Новини
Георги Кадиев:За робската психика на политиците и администрацията
Днес на заседание на Софийски градски съд по делото срещу Мургина се случило следното според медиите:
„Бившият директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите Людмила Елкова разказа за случай, при който Георги Кадиев е повикал в кабинета си трима служители на НАП. Двама от тях са обяснили на свидетелката, че Кадиев ги е разпитвал дали Мария Мургина им е оказвала натиск за ревизия на фирмата „Плевен 99″. Служителите са отрекли, а Кадиев им заявил, че са с „робска психика“ и изготвил становище за ревизията, според което е оказван натиск от страна на Мургина. Людмила Елкова не знае дали Кадиев е кадрувал в НАП, докато е бил ресорен зам.-министър, но подобни слухове се носили из агенцията. Елкова изтъкна пред съда, че Кадиев имал връзки във всички нива на НАП и често контактувал със служители дори от средните нива, без да спазва йерархията.“
Поради интереса на медиите към бих искал да изнеса известни уточнения:
1. Людмила Елкова не е присъствала на нито една моя среща с който и да е от НАП. Дали съм казал на експертите, че са с робска психика и какво друго съм им казал би трябвало те да ми го кажат в очите. Ако не смеят и се крият като мишки 3 години, как вие бихте описали тази психика?
2. За съжаление поради данъчно-осигурителна тайна не мога да влизам в конкретика по казуса „Плевен- 1999″. Само вметвам, че държавата загуби приходи от над 3 милиона лева поради действия на Мургина, за което поисках оставката й в доклад до Орешарски от юли 2006. Естествено, нищо не се случи. Ако се бяха взели мерки тогава, т.е. имаше пълна кадрова промяна в централното ръководство на НАП, днес агенцията щеше да е в коренно различно състояние.
3. Елкова не знаела дали съм кадрувал в НАП, но била чувала слухове. Освен с клюки и слухове с друго да се е занимавала? Категорично не съм кадрувал нито в НАП, нито в АДВ, нито в Агенция Митници. Предложил съм на премиера тримата директори на агенции и дотам. Делегирал съм на тях права те да правят кадровите си назначения, защото считам, че така трябва. За съжаление премиерът не прие предложението ми за директор на НАП, и последствието беше Мургина. Да напомня, предложението беше Пламен Грозданов, по онова време 36-годишен служител на Делойт, с 10-годишен стаж в НАП. Класи над Мургина.
4. „Кадиев имал връзки на всички нива в НАП и често контактувал със служители дори от средните нива, без да спазва йерархията“. Що за глупост? Зам.министърът на финансите контролира дейността на приходните агенции и контактува с когото иска в тях с цел подобряване на работата им и повишаване събираемост на приходите. За сведение, контактувал съм не само със средните, а и с най-ниските. Ако искаш да познаваш една система, познаваш всички и всичко в нея.
И накрая отговарям на въпроса на доста медии днес ще предприема ли ответни мерки срещу Елкова. Не, няма. Съдилищата без друго са претоварени с работа, за да ги занимавам с глупости.
И накрая, най-важното в цялата история съм не аз, и не Елкова, и не Мургина, а изречението за робската психика. За съжаление я има. Изгражда се с години като форма на самосъхранение от безумни политици. И затова е виновна не администрацията, виновни сме ние, политиците. Докато политиците имат робска психика, такава ще има и администрацията.
Новини
Възстановят спирка Рачо Ковача, преместена заради новото кръгово

Обслужването на спирка „Рачо Ковача“ и спирката при банка ОББ, в посока Шиваров мост, ще бъде възстановено, считано от 09.00 часа утре, 20 ноември. Това информираха от Община Габрово.
Изградената временна спирка пред бившия „Дом на книгата“ ще бъде премахната, посочва още от администрацията на кмета.
Промените бяха въведени от 24 юли т.г. при стартиране строителството на новото кръгово кръстовище при бул. „Васил Априлов“ и ул. „Юрий Венелин“ пред Централната поща в Габрово.
Община Габрово благодари за разбирането и търпението по време на изпълнението на проекта.


Новини
Започва кампания за обновяване на Детското отделение в МБАЛ – Габрово


Областна администрация – Габрово и Община Габрово Ви канят на фолклорния концерт спектакъл „Съкровища“. С него ще бъде поставено началото на дарителската кампания за набиране на средства за обновяване на детското отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, информираха организаторите на инициативата, които вярват, че събитието ще обедини общността.
Спектакълът ще се проведе на 1 декември от 19.00 часа в Дома на културата „Емануил Манолов“, превръщайки се в сцена на българския дух. Народни песни, танци, вярвания и традиции ще се преплетат в едно като нишките на шарена черга, за да преведат зрителите из нашите обичаи – от Лазаров ден до Коледа.
Ще чуете и видите изпълненията на талантливите деца в ДФФ „Габровските гласчета“, Танцов състав при НЧ „Априлов- Палаузов“, ТФА „Сивек“ и ДФА „Габровче“. Час преди проявата, във фоайето на Дома на културата ще бъде разположен благотворителен базар със сувенири, картички и украшения, изработени от малчуганите на Габрово.
В края на месец септември Отделението по педиатрия в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ бе избрано сред 11 кандидатури за реализирането на проект „Светулка“ на Фондация „За Доброто“. В него се предвижда цялостна трансформация на отделението през 2026 година. С 10 стаи с 1 или 2 легла, самостоятелни бани и санитарни възли, обособени пространства за родителите, детски кът и визия, вдъхновена от най-габровското място- Дома на хумора и сатирата- то ще е място, в което най-малките пациенти ще получат не само медицинска грижа, но и уют в среда, максимално доближаваща се до домашната.
В Габрово историята винаги е имала особена способност да намира продължение. Така е и с проекта „Светулка“, с който се продължава делото на големия индустриалец и благодетел Пенчо Семов, чийто девиз „Любов, труд и постоянство“ води целия ни град.
Средствата от продажбата на „Старопиталището“ на Пенчо Семов областната болница ще вложи, за да създаде място за грижа- този път за най-малките габровци. С проекта „Светулка“ Фондация „За Доброто“ цели да осигури условия, в които лечението се случва с повече спокойствие, доверие и уважение. До момента по проекта са обновени из основи 10 отделения в цялата страна.
Билети за спектакъла можете да закупите от касата на Драматичен театър Габрово, на място в деня на концерта, или онлайн на https://entase.to/z64.


Култура
Преди 100 години в Габрово е открит паметникът на загиналите във войните

Паметникът, край който са преминавали ежедневно поколения габровци, пред бившата Консултативна поликлиника, е открит точно преди 100 години, на 22 ноември 1925 г. (в някои източници се посочва датата 25 ноем.). Той е издигнат със средства на Дружество „Инвалид“ – Габрово. В устава на Дружеството, запазен в Държавен архив – Габрово четем:
„Дружество „Инвалид“ има за цел: да подпомага материално и морално своите членове; … да се грижи за настаняване безработните из средата на инвалидите, вдовиците, сираците и родителите членове на дружеството на подходяща работа, а децата в училища, пансиони и др. подобни;.. да участвува във всички благотворителни обществени прояви и в манифестации, които имат за цел манифестиране култа към родните герои..“
Габровското дружество отива отвъд манифестирането на култ, почит и др. подобни действия към падналите герои, като успява да финансира изграждането на един много въздействащ паметник в тяхна чест. Средствата на организацията се събират от встъпителен и ежемесечен членски внос, доброволни пожертвования, лихви от капитали и др.
На свое заседание Габровско градско общинско управление с протокол № 21 от 27 юли 1925 г. взема решение, с което уважава постъпилата молба на Дружеството и приема да му се предостави място в м. „Падало“ (днес част от Габрово) за изграждане на паметник за загиналите във войните за национално обединение през 1912-1913 и 1915-1918 г.
Паметникът е изразителен в художествено отношение и е първия паметник с барелефи, издигнат в Габрово. Изработен е от бял врачански камък. Надписът му гласи: „На скъпите другари, паднали в войните за обединението на българското племе 1912-1913 и 15-18 г.“. Барелефите представляват следните три сцени: Първата на гроба на убит войник плачат баща, майка и дете; на втората – вдовица плаче с рожбата си. В третата сцена са представени двама инвалиди с липсващи крайници. Негов автор е проф. Марин Василев. Той е един от основоположниците на скулптурното изкуство в Следосвобожденска България, заедно с Жеко Спиридонов и Борис Шатц. Той е един от първите българи след Освобождението, с академично образование, след като завършва Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен. Автор е на паметници на редица забележителни българи. По изпълнението на паметника работи и габровския скулптор Иван Начев.
От запазените статии на краеведа Илия Габровски научаваме, че инициатор за издигане на паметника е габровския учител Христо Аврамов. Пак според Габровски, на откриването му, в присъствието на политика и бъдещ министър-председател Андрей Ляпчев, учителя Аврамов казва: „Нашият войник достойно изпълни патриотичния си дълг към родината по кървавите бранни поля, но нашите дипломати я проиграха на зелената маса“. Представените снимки и информация се съхраняват във фондове от личен и учрежденски произход в Държавен архив – Габрово.
Автор:
Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


-
Кримипреди 2 дниЗадържаха рецидивист, обирал гаражи, мази и коли в Габрово
-
Кримипреди 7 дниХванаха мъж с над половин кило марихуана
-
Икономикапреди 7 дниБез опашки по бензиностанциите на „Лукойл“ в Габрово
-
Културапреди 7 дниБиблиотеката в Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова
-
Кримипреди 3 дниГабровската пътна полиция за поредна година е №1 в страната!
-
Новинипреди 6 дниГаброво застава зад благотворителна кауза за деца със специални потребности
-
Икономикапреди 6 дни„Интер Пауър“ изгради фотоволтаична централа върху сграда на ОПТ – Габрово
-
Новинипреди 7 дниДетската площадка зад Библиотеката в Габрово ще бъде обновена











