Новини
Недко Солаков: С Габрово в сърцето
Община Габрово стартира поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово. Днес администрацията на кмета ни среща с художника Недко Солаков.

Аз съм – Габровец, макар че по случайно стечение на обстоятелствата съм роден в Червен бряг.
Лесно или трудно е да си художник и защо? – На пръв поглед е много лесно да се измислят шантави истории като моите и поне за мен е лесно. Но да ги вложиш във възможно най-адекватната за тях визуална форма, не е много лесно, макар че на мен и това ми е лесно. Най-обичам от “нищо нещо да направя”, тоест с минимални средства да кажа максимално важно нещо, което си е съвсем по габровски.
Хората ме познават като малко намръщен, но не знаят, че съм? – Способен да бъде и още по-намръщен, но винаги с усмихнато чувство за хумор.
Приятелите ми са – Относително малко, макар че се познавам с много хора.
Домът ми е – в София, но сърцето ми е в Габрово и особено на Борики, където в построената от баща ми Митьо вила с две ателиета, живее през лятото майка ми – пенсионираната д-р Солакова.
Като дете обичах – Да се катеря по скалите на Петкова нива, особено през голямото междучасие (училище “Ран Босилек”).
Вкусът, който ме връща към детството е – Споменът за вкуса на кифлите с мармалад в хлебарниците и пърленките в механата на Етъра, но най-вече божествената миризма на кебапчета, идваща от тогавашния ресторант “Шипка”. Тогава живеехме на “Отец Паисий,” а аз трябваше да спазвам жестока диета заради чернодробно заболяване и поне един път пробвах да хапна топъл хляб, поръсен с миризмата на кебапчетата отсреща. Не беше същото, но и сега, когато не пазя диета, кебапчетата не са същите. Останаха при социализма.
Когато пътувам – Независимо за колко време и докъде, винаги се връщам в България, макар че от много години мога да си позволя да живея със семейството си в чужбина (все пак почти всичките ми доходи идват от там). Всичките ми пътувания са свързани с изложби – мои самостоятелни или групови.
Често сънувам – Напоследък нещо не сънувам много. Но мога да ви кажа как се приспивам – обикалям мислено по любимите ми пътеки в парка “Българка”, който съм пребродил във всички посоки, много пъти.
Ядосвам се, когато – Хората унищожават природата.
Най-големият ми страх е – Ох, много са, нямам любим.
Мечтая за – Ходене по моите пътеки, сред горите, където няма други хора.
Вярвам в – Числото 13. Обикновено ми се случват хубави работи, свързани с него.
Думата, която искам да чувам за себе си е – “Разказвачнаистории”.
Въпросът, на който все още не съм отговорил, е – Май няма такъв. Обикновено всичко си казвам, повече отколкото трябва.
Моето изречение с думата “ако” – Ако не използваме “ако”, няма ли да ни бъде по-лесно?
Моето изречение с думата “ще” – Ще избягвам пожелания, които не мога да изпълня.
Любимият ми габровски анекдот е – За договорения заем, който бил отказан, след като младокът, който го поискал, си запалил цигарата с кибрит, а не от огнището на човека с парите (не помня имената на героите).
Габрово ли, ами то е – В сърцето и душата ми.
На габровци бих казал – Гордейте се, че сте такива!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Новини
282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно

282 кг опасни отпадъци предадоха безплатно габровци по време на първата за годината организирана кампания от Община Габрово, оповестиха от местната администрация.
Специализираният пункт беше разположен в два дни на две различни локации в Габрово – пред спортна зала „Орловец“ и в кв. Младост.
Обичайно домакинствата предават фармацевтични продукти като лекарства с изтекъл срок на годност, живаксъдържащи отпадъци, опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества, бои, мастила, лакове и др.
Всичко това изхвърлено нерегламентирано замърсява околната среда и влияе отрицателно върху здравето на хората. Може да постави под риск живота на хората, животните и растенията.
Това е целта на кампанията, която два пъти годишно Община Габрово организира – получените от хората опасни отпадъци да бъдат предадени за обезвреждане или последващо третиране.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Новинипреди 6 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Кримипреди 5 дниТрима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха
-
Любопитнопреди 5 дниЦъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)
-
Културапреди 6 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Новинипреди 6 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Новинипреди 6 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Културапреди 5 дниИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век




