Свържи се с нас

Новини

Георги Кадиев:За робската психика на политиците и администрацията

Published

on

Днес на заседание на Софийски градски съд по делото срещу Мургина се случило следното според медиите:

„Бившият директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите Людмила Елкова разказа за случай, при който Георги Кадиев е повикал в кабинета си трима служители на НАП. Двама от тях са обяснили на свидетелката, че Кадиев ги е разпитвал дали Мария Мургина им е оказвала натиск за ревизия на фирмата „Плевен 99″. Служителите са отрекли, а Кадиев им заявил, че са с „робска психика“ и изготвил становище за ревизията, според което е оказван натиск от страна на Мургина.  Людмила Елкова не знае дали Кадиев е кадрувал в НАП, докато е бил ресорен зам.-министър, но подобни слухове се носили из агенцията. Елкова изтъкна пред съда, че Кадиев имал връзки във всички нива на НАП и често контактувал със служители дори от средните нива, без да спазва йерархията.“

Поради интереса на медиите към бих искал да изнеса известни уточнения:

1. Людмила Елкова не е присъствала на нито една моя среща с който и да е от НАП. Дали съм казал на експертите, че са с робска психика и какво друго съм им казал би трябвало те да ми го кажат в очите. Ако не смеят и се крият като мишки 3 години, как вие бихте описали тази психика?

2. За съжаление поради данъчно-осигурителна тайна не мога да влизам в конкретика по казуса „Плевен- 1999″. Само вметвам, че държавата загуби приходи от над 3 милиона лева поради действия на Мургина, за което поисках оставката й в доклад до Орешарски от юли 2006. Естествено, нищо не се случи. Ако се бяха взели мерки тогава, т.е. имаше пълна кадрова промяна в централното ръководство на НАП, днес агенцията щеше да е в коренно различно състояние.

3. Елкова не знаела дали съм кадрувал в НАП, но била чувала слухове. Освен с клюки и слухове с друго да се е занимавала? Категорично не съм кадрувал нито в НАП, нито в АДВ, нито в Агенция Митници. Предложил съм на премиера тримата директори на агенции и дотам. Делегирал съм на тях права те да правят кадровите си назначения, защото считам, че така трябва. За съжаление премиерът не прие предложението ми за директор на НАП, и последствието беше Мургина. Да напомня, предложението беше Пламен Грозданов, по онова време 36-годишен служител на Делойт, с 10-годишен стаж в НАП. Класи над Мургина.

4. „Кадиев имал връзки на всички нива в НАП и често контактувал със служители дори от средните нива, без да спазва йерархията“. Що за глупост? Зам.министърът на финансите контролира дейността на приходните агенции и контактува с когото иска в тях с цел подобряване на работата им и повишаване събираемост на приходите. За сведение, контактувал съм не само със средните, а и с най-ниските. Ако искаш да познаваш една система, познаваш всички и всичко в нея.

И накрая отговарям на въпроса на доста медии днес ще предприема ли ответни мерки срещу Елкова. Не, няма. Съдилищата без друго са претоварени с работа, за да ги занимавам с глупости.

И накрая, най-важното в цялата история съм не аз, и не Елкова, и не Мургина, а изречението за робската психика. За съжаление я има. Изгражда се с години като форма на самосъхранение от безумни политици. И затова е виновна не администрацията, виновни сме ние, политиците. Докато политиците имат робска психика, такава ще има и администрацията.

Новини

Мария Йозова с награда за принос в развитието на местното самоуправление

Published

on

На Годишната среща на местните власти, организирана от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) в курорта Албена, зам.-кметът на Габрово Мария Йозова беше отличена с награда за значим принос в развитието на местното самоуправление.

Отличието ѝ бе връчено от министър-председателя на Република България Росен Желязков, който подчерта високия професионализъм, дългогодишния опит и отдадеността на Йозова към изграждането на ефективна и устойчива система на местно управление.

Мария Йозова има над 20 години опит в общинска администрация. В продължение на четири години е била заместник-председател, а до 2027 г. е председател на Финансовата комисия към НСОРБ. Тя е сред водещите експерти в областта на публичните финанси и активно работи за подобряване на финансовото управление и устойчивото развитие на общините.

По време на форума Община Габрово представи своя проект по програмата УРБАКТ – „Градове за управление на устойчивото развитие“, чрез презетацията на Пенчо Койчев на тема „От културата до дигитализацията: Габрово и стратегическото градско развитие“, която акцентира върху визията на Габрово за устойчив растеж, иновации и интеграция между културното наследство и модерните технологии.

Събитието събра представители на общини, държавни институции и партньорски организации, които обсъдиха основните приоритети и предизвикателства пред развитието на местното самоуправление в България.

Зареди още

Новини

Габрово отбелязва своя Духовен празник с Фестивал на духовната музика

Published

on

Габрово отбелязва своя Духовен празник на 14 октомври – Денят на Св. Петка Българска, с провеждането на Фестивала на духовната музика – събитие, което превръща вярата, словото и песента в едно общо преживяване на хармония и духовно единение.

Тържественото начало бе поставено с концерт в храм „Света Троица“, където молитвата и музиката се сляха в символ на благодарност и вдъхновение. Великотърновският митрополит Григорий отправи благословия към всички участници и гости, припомняйки дълбоките духовни корени на българската култура.

