Новини
830 години от битката при Тревненския проход
Войната между България и Византия през 1190 г. и освободителното дело на Асеневци.
През 1190 г. императорът Исак II Ангел повежда византийската армия срещу България. Той обсажда Търново, но столичният град удържа обсадата, която се проточва без изгледи за успех. Асеневци решават да си послужат с хитрост. Те изпращат при византийците мним дезертьор, който съобщава на императора, че голяма куманска войска е преминала река Дунав, за да се притече на помощ на българите.
Исак II Ангел решава да снеме обсадата и възможно най-бързо да премине Балкана и да стигне до Крън и Берое. Българският дезертьор, на когото императорът се доверява, му посочва като най-кратък пътя през Тревненския проход.
Византийската армия е разделена на три части. Начело е авангардът, воден от Мануил Кумица. След него се движат главните сили, начело на които е лично императорът. При тях е цялата императорска свита, а също така и обозът. След основните сили е ариергардът, воден от севастократор Йоан Дука.

Когато византийците достигат Тревненския проход, войските на Асеневци изчакват и не се хвърлят в атака срещу тях. Те оставят авангарда да премине необезпокояван. Така той остава изолиран от предстоящото сражение.
Мястото на сражението според мен трябва да се локализира не както смятат повечето военни историци при връх Мъхченица и Йововското дере, а под хълма Килимявката при река Тревненска край местността Черепи вир, заявява Д-р Венелин Бараков, историк.
Под върха на хълма Килимявка в посока към Плачковци и кв. Димиев хан има дълги землени валове, насипани набързо, представляващи защитно укрепление на българските войски, които пресрещат при Трявна армията на император Исак II Ангел.
В това голямо сражение византийската армия е напълно разбита. Император Исак II Ангел бяга от сражението по стария римския път Дискодуратере-Августа Траяна и успява да застигне авангарда на византийската армия при крепостта Крън.
Ариергардът, воден от Йоан Дука, вместо да се притече на помощ на войската, водена от василевса, чувайки за нападението, с помощта на пленен от него българин намира обходен маршрут и преминава Стара планина през връх Ковачка – връх Кръстец, като слиза в средновековен Мъглиж.
Къде се е намирала българската армия преди сражението?
Вероятно първоначално тя е била на стан в крепостта „Градът” при село Царева ливада, която е възстановена от Асеневци. Крепостта е изградена на плато на селото. Почти от всички страни е заобиколена от високи отвесни скали. Запазени стени от крепостта има в нейния северен край.

Крепостните стени са градени от ломен камък, споен с бял хоросан. Дебелината им е 2 метра. Крепостта при село Царева ливада е изградена в края на XII век в източния край на карстовото плато „Стражата“.
При разкопките през 70-те години в крепостта са открити една еднокорабна църква и няколко стопански сгради. Други постройки, свидетелстващи за постоянно обитаване, няма. Крепостта е използвана много интензивно през първата половина XIII век за управлението на цар Константин Тих-Асен (1257-1277) – период, от който са открити многобройни находки (главно земеделски сечива и оръжие) и монети, които очертават картината от съществуването на една голяма военна крепост.
Асеневци предприемат ново широко строителство на военни крепости по проходите и основните пътища, за да предпазят избрания за столичен град Търнов от нови обсади и директна атака при нашествие на Византия от юг. Във всички проучени крепости най-ранните монети са от времето на Мануил І Комнин (1143-1180), неговите наследници и монети на династията на Ангелите.
В края на XII век една значителна част от крепостите в Севлиевско и Габровско възникват по горното течение на река Видима (с. Градница, м. Пречиста) и в полите на Предбалкана на карстовото плато Стражата (с. Здравковец, м. Витата стена; с. Царева ливада, м. Градът), преминаващо чрез своя релеф в гънките на Балкана. Строителството им е продиктувано от необходимостта да се охраняват важните проходи и пътища, които се явяват основна комуникация за връзка на столичния Търнов със земите южно от Балкана.
Като основни се използват пътищата през Тревненския проход, с разклонения за крепостите при Крън и Мъглиж, докато пътят през Шипченския проход, който има важно значение през ранновизантийската епоха, през Второто българско царство е с второстепенно значение.
Две от посочените по-горе крепости са изградени по карстовото плато Стражата, в близост до главни пътища през Балкана, съответно през Шипченския (с. Здравковец) и Тревненския проходи (с. Царева ливада), следващи направления, съответно от Никопол за Верея, и от Търновград за Верея.

Военният им характер в този ранен етап на тяхното функциониране е безспорен. Тяхното строителство може да се отнесе преди 1190 г., т.е. преди битката в Тревненския проход и разгрома на византийската армия в Хемус.
Двете крепости са замислени като част от една по-голяма отбранителна система, включваща две преградни стени навътре в планината (при с. Борущица и м. Калаянка). По този начин става функционирането на една последователна отбрана в дълбочина, а не на принципа на някаква въображаема линейна отбранителна система.
Същият принцип се наблюдава и при крепостите, построени да защитават пътя през прохода Хаинбоаз – двете крепости при гр. Килифарево и гр. Николаево, и преградната стена високо в планината при село Димовци, построени през ранновизантийския период, но преизползвани през Средновековието.
Основният извод, който се налага от археологическите проучвания, е, че първите Асеневци отделят голямо внимание на защитата на своите първоначални поземлени владения, а по-късно организират ефективна отбрана и на столицата Търнов.
На практика в края на XII век военно-административното устройство на възобновеното българско царство осигурява максимална сигурност на столичния град, който се превръща в ядрото на Загора – основната териториална област и домен на търновските владетели.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Силен екип на ПП-ДБ за 7 МИР Габрово
Листата с кандидати за народни представители на Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ за 7 МИР Габрово обединява хора от различни браншове от Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна – професионалисти, готови да работят за обществото и всяко населено място в четирите общини.
101. Богомил Петков – предприемач с дългогодишен опит в производството и работодател на над 200 души, създател на три производства. Народен представител в 47-о, 48-о и 51-во Народно събрание и бивш председател на Камарата на строителите в България – Габрово.
102. Николай Томитов – IT предприемач с над 15 години опит, основател на обучителни и технологични компании, подготвили хиляди софтуерни специалисти. Активен в разработването на учебни програми и политики за икономическо развитие и електронно управление.
103. Алекс Згрипаров – мениджър в сферата на недвижимите имоти с опит в развитието на бранд и управление на клиентски отношения. Специализира в повишаване стойността на имоти и изграждане на партньорства в туристическия сектор.
104. Ивелин Стоянов – инженер по електронна техника с дългогодишна работа в научно-изследователския сектор и опит в местното самоуправление. Народен представител в 46-тото НС, зам.-областен управител 2022 г. в правителството на Кирил Петков. Активен участник в политическия живот чрез ДСБ.
105. Михаил Гилин – професионалист с опит в производството, индустриалния дизайн и управлението на бизнес процеси в текстилната индустрия. Участва в международни проекти и развива дейности в сферата на бизнес услугите и организационната ефективност.
106. Антония Добрева – ангажирана с теми като образование, развитие на децата и по-активно участие на жените в политиката. Поставя акцент върху регионалното развитие, туризма и борбата с корупцията.
107. Стефан Костадинов – млад, обществено ангажиран човек, активен в инициативата „Младежи за Промяната“. Мотивиран да работи за обединение около смислени каузи и постигане на реални резултати за обществото.
108. Петя Куманова – агроинженер, експерт с над 30 години опит в земеделието и работата със земеделски производители и организации. Насочена към подкрепа за модерно земеделие, развитие на регионите и създаване на честни условия за труд и бизнес.
Кандидатите на Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ се явяват с номер 7 в бюлетината.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „ПП – ДБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ПП – ДБ“ е под номер 7 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Крими
Ръст на преписките и наркоделата, отчетоха габровските прокурори

Увеличение на броя на наблюдаваните преписки и на делата, с предмет наркотични вещества и намаляване на броя на оправдателните присъди, отчетоха прокурорите от Окръжна прокуратура-Габрово, Районна прокуратура-Габрово и Териториалните ѝ отделения в гр. Севлиево, гр. Трявна и гр. Дряново по време на проведеното на 26.03.2026 г. събрание за дейността им през 2025 г.
Окръжният прокурор Тихомир Петков представи обобщени данни и анализ за работата на магистратите във всички етапи на наказателния процес – досъдебна и съдебна фаза, по гражданско-съдебния надзор, надзора за законност, административно-съдебния надзор, обема на прокурорската дейност. Обсъдени бяха някои категории тежки престъпления и такива с особен обществен интерес.

На събранието присъстваха Ваня Стефанова – заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, Светослав Калчев – и. ф. апелативен прокурор на Апелативна прокуратура-Велико Търново, Георги Георгиев – зам. апелативен прокурор на АПВТ, ръководителите на Окръжен съд-Габрово, отдел „Разследване“ при ОД на МВР-Габрово, на структури на БОП и ДАНС, прокурори и следователи от съдебния район.
През 2025 г. прокурорите от Габровски съдебен район отчитат увеличение на броя на наблюдаваните преписки – 2799 преписки, като 95,28% от тях са решени. Наблюдавани са 2624 досъдебни производства. В отчета бе отбелязано, че и през 2025 г. структуроопределящи за Районна прокуратура-Габрово са водените досъдебни производства за престъпления против собствеността и общоопасните престъпления. Те заедно представляват 77,3% от всички новообразувани досъдебни производства.
При общоопасните престъпления се наблюдава увеличение на броя на досъдебните производства с предмет наркотични вещества – 175 броя, при 153 броя през 2024 г. и намаляване на броя на новообразуваните досъдебни производства за управление на МПС след употреба на алкохол/наркотици, които са спаднали на 131 броя при 155 броя през 2024 г.

Запазва се тенденцията и при Окръжна прокуратура- Габрово структуроопределящи да са престъпленията против личността, против стопанството, общоопасните престъпления и престъпленията против финансовата, данъчната и осигурителната системи, които заедно представляват 91,5 % от образуваните през годината досъдебни производства.
В съдилищата са образувани 390 дела по внесени 376 прокурорски акта и на съда са предадени 391 лица. По актове на прокурорите от Окръжна прокуратура-Габрово и Районна прокуратура-Габрово са осъдени и санкционирани с влезли в сила присъди и решения 370 лица.
Положителна оценка за работата на магистратите от съдебния район е високият ръст на потвърдените прокурорски актове от горестоящите прокурорски инстанции и от съда, както и намалелия брой оправдателни присъди, които са с нисък относителен дял от 2,05% от образуваните дела в съда.
Заместникът на главния прокурор Ваня Стефанова поздрави прокурорите и следователите за добрата им работа и за постигнатите успешни резултати през отчетната година. Пожела им да запазят добрата организация на работа и успех през настоящата година.

Новини
Обявена е поръчката за инженеринг на зала „Орловец“

Община Габрово обяви обществена поръчка за инженеринг – проектиране, строителство и авторски надзор на спортна зала „Орловец“. Новината съобщиха от местната общинска администрация.
Съгласно обявлението, предметът на поръчката включва изготвяне на инвестиционен проект във фаза „работен проект“, както и изпълнение на строително-монтажни дейности и упражняване на авторски надзор по време на строителството.

Проектът е насочен към обновяване и модернизация на спортна зала „Орловец“ – едно от ключовите спортни съоръжения в града.
Залата е многофункционална, разполага с над 1 900 седящи места и през годините е домакин на редица национални и международни спортни състезания, образователни инициативи и културни събития.

Обновяването на спортната зала ще допринесе за по-добри условията за провеждане на спортни състезания и събития, повишиаване на енергийната ефективност и функционалността на съоръжението, създаване на по-добри условия за развитие на спорта и активния начин на живот в региона.
Прогнозната стойност на обществената поръчка е 3 841 079,19 евро без ДДС, а крайният срок за подаване на оферти е 20 април 2026 г., 23:59 часа. Пълната документация по процедурата е публикувана в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“.

-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново представя нова изложба на Петранка Новосад
-
Новинипреди 6 дниДопълват областният регистър на военните паметници с още два
-
Новинипреди 6 дниГЕРБ – СДС откри предизборната си кампания в област Габрово
-
Новинипреди 6 дни„Янтра“ срещу „Фратрия“: сблъсък с висок залог
-
Любопитнопреди 5 дниДве млади пианистки от МК „Весела” на европейските сцени
-
Културапреди 4 дни12-годишната Гала Савчева от Габрово спечели „Орфеево изворче“
-
Новинипреди 4 дни„Болестта на първата среща“ остава предизвикателство за общественото здраве
-
Новинипреди 4 дниРумен Радев идва в Габрово с визия за силна икономика и бъдеще за младите







