Свържи се с нас

Новини

Недко Солаков: С Габрово в сърцето

Published

on

Община Габрово стартира поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово. Днес администрацията на кмета ни среща с художника Недко Солаков.

Аз съм – Габровец, макар че по случайно стечение на обстоятелствата съм роден в Червен бряг.

Лесно или трудно е да си художник и защо? – На пръв поглед е много лесно да се измислят шантави истории като моите и поне за мен е лесно. Но да ги вложиш във възможно най-адекватната за тях визуална форма, не е много лесно, макар че на мен и това ми е лесно. Най-обичам от “нищо нещо да направя”, тоест с минимални средства да кажа максимално важно нещо, което си е съвсем по габровски.

Хората ме познават като малко намръщен, но не знаят, че съм? – Способен да бъде и още по-намръщен, но винаги с усмихнато чувство за хумор.

Приятелите ми са – Относително малко, макар че се познавам с много хора.

Домът ми е – в София, но сърцето ми е в Габрово и особено на Борики, където в построената от баща ми Митьо вила с две ателиета, живее през лятото майка ми – пенсионираната д-р Солакова.

Като дете обичах – Да се катеря по скалите на Петкова нива, особено през голямото междучасие (училище “Ран Босилек”).

Вкусът, който ме връща към детството е – Споменът за вкуса на кифлите с мармалад в хлебарниците и пърленките в механата на Етъра, но най-вече божествената миризма на кебапчета, идваща от тогавашния ресторант “Шипка”. Тогава живеехме на “Отец Паисий,” а аз трябваше да спазвам жестока диета заради чернодробно заболяване и поне един път пробвах да хапна топъл хляб, поръсен с миризмата на кебапчетата отсреща. Не беше същото, но и сега, когато не пазя диета, кебапчетата не са същите. Останаха при социализма.

Когато пътувам – Независимо за колко време и докъде, винаги се връщам в България, макар че от много години мога да си позволя да живея със семейството си в чужбина (все пак почти всичките ми доходи идват от там). Всичките ми пътувания са свързани с изложби – мои самостоятелни или групови.

Често сънувам – Напоследък нещо не сънувам много. Но мога да ви кажа как се приспивам – обикалям мислено по любимите ми пътеки в парка “Българка”, който съм пребродил във всички посоки, много пъти.

Ядосвам се, когато – Хората унищожават природата.

Най-големият ми страх е – Ох, много са, нямам любим.

Мечтая за – Ходене по моите пътеки, сред горите, където няма други хора.

Вярвам в – Числото 13. Обикновено ми се случват хубави работи, свързани с него.

Думата, която искам да чувам за себе си е – “Разказвачнаистории”.

Въпросът, на който все още не съм отговорил, е – Май няма такъв. Обикновено всичко си казвам, повече отколкото трябва.

Моето изречение с думата “ако” – Ако не използваме “ако”, няма ли да ни бъде по-лесно?

Моето изречение с думата “ще” – Ще избягвам пожелания, които не мога да изпълня.

Любимият ми габровски анекдот е – За договорения заем, който бил отказан, след като младокът, който го поискал, си запалил цигарата с кибрит, а не от огнището на човека с парите (не помня имената на героите).

Габрово ли, ами то е – В сърцето и душата ми.

На габровци бих казал – Гордейте се, че сте такива!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Published

on

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.

Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.

Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.

Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.

Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.

Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Зареди още

Крими

Мъж падна от мост в река Росица

Published

on

33-годишен мъж е пострадал, след като е паднал от мост в коритото на река Росица, в района на севлиевското село Горна Росица.

Инцидентът е станал тази сутрин, около 07.20 часа, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово. На място незабавно са били изпратени екипи на полицията, пожарната и спешна помощ.

Служители на пожарната служба в Севлиево предприели действия по изваждането на 33-годишния мъж от речното корито. Пострадалият бил транспортиран в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“- Габрово.

Към момента се уточняват характерът и степента на получените наранявания. На място се извършва оглед. Изясняват се обстоятелствата около инцидента.

Зареди още

Новини

Пепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра

Published

on

Капитанът на Янтра Петър Казаков записа мач №200 със зелено-бялата фланелка. Постижението той записа при гостуването за Купата на България срещу тима на Оборище от Панагюрище, когото габровци победиха с 3:1.

Преди началото на победата тази неделя на Янтра над Вихрен (Сандански), габровският клуб удостои Пепи с фланелка с номер 200, в знак на признание за официалните му мачове. Изненадата за него беше още по-голяма, тъй като отличието му връчи неговият син Петър Казаков-младши.

„200 мача не са просто число. Те са години, тренировки, пътувания, победи и неприятни загуби. Те са голове, битки, контузии, усмивки и безброй моменти, в които е давал всичко за емблемата.

В над 150 от тези мачове Пепи е извеждал Янтра с капитанската лента на ръката. А 24 пъти е оставял името си и на таблото с головете.

Но зад цифрите стои нещо много по-важно – характер, сърце, отдаденост. Усмихнат извън терена, непримирим на него. Боец, който никога не пести сили и винаги е готов да даде над 100 процента. И може би точно затова е толкова обичан от хората в Габрово. Защото Пепи не е просто футболист на Янтра. Той е наш“, споделиха от клуба.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица