Община Габрово стартира поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово. Днес администрацията на кмета ни среща с габровеца Никола Рахнев, създателя на инициативата „Гората.БГ“, помогнала за засаждането на над 900 000 фиданки във всички краища на България.

Аз съм – Един вдъхновен мечтател, който скоро ще засади първите 1 милион дървета ( 903 000 вече са засадени), с участието на стотици хиляди хора в цяла България. Създател съм на Гората.бг – най-голямата доброволческа инициатива, която засажда гори и дървета, а и прави много други добрини. Вярвам, че всичко е възможно, стига да го искаме достатъчно силно и да постоянстваме. Също така съм щастлив баща, успешен предприемач, добър приятел, човек, готов да помогне на всеки. Обичам природата и хората. Казвам се Никола Рахнев, на 37 години, роден и израснал в Габрово.

Лесно ли е или трудно да си Никола и защо? – Повечето пъти е лесно, защото това, в което вярвам, това, което казвам и това, което правя, са в синхрон, влагам най-ценното – огромна част от времето и енергията си, в каузи, в правене на добро и се чувствам щастлив, че мога да служа, да помагам на хората и природата, да допринеса за света, в който живеем. Разбира се има и много трудни моменти. Случвало ми се е да опаковам дръвчета до 4 часа сутринта, да пропътувам стотици километри за ден, да проведа над 200 разговора, да напиша стотици писма или да залитам от преумора. Например в последната кампания „Здравето е в нашите ръце“, в която дарихме над 30 тона течен сапун и дезинфектанти, 403 000 ръкавици, 16 000 маски – комуникацията със стотици общини, болници, домове, детски градини и др. беше огромно предизвикателство, а логистиката на десетки камиони и стотици палети, изглеждаше невъзможна. Но всичко е трудно преди да стане лесно. Когато човек има силно „защо“, винаги намира „как“. И всичко си струва!

Хората ме познават като …, но не знаят, че съм – Хората ме познават като създател на Гората.бг, като човекът, който засажда 1 милион дървета, като будител на годината в конкурса на БНТ и БНР, като личност, отдадена на каузи и правене на добро. Често пъти като някакъв човек, който може всичко – като да закара 100 000 литра вода на хората в Перник, да засади с пчелари над 200 000 медоносни дръвчета за пчелите в цялата страна, да отгледа с деца 94 200 дръвчета в хиляди учебни заведения в страната. Но не знаят, че всъщност съм обикновен човек, че щом аз мога, всеки го може, стига да повярва, да иска, да действа, да постоянства. Не знаят, че работя по около 15 часа, седем дни в седмицата в основната си работа и/или каузи, че Гората.бг не ми е професия, а хоби, че се грижа за 2 малки момчета всеки ден. Вероятно не знаят, че от 8 години не съм имал повече от 4-5 почивни дни, винаги работя, планирам, действам.

Приятелите ми са – Приятелите ми са богатство, повод за благодарност, споделени усмивки. Хора, които винаги могат да разчитат на мен. Те са различни, защото моят живот е шарен, едни са свързани с каузите ми, други не, има от Габрово, от София, от цяла България, а и пръснати по света.

Домът ми е – Домът ми е съвсем обикновен, но като всеки дом е мястото, където се чувствам добре. Той е комбинация от много неща – мястото, на което играя и отглеждам децата си, а вечер, когато заспят, е място за още малко работа. Домът ми е там, където са любимите ми хора, където са познатите ми неща, където се чувствам у дома. Иначе съм сменял над 10 места за живеене последните 20 години.

Като дете обичах да – Детството си прекарах в кв. Бичкиня (някога Палаузово) в Габрово, животът кипеше и то без интернет, смартфони и технологии, горите и поляните бяха местата за нашите игри, а игрите бяха истински, а не виртуални. Обичах да играя до късно (понякога и до 3 през нощта) между блоковете. Обичах да си ходя на село. Обичах също да чета, да уча нови неща. Да мечтая!

Вкусът, който ме връща към детството е – На истински вкусни домати и краставици…на череши, брани от горите, също и на пълнени чушки.

Когато пътувам – Използвам времето ефективно, то ми е като подарък, защото докато шофирам, мога да си свърша и други полезни неща. Най-често правя списък и водя телефонни разговори. Ако ми остане време, слушам аудио книги, музика, понякога радио.

Често сънувам – Последните месеци, често сънувам баща ми, който почина. Иначе рядко сънувам, може би, защото насищам дните си с доста работа /а когато мога и с физически дейности/, и съм изморен. Спя много дълбоко за 5-6 часа (най-често толкова имам за сън).

Ядосвам се, когато – Ядосвам се, когато виждам несправедливости, които не мога да приема и не мога да променя. Когато виждам хора, които страдат, които нямат базови неща – храна, сигурност, дори дом. Също когато не ми стига времето, когато има толкова добро, което може да бъде направено. Когато съм си представял, че ще успея за определено време, а нещата не се случват според моите времеви очаквания.

Най-големият ми страх е – Смъртта, но не самата смърт, а това, че може да не ми стигне времето да направя всичко, което бих могъл да направя или което съм искал да направя. Че може да не съм подредил правилно приоритетите и да съм загубил голяма част от живота да правя неща, които са изместили други, наистина важни за мен.

Мечтая за – Мечтая за един по-добър свят, в който хората са спокойни, щастливи, материално осигурени. Свят, изпълнен с добрина, с човечност. Свят без насилие, без толкова страдание и болка. Свят, в който сме в хармония с природата. Свят с повече чистотата, красота, зеленина. С чисти въздух и вода. С хора с чисти души и сърца.

Вярвам в – Вярвам в себе си. Вярвам в децата си. Вярвам в близките и приятелите си. Вярвам в хората, в техните възможности за успех, в тяхната доброта. Ввярвам, че в правилна среда и обстоятелства, всички хора са добри и могат да успеят. Вярвам, че всички сме равни в желанието си да бъдем щастливи, да бъдем добре, децата ни да бъдат добре, в стремежите си към това да живеем в по-красив, по-зелен, по-чист, по-добър свят.

Думата, която искам да чувам за себе си е – Добър. Искам хората да ме приемат като добър човек. Искам да виждат в мен и добър пример, мотивация, вдъхновение. Да си казват, щом той може да засади 1 милион дървета, да измине над 50 км. пеша за ден, да успее да развие бизнес от нулата, да обедини стотици хиляди хора зад идея, да помогне на милиони българи да са по-здрави и т.н., то вероятно МОГА и аз. Искам да бъда пример, да вдъхновя хората да повярват, защото това е така – щом аз мога, хиляди други могат, аз съм съвсем обикновен човек.

Въпросът, на който още не съм отговорил, е – Едва ли има човек само с един неотговорен въпрос. Ето няколко от моите без отговор: Какво още мога да направя? Ще се справи ли човечеството да опази Земята? Какво има отвъд земния ни път? Дали и кога ще срещнем извънземна цивилизация? Как ли ще се промени светът в следващите 100 години, а 200, а 1000? 16. Моето изречение с думата „ако“ – Ако можеш да си го представиш, можеш да го направиш. Всяка мечта ни се дава със силата за нейното постигане!

Моето изречение с думата „ще“ – Ще продължавам да правя най-доброто, на което съм способен, във всяка област на живота, докато мога. Правете същото и Вие, защото в края на дните никой не съжалява за неща, които е направил, а за тези, които не е направил.

Любимият ми габровски анекдот е – Ех, как така само един, обичам смеха, вицовете, а габровци сме добри в това. Габровец на смъртно легло, остават му минути и с тих глас пита:
– Жена тук ли си?
– Тук съм скъпи.
– Сине тук ли си?
– Тук съм тате.
– Дъще тук ли си?
– Тук съм тате.
– А като сте всички тука, защо свети в коридора ?!

И още един кратък: Състезавали се габровец и шотландец кой ще мине най-тънко в църквата. Минал служител за дарения, шотландецът доволно пуснал 1 стотинка и погледнал към габровеца победоносно. -А, това беше за двамата – отговорил спокойно габровецът.

Габрово ли, ами то е – Моят роден град, моето детство, моите спомени. Габрово е добро място за живот – прекрасно, чисто, спокойно, има си всичко. Последните десетина години виждам как се развива интензивно и това е чудесно – инфраструктура, паркове, озеленяване. Вероятно част от хората, които са „вътре в картинката“, трудно виждат промяната, но наистина е така. Бил съм в стотици градове в България и по света и наистина Габрово е много добре в областта на пътищата и пешеходните части, озеленяването, парковете, магазините, заведенията, условията за гледане на деца, качеството на въздуха, трафика. Разбира се, че винаги има страни за подобрение, основното, което недостига, е истински добре платена работа за повече хора.

На Габровци днес бих казал – Гордейте се, защото сте наследници на велики хора като Васил Априлов, Чардафон Велики, Пенчо Семов и десетки други. Защото в Габрово е създадено първото чисто българско училище, защото Габрово е било богат и развит град още преди повече от сто години, защото Габрово е не само географски център на България, а е било и център на знание, предприемачество, духовност. А където е текло, пак ще тече. Балканът е раждал, ражда и ще ражда Хора! Вярвам, че Габрово отново ще има своите години на величие, които заедно можем да изградим. Всичко е в нашите ръце. И дори да изглежда, че има трудности, всъщност трудностите раждат силните характери и Хора. И след всяка тъмна нощ винаги идва утро. Бъдете добри, мечтайте, създавайте и нека всички Вие, Вашите семейства и приятели да бъдете все по-добри и все по-добре! Благословени да са габровци и Габрово да пребъде!

*Снимка: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/