Новини

Недко Солаков: С Габрово в сърцето

Published

преди 6 години

08.07.2020

hri100.petrov

Община Габрово стартира поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово. Днес администрацията на кмета ни среща с художника Недко Солаков.

Аз съм – Габровец, макар че по случайно стечение на обстоятелствата съм роден в Червен бряг.

Лесно или трудно е да си художник и защо? – На пръв поглед е много лесно да се измислят шантави истории като моите и поне за мен е лесно. Но да ги вложиш във възможно най-адекватната за тях визуална форма, не е много лесно, макар че на мен и това ми е лесно. Най-обичам от “нищо нещо да направя”, тоест с минимални средства да кажа максимално важно нещо, което си е съвсем по габровски.

Хората ме познават като малко намръщен, но не знаят, че съм? – Способен да бъде и още по-намръщен, но винаги с усмихнато чувство за хумор.

Приятелите ми са – Относително малко, макар че се познавам с много хора.

Домът ми е – в София, но сърцето ми е в Габрово и особено на Борики, където в построената от баща ми Митьо вила с две ателиета, живее през лятото майка ми – пенсионираната д-р Солакова.

Като дете обичах – Да се катеря по скалите на Петкова нива, особено през голямото междучасие (училище “Ран Босилек”).

Вкусът, който ме връща към детството е – Споменът за вкуса на кифлите с мармалад в хлебарниците и пърленките в механата на Етъра, но най-вече божествената миризма на кебапчета, идваща от тогавашния ресторант “Шипка”. Тогава живеехме на “Отец Паисий,” а аз трябваше да спазвам жестока диета заради чернодробно заболяване и поне един път пробвах да хапна топъл хляб, поръсен с миризмата на кебапчетата отсреща. Не беше същото, но и сега, когато не пазя диета, кебапчетата не са същите. Останаха при социализма.

Когато пътувам – Независимо за колко време и докъде, винаги се връщам в България, макар че от много години мога да си позволя да живея със семейството си в чужбина (все пак почти всичките ми доходи идват от там). Всичките ми пътувания са свързани с изложби – мои самостоятелни или групови.

Често сънувам – Напоследък нещо не сънувам много. Но мога да ви кажа как се приспивам – обикалям мислено по любимите ми пътеки в парка “Българка”, който съм пребродил във всички посоки, много пъти.

Ядосвам се, когато – Хората унищожават природата.

Най-големият ми страх е – Ох, много са, нямам любим.

Мечтая за – Ходене по моите пътеки, сред горите, където няма други хора.

Вярвам в – Числото 13. Обикновено ми се случват хубави работи, свързани с него.

Думата, която искам да чувам за себе си е – “Разказвачнаистории”.

Въпросът, на който все още не съм отговорил, е – Май няма такъв. Обикновено всичко си казвам, повече отколкото трябва.

Моето изречение с думата “ако” – Ако не използваме “ако”, няма ли да ни бъде по-лесно?

Моето изречение с думата “ще” – Ще избягвам пожелания, които не мога да изпълня.

Любимият ми габровски анекдот е – За договорения заем, който бил отказан, след като младокът, който го поискал, си запалил цигарата с кибрит, а не от огнището на човека с парите (не помня имената на героите).

Габрово ли, ами то е – В сърцето и душата ми.

На габровци бих казал – Гордейте се, че сте такива!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Подобни теми:акцент Недко Солаков С Габрово в сърцето

Виж също

Комисията за борба с корупцията с изнесена приемна в Габрово и Дряново

Не изпускай

Прием 2020 в Медицински университет – Плевен

Новини

Областният честити първия учебен ден

Published

преди 54 секунди

15.09.2026

hri100.petrov

УВАЖАЕМИ ДИРЕКТОРИ И УЧИТЕЛИ,
СКЪПИ УЧЕНИЦИ,

Време е училищното звънче отново да даде начало на учебната година. Време е всяко дете отново да тръгне към своето „ново“ – към новото знание, новото приятелство, новата мечта, новите открития, новите хоризонти.

Първият учебен ден винаги носи особено вълнение. За едни той е първата крачка в света на буквите и книгите, за други – завръщане към любими учители и приятели, а за всички ученици – още една стъпка напред по пътя на знанието. Път, извървян и от онзи мил образ на Иван Вазов – детето, което тръгва към света с малката книжчица под мишница, и от патиланците на Ран Босилек, за които големите пътища започват с любопитство и безброй зададени въпроси.

Скъпи ученици,
На прага на новата учебна година, искам да Ви пожелая да носите любопитството си като най-ценен учебник и мечтите си като посока. Нека училището бъде за Вас не просто място, където получавате знания, а място, където откривате своите способности, изграждате характера си и разбирате, че можете да променяте света около себе си.

Уважаеми учители,
Бъдете отново вдъхновители и пазители на онзи огън, който превръща знанието в светлина. Вашата работа оставя следи далеч отвъд страниците на учебниците – в мислите, изборите и бъдещето на всяко дете, защото зад всяко детско постижение стои нечия подадена ръка, нечие „можеш“!

Нека новата учебна година бъде изпълнена с вдъхновение и успехи, с любопитство и открития, с приятелства и красиви спомени!

На добър час по пътя на знанието! Честит първи учебен ден!

С уважение,
Кристина Сидорова
Областен управител на Област Габрово

Зареди още

Новини

Таня Христова поздрави ученици, учители и родители за първия учебен ден

Published

преди 3 часа

15.09.2026

hri100.petrov

Има един въпрос, който почти всеки ученик си е задавал поне веднъж: „А това за какво ще ми потрябва?“ Понякога отговорът не идва веднага. Някои знания изглеждат далеч от живота, който си представяме, а други ни се струват важни само до следващия изпит. С времето, обаче, разбираме, че училището не ни дава готови отговори за всичко, дава ни способността да задаваме въпроси, да мислим, да търсим и да правим избор.

Скъпи първокласници,
Не се притеснявайте, ако в началото някои посоки ви изглеждат непознати. Питайте, опитвайте и не се страхувайте да сбъркате. А вашите учители ще бъдат до вас, за да ви помагат да разчитате знаците по картата.

Скъпи ученици,
Предстоят ви години, в които ще пробвате различни неща, ще променяте мнението си и постепенно ще откривате какво ви увлича, в какво сте добри и какво ви кара да търсите нови хоризонти. Не е нужно още днес да знаете какво искате да правите след училище. Достатъчно е да останете любопитни – към света, към другите и към самите себе си. Защото понякога именно любопитството ни отвежда много по-далеч, отколкото сме си представяли.

Уважаеми учители,
Благодаря Ви, че не просто преподавате знания, а учите младите хора да мислят, да задават въпроси и да отстояват собственото си мнение. Пожелавам Ви любопитни ученици, смели идеи и удовлетворението да виждате как учениците Ви постепенно откриват своите способности, изграждат своята увереност и намират своя път.

Уважаеми родители,
В годините, когато децата ни все по-уверено търсят своята самостоятелност, най-ценната ни подкрепа е да бъдем до тях – с доверие, разговор и вяра в техните възможности. Нека им даваме пространство да откриват себе си, но и сигурност, към която винаги могат да се върнат.

Пожелавам на всички ученици, учители и родители здрава, успешна и вдъхновяваща учебна година!

Нека бъде изпълнена със знания, смели решения, приятелства, нови възможности и достатъчно поводи да се усмихвате. А когато отново се появи въпросът „Това за какво ще ми потрябва?“, просто помнете – не всяко знание трябва да намира своя смисъл още днес. Някои отговори ги дава времето. На добър час!

Таня Христова,
Кмет на Община Габрово.