Новини
830 години от битката при Тревненския проход
Войната между България и Византия през 1190 г. и освободителното дело на Асеневци.
През 1190 г. императорът Исак II Ангел повежда византийската армия срещу България. Той обсажда Търново, но столичният град удържа обсадата, която се проточва без изгледи за успех. Асеневци решават да си послужат с хитрост. Те изпращат при византийците мним дезертьор, който съобщава на императора, че голяма куманска войска е преминала река Дунав, за да се притече на помощ на българите.
Исак II Ангел решава да снеме обсадата и възможно най-бързо да премине Балкана и да стигне до Крън и Берое. Българският дезертьор, на когото императорът се доверява, му посочва като най-кратък пътя през Тревненския проход.
Византийската армия е разделена на три части. Начело е авангардът, воден от Мануил Кумица. След него се движат главните сили, начело на които е лично императорът. При тях е цялата императорска свита, а също така и обозът. След основните сили е ариергардът, воден от севастократор Йоан Дука.

Когато византийците достигат Тревненския проход, войските на Асеневци изчакват и не се хвърлят в атака срещу тях. Те оставят авангарда да премине необезпокояван. Така той остава изолиран от предстоящото сражение.
Мястото на сражението според мен трябва да се локализира не както смятат повечето военни историци при връх Мъхченица и Йововското дере, а под хълма Килимявката при река Тревненска край местността Черепи вир, заявява Д-р Венелин Бараков, историк.
Под върха на хълма Килимявка в посока към Плачковци и кв. Димиев хан има дълги землени валове, насипани набързо, представляващи защитно укрепление на българските войски, които пресрещат при Трявна армията на император Исак II Ангел.
В това голямо сражение византийската армия е напълно разбита. Император Исак II Ангел бяга от сражението по стария римския път Дискодуратере-Августа Траяна и успява да застигне авангарда на византийската армия при крепостта Крън.
Ариергардът, воден от Йоан Дука, вместо да се притече на помощ на войската, водена от василевса, чувайки за нападението, с помощта на пленен от него българин намира обходен маршрут и преминава Стара планина през връх Ковачка – връх Кръстец, като слиза в средновековен Мъглиж.
Къде се е намирала българската армия преди сражението?
Вероятно първоначално тя е била на стан в крепостта „Градът” при село Царева ливада, която е възстановена от Асеневци. Крепостта е изградена на плато на селото. Почти от всички страни е заобиколена от високи отвесни скали. Запазени стени от крепостта има в нейния северен край.

Крепостните стени са градени от ломен камък, споен с бял хоросан. Дебелината им е 2 метра. Крепостта при село Царева ливада е изградена в края на XII век в източния край на карстовото плато „Стражата“.
При разкопките през 70-те години в крепостта са открити една еднокорабна църква и няколко стопански сгради. Други постройки, свидетелстващи за постоянно обитаване, няма. Крепостта е използвана много интензивно през първата половина XIII век за управлението на цар Константин Тих-Асен (1257-1277) – период, от който са открити многобройни находки (главно земеделски сечива и оръжие) и монети, които очертават картината от съществуването на една голяма военна крепост.
Асеневци предприемат ново широко строителство на военни крепости по проходите и основните пътища, за да предпазят избрания за столичен град Търнов от нови обсади и директна атака при нашествие на Византия от юг. Във всички проучени крепости най-ранните монети са от времето на Мануил І Комнин (1143-1180), неговите наследници и монети на династията на Ангелите.
В края на XII век една значителна част от крепостите в Севлиевско и Габровско възникват по горното течение на река Видима (с. Градница, м. Пречиста) и в полите на Предбалкана на карстовото плато Стражата (с. Здравковец, м. Витата стена; с. Царева ливада, м. Градът), преминаващо чрез своя релеф в гънките на Балкана. Строителството им е продиктувано от необходимостта да се охраняват важните проходи и пътища, които се явяват основна комуникация за връзка на столичния Търнов със земите южно от Балкана.
Като основни се използват пътищата през Тревненския проход, с разклонения за крепостите при Крън и Мъглиж, докато пътят през Шипченския проход, който има важно значение през ранновизантийската епоха, през Второто българско царство е с второстепенно значение.
Две от посочените по-горе крепости са изградени по карстовото плато Стражата, в близост до главни пътища през Балкана, съответно през Шипченския (с. Здравковец) и Тревненския проходи (с. Царева ливада), следващи направления, съответно от Никопол за Верея, и от Търновград за Верея.

Военният им характер в този ранен етап на тяхното функциониране е безспорен. Тяхното строителство може да се отнесе преди 1190 г., т.е. преди битката в Тревненския проход и разгрома на византийската армия в Хемус.
Двете крепости са замислени като част от една по-голяма отбранителна система, включваща две преградни стени навътре в планината (при с. Борущица и м. Калаянка). По този начин става функционирането на една последователна отбрана в дълбочина, а не на принципа на някаква въображаема линейна отбранителна система.
Същият принцип се наблюдава и при крепостите, построени да защитават пътя през прохода Хаинбоаз – двете крепости при гр. Килифарево и гр. Николаево, и преградната стена високо в планината при село Димовци, построени през ранновизантийския период, но преизползвани през Средновековието.
Основният извод, който се налага от археологическите проучвания, е, че първите Асеневци отделят голямо внимание на защитата на своите първоначални поземлени владения, а по-късно организират ефективна отбрана и на столицата Търнов.
На практика в края на XII век военно-административното устройство на възобновеното българско царство осигурява максимална сигурност на столичния град, който се превръща в ядрото на Загора – основната териториална област и домен на търновските владетели.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.
Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.
Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.
През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.
Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.
Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.
Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.
Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.
Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.
Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.
От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.
Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.
Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.
И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.
Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.
„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.
Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.
*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Новини
ОУ „Неофит Рилски“ спечели „Ваканция, здравей! Да играем безопасно“

Отборът на ОУ „Неофит Рилски“ спечели първото място в традиционното ученическо състезание „Ваканция, здравей! Да играем безопасно“, проведено в парк „Маркотея“ в Габрово. Събитието бе заключителен етап на Националната програма „Работата на полицията в училищата“ и събра ученици от девет учебни заведения от областта.

Второто място зае ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“, а третото – отборът на СУ „Райчо Каролев“. В надпреварата взеха участие и ученици от ОУ „Ран Босилек“, ОУ „Христо Ботев“, ОУ „Иван Вазов“, ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, ОУ „Васил Левски“ – с. Шумата и ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Душево.

Участниците демонстрираха знания и умения в осем тематични зони, обхващащи безопасността на движението, превенцията на рисковото поведение и правилната реакция при извънредни ситуации. На събитието присъстваха комисар Андрей Хайтов – началник на сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Габрово, и заместник областният управител Андрей Николов, които подчертаха важността на знанията за безопасно поведение в ежедневието и по време на ваканцията. Наградите на победителите бяха връчени лично от кмета на Габрово Таня Христова.
След края на състезанието децата имаха възможност да разгледат специализирана техника и оборудване на полицията и пожарната. Организатори на инициативата бяха ОДМВР – Габрово и Превантивно-информационният център по зависимости, с подкрепата на Община Габрово и редица регионални институции.

Крими
Полицай Станимир Братов напуска МВР след близо 4 десетилетия безупречна служба

Полицай Станимир Братов – командир на отделение в група „Патрулно-постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ при Районно управление – Габрово, навършва пределна възраст за работа в МВР и след 39 години безупречна служба се оттегля в заслужен отдих.

Професионалният му път в системата на МВР започва на 23 април 1987 година. Длъжността командир на отделение в група „Патрулно-постова дейност“ изпълнява от 1 април 1999 година.

През годините многократно е награждаван за постигнати високи професионални резултати и за съществен принос при изпълнението на служебните си задължения. Със своята отговорност, професионализъм и всеотдайност към службата той се утвърди като пример за подражание и заслужи уважението на поколения служители в Районно управление-Габрово.

За своя дългогодишен принос и достойно изпълнение на професионалните задължени, със заповед на министъра на вътрешните работи е удостоен с отличие „Почетен знак на МВР“ – III степен.

Днес, 5 юни, Станимир Братов беше изпратен с признателност и уважение от своите колеги. Те му благодариха за годините отдаденост, за професионалната подкрепа и за примера, който оставя след себе си.

Ръководството и служителите на ОДМВР-Габрово му пожелават крепко здраве, спокойни и щастливи дни, удовлетворение от постигнатото и много лични поводи за радост. Нека новият етап от живота му бъде изпълнен с обичта на близките, заслужено спокойствие и сбъднати мечти.

-
Кримипреди 4 дниДвама 15-годишни на тротинетка бягаха от полицията и не успяха
-
Културапреди 6 дниЛятото идва с ритъма на суинга
-
Новинипреди 6 дниДнес е 2 юни – Денят на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България
-
Кримипреди 6 дниНов началник на пожарната в Севлиево
-
Новинипреди 6 дниДанаил Лалев: Хората в севлиевските села питат да умират или да бягат
-
Кримипреди 3 дниПолицай Станимир Братов напуска МВР след близо 4 десетилетия безупречна служба
-
Културапреди 7 дниРекорден интерес към конкурса „Преминал майстор през земята“
-
Културапреди 5 дниСлавейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)