„Единение чрез духовната песен! Повдигнете се и се радвайте! 1170 години ни делят от създаването на българската азбука през 855 година. Радвайте се с очи и уши, с отворени сърца! Честит празник! Нека Божията благодат бъде винаги върху нас!“

С вдъхновени думи към публиката се обърна и зам.-кметът на Габрово арх. Меразчиев, който откри празничния концерт: „Празникът на духовната музика не е просто събитие. Той е молитва, изречена в хармония. Той е мост между човешкото и божественото, между традицията и съвремието, между гласа и тишината в храма. Той е онзи категоричен жест, с който Габрово заявява, че културата е нашият път, музиката — нашият език, а духовността — нашата същност. Благодаря на всички, които с любов, труд и постоянство съхраняват този празник вече 23 години — Народно читалище „Габрово-2002“, Габровското архиерейско наместничество, Министерството на културата и всички съмишленици, които вярват, че културата е път, а не притежание.“

По традиция фестивалът събира хорове от цялата страна, които обединяват в едно гласове, традиции и духовна енергия. Сцената в храма се превърна в пространство на вдъхновение и обща молитва чрез музиката, а Габрово — в сърце на българската духовност.

Зареди още

Новини

Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)

Published

on

В навечерието на 14 октомври – Деня на света Петка българска и Празник на град Севлиево, се състоя тържественото откриване на барелеф и паметна плоча в чест на архитект-инженера Йосиф Шнитер, построил красивата сграда, в която днес се помещава градската художествена галерия “Асен и Илия Пейкови”.

„Севлиевската общественост изразява своята признателност към Йосиф Шнитер, който пръв от мнозина други чужденци, творили в Севлиево, е оставил траен отпечатък върху съвременния облик на града. Сградата, в която днес се помещава галерията, е един от най-представителните архитектурни паметници в Севлиево – свидетелство за предприемчивия дух и културна зрялост на тогавашния град. През 2008 г. бе удостоена с приза „Фасада на годината“, а от същата година е дом на богатия художествен фонд на галерията, съхраняваща безценни творби на световноизвестните братя Асен и Илия Пейкови“, каза в словото си директорът на Историческия музей Ивета Миленова.

От името на всички присъстващи тя благодари на „Вилерой енд Бох“ и лично на Ярослав Дончев за неоценимата помощ за изработването на паметната плоча. На церемонията присъстваха и правнуците на Шнитер – проф. Мария Шнитер и Венцислав Шнитер.

“Много благодаря на кмета и на местната културна общност, които осигуриха този прекрасен повод за нашето първо посещение в Севлиево”, обърна се проф. Мария Шнитер към присъстващите на церемонията. Тя се възхити от запазената възрожденска атмосфера в Севлиево и разказа подробности за годините, когато е построена сградата на художествената галерия.

“Когато идва в Севлиево, Йосиф Шнитер е на 25 години – веднага, след като е участвал в обсадата на Плевен, където е ранен и награден със сабя от ген. Тотлебен за фортификационните му умения”.

Това е първата сграда на Шнитер в България – официално е открита на 13 октомври 1878 г. До днес нито една негова сграда не е била разрушена от природно бедствие, осъществявал е строг технически контрол и по няколко пъти е карал дюлгерите да строят повторно некачествено изпълнените зидове, докато не станат здрави.

„Проф. Шнитер загива през 1914 г. при авария на водопровода в Пловдив, където се разболява от пневмония и е погребан на общински разноски – умира беден и без свой дом“, сподели проф. Мария Шнитер. Тя подари архивни документи на музея и книга, която разказва за пътя на Йосиф Шнитер и построяването на първата му сграда в нашия град.

“За мен е чест, че заедно успяхме да сбъднем една мечта. Построените от Шнитер сгради у нас са около 100. Той е от строителите на съвременна България и ние трябва да пазим тяхната памет”, каза авторът на барелефа акад. Цвятко Сиромашки.

“Всички трябва да знаят, че пътят на Шнитер започва от Севлиево, преминава през Пловдив и се превръща в образец за качествено строителство”, каза още той и сподели интересни детайли за начина, по който са инспектирани сградите.

“Имам удоволствието заедно да открием този барелеф, който не е просто една скулптура, а ще се слее с градската среда на Севлиево, за да напомня на всички за един велик архитект – строител на България след Освобождението”, каза кметът д-р Иван Иванов. Той благодари на наследниците на архитект Шнитер, на акад. Сиромашки, без който идеята нямаше да може да се реализира, на Ивета Миленова и на всички, допринесли за днешното събития.

“Благодаря им, че направиха всичко възможно да направим това скромно тържество на датата, на която е била завършена тази сграда. Можем да сме благодарни и на онези севлиевци като Илия Денчев, които пътувайки из Европа, са уловили духа на времето и са го пренесли в нашия град”.

Повече за автора на барелефа:

Акад. Цвятко Сиромашки е академик на Българската академия на науките и изкуствата. Роден е в Пловдив през 1954 г., завършва Националната художествена академия. Член на Съюза на българските художници и на Международната асоциация за пластични изкуства към ЮНЕСКО. Носител е на десетки престижни отличия у нас и в чужбина, сред които наградата „Златен век“ на Министерството на културата, приз „Борис Христов“, както и множество международни признания от Германия, Италия, Финландия и Япония. Негови творби се намират в частни и държавни колекции по целия свят, включително във Ватикана, Москва и Кьолн. Автор и на редица монументални произведения, сред които скулптурната композиция „Духовна порта“ в София, паметният знак на Папа Йоан Павел II, както и на монумент на самия архитект Йосиф Шнитер в Пловдив.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица