Култура
Две първи награди за есе, посветено на Карл Кандулков
Две първи награди за есе, посветено на Карл Кандулков в конкурса, организиран от НЧ ”Габрово – 2002”.
На днешния ден преди 100 години в град Севлиево се е родил Карл Кандулков. Орисан да има необикновена съдба и завидна човешка мисия той остави светла диря в два века и няколко поколения. Остави ни прекрасни сгради и паметници и два кметски мандата, по които се равняват и днешните кметове на Габрово.
Това беше мотивацията на Настоятелството на НЧ „Габрово 2002“ да включи в творческия си план за рубриката „Бележити българи” – тържествено честване на 100 годишнината от рождението на този заслужил „габровец”.
Пандемията осуети голяма част от заплануваните мероприятия, но обявяването на конкурс за написване „Есе за Карл Кандулков“ се осъществи виртуално със съдействието на габровските медии „Сто вести“, „Габрово Нюз“ и „Бумеранг радио“. Нещо повече, в инициативата се включи Агенцията за недвижими имоти ”РЕГЕНТ”, като президентът Румен Георгиев удвои наградите от 100 и 50 лв. и предложи да се включи и спомен за Кандулков.
В продължение на месец по електронната поща на читалището идваха произведенията на участниците и на 30 май журито разполагаше с 14 предложени есета и два спомена. В голямата си част авторите на есетата са млади хора, от 15 до 34 години, като автор на един от спомените е известният музикант Илко Илиев, който е без възраст.
Удоволствието да дадат своята оценка имаха поетесата Елена Георгиева гл. експерт в отдел „Култура” на Общината, Христо Петров – журналист и преподавател по журналистика в Национална Априловска гимназия и Тотка Полякова – журналистка и председател на НЧ ”Габрово – 2002”.
Още при първо четене се откроиха три есета – на Денислав Димитров на 18 години, на съавторките майка Магдалена Тодорова и дъщеря Мария Чолпанова, и Ивайла Василева на 15 години, както и двата спомена на Борислав Димитров на 34 г. от София и Илко Илиев от Габрово. По искане на автора от София – Борислав Димитров, ако бъде класиран се отказва в полза на млад есеист. Това даде възможност журито да се обедини за следното разпределение на наградите: Две първи награди по 100 лв. – за Денислав Димитров и другата за Магдалена Тодорова и Мария Чолпанова. Втора награда за есе получи Ивайла Василева на 15 години и Илко Илиев, класиран на второ място за спомен също 50 лв.
Авторите могат да получат своите парични награди от днес, 16 юни, до 30 юни в офиса на читалището, който се намира в една от най-емблематичните сгради на Карл Кандулков – Домът на културата „Емануил Манолов“, или да позвънят на телефон: 066 80 41 36 за повече информация.
Всички участници в конкурса на НЧ „Габрово 2002“, посветен на гениалния архитект Карл Кандулков, заедно с наградените ще бъдат поканени да получат своите специални грамоти за участие на честването в зала „Възраждане“, което ще се проведе през есента.

