

Новини
Качествено обучение и повече практики са водещи при избора на университет за завършващите
Качеството на обучение и наличието на стажове и практики са водещи критерии на абитуриентите при избор на университет. Добре платени професии, носещи удовлетвореност и възможност да виждат резултата от своя труд искат седмокласниците.
Това показа тазгодишното анкетно проучване сред учениците от 7 и 12 клас от училищата на област Габрово. За втора поредна година Центърът за подкрепа на личностно развитие „Кариерно ориентиране – Габрово“ се допита до гимназистите, за да провери готовността им да направят информиран и осъзнат избор на образование и готовността им за реaлизация на пазара на труда.

В унисон с противоепидемичните мерки резултатите от анкетата бяха представени на уебинари, които се проведоха в два последователни дни в една от платформите в интернет. В събитието взеха участие представители на основните и средните училища от област Габрово, областна администрация, Общините, Регионално управление на образованието- Габрово, Габровска тръговско-промишлена палата, Стопанска камара, Технически университет, Дирекция „Бюро по труда“, Областен информационен център, представители на местните медии, партньори и съмишленици на Центъра.
Анкетата бе проведена в периода октомври 2019 – март 2020 г. и в нея взеха участие общо 828 ученици от училищата на област Габрово, като 529 са седмокласници, а 299 са абитуриентите.
Проучването се прави с цел да се планират дейности по кариерно ориентиране в училище, които да съответстват на нуждите и заявките на учениците.
„Друга наша цел бе, чрез резултатите от проучването, да покажем на широката общественост, че има нужда тези дейности да се развиват, защото, както ще видите, от анализа на резултатите, а това показва и нашия близо 8 годишен опит – голяма част от учениците взимат решение за избор на образование/ професия в условията на информационен дефицит.“ Това сподели Пенко Атанасов – директор на Центъра за кариерно ориентиране.
Но нека погледнем резултатите. По-голямата част от анкетираните седмокласници (57,4%) твърдят, че вече (по време на анкетирането) са взели решение къде ще учат. С почти 12% по-малко са тези, които споделят, че са избрали профил или професия. С други думи, тези 12% са избрали училището, но не и какво ще учат в него.
Повтаря се заключението от миналогодишната анкета, че е по-лесно да се избере училището, тъй като децата го познават като имидж, имат познати, които са учили в него, и т.н. Но част от децата не обръщат внимание на това какво точно предлага като възможности и дали те ще прилегнат на техните интереси, умения и способности, характер.
От тези първи два въпроса на анкетата няма как да не забележим, че останалите деца имат нужда от допълнителна работа по кариерно ориентиране. Притеснително е, че около 2% от учениците са се примирили, че родителите им ще изберат вместо тях.
Неведнъж сме казвали, че изборът трябва да се направи от родителя и детето – заедно, за да се ангажира детето с него и да полага усилия в бъдеще. Ако това не се случи, още при първите трудности има опасност детето да се откаже и да се обърне с обвинения към родителите си, че този избор е техен, а не негов, коментират още от Центъра за подкрепа на личностно развитие „Кариерно ориентиране – Габрово“.
Седмокласниците споделят, че имат нужда от допълнителна информация за това какви учебни предмети ще изучават в избрания профил или професия, за да направят най-добрия за себе си избор. На второ място, учениците искат да бъдат по-добре запознати с възможностите за реализация след завършване на средното училище. А на трето – от това какви възможности за професионално образование предлагат средните училища.

Без особени изненади, запитани кой им е помогнал в избора, на първо място учениците са посочили своите родители и близки, следвани от приятелския кръг и учителите в училище. С други думи – хората, които са най-близо до тях и на които имат повече доверие.
Интересни са отговорите на въпросите дали учениците са запознати с това къде ще могат да продължат образованието си и какво ще могат да работят. Цели 50,8% са отговорили, че знаят какво ще работят, завършвайки средното си образование, а 25,5% че са запознати с възможностите за продължаване на образованието си, като 40,5% знаят, но имат нужда от допълнителна информация.
Онова, което затруднява седмокласниците в избора, е това, че не познават добре възможностите, които предлагат средните училища (33,3% са посочили това). Това, че не познават възможностите за реализация в един или друг профил или професия (31,6%).
Интересно, че многото възможности за избор затрудняват 23,6% от анкетираните ученици, което поставя този отговор на трето място. Положителното тук е, че близо 20% (по-точно 19,5) смятат, че в избора на образование след 7 клас няма нищо трудно.
Един от интересните въпроси в анкетата бе „Какво искаш да ти „дава“ троята бъдеща професия?“. Без да се изненадваме, на първо място децата са посочили „пари“, което е очевидно за едно консуматорско общество.

По-интересно е, че на второ и трето място учениците са посочили съответно „да виждам резултат от своя труд“ и „да се чувствам удовлетворен от труда си“, което показва един много зрял подход при избора на бъдеща професионална реализация. На този въпрос абитуриентите също са посочили на първо място финансовата възвращаемост на труда им, т.е. заплащането.
На второ и трето място дванадесетокласниците от професионалните паралелки са посочили „да виждам резулатата от своя труд“ и „да подобрявам уменията си“. А тези от профилираните паралелки – съответно: „да чувствам удовлетвореност от труда си“ и „възможност да пътувам“.
За съжаление седмокласниците и обучаващите се в профилирани паралелки поставят на последно място престижа на професията. Така той става най-малко желаният атрибут на професията в съревнование с други 11. Друго интересно е, че учениците от професионалните паралелки избират на последно място „сигурност“.

От проучването също стана ясно, че 50% от анкетираните ученици от професионалните паралелки ще опитат да учат и работят едновременно след завършване на средното образование. Като една от причините за разочарованието в началните етапи на професионална реализация, често се посочват нереалистичните очаквания на младежите към техните работодатели и бъдеща професионална реализация като цяло.
Един от въпросите се цели да провери доколко очакванията на абитуриентите от професионалните паралелки, на които им предстои да се реализират на пазара на труда, има общо с действителността.
По-голямата част от тях- 30,8%, очакват да получават нетно заплащане за труда по своята специалност между 800 и 1000 лв., а 46,7% очакват заплащане над 1000 лв. (21,5% между 1000 и 1200лв., а 25,2% над 1200 лв.).
Нека обърнем внимание, че въпросът е не колко искат да получават, а колко смятат, че е реалистично да получават. Относно нуждата от допълнителна информация, професионалните паралелки споделят, че имат нужда от допълнителна работа при подготовката за явяване на интервю за работа и подготовката на документи за кандидатстване.

Неприятно впечатление правят отговорите на въпроса „Ако поне един от изборите Ви е да учите (във ВУЗ), какво избирате?“. Тук близо 45% (44,9%) отговарят, че ще учат по друга специалност, а едва 17,8% споделят, че ще продължат по избраната от тях в средното училище специалност от професия.
Разбира се, децата се развиват като личности през този пет годишен период на обучение в гимназията и една голяма част от тези 45% са открили за себе си нови области на интереси, в които да се развиват, и това е съвсем естествен процес. Но според кариерните консултанти от Центъра процентът е много голям, за да може да се направи единствено това оптимистично заключение.
Според тях, една част от тези ученици вероятно са направили един случаен избор на образование в 7 клас. Тези заключения се потвърждават от отговорите на въпроса „Знаехте ли какво ще работите (бяхте ли добре запознати с професията, която избирате), когато кандидатствахте в средното училище?“, където 19,8% са посочили, че не са знаели почти нищо за професията, която избират, а 28,3% споделят, че са знаели, но са имали нужда от допълнително информация.
Онези, които споделят, че са били добре запознати, са 32,1%, а 19,8% не могат да преценят. Подобен резултат се получава и на отговора „Ако поне единият Ви избор е да работите, какво ще изберете?“. Едва 26,4% споделят, че ще търсят работа по специалността. Други 69,8% споделят, че ще търсят каквато и да е работа.
Тук изследването може да се задълбочи, за да се установи на какво се дължи това. Дали учениците смятат, че е трудно да започнат работа по специалността? Дали мислят, че няма възможности или пък страдат от ниско самочувствие, че ще успеят да се справят? Възможно е и ситуацията в семейството да е такава, че да налага учениците да започнат възможно най-скоро да помагат на семейния бюджет. Но това са само хипотези.
При профилираните паралелки малко над 55% от анкетираните са отговорили, че по време на анкетирането вече са направили своя избор какво и къде ще учат след дипломирането си в гимназията.
Приблизително еднакъв е броят на тези, които не са взели решение „какво ще учат“- 11,5% и тези, които не са решили „къде“ ще учат – 12,6%. Колебаещите са съответно 31,9% и 30,9%. Каква ще бъде бъдещата им професия, избирайки една или друга възможност, предлагана от ВУЗ, биха искали да знаят 60,7% от анкетираните.
Къде ще могат да се реализират като специалисти искат да знаят 56% от абитуриентите. А 55,5% биха искали да знаят какви дисциплини ще изучават във ВУЗ. Бъдещите кандидатстуденти най-малко се интересуват от рейтинга при избора на висшето учебно заведение, в което да учат.

Въпреки нуждата от себеутвърждаване и самостоятелност, на въпросът „Кой, според Вас, би Ви помогнал да изберете какво и къде да учите?“ повече от половината (58,1%) от анкетираните са посочили своите родители и близки като източник на помощ при вземане на решение за продължаване на образованието.
Следват студенти, които се обучават в същите или сходни специалности с 52,9%. На трето място са хората упражняващи избраната от младежите професия или сходна такава. Бъдещите кандидатстуденти бяха запитани и за критериите им при избора на ВУЗ. Ето техните приоритети: на първо място поставят „качеството на обучение“, следвано от „финансовата страна“, а на трето място учениците са поставили възможността учебното заведение да предлага стажове и практики.
„Това са накратко резултатите от анкетата. Ще се погрижим всички, ангажирани в кариерното ориентиране хора и институции от областта да получат достъп до тях. Всеки специалист може да направи изводи в сферата си на дейност. Ние направихме своите и през следващата учебна година ще положим усилия да отговорим на нуждите на учениците и техните родители. Кариерното ориентиране има своето място в училище. Вярвам в това. И когато се създадат условия това да се случва, то резултатът не е само едно дете направило информиран и осъзнат избор, а едно дете, което ще се превърне в мотивиран, можещ и удовлетворен професионалист. И нека не забравяме, че кампанията по кандидатстване в 8 клас започна. Кандидатстудентската също. Можете да се обръщате към екипа кариерни консултанти на Центъра за консултации и информация“, обобщи в заключение неговият директор Пенко Атанасов.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Крими
„Да си нагъл, агресивен и брутален не е нова ценност, а обществен разпад“


Възпитанието на подрастващото поколение е комплексно – започва от семейството, през училището и стига до цялото ни общество и примерът, който им даваме.
Интервю за Actualno.com.
Станислава Савова развива своята експертиза в областите на Социалната, организационната и спортна психология, психичното здраве и психологична дейност.
Има дългогодишен опит в работата с деца и техните семейства. Провежда индивидуални и семейни консултации. В периода 2000 – 2014 работи по овладяване на кризи, управлението на критични инциденти, психологичното подпомагане на служители и техните семейства. Участва в редица изследвания и проекти, свързани с оценката и подбора на кадри.
Станислава е част от екипа на на криминалния психолог Тодор Тодоров -„Асес“ и оглавява дейността на фирмата в региона Габрово – Велико Търново.
18-годишен, взел книжка на предния ден, убива себе си и още двама 17-годишни в тежка катастрофа.15-годишен наръгва с нож друг 15-годишен на ескалатора на столичен мол.12-годишно дете е ранено с нож в столично училище, задържан е 15-годишен. Това са новини само от последните няколко дни. Защо ставаме свидетели на подобни брутални прояви?
От години сме преки и косвени свидетели на трагични случаи, в които млади хора губят живота си или извършват насилие. Това не е случайност, а резултат от комбинация от фактори — социални, психологически и културни. От нашето обществено безразличие.
Често мислим, че „това не се отнася до нас“, а всъщност всички носим отговорност.
Забързаният живот е направил хората по-малко критични и по-малко съпричастни.
Докато не започнем да говорим и да се подкрепяме истински, ще продължаваме да чуваме подобни новини.
От една страна, много млади хора растат под огромно напрежение – в свят, в който успехът, външният вид и вниманието в социалните мрежи често се възприемат като мерило за стойност. Това създава усещане за липса на смисъл, подкрепа и посока.
От друга страна, липсва достатъчно емоционално възпитание – и в семейството, и в училище. Учим децата на математика и граматика, но рядко ги учим как да се справят с гняв, страх, отхвърляне или самота. Когато тези чувства се натрупат, някои млади хора реагират с крайности — рисковано шофиране, агресия или автоагресия.
Не бива да подценяваме и влиянието на социалните мрежи и медиите, които често показват насилие, без да обясняват реалните последици.
За да спрем тези брутални прояви, трябва да възстановим връзката между хората — в семействата, в училищата, в общностите. Да говорим повече за емоции, отговорност и ценността на живота.
Обезчовечаваме ли се? Хората като че ли почти не забелязват, понеже „сбиванията се случват непрекъснато тук вътре“, както каза служителка в мола.
До известна степен – да. Свикнахме с болката, престанахме да реагираме. Ставаме свидетели на такива прояви, защото агресията вече е част от ежедневието ни. Възрастните свикнаха да не реагират и дори намират забавление в унижения и обиди по телевизията – така възпитаваме децата си. Това е най-тревожното. В мола виждаме същото, което се случва и в обществото – проявите на децата изразяват общественото напрежение, липса на уважение и безразличие. Гледаме, без да се намесваме, и точно това позволява на агресията да се повтаря лавинообразно.
Докато не върнем съпричастието и отговорността си един към друг, ще продължаваме да губим човечността си.
Няма ли ги вече добродетелите?
Сякаш ни е срам да сме добродетелни. Но тях ги има — просто са по-тихи. Доброто не изчезва. По-трудно се забелязват сред шума, агресията и безразличието. Нужно е само да започнем да ги виждаме и да ги показваме повече.
Какви да новите добродетели?
Нека е пределно ясно – да си нагъл, агресивен и брутален не е нова социална ценност. Това е обществен разпад.
Времената се променят и с тях – и добродетелите. Днес добро е и умението да слушаш, да уважаваш различното, да бъдеш отговорен онлайн и офлайн. Това не отменя възпитанието в традиционните ценности и добродетели.
Как може да спре това? С нов материал в учебниците, със забрана на социалните мрежи?
Не можем да спрем това с един закон или нов урок. Нужно е цялостно системно възпитание – в семейството, училището и обществото. Родителите да бъдат пример, училището да учи на ценности, а обществото да възпитава в дисциплина и уважение. Децата не са мои или твои, а наши – всички носим отговорност за тях.
Медиите също имат отговорност – вместо сензации и риалитита е необходимо да показват добрия пример, да дават смисъл и помагат на децата да се чувстват част от общност и с перспектива за бъдещето.
Закъснели ли сме? И все пак трябва да се започне отнякъде, откъде?
Когато се касае за деца и тяхната загуба – винаги сме закъснели. Важното е да поемем отговорността си като възрастни, за да спрем този процес.
Ние в „Асес“ осъзнаваме своята родителска и обществена отговорност и работим именно в тази посока.
От една страна- подкрепяме родители и деца чрез спорта. Защото спортът възпитава ценности като доброта, воля, дисциплина и уважение. Тези добродетели са неизменна част от работата ни в едно от направленията върху, които работим и сме се фокусирали, а именно спортната психология.
През тази година колегите разработиха поредицата „Усмихнати деца“ – четири книжки за емоциите на децата, тормозът в училище, смисълът и ролята на учителите в живота на децата ни отвъд уроците. „Една от мисиите ни е да подпомагаме развитието на психо-емоционалната интелигентност сред ученици и педагози, затова и разработихме три книжки за ученици от I до IV клас и една за преподаватели, които смятаме, че ще бъдат от особена полза в училищната среда“.
В момента работим по поредния ни проект нова книжка за деца, която помага на малките да заобичат спорта не само като физическа активност, а като начин да открият смисъл, приятелство и радост от това, което са.
От друга – през януари 2026 г. организираме събитие, насочено към родители и деца, което ще помогне да се справяме с насилието и да се подкрепяме взаимно. Ще бъде на живо и със стрийминг, за да могат всички българи, където и да са по света, да се включат. Целта е да го направим заедно – като общност, която се грижи за децата си.
Зов за помощ на младото поколение ли е това?
Да, определено. Младите хора ни изпращат сигнал, че имат нужда от подкрепа, посока и от смисъл в живота. Няма съмнение, че тяхното поведение е проекция на нашите грешки като възрастни и общество.
Как да им се помогне?
Възрастните можем да им помогнем първо като поемем отговорност за собственото си поведение. Когато децата видят, че родители и учители са заедно, че ги виждат, чуват и подкрепят – своите и чуждите – агресията намалява. Така им даваме смисъл и надежда за бъдещето.
Каква трябва да е ролята на родителите, училището, обществото?
Ролята на родителите, училището и обществото е комплексна и взаимносвързана. Родителите трябва да бъдат пример и подкрепа, училището – да учи на ценности и да помага да се справяме с трудности, а обществото – да създава разбиране за принадлежност чрез култура, спорт, медии и общностни инициативи. Само заедно можем истински да подкрепим младото поколение.

Новини
Кметът на Габрово поздрави Милка Пурел по повод 95-годишния ѝ юбилей


Кметът на Габрово Таня Христова отправи сърдечен поздрав към Милка Пурел по повод нейния 95-годишен юбилей. В публикация в социалните мрежи градоначалникът сподели думи на признателност и уважение към дългогодишната учителка, краевед и автор, чийто принос към културния живот на Габрово е безспорен.
„Днес своя 95-годишен юбилей празнува госпожа Милка Пурел. Юбилей, който не е просто личен празник, а повод за признание от цялата габровска общност“, написа кметът, като подчерта, че името на юбилярката е „трайно вписано в духовната и културна история на Габрово“.
В поздравлението се посочва още, че със своята последователна и вдъхновяваща работа Милка Пурел „не просто съхранява миналото на града — прави го живо, разбираемо и близко за поколенията“. Таня Христова отбелязва, че нейните книги, изследвания и дарителски жестове са израз на дълбока обич към Габрово и габровци.

„Учител, вдъхновил поколения. Краевед, съхранил паметта на града. Автор, оставил трайни следи в културната ни история. Габровка, живееща с грижа за общото и с обич към родното“, се казва още в кметската публикация във фейсбук.
В заключение Христова пожелава на госпожа Пурел здраве, спокойствие и удовлетворение от всичко постигнато, като изразява признателност за нейния принос към духовния облик на Габрово: „Нека този юбилей бъде повод не само за признание, но и за радост от споделените моменти, от приятелствата и от следите, които е оставила в сърцата на другите. Честит юбилей, госпожо Пурел!“.


Икономика
„Социално предприемачество в действие“

СНЦ „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ е регистрирано социално предприятие. Екипът на социалното предприятие изпълнява проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване“ в периода август–октомври 2025 г., финансиран от Фонд „Социална закрила“. Фокусът е върху реално сътрудничество между работещи социални предприятия и хора от уязвими групи в Благоевград и Перник и СНЦ „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“.
Подходът е практичен: срещи на място, демонстрации на процеси, разговори с ръководства и участници, а накрая – еднодневен семинар, в който изводите се превръщат в кратки, изпълними мини-планове с отговорници и срокове. До момента е изпълнена Дейност 2 – организирани посещения в три социални предприятия („Съни Арт Дизайн“, ОП „Озеленяване и поддържане на зелени площи“, „Направено с любов 21“).
На всяко място е проведена кратка демонстрация на реална работа, среща с екипа и разговор с включени участници от целевите групи. Събрани са конкретни добри практики – менторски модели за въвеждане на нови хора, адаптирани работни задачи и огледален график за постепенно натоварване.
Финалът е еднодневният семинар „Социално предприемачество в действие“ на 30.10.2025 г., 09:30–17:00 ч., в Регионалния център по социална икономика – Благоевград. Програмата включва представяне на резултатите от посещенията, кратки презентации на трите предприятия, модерирана дискусия за устойчиви модели и работилница „Какво можем да приложим на местно ниво“. Участват екипът на проекта, социални предприятия, партньори, местни институции и представители на целевите групи.
Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.

-
Новинипреди 6 дни
„Янтра“ приема Локомотив ГО в исторически мач на осветление
-
Кримипреди 6 дни
„Пробация“ за габровец, блъснал полицай с мотор без номер
-
Кримипреди 6 дни
Извадиха бракониерски мрежи от водите на язовир „Ал. Стамболийски“
-
Икономикапреди 3 дни
Стартъп с амбициозни планове за Габрово
-
Кримипреди 5 часа
„Да си нагъл, агресивен и брутален не е нова ценност, а обществен разпад“
-
Новинипреди 9 часа
Кметът на Габрово поздрави Милка Пурел по повод 95-годишния ѝ юбилей
-
Икономикапреди 9 часа
„Социално предприемачество в действие“