака при нашествие на Византия от юг. Във всички проучени крепости най-ранните монети са от времето на Мануил І Комнин (1143-1180), неговите наследници и монети на династията на Ангелите.
В края на XII век една значителна част от крепостите в Севлиевско и Габровско възникват по горното течение на река Видима (с. Градница, м. Пречиста) и в полите на Предбалкана на карстовото плато Стражата (с. Здравковец, м. Витата стена; с. Царева ливада, м. Градът), преминаващо чрез своя релеф в гънките на Балкана. Строителството им е продиктувано от необходимостта да се охраняват важните проходи и пътища, които се явяват основна комуникация за връзка на столичния Търнов със земите южно от Балкана.
Като основни се използват пътищата през Тревненския проход, с разклонения за крепостите при Крън и Мъглиж, докато пътят през Шипченския проход, който има важно значение през ранновизантийската епоха, през Второто българско царство е с второстепенно значение.
Две от посочените по-горе крепости са изградени по карстовото плато Стражата, в близост до главни пътища през Балкана, съответно през Шипченския (с. Здравковец) и Тревненския проходи (с. Царева ливада), следващи направления, съответно от Никопол за Верея, и от Търновград за Верея.

Военният им характер в този ранен етап на тяхното функциониране е безспорен. Тяхното строителство може да се отнесе преди 1190 г., т.е. преди битката в Тревненския проход и разгрома на византийската армия в Хемус.
Двете крепости са замислени като част от една по-голяма отбранителна система, включваща две преградни стени навътре в планината (при с. Борущица и м. Калаянка). По този начин става функционирането на една последователна отбрана в дълбочина, а не на принципа на някаква въображаема линейна отбранителна система.
Същият принцип се наблюдава и при крепостите, построени да защитават пътя през прохода Хаинбоаз – двете крепости при гр. Килифарево и гр. Николаево, и преградната стена високо в планината при село Димовци, построени през ранновизантийския период, но преизползвани през Средновековието.
Основният извод, който се налага от археологическите проучвания, е, че първите Асеневци отделят голямо внимание на защитата на своите първоначални поземлени владения, а по-късно организират ефективна отбрана и на столицата Търнов.
На практика в края на XII век военно-административното устройство на възобновеното българско царство осигурява максимална сигурност на столичния град, който се превръща в ядрото на Загора – основната териториална област и домен на търновските владетели.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Крими
Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.
По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.
87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.
Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.
Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.
Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.
Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Новини
Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.
Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.
Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.
От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 7 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Културапреди 7 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 5 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 6 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов
-
Новинипреди 4 дниЕмануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра
-
Новинипреди 4 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки
-
Новинипреди 3 дниАндрей Гюров в Габрово: Ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща!
-
Културапреди един ден„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“