Магдалена Тодорова и Мария Хр. Чолпанова
„Живеем във време, белязано с много трудности“ – твърдят повечето от моите познати.
Убедена, че всеки от нас е една малка вселена и всеки мой познат има своята си истина, не бих желала, и нямам намерение да убеждавам някого в своята правота. Аз смятам, че наистина живеем в своето си време, с всичките му позитиви, несгоди и предизвикателства. Хората живели преди нас, трупали опит и мъдрост, обаче са ни оставили една ценна повеля:
„Преди да тръгнеш напред, обърни се и погледни назад!“
Днес в навечерието на стогодишнината от рождението на един наш съгражданин, самонаписал със златни букви името си в летописите на града ни, аз ще пришпоря моята машина на времето и ще се опитам да се върна там някъде . . . с надеждата, че ще го срещна и попитам . . .
А колко са те? Само сто години . . .
Тогава, когато на 16.06.1920 година в гр. Севлиево се ражда КАРЛ ДИМИТРОВ КАНДУЛКОВ.
Любознателното, ученолюбиво дете е закърмено със свободомислие, което бележи нелекия му житейски път. Позволявайки си нескромността да се обърна към него в директен разговор ще започна с въпроса: Нима на теб ти беше лесно, Карл да тръгнеш от Севлиево, за да трупаш знания и умения в Дрезденската политехника? Нали смелия ти неспокоен дух те водеше и в заниманията с антифашистка дейност и заедно с още двадесетина български студенти попаднахте в ръцете на Гестапо? Колко сили ти бяха необходими да устоиш на жестоките изтезания в онзи невероятен ад в близост до Дрезден – „карантинния“ лагер Радеберг? Без съд и присъда как извървя пътя до Бухенвалд, как издържа на непосилния труд в каменоломната, на ужаса, когато сте били принудени да разтоварвате от влакови композиции мъртви човешки тела за крематориума?
При онези потресаващи условия на оцеляване ли се родиха гениалните идеи за градоустройството на Габрово? Скътан в пазвите на планината, прорязан от сребърната нишка на Янтра, обединявайки и обогатявайки идеите на проф. Мусман, ВИЕ ни го оставихте, като едно модерно място за живеене. От тук нататък към АРХИТЕКТА НА ГАБРОВО няма да си позволя да общувам без учтивата форма.
Та господин Кандулков: Видение в сънищата Ви ли беше реализираната идея на хълма Беглишки харман? Само за пет години сътворихте тази забележителна сграда в стил неокласицизъм. Домът на културата и днес респектира с колорита и съвършените си детайли. В емблеми на града ни са се превърнали в годините Дом на хумора и сатирата, Летния театър, Драматичния театър, Етнографския музей на открито „Етър“, Спортната зала „Орловец“ и много, много други, които дължим на Вас. Не на последно място в плеядата Ваши творби поставям уникалната сграда на почивна станция „Люляци“, към която имам личен сантимент. Обитавайки я за период, по-продължителен от обичания престой за почивка, бях неопровержимо убедена в абсолютно точния Ви избор за място, на което да я построите, нейните респектиращи пропорции и функционалност.
С удоволствие бих продължила виртуалната си комуникация с Вас още дълго, но не бива. Все пак ще помоля да ми позволите да Ви погостувам за малко и във вилата в с. Врабците. Ще споделя с Вас, че времето в което ми е отредено да живея е белязано с разпад на човешките ценности и дефицит на добри намерения. Властват забравата и неблагодарността. На това отдавам пестеливите почести и избледнелите спомени на моите съвременници към Вас, но Ви уверявам – няма да е все така.
Бяхме принудени, попаднахме в период на принудителна изолация и имахме шанса всеки от нас да се обърне навътре към себе си. В това време на почти тотална бездуховност да обмислим кои сме ние? От къде идваме, какво наследихме, как трябва да благодарим, какво ние ще съградим и оставим на идващите след нас?
Респектирана, благодарна, поклон. . . моля, простете!„

Биографично есе за Карл Кандулков
Денислав Димитров – 18 год./ Габрово/АГ
Кой е Карл Кандулков? Човекът бил два пъти кмет на Габрово, почетния гражданин на Габрово, архитектът, който по време на своите управленски мандати се прославя с мащабно и перспективно строителство и благоустройство на града или проектантът на Дома на културата „Емануил Манолов“, Спортната зала „Орловец“, Летния театър, монумент „Коня“, паметникът на Митко Палаузов, новата поща, язовир „Христо Смирненски“, жилищните блокове „Рачо Ковача“, „Здравец и “Дунав“. Участвал е в обновяването и преустройството на НЧ „Априлов –Палаузов 1861“, където днес се помещава и Драматичния театър, изградил е множество паметници, фонтана на площад „Възраждане“, както и каменния иконостас на Света Петка в центъра на града. Карл Кандулков е от онези бележити личности, които оставят трайна следа, чрез делата си.
Архитект Кандулков е роден на 16 юни 1920 г. в Севлиево. През 1946г. завършва архитектура в Дрезден. Животът му преминава през трудно изпитание, когато като чуждестранен студент в Германия през Втората световна война е затворен от нацистите в концлагера Бухунвалд. Кандулков заедно с Димитър Дичков описват преживяното от тях в хитлериските лагери на смъртта. В книгата „Път през Бухендвалд“, те разказват как през 1944 година 20 българи, между които са и те самите, попадат в концетрационния лагер. Животът им се превръща в истински ад, когато е трябвало да работят на бухендвалската гара, където са пристигали труповете за крематориума. През 1945 година Кандулков е освободен, а година по късно се дипломира и завръща в Габрово. След прибирането в родната страна започва работа като архитект, а през 1959 година е избран за председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет. Като управник на града се изявява до 1966 година, а по късно през 1971 година отново е избран да заеме този пост. През времето, в което е кмет, той превръща Габрово в модерен европейски град. По негова идея са създадени едни от най-красивите сгради, които се превръщат в разпознаваема емблема на града. Карл Кандулков е онзи родолюбец, който чрез познанията си създава истински архитектурни красоти. По някакъв странен начин, макар и коствено моя живот е свързан с този колоритен човек, тъй като той е поканил моя прадядо като мебелист да работи в сградата на Общината. Искрено се надявам във времето, в което аз ще порастна, да се появи такава личност като Карл Кандулков, която да се превърне в гордост на нашия град. Земният път на архитекта завършва през 2007 г. в София.
Карл Кандулков оставя богато наследство на своите потомци. Редно е да пазим тези произведения на изкуството да се грижим за тях и когато е необходимо да се реновират. Трудно, в днешно време, се създават толкова красиви сгради, мостове и паметници, които радват окото на различни поколение. Хора като архитект Кандулков не бива да бъдат забравени, трябва да се говори и пише за тях, за да си спомняме, че има личности, които с делата си оставят светлина по пътя.„

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Представят книгата на Марина Ангелова

Книгата “Ти можеш…и силата да полетиш“ на Марина Ангелова – основател на “Фондация в помощ на жени, претърпели насилие – ФЛАЙ – първо обичай себе си“, ще бъде представена на 9 декември от 17.00 ч. в Ритуалната зала на Община Габрово.
Форматът на събитието съчетава арт преживяване и дискусия по проблемите поставени от авторката. В 90 страници се преплитат лична изповед с анализ и препоръки от психолог.
Детайлно, образно и в дълбочина е проследено поведението на пострадалата от домашно насилие и насилникът – от друга страна, от друга – специалист анализира сигналите, при които на всеки в обществото трябва да заработи механизъм за отрезняване и вземане на решения.

“Ти можеш…и силата да полетиш“ е книга пътеводител, книга наръчник, който да ви послужи за разпознаване на елементите на цикъла на насилие. Тя е насочена към всички онези, които имат усещането, че няма да се справят, които се чувстват неразбрани, които се срамуват и страхуват. Всички онези, които са се предали и не вярват, че изход има. Всички онези, които се питат “Защо на мен?“ и всички, които в безпътицата се връщат отново и отново при насилника, мислейки че този път ще е различно, пише в предговора към книгата.
Представянето е в периода на 16-те дни активизъм, в които се реализират инициативи във връзка с 25 ноември – Международен ден за елиминиране насилието срещу жени. Изданието е финансирано от Български фонд за жените и Европейски съюз.
Марина Ангелова е родена в Габрово през декември 1982 г. Днес Марина учи и съчетава социални дейности, работи в център за деца и младежи с тежки увреждания и е основател на Фондация в помощ на жени, претърпели насилие F.L.Y. – Първо обичай себе си.


Култура
Представиха изложбата „Грехът“ в Православния богословски факултет на ВТУ

В края на миналата седмица, в зала „Проф. д-р Любен Прашков“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ беше представена мобилната изложба „Грехът“ на Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово. Събитието се проведе по покана и в партньорство с Православния богословски факултет, който е домакин на експозицията.
На откриването присъстваха заместник-ректорът на университета проф. д.н. Вихрен Бузов, деканът на Православния богословски факултет проф. д-р Магдалена Легкоступ, заместник-декани, преподаватели, студенти, художници и иконографи – което постави изложбата в ясно академично и професионално контекстуализирана рамка. Колекцията, представена под заглавие „Грехът“, включва общо 50 копия на стенописи и икони, свързани с темата за греха, изработени през 70-те години на XX век от екип, ръководен от изкуствоведа Асен Василиев.
В този екип участва и проф. Любен Прашков – факт, който прави особено значимо именно експонирането на колекцията в залата, носеща неговото име. Във Велико Търново са представени 28 табла с информация за колекцията от копия, теренните проучвания за локализиране на оригиналите и интерпретации на експерти по темата.

Подборът дава възможност да се проследят различни визуални подходи към мотива за греха в православното изкуство – от по-строги морални сцени до такива, в които ясно присъстват елементи на критика, ирония и сатирично отношение към човешките слабости.
Особено важен контекст за тази колекция е фактът, че значителна част от оригиналите, по които са правени копията, днес са силно увредени, променени или недостъпни. Поради това копията придобиват стойност на визуален документ и представляват ключов източник за изследване на конкретни стенописни цикли и иконографски решения от втората половина на XX век.
В рамките на представянето заместник-директорът на Музей „Дом на хумора и сатирата“ Нела Рачевиц очерта хронологията на създаване на колекцията и изследването ѝ 50 години по-късно. Началото е поставено през 70-те години по идея на сатирика и карикатурист Тодор Цонев, който насочва вниманието към сатиричното и комичното в българското възрожденско изкуство.

На тази основа музейният екип започва целенасочено да издирва в различни храмове и манастири стенописи, в които действителността – и в частност прегрешенията – е представена в критичен, понякога гротескен план. През 2024 г., след като екип от проведеното в Център Кристо и Жан-Клод училище за куратори започва работа по изложба, свързана с колекцията, музеят прави следваща стъпка: става ясно, че освен събраните копия е необходим и съвременен разказ, който да ги свърже с днешната публика.
Поради това се възобновява работата по колекцията, вече с фокус върху допълнително документиране, анализ и подготовка на бъдеща постоянна експозиция. Настоящият етап от проекта се реализира с финансиране от Министерството на културата през 2024 г. Целта е да се изгради цялостен пакет от материали – архивни документи, снимки, експертни текстове и полеви наблюдения – който да послужи като основа за реструктуриране на представянето на колекцията в Музей „Дом на хумора и сатирата“.
Рачевиц подчерта, че се планира обновяване на сградата на музея, преосмисляне на туристическия поток и обособяване на специално пространство, в което изложбата „Грехът“ да бъде показвана в постоянен формат. Ръководителката на теренните проучвания по проекта, кураторката Илина Пенева, представи пред аудиторията конкретните стъпки в изследователската работа на екипа.

В рамките на проекта са посетени множество храмове и манастири в страната, където е проследено състоянието на оригиналните стенописи, промените в интериора на храмовете и причините за загубата на определени изображения. Пенева акцентира върху това, че на редица места оригиналите липсват изцяло или са силно нарушени, което прави наличните копия не просто „репродукции“, а реална основа за реконструиране на визуалната история на тези стенописи.
Този материал е в основата и на решенията как да бъдат експонирани таблата – така, че да се запази връзката между историческия контекст, изследователските данни и възприятието на съвременната публика.
Деканът на Православния богословски факултет проф. д-р Магдалена Легкоступ поздрави екипа на музея за последователната работа по проекта и отбеляза, че включването на богослов в бъдещите етапи би допринесло за още по-пълноценен анализ на представените сцени и надписи. Тя обърна внимание и на възможността изложбата да се използва в обучението на студенти по богословие, история на Църквата и християнско изкуство. Отец д-р Теодор Енчев, който е участвал в симпозиума (септември 2025), свързан с проекта, постави колекцията в контекста на времето, в което е създадена – периода на комунизма.

Той подчерта, че върху копията са работили едни от най-добрите специалисти, а размерите и композициите следват оригиналите с висока точност. По думите му в тези изображения ясно се виждат едновременно осъждането и осмиването на греха – хумор и гротеска, които възрожденските художници използват смело и свободно.
В дискусията след представянето участниците определиха проекта като изключително ценен ресурс за специалисти и за всички, които работят в областта на визуалното наследство, църковната история и културното наследство.
Изложбата „Грехът“ вече е била показвана в Дряново и предстои да продължи своето пътуване към други градове и институции. Като част от дългосрочната работа по проекта в началото на януари се предвижда издаването на двуезична монография, обединяваща изображенията и изследователските текстове на експерти от различни области. До края на годината се очаква и стартирането на специализиран уебсайт, на който ще бъдат достъпни значителна част от събраните материали.


Култура
ИМ-Дряново ще проучва нови документи за Колю Фичето в османските архиви

През 2026 година Исторически музей – Дряново (ИМ-Дряново) има амбицията да работи целенасочено със специалисти, владеещи османотурски език, с цел търсене и проучване на нови документи в архивите на Османската империя, касаещи строителната дейност на майстор Колю Фичето. Новината на пресконференция в клуба на БТА – Габрово съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново.
Събитието за медиите се проведе на 4 декември. Поводът за срещата с тях бе представяне на резултатите от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, които ИМ – Дряново и Община Дряново организираха, под патронажа на Министерството на културата. Участие в пресконференцията взеха още заместник – кметът на Дряново Диляна Джеджева и д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея.
„Вярваме, че там, сред хилядите страници се крият още неразкрити факти за живота и делото на Никола Фичев – човека, който превърна камъка в слово и вярата в архитектура. Това е нашият следващ път – да продължим да търсим, откриваме и споделяме нови знания за Първомайстора, който изгради не само мостове, а и духовни връзки между поколенията. До идеята се стигна след успешната реализация на всички планирани дейности и инициативи от програмата на Честванията“, аргументира се директорът на музея и продължи – „Един от най-вълнуващите моменти през 2025 г. беше, че за първи път от 20 години насам организирахме среща на Фичевия род, на която в Дряново – родният град на Колю Фичето, се събраха близо 50 негови наследници. Вярваме, че занапред ще задълбочим комуникацията с тях и зачестим срещите помежду ни“, каза още Христов.

Той сподели, че честванията по повод 225 години от рождението на Фичето излязоха извън Дряново, стигайки до София, Велико Търново, Ловеч, Севлиево, Габрово, Свищов и дори до Румъния. „В северната ни съседка, в Българските неделни училища в Букурещ и село Извоареле, децата от нашите общности имаха възможността да се докоснат до историята и духа на великия строител. За това основна заслуга имаше дългогодишният журналист Маргарита Стоянова“, допълни още директорът.
„Всички планирани дейности и инициативи в рамките на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ бяха успешно реализирани. Благодарение на общите усилия на екипа на Музея, Община Дряново, Министерството на културата, областния управител на Габрово Мария Башева, партньорите ни и многото приятели на делото на Първомайстора, постигнахме повече, отколкото си бяхме поставили като цел“, изтъкна той.
Медийният интерес към събитията също е атестат за свършеното, като публикации, репортажи и статии бяха извършени в местни и национални медии, сред които: БТА, БНР, БНТ, БТВ, Дарик, Евроком, вестник Строител, регионалните печатни и електронни издания: Борба, Янтра, 100 Вести, Култура он ейър, Габрово Нюз, За Габрово, Севлиево онлайн, Росица, Дряново Нюз и други наши съмишленици, на които благодарим за партньорството“, заяви Христов.
През годината беше затвърдено партньорството на ИМ – Дряново с организации като Съюза на архитектите в България, Камара на строителите в България, Камарата на архитектите в България, университетите – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Университет по архитектура, строителство и геодезия.

Получени бяха звания и награди: „Партньор на годината“ от Камарата на строителите в България и златната значка „Майстор Колю Фичето“ от Федерацията на независимите строителни синдикати. В рамките на програмата бе организираната четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която събра близо 50 университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цяла България.
През годината бяха издадени общо 7 книги, три от които посветени на Колю Фичето, които ще обогатят не само колекцията от издания на ИМ-Дряново, но и архивите на редица регионални библиотеки, институции и представителства.
Реализираните събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха изключително успешно и при висок интерес, допълни заместник – кметът Диляна Джеджева. По думите ѝ чрез реализацията им си е проличало, че дряновци се отъждествяват с личността на Първомайстора и са горди негови потомци. Открои състоялите се през октомври театрална постановка, дело изцяло на дряновци, тържествения концерт на Детския радиохор на БНР и специално създадения 3D-мапинг. Отбеляза, че валидирането на пощенско-филателното издание „225 години от рождението на Колю Фичето“, което се състоя на 25 ноември, е тържествен завършек на всички инициативи част от програмата.
Пред медиите д-р Венелин Бараков говори за последните две издания на ИМ – Дряново „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ и „Колю Фичето. Българският строителен гений“, които са резултат от съвместната му работа с уредника Стилияна Топалова – Марчовска.
Началото на Честванията даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.
Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна. Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето. Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.
В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.
Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.
През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния, за които по-горе бе споменато. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.
В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.
Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания продължиха през месец август, с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, бе представена най-новата книга за Колю Фичето – „(Не)познатият Колю Фичето 1800 – 1881 г.“, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново.
Кулминацията на националните чествания бе през есента, когато Исторически музей – Дряново посрещна родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието се състоя и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври бе и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“.
„Благодаря от сърце на целия екип на Музея, на Община Дряново, на всички партньори, приятели, медии и граждани, които подкрепиха тази кауза“, завърши Иван Христов.


-
Кримипреди 6 дниСтана ясна причината за жестоката катастрофа между камион и бус на обхода
-
Културапреди 6 дниГран-при и четири златни медала за МК „Весела“
-
Икономикапреди 6 дниДо края на декември заявяваме данъчните облекчения за деца
-
Културапреди 6 дниDISTRXCT с ексклузивно интервю за „Габрово Нюз“
-
Кримипреди един ден„Оплезен“ от пико и амфетамин габровец остана без книжка на Никулден
-
Новинипреди 4 дни„Седмица на отворените враРти“ за туберкулоза през декември
-
Културапреди 6 дниРазкриват дигитален клуб във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски”
-
Новинипреди 4 дниГаброво с активно участие в национален форум за майчино и детско здраве






