Свържи се с нас

Култура

Две първи награди за есе, посветено на Карл Кандулков

Две първи награди за есе, посветено на Карл Кандулков в конкурса, организиран от НЧ ”Габрово – 2002”.

Published

on

На днешния ден преди 100 години в град Севлиево се е родил Карл Кандулков. Орисан да има необикновена съдба и завидна човешка мисия той остави светла диря в два века и няколко поколения. Остави ни прекрасни сгради и паметници и два кметски мандата, по които се равняват и днешните кметове на Габрово.

Това беше мотивацията на Настоятелството на НЧ „Габрово 2002“ да включи в творческия си план за рубриката „Бележити българи” – тържествено честване на 100 годишнината от рождението на този заслужил „габровец”.

Пандемията осуети голяма част от заплануваните мероприятия, но обявяването на конкурс за написване „Есе за Карл Кандулков“ се осъществи виртуално със съдействието на габровските медии „Сто вести“, „Габрово Нюз“ и „Бумеранг радио“. Нещо повече, в инициативата се включи Агенцията за недвижими имоти ”РЕГЕНТ”, като президентът Румен Георгиев удвои наградите от 100 и 50 лв. и предложи да се включи и спомен за Кандулков.

В продължение на месец по електронната поща на читалището идваха произведенията на участниците и на 30 май журито разполагаше с 14 предложени есета и два спомена. В голямата си част авторите на есетата са млади хора, от 15 до 34 години, като автор на един от спомените е известният музикант Илко Илиев, който е без възраст.

Удоволствието да дадат своята оценка имаха поетесата Елена Георгиева гл. експерт в отдел „Култура” на Общината, Христо Петров – журналист и преподавател по журналистика в Национална Априловска гимназия и Тотка Полякова – журналистка и председател на НЧ ”Габрово – 2002”.

Още при първо четене се откроиха три есета – на Денислав Димитров на 18 години, на съавторките майка Магдалена Тодорова и дъщеря Мария Чолпанова, и Ивайла Василева на 15 години, както и двата спомена на Борислав Димитров на 34 г. от София и Илко Илиев от Габрово. По искане на автора от София – Борислав Димитров, ако бъде класиран се отказва в полза на млад есеист. Това даде възможност журито да се обедини за следното разпределение на наградите: Две първи награди по 100 лв. – за Денислав Димитров и другата за Магдалена Тодорова и Мария Чолпанова. Втора награда за есе получи Ивайла Василева на 15 години и Илко Илиев, класиран на второ място за спомен също 50 лв.

Авторите могат да получат своите парични награди от днес, 16 юни, до 30 юни в офиса на читалището, който се намира в една от най-емблематичните сгради на Карл Кандулков – Домът на културата „Емануил Манолов“, или да позвънят на телефон: 066 80 41 36 за повече информация.

Всички участници в конкурса на НЧ „Габрово 2002“, посветен на гениалния архитект Карл Кандулков, заедно с наградените ще бъдат поканени да получат своите специални грамоти за участие на честването в зала „Възраждане“, което ще се проведе през есента.

Архитект Карл Кандулков, снимка: Държавен архив – Габрово

Магдалена Тодорова и Мария Хр. Чолпанова

„Живеем във време, белязано с много трудности“ – твърдят повечето от моите познати.

Убедена, че всеки от нас е една малка вселена и всеки мой познат има своята си истина, не бих желала, и нямам намерение да убеждавам някого в своята правота. Аз смятам, че наистина живеем в своето си време, с всичките му позитиви, несгоди и предизвикателства. Хората живели преди нас, трупали опит и мъдрост, обаче са ни оставили една ценна повеля:

„Преди да тръгнеш напред, обърни се и погледни назад!“

Днес в навечерието на стогодишнината от рождението на един наш съгражданин, самонаписал със златни букви името си в летописите на града ни, аз ще пришпоря моята машина на времето и ще се опитам да се върна там някъде . . . с надеждата, че ще го срещна и попитам . . .

А колко са те? Само сто години . . .

Тогава, когато на 16.06.1920 година в гр. Севлиево се ражда КАРЛ ДИМИТРОВ КАНДУЛКОВ.

Любознателното, ученолюбиво дете е закърмено със свободомислие, което бележи нелекия му житейски път. Позволявайки си нескромността да се обърна към него в директен разговор ще започна с въпроса: Нима на теб ти беше лесно, Карл да тръгнеш от Севлиево, за да трупаш знания и умения в Дрезденската политехника? Нали смелия ти неспокоен дух те водеше и в заниманията с антифашистка дейност и заедно с още двадесетина български студенти попаднахте в ръцете на Гестапо? Колко сили ти бяха необходими да устоиш на жестоките изтезания в онзи невероятен ад в близост до Дрезден – „карантинния“ лагер Радеберг? Без съд и присъда как извървя пътя до Бухенвалд, как издържа на непосилния труд в каменоломната, на ужаса, когато сте били принудени да разтоварвате от влакови композиции мъртви човешки тела за крематориума?

При онези потресаващи условия на оцеляване ли се родиха гениалните идеи за градоустройството на Габрово? Скътан в пазвите на планината, прорязан от сребърната нишка на Янтра, обединявайки и обогатявайки идеите на проф. Мусман, ВИЕ ни го оставихте, като едно модерно място за живеене. От тук нататък към АРХИТЕКТА НА ГАБРОВО няма да си позволя да общувам без учтивата форма.

Та господин Кандулков: Видение в сънищата Ви ли беше реализираната идея на хълма Беглишки харман? Само за пет години сътворихте тази забележителна сграда в стил неокласицизъм. Домът на културата и днес респектира с колорита и съвършените си детайли. В емблеми на града ни са се превърнали в годините Дом на хумора и сатирата, Летния театър, Драматичния театър, Етнографския музей на открито „Етър“, Спортната зала „Орловец“ и много, много други, които дължим на Вас. Не на последно място в плеядата Ваши творби поставям уникалната сграда на почивна станция „Люляци“, към която имам личен сантимент. Обитавайки я за период, по-продължителен от обичания престой за почивка, бях неопровержимо убедена в абсолютно точния Ви избор за място, на което да я построите, нейните респектиращи пропорции и функционалност.

С удоволствие бих продължила виртуалната си комуникация с Вас още дълго, но не бива. Все пак ще помоля да ми позволите да Ви погостувам за малко и във вилата в с. Врабците. Ще споделя с Вас, че времето в което ми е отредено да живея е белязано с разпад на човешките ценности и дефицит на добри намерения. Властват забравата и неблагодарността. На това отдавам пестеливите почести и избледнелите спомени на моите съвременници към Вас, но Ви уверявам – няма да е все така.

Бяхме принудени, попаднахме в период на принудителна изолация и имахме шанса всеки от нас да се обърне навътре към себе си. В това време на почти тотална бездуховност да обмислим кои сме ние? От къде идваме, какво наследихме, как трябва да благодарим, какво ние ще съградим и оставим на идващите след нас?

Респектирана, благодарна, поклон. . . моля, простете!

Снимка на арх. Карл Кандулков в работна среда, 1973 г.

Биографично есе за Карл Кандулков
Денислав Димитров – 18 год./ Габрово/АГ

Кой е Карл Кандулков? Човекът бил два пъти кмет на Габрово, почетния гражданин на Габрово, архитектът, който по време на своите управленски мандати се прославя с мащабно и перспективно строителство и благоустройство на града или проектантът на Дома на културата „Емануил Манолов“, Спортната зала „Орловец“, Летния театър, монумент „Коня“, паметникът на Митко Палаузов, новата поща, язовир „Христо Смирненски“, жилищните блокове „Рачо Ковача“, „Здравец и “Дунав“. Участвал е в обновяването и преустройството на НЧ „Априлов –Палаузов 1861“, където днес се помещава и Драматичния театър, изградил е множество паметници, фонтана на площад „Възраждане“, както и каменния иконостас на Света Петка в центъра на града. Карл Кандулков е от онези бележити личности, които оставят трайна следа, чрез делата си.

Архитект Кандулков е роден на 16 юни 1920 г. в Севлиево. През 1946г. завършва архитектура в Дрезден. Животът му преминава през трудно изпитание, когато като чуждестранен студент в Германия през Втората световна война е затворен от нацистите в концлагера Бухунвалд. Кандулков заедно с Димитър Дичков описват преживяното от тях в хитлериските лагери на смъртта. В книгата „Път през Бухендвалд“, те разказват как през 1944 година 20 българи, между които са и те самите, попадат в концетрационния лагер. Животът им се превръща в истински ад, когато е трябвало да работят на бухендвалската гара, където са пристигали труповете за крематориума. През 1945 година Кандулков е освободен, а година по късно се дипломира и завръща в Габрово. След прибирането в родната страна започва работа като архитект, а през 1959 година е избран за председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет. Като управник на града се изявява до 1966 година, а по късно през 1971 година отново е избран да заеме този пост. През времето, в което е кмет, той превръща Габрово в модерен европейски град. По негова идея са създадени едни от най-красивите сгради, които се превръщат в разпознаваема емблема на града. Карл Кандулков е онзи родолюбец, който чрез познанията си създава истински архитектурни красоти. По някакъв странен начин, макар и коствено моя живот е свързан с този колоритен човек, тъй като той е поканил моя прадядо като мебелист да работи в сградата на Общината. Искрено се надявам във времето, в което аз ще порастна, да се появи такава личност като Карл Кандулков, която да се превърне в гордост на нашия град. Земният път на архитекта завършва през 2007 г. в София.

Карл Кандулков оставя богато наследство на своите потомци. Редно е да пазим тези произведения на изкуството да се грижим за тях и когато е необходимо да се реновират. Трудно, в днешно време, се създават толкова красиви сгради, мостове и паметници, които радват окото на различни поколение. Хора като архитект Кандулков не бива да бъдат забравени, трябва да се говори и пише за тях, за да си спомняме, че има личности, които с делата си оставят светлина по пътя.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Published

on

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.

Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.

Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.

През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.

Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.

Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.

Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.

Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.

Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.

Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.

От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.

Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.

Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.

И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.

Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.

„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.

Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.

*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Зареди още

Култура

Футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на ДХС

Published

on

В навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на Музея на хумора и сатирата. Фонд „Карикатура“ на Веселата къща се обогати с 22 оригинални творби на карикатуриста Илия Липавцов (1926-2007). Дарението е направено от неговата внучка Габриела Липавцова и представлява ценен принос към съхраняването и популяризирането на творческото наследство на автора.

До този момент в музейната колекция се съхраняваха седем карикатури на Илия Липавцов, създадени през 1973 и 1975 година. Новопостъпилите произведения значително разширяват представянето на художника във фонда и дават по-пълна представа за неговото творчество.

„Моят любим дядо беше невероятен човек – винаги готов да развесели всички с уникална история или страхотен майтап. Чрез това дарение бих искала да споделя част от неговия хумор с Вас и Вашите посетители. Вярвам, че така ще почета паметта му и това наследство няма да остане само мое, а ще бъде достъпно за всички“, споделя Габриела Липавцова.

Особен интерес представлява фактът, че в дарението преобладават карикатури на спортна тематика, голяма част от които са посветени на футбола. Символично те постъпват в музейната колекция в навечерието на Световното първенство по футбол през 2026 г., което ще се проведе в САЩ, Мексико и Канада.

Илия Липавцов е сред утвърдените български карикатуристи на XX век. Първата му карикатура е публикувана през 1945 г. във вестник „Народен спорт“. През следващите десетилетия той създава хиляди карикатури, предимно на спортна тематика, публикувани в множество периодични издания, сред които и вестник „Стършел“.

Негови творби са публикувани и извън България, включително в Чехословакия, Франция, Швеция и Съветския съюз. Музеят на хумора и сатирата благодари на наследниците на Илия Липавцов за направеното дарение и за възможността творбите на автора да станат част от музейния фонд.

Благодарение на подобни дарения колекцията на музея продължава да се развива и да съхранява паметта за значими български художници и карикатуристи.

Зареди още

Култура

Славейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)

Published

on

Престижните Национални Славейкови празници, които са най-значимото културно събитие в община Трявна и се провеждат под патронажа на президента на Република България, тази година ще се състоят в периода от 18 до 21 юни, включително. С финансовата подкрепа на Министерство на културата са включени редица културно-просветни събития, които ще изпълнят четирите дни с много вдъхновение, ползотворни срещи и обогатяване на културния живот в Трявна и региона.

Организираните мероприятия са посветени на 160-та годишнина от рождението на големия тревненски поет и общественик Пенчо Славейков, която отбелязваме през тази година.

По традиция начало на празничната програмата ще поставят местните театрални дейци към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна на 18 юни /четвъртък/ с изпълнение на постановката „Гурбетчии“ в салона на народното читалище от 19:00 ч. Официалното откриване ще бъде на 19 юни /петък/ от 17:30 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Жители и гости ще могат да наблюдават фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при народното читалище в града, както и да чуят изпълнения на Камерен хор „Еуфоника“.

Приветствие към всички официални гости и присъстващи на празника ще отправи кметът на Трявна Денчо Минев след отслужване на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия. В 18:30 ч. площадът ще бъде огласен от великата и неповторима народна певица Валя Балканска, която ще излезе на тревненска сцена под съпровода на 100 каба гайди. В 19:00 ч. започва и „Нощ на поезията“ с участието на ученици от 119 Средно училище „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и възпитаници на Славейковото училище. Поетичният спектакъл е специално разработен за Национални Славейкови празници по стихове на емблематичните баща и син Славейкови.

По традиция, съботният ден ще предложи утвърденото през годините литературно четене на авторски творби от ученици на СУ „Петко Р. Славейков“ в двора на музей Славейкова къща, а в 11:30 ч. започва провеждането на Национална кръгла маса, посветена на 160-та годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Добре познатият автор и карикатурист Веселин Зидаров ще представи пред публика най-новата си книга „Танцуващ сред овълчени“, като събитието ще се проведе в многофункционална зала „Дръзновение“ от 15:30 ч. В 17:00 ч. жители и гости на Трявна ще могат да разгледат гостуващата изложба на БАН – „Птиците – образи от съкровищницата на Национален етнографски музей“, която ще бъде открита в галерия „Казаков“ към Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна.

Вечерната програма в съботния ден продължава с трето публично четене на откъси от Библията в двора на музей „Старото школо“ и награждаване на отличените лауреати в тазгодишния Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови.

Кулминация на 20 юни ще бъде грандиозен концерт на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ от 20:00 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Неделният ден от Национални Славейкови празници отново ще представи вкусни гозби по рецепти на дядо Славейков, които ще бъдат презентирани по време на традиционния празник „Ока брашно, делва сладко“.

Ястията ще бъдат приготвени от възпитаници на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – гр. Габрово, като към тях ще се присъедини и шеф готвач. Фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна ще постави красив и запомнящ се заключителен финал на тазгодишните Национални Славейкови празници в Трявна.

От 19 до 21 юни включително ще се проведе и традиционен книжен базар на площад „Пенчо Славейков“, откъдето ще може да си закупите книги на различни издателства. Национални Славейкови празници 2026 ще бъдат уважени от две чуждестранни делегации от побратимените на Трявна градове Бриенц в Швейцария и Брунате в Италия.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица