Свържи се с нас

Новини

830 години от битката при Тревненския проход

Войната между България и Византия през 1190 г. и освободителното дело на Асеневци.

Published

on

През 1190 г. императорът Исак II Ангел повежда византийската армия срещу България. Той обсажда Търново, но столичният град удържа обсадата, която се проточва без изгледи за успех. Асеневци решават да си послужат с хитрост. Те изпращат при византийците мним дезертьор, който съобщава на императора, че голяма куманска войска е преминала река Дунав, за да се притече на помощ на българите.

Исак II Ангел решава да снеме обсадата и възможно най-бързо да премине Балкана и да стигне до Крън и Берое. Българският дезертьор, на когото императорът се доверява, му посочва като най-кратък пътя през Тревненския проход.

Византийската армия е разделена на три части. Начело е авангардът, воден от Мануил Кумица. След него се движат главните сили, начело на които е лично императорът. При тях е цялата императорска свита, а също така и обозът. След основните сили е ариергардът, воден от севастократор Йоан Дука.

Когато византийците достигат Тревненския проход, войските на Асеневци изчакват и не се хвърлят в атака срещу тях. Те оставят авангарда да премине необезпокояван. Така той остава изолиран от предстоящото сражение.

Мястото на сражението според мен трябва да се локализира не както смятат повечето военни историци при връх Мъхченица и Йововското дере, а под хълма Килимявката при река Тревненска край местността Черепи вир, заявява Д-р Венелин Бараков, историк.

Под върха на хълма Килимявка в посока към Плачковци и кв. Димиев хан има дълги землени валове, насипани набързо, представляващи защитно укрепление на българските войски, които пресрещат при Трявна армията на император Исак II Ангел.

В това голямо сражение византийската армия е напълно разбита. Император Исак II Ангел бяга от сражението по стария римския път Дискодуратере-Августа Траяна и успява да застигне авангарда на византийската армия при крепостта Крън.

Ариергардът, воден от Йоан Дука, вместо да се притече на помощ на войската, водена от василевса, чувайки за нападението, с помощта на пленен от него българин намира обходен маршрут и преминава Стара планина през връх Ковачка – връх Кръстец, като слиза в средновековен Мъглиж.

Къде се е намирала българската армия преди сражението?
Вероятно първоначално тя е била на стан в крепостта „Градът” при село Царева ливада, която е възстановена от Асеневци. Крепостта е изградена на плато на селото. Почти от всички страни е заобиколена от високи отвесни скали. Запазени стени от крепостта има в нейния северен край.

Крепостните стени са градени от ломен камък, споен с бял хоросан. Дебелината им е 2 метра. Крепостта при село Царева ливада е изградена в края на XII век в източния край на карстовото плато „Стражата“.

При разкопките през 70-те години в крепостта са открити една еднокорабна църква и няколко стопански сгради. Други постройки, свидетелстващи за постоянно обитаване, няма. Крепостта е използвана много интензивно през първата половина XIII век за управлението на цар Константин Тих-Асен (1257-1277) – период, от който са открити многобройни находки (главно земеделски сечива и оръжие) и монети, които очертават картината от съществуването на една голяма военна крепост.

Асеневци предприемат ново широко строителство на военни крепости по проходите и основните пътища, за да предпазят избрания за столичен град Търнов от нови обсади и директна атака при нашествие на Византия от юг. Във всички проучени крепости най-ранните монети са от времето на Мануил І Комнин (1143-1180), неговите наследници и монети на династията на Ангелите.

В края на XII век една значителна част от крепостите в Севлиевско и Габровско възникват по горното течение на река Видима (с. Градница, м. Пречиста) и в полите на Предбалкана на карстовото плато Стражата (с. Здравковец, м. Витата стена; с. Царева ливада, м. Градът), преминаващо чрез своя релеф в гънките на Балкана. Строителството им е продиктувано от необходимостта да се охраняват важните проходи и пътища, които се явяват основна комуникация за връзка на столичния Търнов със земите южно от Балкана.

Като основни се използват пътищата през Тревненския проход, с разклонения за крепостите при Крън и Мъглиж, докато пътят през Шипченския проход, който има важно значение през ранновизантийската епоха, през Второто българско царство е с второстепенно значение.

Две от посочените по-горе крепости са изградени по карстовото плато Стражата, в близост до главни пътища през Балкана, съответно през Шипченския (с. Здравковец) и Тревненския проходи (с. Царева ливада), следващи направления, съответно от Никопол за Верея, и от Търновград за Верея.

Военният им характер в този ранен етап на тяхното функциониране е безспорен. Тяхното строителство може да се отнесе преди 1190 г., т.е. преди битката в Тревненския проход и разгрома на византийската армия в Хемус.

Двете крепости са замислени като част от една по-голяма отбранителна система, включваща две преградни стени навътре в планината (при с. Борущица и м. Калаянка). По този начин става функционирането на една последователна отбрана в дълбочина, а не на принципа на някаква въображаема линейна отбранителна система.

Същият принцип се наблюдава и при крепостите, построени да защитават пътя през прохода Хаинбоаз – двете крепости при гр. Килифарево и гр. Николаево, и преградната стена високо в планината при село Димовци, построени през ранновизантийския период, но преизползвани през Средновековието.

Основният извод, който се налага от археологическите проучвания, е, че първите Асеневци отделят голямо внимание на защитата на своите първоначални поземлени владения, а по-късно организират ефективна отбрана и на столицата Търнов.

На практика в края на XII век военно-административното устройство на възобновеното българско царство осигурява максимална сигурност на столичния град, който се превръща в ядрото на Загора – основната териториална област и домен на търновските владетели.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Крими

Закопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)

Published

on

46-годишен мъж бе задържан заради незаконно държане на наркотични вещества, огнестрелно оръжие и боеприпаси.

Арестът му бил извършен на 15 ноември, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово.

При извършено претърсване в частен имот в Габрово, обитаван от мъжа, полицейските служители на намерили и иззели близо 44 грама суха зелена листна маса, реагирала при полевия наркотест на марихуана.

В имота били открити и пистолет с три патрона, за които мъжът не притежавал необходимото разрешение.

46-годишният е бил задържан по реда на Закона за МВР, а по случая е образувано досъдебно производство.

Зареди още

Култура

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май

Published

on

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май, събота. Мотото на новото издание е „Смях без страх“, а подготовката за него вече започва, обявиха неговите организатори.

От Карнавалния екип и Община Габрово споделят, че идеята зад мотото е да насърчат хората да изразяват открито мнението си и да говорят за неща, които обикновено премълчават, чрез хумора, сатирата и самоиронията.

И този път Габровският карнавал залага на различна, провокативна и интересна тема, която със сигурност ще вдигне много шум, ще замисли много хора, ще усмихне и ще покаже, че е добре смехът да се практикува по-често, защото обратното е равностойно на диагноза.

Темите на Карнавала в Габрово традиционно отразяват обществените настроения и неведнъж са се оказвали пророчески. „Все още добре помним от предишни издания – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот Доди, Гад Доди“ и „Да разлаем кучетата“. Затова с нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от мотото „Смях без страх“.“ – допълват още карнавалистите.

Последният карнавал премина под мотото „Краят е близо. Да му отпуснем!“. В близо двучасовото шествие по централните улици на града преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, а зрители бяха хиляди габровци и гости.

Сатирата засегна актуални политически, обществени и международни теми, сред които „БГ Барби и Кен“, „Протест по български“, „Удължен бюджет 2026“ и „Урсула фон дер Либерален“. Отделна картина коментира и усилията за подобряване на градската инфраструктура с заглавието „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“.

В програмата участваха международни състави от Гърция, Италия и други държави, а габровски училища представиха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерта на централния площад се проведоха концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу.

За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, а хиляди зрители останаха до края въпреки непрестанния дъжд.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица