Свържи се с нас

Новини

Недко Солаков: С Габрово в сърцето

Published

on

Община Габрово стартира поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово. Днес администрацията на кмета ни среща с художника Недко Солаков.

Аз съм – Габровец, макар че по случайно стечение на обстоятелствата съм роден в Червен бряг.

Лесно или трудно е да си художник и защо? – На пръв поглед е много лесно да се измислят шантави истории като моите и поне за мен е лесно. Но да ги вложиш във възможно най-адекватната за тях визуална форма, не е много лесно, макар че на мен и това ми е лесно. Най-обичам от “нищо нещо да направя”, тоест с минимални средства да кажа максимално важно нещо, което си е съвсем по габровски.

Хората ме познават като малко намръщен, но не знаят, че съм? – Способен да бъде и още по-намръщен, но винаги с усмихнато чувство за хумор.

Приятелите ми са – Относително малко, макар че се познавам с много хора.

Домът ми е – в София, но сърцето ми е в Габрово и особено на Борики, където в построената от баща ми Митьо вила с две ателиета, живее през лятото майка ми – пенсионираната д-р Солакова.

Като дете обичах – Да се катеря по скалите на Петкова нива, особено през голямото междучасие (училище “Ран Босилек”).

Вкусът, който ме връща към детството е – Споменът за вкуса на кифлите с мармалад в хлебарниците и пърленките в механата на Етъра, но най-вече божествената миризма на кебапчета, идваща от тогавашния ресторант “Шипка”. Тогава живеехме на “Отец Паисий,” а аз трябваше да спазвам жестока диета заради чернодробно заболяване и поне един път пробвах да хапна топъл хляб, поръсен с миризмата на кебапчетата отсреща. Не беше същото, но и сега, когато не пазя диета, кебапчетата не са същите. Останаха при социализма.

Когато пътувам – Независимо за колко време и докъде, винаги се връщам в България, макар че от много години мога да си позволя да живея със семейството си в чужбина (все пак почти всичките ми доходи идват от там). Всичките ми пътувания са свързани с изложби – мои самостоятелни или групови.

Често сънувам – Напоследък нещо не сънувам много. Но мога да ви кажа как се приспивам – обикалям мислено по любимите ми пътеки в парка “Българка”, който съм пребродил във всички посоки, много пъти.

Ядосвам се, когато – Хората унищожават природата.

Най-големият ми страх е – Ох, много са, нямам любим.

Мечтая за – Ходене по моите пътеки, сред горите, където няма други хора.

Вярвам в – Числото 13. Обикновено ми се случват хубави работи, свързани с него.

Думата, която искам да чувам за себе си е – “Разказвачнаистории”.

Въпросът, на който все още не съм отговорил, е – Май няма такъв. Обикновено всичко си казвам, повече отколкото трябва.

Моето изречение с думата “ако” – Ако не използваме “ако”, няма ли да ни бъде по-лесно?

Моето изречение с думата “ще” – Ще избягвам пожелания, които не мога да изпълня.

Любимият ми габровски анекдот е – За договорения заем, който бил отказан, след като младокът, който го поискал, си запалил цигарата с кибрит, а не от огнището на човека с парите (не помня имената на героите).

Габрово ли, ами то е – В сърцето и душата ми.

На габровци бих казал – Гордейте се, че сте такива!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Отбелязваме Стефановден!

Published

on

Стефановден е денят на Свети Стефан. Чества се на третия ден след Рождество — 27 декември.

Култът към този светец е голям, почитта към него — също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.

Обредна трапеза: свинско с кисело зеле, баница с черва или месо. Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини

На този ден празнуват всички с имената: Стефан и Стефка и производните им:

Стефи, Стефко, Стефчо, Степан, Стефа, Стефана, Стефанка, Стефания, Фанко, Фано, Фана, Фаница, Фанула, Фанча, Фани, Теки, Теко, Течо, Венко, Венче, Венета, Венка, Венчо, Венцислав, Венцислава, Кита, Китана (поради това, че в превод от гръцки Стефан означава венец, на този ден могат да празнуват и тези имена или на Цветница), Стамен, Стан, Станко,Стайко,Стамена, Стана, Стаматчо, Стаме, Стаменко, Стаменчо, Стамер, Стамин, Стамир, Стамко, Стамно, Стамо, Стамул, Стамчо, Стамян, Станул, Стаминка, Стамира, Стамка, Стамуда, Стамуша, Станачко, Станаш, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.

Зареди още

Новини

Днес е вторият ден от Коледа – Денят на бащата

Published

on

Вторият ден на Коледа – 26 декември, е Събор на Пресвета Богородица. В деня след Рождество Христово вярващите се събират, за да величаят с хвалебни и благодарствени песни Божия промисъл и да отдадат почит на Богородица, родила Спасителя.

В този ден се чества паметта на Св. Йосиф Обручник, на цар Давид като славен родоначалник на Исуса Христа и на Яков, брат Божий, пръв християнски епископ на гр. Ерусалим.

По решение на Второто национално общо събрание на съюза “Ние жените за достойнство и равенство” (28 март 1997) църковният празник на Свети Йосиф Обручник, земния баща на Исус, се отбелязва като празник на бащата. За първи път е честван през 1997 г.

Към Коледните празници се числи и Стефановден – на 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан.

Със Стефановден завършват Коледните празници.

Зареди още

Новини

Честито Рождество Христово!

Published

on

Рождество Христово или още Коледа е един от най-големите църковни празници. На него християните честват рождението на Исус Христос. Според Евангелието от Лука това става в град Витлеем в провинция Юдея.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Коледа е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. На този ден постите свършват и семейната трапеза вече включва месни и млечни ястия. Вярващите ходят на черква, където има празнична служба.

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Христос е роден в 754 г. от основанието на Рим.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга ѝ, дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват във Витлеем, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намира и Палестина. Всеки трябва да се запише в родното си място. Мария и Йосиф не могат да намерят място в страноприемницата и затова се подслоняват в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се ангел, който съобщава на намиращите се наблизо пастири, че е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са и първите, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Христо, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица