Свържи се с нас

Новини

„Добрата грижа за сърцето изисква профилактичен преглед два пъти годишно!“

Д-р Тома Владимиров, МБАЛ „Свети Иван Рилски”- Габрово: Добрата грижа за сърцето изисква профилактичен преглед при специалист два пъти в годината!

Published

on

Сърдечно-съдовите заболявания са сред водещите причини за инвалидност и смърт в България. Кои са основните фактори за възникване на тези заболявания, кои са техните симптоми и как да ги разпознаваме? Какво трябва да правим или да не правим, за да не ставаме пациенти на кардиолозите? Какви грижи полагат специалистите от МБАЛ „Свети Иван Рилски”-Габрово, за да подпомогнат оздравителните процеси при хората със сърдечни проблеми? На тези и още други здравни въпроси отговаря д-р Тома Владимиров.

Д-р Тома Владимиров, Завеждащ отделение „Вътрешни болести“ в МБАЛ „Свети Иван Рилски“. Завършва висше образование в Медицински университет – Плевен през  1983 г. Започва професионалното си развитие в отделението по анестезия и интензивно отделение на МБАЛ-Габрово. Придобива специалност „Вътрешни болести”, а по-късно и „Кардиология”. Един от създателите на Медицински център „Свети Иван Рилски”-Габрово, където работи като кардиолог. Участвал в множество  международни конгреси и симпозиуми. Допълнителни квалификационни курсове: Ехокардиография, ЕКГ  холтер мониториране, холтер мониториране на кръвно налягане.

Д-р Владимиров, хората от Габрово и региона Ви познават като един от утвърдените специалисти по кардиология в нашата област. Работите в Медицински център „Свети Иван Рилски” още от самото му създаване, а от тази година сте завеждащ отделение „Вътрешни болести“ в болница „Свети Иван Рилски”. Каква е картината на сърдечно-съдовите заболявания в нашия регион?
– Картината на сърдечно-съдовите заболявания в Габровски регион не е по-различна от тази в цялата страна, а и в Европа. За съжаление случаите на пациенти със сърдечно-съдов проблем нарастват ежегодно, като в европейски и световен план този вид заболявания, наред с диабета, хроничните респираторни болести и злокачествените новообразувания, придобива все по-масов характер. България не прави изключение, нашият регион също. Положителното в случая е, че съвременната медицина разполага с все по-широки възможности за подобряване на прогнозата при острата исхемична болест например.

Когато започнах своята практика като кардиолог, преди повече от 30 години, смъртността достигаше около 25% при пациентите в острата фаза на заболяването, а вече се свежда до около 6%. Това обаче е едната страна на въпроса. От другата страна стоят рисковите фактори и причините за повишаване на заболеваемостта, които съвсем не са малко.

Все още ли основни причини за тези заболявания са тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и затлъстяването например? Може би съвременният начин на живот е заличил някои от тях или пък е добавил други? Какво наблюдавате като специалист, който активно работи по реализирането на Националната програма за превенция на сърдечно-съдовите заболявания?
– Сред основните причини за исхемичната болест са артериалната хипертония, захарният диабет, дислепидемията /повишени нива на холестерол/, хиподинамията, наднорменото тегло. Понякога наричаме хиподинамията или намалената подвижност „болест на цивилизацията”, тъй като тя е проявление на физическата ни неактивност, която пък е породена от намаляването на необходимостта от физически труд – с напредването на технологиите ние успяваме с по-малко движения и физическа активност да извършим все повече дейности.

Тази ограничена двигателна активност намалява силата на мускулните контракции и води до нарушени функции на тялото (мускулно-скелетна система, кръвообращение, дишане, храносмилане и т.н.). Хиподинамията тежко засяга сърдечно-съдовата система. Силата на сърдечните контракции намалява, това се отразява на съдовия тонус и на метаболизма. И докато двигателната активност подобрява обмяната на веществата, то намалената ни подвижност води до образуване на повече шлака, която се натрупва в организма, нарушават се метаболитните процеси, като във вътрешния слой на артериите се отлагат мастни вещества и холестерол, съдовете се стесняват и се стига до атеросклероза.

Разбира се, рискови фактори продължават да бъдат тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, но през последните години на първо място излизат стресът и захарният диабет, който започва да придобива епидемиологичен характер. Преди 35-40 години процентът на диабетиците варираше между 2-3 %, сега надхвърля 30%.

А захарният диабет е тежък рисков фактор, свързан и с начина на живот, с начина на хранене и т.н. Стресът също се оказва пагубен за нашето сърце.

Темата за стреса е изключително обширна. Напоследък вниманието на медицинските специалисти е насочено към изследване на това как психическото ни състояние влияе на физическото. Живеем в свръхдинамично време, с трудно предвидими, но все значими промени. Какво се случва със сърцето ни, когато психиката ни е подложена на силно и продължително натоварване?
– Повишава се отделянето на адреналин и норадреналин например. А високите хормонални нива водят до повишаване на кръвното налягане. Когато стресът е хроничен, организмът не може да нормализира тези нива и той надделява.

Хипертонията е като невроза на кръвоносните съдове и когато имаме хроничен стрес с отрицателно емоционално натоварване, периферните артериални съдове се стесняват и остават такива. А това означава високо кръвно налягане с всичките му тежки последици върху сърцето, мозъка, артериалните съдове, бъбреците и организма като цяло. Това е и пряката връзка между хипертонията и смъртността от сърдечно-съдови заболявания. Ето защо е изключително важно да е налице правилно проведена диагностика от специалист. В областта на сърдечно-съдовите проблеми има твърде много подводни камъни в диагностицирането и назначаването на лечение трябва да се извършват от специалисти.

И още един въпрос, свързан с негативните емоции – когато преживяваме силна емоция, например дълбока тъга, казваме, че сърцето ни боли. Наистина ли боли сърцето?
– Отговорът на този въпрос представлява важна част от здравната ни култура. Изразът е придобил гражданственост в своя преносен смисъл и широко се използва като знак за дълбоко емоционално преживяване. Но сърцето наистина боли. И болката може да бъде драматична.

Сърцето започва да боли в резултат на натрупана шлака. Първо, само когато сме в режим на физическо натоварване. А когато тази плака стигне до 90% стеснение, боли и в режим на покой. Всеки човек, който има гръдна болка със специфична характеристика, трябва да бъде прегледан от лекар. Болката, която би трябвало да буди опасения е зад гръдната кост, в долната му третина, с разлят характер и може да се мести към основата на шията. Някои пациенти я определят като плоча, поставена върху гърдите. Тя води до усещане за изтръпване на ляво рамо и лява предмишница, до нетипично изпотяване и отпадналост. Ако до около 15 минути болката не отшуми с помощта на медикаменти, се счита за инфарктна и е необходимо постъпване в болнично заведение за изследване чрез кардиограма и назначаване на адекватно на състоянието последващо лечение. Сърцето е мускул, а когато един мускул не е кръвоснабден, той боли.

Но сърдечна болка може да се изпитва и от психически дискомфорт – тогава също се отделя голямо количество адреналин, който от една страна има токсично въздействие и от друга – води до съкращаването на сърдечния мускул, за да стигнем отново до механичния тип болка. Всъщност дали ще е физическо или психическо натоварване, ефектът върху съдовете е един и същ.

А как се отразява смяната на сезоните на хората с кардиологични проблеми? Лятото е вече към своя край, предстои да посрещнем есента.
– Сезоните оказват влияние на хората с кардиологични проблеми. Летните месеци обикновено са благоприятни за сърцето. Слънчевото време и по-високите температури допринасят за по-високия калибър на съдовете и водят до естествено понижаване на кръвното налягане. Освен това през лятото се движим повече, храната е по-лека. През зимата наблюдаваме обратния процес – студено време, свиване на съдовете, обездвижване, прием на повече мазнини с последващото им затлачване в сърдечно-съдовата система и резултатът е болестни проявления с много по-голяма честота и повече хоспитализации. Ето защо през есента е желателно пациентите да преминат кардиологичен преглед, особено важен за вторичната профилактика.

За да се прецизират дозите на медикаментите и техните комбинации и да се осигури кръвно налягане в нормални стойности, предвид предстоящите зимни месеци и промяната в начина на живот на пациента, в начина на хранене и т.н. Особено важно за пациенти с преживян миокарден инфаркт или мозъчно-съдов инцидент например е включването на статини – лекарства, които помагат за понижаване нивата на холестерола, тъй като обикновено през зимните месеци, поради промяна в начина на хранене, нивата на холестерола се покачват, което пък е рисков фактор за запушване на съдове.

Качествената диагностика винаги е от съществено значение за определяне на правилното лечение и за добрия изход от всеки здравословен проблем. Какви методи за диагностициране и превантивна кардиология прилагате в отделението по вътрешни болести на МБАЛ „Свети Иван Рилски”-Габрово?
– В отделението по вътрешни болести постъпват пациенти със сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения, дилатативни кардиопатии и различни видове исхемична болест. Ззаедно с останалите колеги ежедневно прилагаме освен клиничната диагностика с екзактен преглед от специалист по сърдечно-съдови заболявания и кардиограма, и ехокардиография, ЕКГ холтер мониториране и АН холтер мониториране.

При ехокардиографията се наблюдава двуизмерен образ на миокарда в реално време и в движение. Използва се за диагностика на сърдечни кухини, сърдечна функция, клапни лезии и други. ЕКГ холтер мониторирането се прилага при нарушен сърдечен ритъм и исхемична болест на сърцето. Това е непрекъснат 24 часов запис, отразяващ промените на сърдечния ритъм в различните фази на неговата дейност. Холтер проследяването е изключително важно изследване, тъй като всички заболявания и здравословни проблеми, за които говорихме досега, водят до някакъв вид нарушаване на сърдечния ритъм, някои от които могат да бъдат с необратими последствия.

Сред най-честите проблеми на нашите пациенти е загубата на контрол над артериалната хипертония, нарушена сърдечна дейност, нестабилно RR. За пълна диагностика на тези състояния прилагаме успешно АH холтер мониториране – постоянно 24-часово проследяване нивото на артериалното налягане с малогабаритен, закрепен на тялото на пациента монитор.

Стремим се нашите пациенти да получат качествена диагностика и грижа, и да бъдат добре повлияни от лечението по време на стационарния престой в болницата.

Посъветвайте ни как да запазим сърцето си здраво по-дълго време?
– Казано накратко, като спазваме профилактичните норми. Рисковите фактори са два основни вида – коригируеми и некоригируеми. И ако не можем да влияем на възрастта и на генетичното предразположение например, можем да работим върху другия вид рискови фактори, свързани с висок холестерол, висока кръвна захар, подагра, сънна апнея и др., като водим здравословен начин на живот с умерена двигателна активност, не злоупотребяваме с алкохол и тонизиращи напитки, не посягаме към тютюневите изделия, намерим своя начин да преборим стреса и се стремим да си осигуряваме приятни преживявания и емоции.

Да се смеем по-често? Защо не?
– Смехът е много полезен – когато се смее, човек изпитва приятни емоции, водещи до повишено отделяне на „благоприятни” хормони, какъвто е например серотонинът, които разширяват съдовете, подобряват самочувствието и постигат обратния ефект, на този при отделянето на адреналин и допамин, за който говорихме досега. И за да бъде контролът на риска от сърдечно-съдови заболявания наистина успешен, нека пациентите поне два пъти в годината посещават своя лекар за профилактични прегледи.

След около месец предстои Световният ден на сърцето. Как ще го отбележи МБАЛ „Свети Иван Рилски”-Габрово?
– Да, 29 септември е избран от Световната кардиологична асоциация за Световен ден на сърцето. В момента планираме и работим по организирането на няколко инициативи, с които ще го отбележим и които ще обявим през септември.

Подробна информация за предстоящите здравни инициативи и за дейностите и услугите на МБАЛ „Свети Иван Рилски Габрово“ може да намерите на адрес: www.mbal-ivanrilski.com.

Новини

Днес е вторият ден от Коледа – Денят на бащата

Published

on

Вторият ден на Коледа – 26 декември, е Събор на Пресвета Богородица. В деня след Рождество Христово вярващите се събират, за да величаят с хвалебни и благодарствени песни Божия промисъл и да отдадат почит на Богородица, родила Спасителя.

В този ден се чества паметта на Св. Йосиф Обручник, на цар Давид като славен родоначалник на Исуса Христа и на Яков, брат Божий, пръв християнски епископ на гр. Ерусалим.

По решение на Второто национално общо събрание на съюза “Ние жените за достойнство и равенство” (28 март 1997) църковният празник на Свети Йосиф Обручник, земния баща на Исус, се отбелязва като празник на бащата. За първи път е честван през 1997 г.

Към Коледните празници се числи и Стефановден – на 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан.

Със Стефановден завършват Коледните празници.

Зареди още

Новини

Честито Рождество Христово!

Published

on

Рождество Христово или още Коледа е един от най-големите църковни празници. На него християните честват рождението на Исус Христос. Според Евангелието от Лука това става в град Витлеем в провинция Юдея.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Коледа е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. На този ден постите свършват и семейната трапеза вече включва месни и млечни ястия. Вярващите ходят на черква, където има празнична служба.

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Христос е роден в 754 г. от основанието на Рим.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга ѝ, дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват във Витлеем, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намира и Палестина. Всеки трябва да се запише в родното си място. Мария и Йосиф не могат да намерят място в страноприемницата и затова се подслоняват в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се ангел, който съобщава на намиращите се наблизо пастири, че е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са и първите, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Христо, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др.

Зареди още

Новини

Бъдни вечер е! Денят преди Рождество Христово!

Published

on

Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.

Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.

На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня.

Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват.

Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.

На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама.

До трапезата се поставят различни предмети – ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.

Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла.

От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите (починал близък или роднина).

През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.

Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка.

Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица