Икономика
Как ще изглежда софтуерният комплекс в Габрово?
Около реката кипи усилена работа, а габровци оживено коментират какво ще се строи на мястото до „къдравия мост“… Разглеждаме проектите и оставаме приятно изненадани от визията, цветовото решение, модерното излъчване и концепцията за развитие на двете сгради, които ще изникват пред очите ни в следващите две години. Разговаряме за това с Цветелина Стоянова – представител на инвеститора клас „А“ – „Сиентиа“ АД.

– “Инвестиция на зелено” – в тази категория бе номиниран проектът на „Сиентиа“ АД в конкурса “Инвеститор на годината” за 2019 г. Какво стои зад идеята за нова ИТ компания в Габрово?
– Изграждане на софтуерен комплекс от най-висок клас в сърцето на България. Желанието за развиване на софтуерно инженерство, иновации и разработки в областта на информационните технологии, както и технологичното време в което се намираме, наложи реализиране на бизнес стратегията ни. Локацията на местата, където е започнало изграждането на комплекса за софтуерен инженеринг ни мотивираха допълнително и решението беше взето. Номинацията в категорията „Инвестиция на зелено“, съвпада изцяло с нашите възгледи за изграждане на център от най-висок клас, с модерни и екологични решения за реализирането му.
– Какъв е размерът на инвестицията, колко нови работни места ще се създадат в Габрово и каква е концепцията за бъдещото развитие?
– Размерът на бъдещата инвестиция ще бъде около 7 млн. лв. Ще се изградят две сгради по поречието на река Янтра, където в подходяща среда ще работят между 350 и 400 колеги, занимаващи се с високо интелектуален труд. Нашата цел е да се предостави възможност на младите хора в Габрово да останат в нашият град, както и да се привлекат още инвестиции от цялата страна. В комплекса ще има изградени две обучителни зали, където различни фирми от бранша, учебни заведения и обучаващи фирми ще могат да си партнират, да провеждат тестове и проби, необходими за постигане на целите ни. Знаем, че това ще бъде дълъг и труден процес, но се надяваме нашата инвестиция да привлече и други компании и да подобри, както икономическата, така и социалната обстановка в града.
– Как си представяте живота в новите две сгради след 2022 година, когато се очаква те да бъдат завършени?
– Искрено се надявам след 2022 година комплексът да бъде изпълнен с млади и креативни хора, готови да допринесат чрез своите идеи и мислене за развитието на софтуерното инженерство в Габрово. В обучителните ни центрове възнамеряваме да се провеждат курсове по програмиране, съвместни обучения, презентации на продуктите и услугите, които разработваме. Ще има заведение за отдих и кетъринг, а когато някой реши да спортува, ще може да се възползва от фитнес залата в комплекса и игрището в непосредствена близост до едната сграда. На всеки етаж ще има изградена лоджия и място за хранене и кафе с колеги.
– Защо избрахте тази инвестиция да се случи точно в Габрово?
– На първо място защото сме габровци и смятаме, че обезлюдяването на града ни не се харесва на никого. На второ – заради локацията на местата, където ще бъде изграден бъдещият софтуерен комплекс. Приглушените шумове от централната градска част, ромона на реката и чистият въздух на Габрово, са само част от нещата, които ни убедиха инвестицията да бъде точно тук. И не на последно място, защото в Габрово е спокойно да създадеш семейство и отгледаш децата си. Лесният достъп до детски заведения и училища, бързото придвижване до работното място, красотата и зеленината на природата в града и региона, както и климата, правят Габрово привлекателна дестинация за специалисти от ИТ сектора. В софтуерната ни фирма, която развива дейност в столицата, придвижването до работа и намирането на свободно място в детско заведение стават все по-голям проблем за колегите ни.
– Има нещо знаково в това, че тази инвестиция се случва край реката – мястото, което е избрал Рачо Ковача, за да създаде работилницата си и да стане причина за съществуването на Габрово… Случаен ли беше изборът?
– Когато обмисляхме бъдещите си планове, разглеждахме места в Русе, София и Габрово. Терените край река Янтра спечелиха симпатиите на всички от екипа. Когато работиш в големия град, се налага да жертваш доста неща от живота си. Чист въздух, уникална гледка, спокойствие, това са част от нещата които решиха мястото на инвестицията.

– Опишете ни с няколко думи екипа на компанията… Какви хора могат да станат част от него?
– Екипът ни е нашият най-голям актив и ценност. Хората са това, което ни прави успешна компания. Квалификацията и професионализмът, знанията и уменията са само едната част на монетата. Екипът ни е изграден от мотивирани и амбициозни хора, които постоянно се стремят да се подобряват и учат. Могат да работят здраво, но и така се забавляват. Това е тайната. Гордеем се с него.
– Лесно или трудно е да успяваш в родния си град?
– Ако кажа, че е лесно означава да излъжа. Пътят към успеха е дълъг и труден, но когато усетиш удовлетворение от това, което си направил, разбираш че си заслужава. Много се надявам габровци да харесат идеята ни и да успеем да задържим младите хора в града. Да работиш на място с всички необходими условия и заплащане на труда, което не се различава от това в мегаполиса – това смятаме е достатъчно основателна причина да избереш Габрово.
– Как изглежда ежедневието в офиса?
– Ежедневно се справяме с различни задачи и проблеми, които трябва да се решават. Работата е динамична и на всяко нещо трябва да се отдели нужното внимание. Мисля, че точно това ме мотивира най-много.
– А извън него?
– Свързано е със семейството ми – съпруга ми, двете ми дъщери и къщата, в която живея. Имаме си зеленчукова градина, в която прекарвам голяма част от свободното си време. Така разпускам от ежедневните задачи, които е трябвало да се решат. Обичам и да се разхождам сред природата в околностите на Габрово.
– Какво ви кара да се гордеете?
– Семейството ми е моята най-голяма гордост, както и постигнатите успехи в професионален план до момента. Гордея се, че имам възможност да работя с колегите ми, които са невероятни хора и истински приятели.
– Какво бихте казали на младите хора на Габрово?
– Да гледат само напред, да преследват мечтите си и да не забравят корена си. Ще се радвам ако в бъдеще имаме възможност да работим заедно.
Източник: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Икономика
Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово
В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.
Може би тези проблеми вълнуват и вас?
Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.
Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?
Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.
Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.
Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.
Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?
За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.
Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.
Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.
Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.
Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.
Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.
Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.
В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.
Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.
Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.
Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.
Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.
И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Икономика
Български фермерски пазар в Габрово

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.
Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.
Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.
Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.
Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.
И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.
Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Икономика
„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч


Габровската компания „Интер Пауър“ успешно изпълни проект за ремонт на осветителната система и внедряване на автоматизация в тунела на околовръстния път на Ловеч.
Подобренията от този вид имат съществено значение за безопасността и ефективността на тунелната инфраструктура. Реализираните дейности ще доведат до по-добра видимост и до повишаване на пътната безопасност в съоръжението.
Осветлението играе ключова роля в тунела, тъй като осигурява видимост на пътната обстановка и помага за предотвратяване на инциденти.
Ремонтът на осветителната система ще подобри поддържането на ясна видимост и ще повиши комфорта, както за водачите, така и за пътниците, преминаващи през тунела.
Внедряването на автоматизация допълнително подобрява управлението на осветлението и вентилацията, като двете функции вече се контролират в рамките на една цялостна система.
„Благодарим ви за доверието!“, заяви основателят на компанията Мирослав Дончев.

-
Кримипреди 4 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Културапреди 3 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Културапреди 2 дниКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Кримипреди 2 дниЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)
-
Кримипреди 3 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 2 дниКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Културапреди 2 дниИван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“
-
Икономикапреди един денБългарски фермерски пазар в Габрово






