Свържи се с нас

Новини

Недко Солаков: С Габрово в сърцето

Published

on

Община Габрово стартира поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово. Днес администрацията на кмета ни среща с художника Недко Солаков.

Аз съм – Габровец, макар че по случайно стечение на обстоятелствата съм роден в Червен бряг.

Лесно или трудно е да си художник и защо? – На пръв поглед е много лесно да се измислят шантави истории като моите и поне за мен е лесно. Но да ги вложиш във възможно най-адекватната за тях визуална форма, не е много лесно, макар че на мен и това ми е лесно. Най-обичам от “нищо нещо да направя”, тоест с минимални средства да кажа максимално важно нещо, което си е съвсем по габровски.

Хората ме познават като малко намръщен, но не знаят, че съм? – Способен да бъде и още по-намръщен, но винаги с усмихнато чувство за хумор.

Приятелите ми са – Относително малко, макар че се познавам с много хора.

Домът ми е – в София, но сърцето ми е в Габрово и особено на Борики, където в построената от баща ми Митьо вила с две ателиета, живее през лятото майка ми – пенсионираната д-р Солакова.

Като дете обичах – Да се катеря по скалите на Петкова нива, особено през голямото междучасие (училище “Ран Босилек”).

Вкусът, който ме връща към детството е – Споменът за вкуса на кифлите с мармалад в хлебарниците и пърленките в механата на Етъра, но най-вече божествената миризма на кебапчета, идваща от тогавашния ресторант “Шипка”. Тогава живеехме на “Отец Паисий,” а аз трябваше да спазвам жестока диета заради чернодробно заболяване и поне един път пробвах да хапна топъл хляб, поръсен с миризмата на кебапчетата отсреща. Не беше същото, но и сега, когато не пазя диета, кебапчетата не са същите. Останаха при социализма.

Когато пътувам – Независимо за колко време и докъде, винаги се връщам в България, макар че от много години мога да си позволя да живея със семейството си в чужбина (все пак почти всичките ми доходи идват от там). Всичките ми пътувания са свързани с изложби – мои самостоятелни или групови.

Често сънувам – Напоследък нещо не сънувам много. Но мога да ви кажа как се приспивам – обикалям мислено по любимите ми пътеки в парка “Българка”, който съм пребродил във всички посоки, много пъти.

Ядосвам се, когато – Хората унищожават природата.

Най-големият ми страх е – Ох, много са, нямам любим.

Мечтая за – Ходене по моите пътеки, сред горите, където няма други хора.

Вярвам в – Числото 13. Обикновено ми се случват хубави работи, свързани с него.

Думата, която искам да чувам за себе си е – “Разказвачнаистории”.

Въпросът, на който все още не съм отговорил, е – Май няма такъв. Обикновено всичко си казвам, повече отколкото трябва.

Моето изречение с думата “ако” – Ако не използваме “ако”, няма ли да ни бъде по-лесно?

Моето изречение с думата “ще” – Ще избягвам пожелания, които не мога да изпълня.

Любимият ми габровски анекдот е – За договорения заем, който бил отказан, след като младокът, който го поискал, си запалил цигарата с кибрит, а не от огнището на човека с парите (не помня имената на героите).

Габрово ли, ами то е – В сърцето и душата ми.

На габровци бих казал – Гордейте се, че сте такива!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Трима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха

Published

on

В Районното полицейско управление в Габрово е образувано досъдебно производство за отвличане, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР. Работата по случая продължава под надзора на Окръжна прокуратура – Габрово.

На 26 април, около 15:50 часа, в полицията постъпил сигнал, че в района на хранителен магазин на ул. „Никола Войновски“ 47-годишен мъж бил отвлечен, като впоследствие му бил нанесен побой.

В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия били установени трима мъже, съпричастни към извършеното деяние.

По случая е образувано досъдебно производство. Действията по разследването продължават под надзора на Окръжна прокуратура – Габрово.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Новини

Архивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“

Published

on

През 2026 г. българските държавни архиви отбелязват 75-та годишнина от създаването си. По този повод Държавна агенция „Архиви” реализира рубрика „Ценни книги в архивите“ с акцент върху съхранявани интересни издания във фондовете и библиотеките на архивите от цялата страна. Всяка последна сряда на месеца Държавен архив – Габрово ще ви представя по едно издание, съхранявано в Габровската архивна съкровищница. Както личните фондове, така и представяните от нас книги са често използван източник на информация за научни съобщения, реферати, популяризаторски публикации, и др. Използват се както от служителите в архива, така и от потребители на архивна информация: хора на науката, музейни специалисти, учители, краеведи, граждани.

Продължават рубрика с „Историята на града Габрово и габровските въстания“, с автори братя Христо и Петър Гъбенски. Те са синове на свещеник Иван попПетков Ненчев (Гъбенски) – заклел габровските въстаници и обесен заедно с воеводата Цанко Дюстабанов. Това е първата печатна история на Габрово. С нея се поставя началото на историографията на града. Нейните автори първи дават систематизирани сведения за участието на Габрово в борбата с гръцкото духовенство и въстанията през 1856 г. (Капитан дядо Николовото въстание) и през 1862 г. Книгата и до днес остава единственото подробно описание на Габровското въстание през 1876 г. — подготовка, ход, погром и съдебен процес. История…”-та на братя Гъбенски е цитирана многократно във всички по-късни публикации и изследвания на Априлското въстание, живота и дейността на Цанко Дюстабанов и останалите габровски революционери. За възникването на идеята за написването на историята, за събирането на информацията и кои живи въстаници са дали сведения за описването на героичните събития през май месец, разказват авторите в предговора към книгата: „ Когато на 1 май 1896 год. празнуваха в Габрово 20-годишнината на въстанието от 1876 год., решиха да издигнат в града паметник за в памет на това въстание и избраха комитет да събира средства за тая цел. По-после — на 15 октомври 1899 год. — тоя комитет решил да издаде и историята на габровските въстания и помоли нас да се заемем с тая работа, като ни обещаваше пълно съдействие при събиране материала. Ние съзнавахме, че тоя материал мъчно ще се събере, защото се бе изминало дълго време от датите на въстанията и не се решавахме да се наемем с тая работа, ала като взехме предвид, че ако и сега не почнат да се събират сведенията за тия въстания, описването им ще стане съвсем невъзможно по-после, защото поборниците от ден на ден мрат, а наедно с тях се губят и ценните сведения по въстанията, ние приехме поканата.

Като се наехме да опишем въстанията, ние намерихме за добре да придружим това описание с историята на града. За събиране материала по въстанията ние разпитвахме всички живи поборници, а един от нас, придружен от петима въстаника Г.[еорги] Бочаров, Г.[анчо] Мацков, Ц.[анко] Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев), четирима учители, (Н. Дра. ганов, З. Иванов, В. Станчев и Хр.[истофор] Хесапчиев), един студент (Д. [имитър] Бочаров) и един фотограф (К. Либих), обиколи през лятото на 1900 год. почти всичките места, гдето са минали и действали въстаниците през 1876 год. и събра добри сведения за това.“ През 1903 г., в последните дни на месец декември, книгата “Историята на града Габрово и Габровските въстания” е отпечатана в габровската печатница “Заря”. Кметът на града Христо Конкилев, в присъствието на Никола Голосманов и Христофор Хесапчиев, лично връчва на Христо Гъбенски два екземпляра от книгата за авторите, подписани от него и подпечатани с общинския печат. Книгата е отпечатана в 2000 екземпляра за 672 лева. Средствата от продажбата на книгата са в полза на фонда, предназначен за издигане на паметник на габровските въстаници.

Братя Гъбенски имат идея книгата да се преиздаде през 1926 г. по повод 50-годишнината от въстанието, това не се осъществява. Книгата става библиографска рядкост. 100 години, след първото издание, експерти от Държавен архив – Габрово подготвят и реализират второто издание на „Историята“, в което са поместени и снимки, поясните бележки, именен и географски указатели. Въведението към второто издание е на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. Той завършва своето въведение така: “..Убеден съм, че денят в който „История“-та се появи отново на бял свят, ще бъде отбелязан като истински празник на българската култура.“ През 2026 г. и второто издание на първата история на Габрово е библиографска рядкост.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица