Свържи се с нас

Култура

Александър Керков – как се роди идеята за негова статуя в Габрово

Published

on

През 2018 година, Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово, стартира инициатива за изработване и експониране в градска среда скулптурна фигура на Александър Керков. Автор на композицията е габровският скулптор Георги Балабанов.

Идеята за започването на тази кауза се ражда след прочитането на интервю на Румяна Емануилиду с Джони Пенков от 15 септ. 2015 г. във в. „Черноморски фар”, в което Пенков говорейки за емблематична личност на Бургас, зевзека Петьо Пандира (Петко Благоев), на когото бургазлии са вдигнали паметник, отделя особено внимание на Александър Керков от Габрово:

Подобни образи има и други. В Габрово отиваме с Чарли – сценаристът Христо Илиев, на Фестивал на хумора. Доста скучновато беше. Но на улицата забелязваме един човек чуден – Александър Керков-Керката. Сприятелихме се с него, той ни изпя едни песни. Оказа се музикант с дълга история, учител на фанфарната музика в града. Най-смешният човек в Габрово беше, а те въобще не му обръщат никакво внимание. И ние направихме филм за него след няколко години, а Джеки Стоев го взема за една роля във филма „Шашканини”. Дал съм на скулптора Руси Костадинов филмчетата евентуално да се действа и да се направи негова скулптура в Габрово по подобие на скулптурата на Пандира в Бургас. За да не забравят кой е бил Керков.“

Накрая статията завършвала така: „Не знаем дали габровци ще вдигнат паметник на Керков, като на Петьо Пандира в Бургас, където много хора се снимат и увековечат с усмивка, но със съхранения в Държавен архив – Габрово личен фонд, той никога няма да потъне в забрава

Тогава на общо събрание на ЖБД „Майчина грижа“ се взима решение за изграждането на скулптурна фигура на Алексадър Керков, защото той е личност с голяма заслуга за дейността на Дружеството, участвайки безвъзмездно във всички благотворителни балове и вечеринки за набиране на средства за дейността.

Припомняме, че скулптурата ще бъде поставена в градинката на кафе “Глинени гърнета”, като съвсем скоро ще се превърне в градска забележителност, на която гражданите и гостите на града ще могат да се радват.

Александър Керков или странникът, който през лятото си реже ръкавите на сакото, за да не му е горещо, а през зимата ги пришива отново.

Александър Керков – Керката е един от емблемите на музикалния живот в Габрово. Композитор, музикант, музикален педагог, посветил целия си живот на децата, на младото поколение и на музиката. Той е първият български композитор на фанфарна музика.

Роден е в Габрово на 18 август 1901г., в многодетно занаятчийско семейство. Баща му е бил майстор на цървули, а майка му е била домакиня. С мъка и труд са отглеждали петте си деца – все момчета. На четиринадесет години се премества в София при вуйна си – Стефана Гюзелева, съпруга на Иван Гюзелев – просветен деец, философ, математик и идеалист.

Постъпва като доброволец в музиката на І-ви пехотен полк, а след това в симфоничния оркестър на маестро Георги Атанасов. По негово настояване завършва средния клас на Музикалната академия през 1925 г., където изучава виолончело и цугтромбон.

В София попада в творческата среда на композитори и оперни певци, които са известни имена от българския музикален живот и стават негова пътеводна звезда в музикалното изкуство.

Година след завършването му се завръща в Габрово, където започва да свири в оркестрите на немите кина „Майчина грижа” и на театъра. А през 1930 г. основава духовата музика в Техническото училище „Д-р Никола Василияди”, и първия танцов оркестър, наречен „Джаз Керков”, който ръководи 18 години.

Първият Джазов оркестър „Керков“ – 1931г.

От 1935г до 1947г създава десет фанфарни училищни музики, които с право са наречени “украшение и гордост на родния град Габрово”.

Фанфнарната музика при Професионално училище по облекло „Майчина грижа“ – Габрово. 1 май 1958г.

Александър Керков почива на 31 октомври 1987 г. в Габрово.

Има хора, които идват и си отиват, без да оставят следа след себе си. Но има и други, като Александър Керков, Бат Сашо, които си отиват, оставяйки завинаги в паметта и сърцата на хората.”– така е започнал спомените си за Керков професионалният музикант и негов приятел – Николай Антонов.

Снимки: ЖБД „Майчина грижа“ – Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица