Любопитно
Два пъти правят конкурс за паметник на Априлов
Габровци го искат величествен и изправен, не седнал. 120 г. от тържественото полагане на първия камък .
Изграждането на 6-метровия монумент от бронз и гранит, изправен величествено пред историческата сграда на Априловската гимназия, има дълга и интересна история. Идеята да се постави знак, който да напомня на поколенията за Благодетеля на българската просвета и образование – Васил Априлов, се заражда в родното му Габрово 50 години след неговата смърт.
През 1897 г. се създава Граждански комитет – предимно от учители, който в началото на декември същата година отправя призив към всички българи за набиране на средства. Инициаторите планирали откриването да стане през 1900 г., но сметката нараствала по-бавно от очакванията.
На 29 юни 1900 г. Габровската гимназия чества 25 години от първия випуск. Датата се свързва и с полагане на основния камък на паметника пред централния вход на училището. Издаден е юбилеен сборник, сумите от който постъпват в учредения фонд. От 1916 г. инициативата за изграждане на паметник се поема от учителския съвет в гимназията, който полага изключителни усилия за набирането на средства.
Съветът моли Министерството на народното просвещение да субсидира ежегодно фонда. Предлага да се въведе Априлов ден във всички учебни заведения (неприсъствен), в който да се изнасят утра, забави, да се събира по 1 лев от всички учители и ученици. Министерството не приема.
Десет години по-късно, на 29 ноември 1926 г., учителският съвет решава паметникът да се открие по случай 100-годишнината на Габровското училище. На 20 ноември 1929 г. се свиква общоградско събрание, на което се избира комитет в състав: директорът на гимназията, двама учители и четирима граждани. Комитетът добива гражданственост, приема работата дейно и с желания, при пълната подкрепа на габровската общественост.
Отново се отправя призив към българския народ за набиране на средства. Отзовават се училища, обществени организации, държавни и частни предприятия, отделни дарители. Набират се средства от вечеринки, от продажба на печатни произведения за Априлов… и се достига необходимата сума – 1 356 054 лв. Равносметката показва, че две трети от общата сума е дарена от габровци.
На 4 октомври 1933 г. създаденият комитет за построяване на паметника оповестява програма за провеждане на конкурс за проект. От представените на 19 април 1934 година 24 проекта журито присъжда първа награда на скулптора Марко Марков.

Неговият проект “Пробуда” представя една уравновесена скулптурно-архитектурна композиция – Априлов е седнал в кресло с книга в ръка, в момент на размисъл. Въпреки че проектът получава първа награда и е утвърден, габровци не го приемат с одобрение. Те искат величествен паметник, който да показва Априлов в цял ръст, високо издигнат пред фасадата на училището.
На 5 юни 1934 г. вестник “Слово” (издание, което влияе на културните тенденции по това време) публикува “Програма за конкурс по изработване гипсови модело-проекти за паметник на Васил Ев. Априлов”. Наградата спечелва скулпторът Кирил Тодоров за проекта “Будител”.

С протокол от 5 април 1935 г. специална комисия с участието на Джовани Прини, професор по скулптура в Академията на изящните изкуства и преподавател във Висшата школа за архитектура, приема в Рим статуята на Априлов и четирите барелефа на пиедестала на паметника.
Триметровата статуя на Априлов, излята от бронз в Италия, въплътява образа на бележития възрожденец в оня преломен момент от неговия живот, когато, прочел книгата на Юрий Венелин Древните и съвременни българи….“, твърдо решава да положи основите на новобългарското училище.
Четирите скулптурни групи в основата на паметника изобразяват историческите етапи в развитието на просветното дело. Барелефът на източната страна показва килийното училище, в което обучението има подчертано религиозен характер и се води от духовно лице. Вторият (на западната страна) представя училището в одаята на занаятчията, който шие потури, учи децата на черковнославянски букви и с дългата си пръчка въдворява ред и дисциплина.
Третият, който „гледа“ към гимназията, представя взаимното училище, в което по метода на Бел и Ланкастер един учител с помощта на по-напредналите ученици може да обучава до 200 – 300 ученика едновременно. Барелефът на челната страна на паметника изобразява новото училище, в което преподаването се извършва по изискванията на звучната метода.
Пиедесталът, на няколко нива, е изработен от полиран гранит. На лицевата страна на монумента е изписано „Васил Евстатиев Априлов 1789 – 1847”, а на противоположната страна „На създателя на новобългарското училище 1835. От българския народ 1935”.

Благодарение на енергията и упоритостта на габровската общественост на 1 ноември 1935 г. паметникът на Васил Априлов е открит с общонационално честване в присъствието на тогавашния премиер Андрей Тошев.
В речта си при освещаването на паметника той казва: „… нека ние, сегашното поколение, с отдаване на дълг и признателност на нашите будители, с увековечаване на паметта им, да оставим за бъдещите поколения назидание и пример, а пък те, по същия начин, за по-нататъшните и т.н. за вечни времена.”.
От стотиците венци най-ефектен е венецът, „поднесен” на 400 метра височина от самолет, излетял от околностите на Казанлък.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Любопитно
Цъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)

Севлиево се нарежда сред градовете в България с най-богата колекция от японски вишни – сакура, чието розово цъфтене превръща населеното място в истинска пролетна гледка за около две седмици в края на април.

Десетките дръвчета сакура са засадени на различни места из града: на площад „Свобода“, в парк „Казармите“, както и наредени в изящни редици покрай улиците. Нежните розови цветове и деликатният им аромат са се превърнали в позната картина за местните жители, но неизменно спират погледа и дъха на посетителите отвън.

Всяка година, щом настъпи краят на април, Севлиево се покрива в розово. Японските вишни разцъфтяват почти едновременно, създавайки усещането за нежен розов воал, проснат над градските улици и паркове. Точно тази мимолетност – цъфтежът продължава едва около две седмици. Това прави зрелището толкова ценено и търсено.

Туристите, привлечени от разцъфналите дървета, все по-често включват Севлиево в пролетните си маршрути. Паркът „Казармите“ и площад „Свобода“ се превръщат в любими места за разходка и фотография, а оживлението в тези дни е осезаемо различно от ритъма на останалото време.

Сакурата е символ с дълбок смисъл. В японската традиция съзерцаването на цъфнали вишневи дървета е практика, известна като ханами. Това е много повече от естетическо удоволствие. То е израз на почит към природата, хармонията и вечния кръговрат на живота.

Именно тази философия, пренесена на български терен, придава особена дълбочина на всяко посещение под клоните на севлиевската сакура. Не случайно градът е развил традиция около тези дървета. Те вече не са просто декоративна украса, а са се превърнали в емблема на пролетта в Севлиево и повод за общностно събиране.

Община Севлиево приканва всички: жители и гости, да заснемат цъфналото дърво, което съзерцават, и да споделят снимките си в коментарите. Защото красотата на сакурата добива нов смисъл, когато е споделена.
Ако все още не сте видели японските вишни в Севлиево тази пролет – побързайте. Розовото вълшебство е мимолетно.

Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Любопитно
Победителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
Журито на Националния детски конкурс „Бостанско плашило“ 2026, организиран от Регионален етнографски музей на открито „Етър“, определи победителите в тазгодишното издание. Темата тази година – „Плаша цените, а не гаргите“ – провокира участниците да превърнат една от най-актуалните обществени теми в поле за творчество, хумор и въображение.
В конкурса се включиха деца и младежи от цялата страна. Всички плашила ще бъдат представени на различни места в музея, а „Евтиния“ – плашилото на ДГ „Дъга“, Габрово ще бъде показано в Държавен куклен театър – Габрово, където ще разказва за конкурса и ще привлича вниманието на малчуганите към българските традиции.
Председател на журито е Алфидин Ахмедов – директор на Държавен куклен театър – Габрово. Членове са Доротея Челниева – дизайнер, музей „Етър“, Росица Бинева – главен уредник, отдел „Занаяти“ и Веселин Дамянов – майстор грънчар.
Творбите бяха оценявани по оригиналност, художествено представяне, съответствие с темата, креативен подход, използване на традиционни и природни материали и техническо изпълнение.
Победители в категория „Групова работа“
До 10 години Победители са група „Дъга“ и група „Мечо Пух“ при ДГ „Щастливо детство“, Ветово. Отличено е плашилото „Семейство Ганьови“.
От 11 до 14 години
Победители са ученици със специални образователни потребности – Ивайла Костова, Катя Васкова, Сияна Иванова и Мила Кръстева от III ОУ „Д-р Петър Берон“, Монтана. Отличеното плашило е „Главен инспектор Страшилка на скъпотията“.
От 15 до 19 години Победители са Теодор Джабраилов, Александър Димитров, Никола Найденов, Никол Хинковска и Томислав Станчев от ЦПЛР – Ученическо общежитие, Ловеч. Отличено е плашилото „Мамница“.
Победители в категория „Индивидуална работа“
До 10 години Победител е Салиджан Аксениев Йосифов от ДГ „Мечо Пух“, с. Петко Славейков. Отличеното плашило е „Борис, с прякор Боби – Безстрашния“.
От 11 до 14 години Победител е Дилян Зарков от ОУ „Неофит Рилски“, Габрово с плашило „Плашимир“.
Конкурсът превръща традицията в съвременно послание С всяко следващо издание конкурсът „Бостанско плашило“ доказва, че традиционните образи могат да бъдат актуални и днес. Чрез творчество и чувство за хумор младите участници показаха как теми като поскъпването могат да бъдат пресъздадени по оригинален и запомнящ се начин.

-
Любопитнопреди 5 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 5 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Новинипреди 3 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Новинипреди 3 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 3 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Културапреди 2 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Новинипреди 2 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Културапреди 2 дниИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век





