Свържи се с нас

Любопитно

Два пъти правят конкурс за паметник на Априлов

Габровци го искат величествен и изправен, не седнал. 120 г. от тържественото полагане на първия камък .

Published

on

Изграждането на 6-метровия монумент от бронз и гранит, изправен величествено пред историческата сграда на Априловската гимназия, има дълга и интересна история. Идеята да се постави знак, който да напомня на поколенията за Благодетеля на българската просвета и образование – Васил Априлов, се заражда в родното му Габрово 50 години след неговата смърт.

През 1897 г. се създава Граждански комитет – предимно от учители, който в началото на декември същата година отправя призив към всички българи за набиране на средства. Инициаторите планирали откриването да стане през 1900 г., но сметката нараствала по-бавно от очакванията.

На 29 юни 1900 г. Габровската гимназия чества 25 години от първия випуск. Датата се свързва и с полагане на основния камък на паметника пред централния вход на училището. Издаден е юбилеен сборник, сумите от който постъпват в учредения фонд. От 1916 г. инициативата за изграждане на паметник се поема от учителския съвет в гимназията, който полага изключителни усилия за набирането на средства.

Съветът моли Министерството на народното просвещение да субсидира ежегодно фонда. Предлага да се въведе Априлов ден във всички учебни заведения (неприсъствен), в който да се изнасят утра, забави, да се събира по 1 лев от всички учители и ученици. Министерството не приема.

Десет години по-късно, на 29 ноември 1926 г., учителският съвет решава паметникът да се открие по случай 100-годишнината на Габровското училище. На 20 ноември 1929 г. се свиква общоградско събрание, на което се избира комитет в състав: директорът на гимназията, двама учители и четирима граждани. Комитетът добива гражданственост, приема работата дейно и с желания, при пълната подкрепа на габровската общественост.

Отново се отправя призив към българския народ за набиране на средства. Отзовават се училища, обществени организации, държавни и частни предприятия, отделни дарители. Набират се средства от вечеринки, от продажба на печатни произведения за Априлов… и се достига необходимата сума – 1 356 054 лв. Равносметката показва, че две трети от общата сума е дарена от габровци.

На 4 октомври 1933 г. създаденият комитет за построяване на паметника оповестява програма за провеждане на конкурс за проект. От представените на 19 април 1934 година 24 проекта журито присъжда първа награда на скулптора Марко Марков.

Проектът на Марко Марков. Архив НМО

Неговият проект “Пробуда” представя една уравновесена скулптурно-архитектурна композиция – Априлов е седнал в кресло с книга в ръка, в момент на размисъл. Въпреки че проектът получава първа награда и е утвърден, габровци не го приемат с одобрение. Те искат величествен паметник, който да показва Априлов в цял ръст, високо издигнат пред фасадата на училището.

На 5 юни 1934 г. вестник “Слово” (издание, което влияе на културните тенденции по това време) публикува “Програма за конкурс по изработване гипсови модело-проекти за паметник на Васил Ев. Априлов”. Наградата спечелва скулпторът Кирил Тодоров за проекта “Будител”.

Проектът на Кирил Тодоров. Архив НМО

С протокол от 5 април 1935 г. специална комисия с участието на Джовани Прини, професор по скулптура в Академията на изящните изкуства и преподавател във Висшата школа за архитектура, приема в Рим статуята на Априлов и четирите барелефа на пиедестала на паметника.

Триметровата статуя на Априлов, излята от бронз в Италия, въплътява образа на бележития възрожденец в оня преломен момент от неговия живот, когато, прочел книгата на Юрий Венелин Древните и съвременни българи….“, твърдо решава да положи основите на новобългарското училище.

Четирите скулптурни групи в основата на паметника изобразяват историческите етапи в развитието на просветното дело. Барелефът на източната страна показва килийното училище, в което обучението има подчертано религиозен характер и се води от духовно лице. Вторият (на западната страна) представя училището в одаята на занаятчията, който шие потури, учи децата на черковнославянски букви и с дългата си пръчка въдворява ред и дисциплина.

Третият, който „гледа“ към гимназията, представя взаимното училище, в което по метода на Бел и Ланкастер един учител с помощта на по-напредналите ученици може да обучава до 200 – 300 ученика едновременно. Барелефът на челната страна на паметника изобразява новото училище, в което преподаването се извършва по изискванията на звучната метода.

Пиедесталът, на няколко нива, е изработен от полиран гранит. На лицевата страна на монумента е изписано „Васил Евстатиев Априлов 1789 – 1847”, а на противоположната страна „На създателя на новобългарското училище 1835. От българския народ 1935”.

Паметникът на Васил Априлов пред Националната Априловска гимназия и Националния музей на образованието

Благодарение на енергията и упоритостта на габровската общественост на 1 ноември 1935 г. паметникът на Васил Априлов е открит с общонационално честване в присъствието на тогавашния премиер Андрей Тошев.

В речта си при освещаването на паметника той казва: „… нека ние, сегашното поколение, с отдаване на дълг и признателност на нашите будители, с увековечаване на паметта им, да оставим за бъдещите поколения назидание и пример, а пък те, по същия начин, за по-нататъшните и т.н. за вечни времена.”.

От стотиците венци най-ефектен е венецът, „поднесен” на 400 метра височина от самолет, излетял от околностите на Казанлък.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Любопитно

Областната администрация стартира конкурс за кратко послание

Published

on

Конкурс за послание с до седем думи, обявява Областна администрация- Габрово. В надпреварата могат да участват всички жители на областта без възрастови ограничения. Предложенията се приемат в срок до 20 февруари 2023 г.на електронна поща: pr@gb.government.bg .

Най-доброто послание ще бъде изпратено за гравиране на мраморна плоча, изобразяваща картата на България, в Роженските поляни, където ще бъде изграден 111- метров пилон, от които ще се спуска българското национално знаме. Той ще е най- високият в Европа, като ще бъде издигнат на надморска височина от 1430 м. Така трибагреникът ще се вижда от километри разстояние. В основата на пилона, на мраморна плоча с картата на България, ще бъдат гравирани 28 послания от всички административни области в страната. Всяко послание ще бъде изписано на картата на мястото на съответната област, от която идва.

За изграждането на пилона стартира Национална дарителска кампания „България заслужава“ под патронажа на президента на Република България Румен Радев. Проектът ще се реализира изцяло с дарения на родолюбиви българи, както и със съдействието на държавните и местни власти.

Очакват се Вашите послания с до седем думи до 20 февруари 2023 г. на pr@gb.government.bg. Предложенията следва да бъдат придружени с информация за автора (три имена, адрес/ел. адрес и телефонен номер). Кратките текстове ще бъдат оценявани от представители на Областна администрация. Класираното на първо място послание ще бъде изпратено за гравиране на мраморната плоча, изобразяваща картата на България, а авторът му ще бъде награден.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

Обявиха победителите в ученическия конкурс „ЗАвръщането“

Published

on

14 ученици от Област Габрово заемат призовите места в ученическия конкурс на тема „ЗАвръщането“, а 4 са с поощрителни награди. Творческата надпревара се организира от Областна администрация-Габрово, като учениците представиха творби в две категории- за текст и рисунка.

Победителите бяха определени от жури, председателствано от областния управител Кристина Сидорова. В категория „Текст“, раздел „Проза“ първото място заема 16-годишната Пламена Пламенова Георгиева. На второ място е класирана Савина Страцимир Тинчева на 15 години. На деветокласничката Боряна Иванова Карапавлова бе присъдено третото място. Всички ученици, класирани в призовата тройка, са възпитаници на Национална Априловска гимназия, гр Габрово.

В раздел „Поезия“ челното място заема Алев Асанова Мехмедова, 12 клас в ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“, гр. Севлиево. Илия Димитров Златев, 11 клас в Национална Априловска гимназия, се нарежда на втора позиция. Трета е Юлия Ивайлова Иванова, 11 клас в Национална Априловска гимназия.

В категория „Рисунка“ във възрастова група 1-4 клас първенец е Димитър Цанков Димитров, 3 клас в ОУ „Стефан Пешев“ гр. Севлиево. Втора се нарежда Дария Николаева Кирова, 3 клас в ОУ „Неофит Рилски“, гр. Габрово, а трети е Никола Тихомиров Николов, 4 клас в НУ “ Васил Левски“, гр. Габрово. Андрея Андрей Хотнишка на 11 години заема първото място във втора възрастова група- 5-8 клас. Второто място е за Дарина Цениславова Влъкненска, 6 клас в ОУ „Христо Ботев“, гр. Габрово. Марая Балевска, 5 клас в ОУ “ Стефан Пешев“, заема третото място.

След продължителна дискусия в трета възрастова група бяха определени две първи места- за 16-годишната Емили Цонева и 15-годишната Габриела Кирева.

Присъдени са и 4 поощрителни награди в категория „Рисунка“. Те са за : Мая Детелин Цветкова, 2 клас в ОУ „Неофит Рилски“; Саша Мари Метцер, 3 клас в ОУ „Стефан Пешев“; Яна Светлин Стоянова, 5 клас в ОУ „Христо Ботев“; Нелина Петкова на 13 години, възпитаник на школа „Елиза Арт“.

Победителите ще получат грамоти и награди от Областна администрация- Габрово. Награждаването ще се състои през февруари.

Областна администрация- Габрово благодари на всички талантливи деца и младежи, които се включиха в конкурса!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

Намалява числеността на водолюбивите птици в региона

Published

on

В периода 13-15 януари т.г. експерти на РИОСВ – Велико Търново и представители на Българско дружество за защита на птиците и Националното ловно- рибарско сдружение взеха участие в 47-то Среднозимно преброяване на водолюбивите птици в България чрез наблюдения на язовирите „Александър Стамболийски” и „Йовковци”, по река Росица (участък с. Горско Косово – път „Русе – Велико Търново“), река Янтра (участък с. Куцина – с. Самоводене) и рибарници Хаджи Димитрово.

За всички посетени водоеми са установени общо 1 817 индивида от 19 вида водолюбиви птици. Видно от предходни години, числеността на водолюбивите птици намалява и е по-ниска от характерния за региона порядък, което се дължи на високите температури, нетипични за зимния сезон.

Поради тази причина, зимуващите у нас птици остават в северните райони на обитаване. По-ниска численост спрямо предходни години е отчетена при видовете зеленоглава патица – 1135, малък гмурец – 85, а значително по-ниска – при лиска – 43 и голям гмурец – 4. Установено е повишаване на числеността при голяма бяла чапла – 95, фиш – 65, ням лебед – 45 и сива чапла – 63. Със сравнително характерната за региона численост е големия корморан – 157.

По време на преброяването са наблюдавани по-редки и застрашени видове, като белоока потапница, шилоопашата патица, сива патица, а за първи път от повече от 13 години са установени и два индивида морски орел. По време на преброяването не са открити мъртви или болни птици, като не са констатирани и нарушения на Закона за биоразнообразието и Закона за лова и опазване на дивеча.

Среднозимното преброяване на водолюбивите птици се провежда под егидата на Wetlands International в цяла Европа и е включено в Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие на България. В преброяването участват експерти от структурите на МОСВ и МЗХГ, парковите дирекции и неправителствени организации. Целта е да се установи числеността, видовия състав и разпространението на зимуващите у нас водолюбиви птици, като след анализа на данните се определят приоритетите за опазване на видовете и местообитанията.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица