

Новини
Качествено обучение и повече практики са водещи при избора на университет за завършващите
Качеството на обучение и наличието на стажове и практики са водещи критерии на абитуриентите при избор на университет. Добре платени професии, носещи удовлетвореност и възможност да виждат резултата от своя труд искат седмокласниците.
Това показа тазгодишното анкетно проучване сред учениците от 7 и 12 клас от училищата на област Габрово. За втора поредна година Центърът за подкрепа на личностно развитие „Кариерно ориентиране – Габрово“ се допита до гимназистите, за да провери готовността им да направят информиран и осъзнат избор на образование и готовността им за реaлизация на пазара на труда.

В унисон с противоепидемичните мерки резултатите от анкетата бяха представени на уебинари, които се проведоха в два последователни дни в една от платформите в интернет. В събитието взеха участие представители на основните и средните училища от област Габрово, областна администрация, Общините, Регионално управление на образованието- Габрово, Габровска тръговско-промишлена палата, Стопанска камара, Технически университет, Дирекция „Бюро по труда“, Областен информационен център, представители на местните медии, партньори и съмишленици на Центъра.
Анкетата бе проведена в периода октомври 2019 – март 2020 г. и в нея взеха участие общо 828 ученици от училищата на област Габрово, като 529 са седмокласници, а 299 са абитуриентите.
Проучването се прави с цел да се планират дейности по кариерно ориентиране в училище, които да съответстват на нуждите и заявките на учениците.
„Друга наша цел бе, чрез резултатите от проучването, да покажем на широката общественост, че има нужда тези дейности да се развиват, защото, както ще видите, от анализа на резултатите, а това показва и нашия близо 8 годишен опит – голяма част от учениците взимат решение за избор на образование/ професия в условията на информационен дефицит.“ Това сподели Пенко Атанасов – директор на Центъра за кариерно ориентиране.
Но нека погледнем резултатите. По-голямата част от анкетираните седмокласници (57,4%) твърдят, че вече (по време на анкетирането) са взели решение къде ще учат. С почти 12% по-малко са тези, които споделят, че са избрали профил или професия. С други думи, тези 12% са избрали училището, но не и какво ще учат в него.
Повтаря се заключението от миналогодишната анкета, че е по-лесно да се избере училището, тъй като децата го познават като имидж, имат познати, които са учили в него, и т.н. Но част от децата не обръщат внимание на това какво точно предлага като възможности и дали те ще прилегнат на техните интереси, умения и способности, характер.
От тези първи два въпроса на анкетата няма как да не забележим, че останалите деца имат нужда от допълнителна работа по кариерно ориентиране. Притеснително е, че около 2% от учениците са се примирили, че родителите им ще изберат вместо тях.
Неведнъж сме казвали, че изборът трябва да се направи от родителя и детето – заедно, за да се ангажира детето с него и да полага усилия в бъдеще. Ако това не се случи, още при първите трудности има опасност детето да се откаже и да се обърне с обвинения към родителите си, че този избор е техен, а не негов, коментират още от Центъра за подкрепа на личностно развитие „Кариерно ориентиране – Габрово“.
Седмокласниците споделят, че имат нужда от допълнителна информация за това какви учебни предмети ще изучават в избрания профил или професия, за да направят най-добрия за себе си избор. На второ място, учениците искат да бъдат по-добре запознати с възможностите за реализация след завършване на средното училище. А на трето – от това какви възможности за професионално образование предлагат средните училища.

Без особени изненади, запитани кой им е помогнал в избора, на първо място учениците са посочили своите родители и близки, следвани от приятелския кръг и учителите в училище. С други думи – хората, които са най-близо до тях и на които имат повече доверие.
Интересни са отговорите на въпросите дали учениците са запознати с това къде ще могат да продължат образованието си и какво ще могат да работят. Цели 50,8% са отговорили, че знаят какво ще работят, завършвайки средното си образование, а 25,5% че са запознати с възможностите за продължаване на образованието си, като 40,5% знаят, но имат нужда от допълнителна информация.
Онова, което затруднява седмокласниците в избора, е това, че не познават добре възможностите, които предлагат средните училища (33,3% са посочили това). Това, че не познават възможностите за реализация в един или друг профил или професия (31,6%).
Интересно, че многото възможности за избор затрудняват 23,6% от анкетираните ученици, което поставя този отговор на трето място. Положителното тук е, че близо 20% (по-точно 19,5) смятат, че в избора на образование след 7 клас няма нищо трудно.
Един от интересните въпроси в анкетата бе „Какво искаш да ти „дава“ троята бъдеща професия?“. Без да се изненадваме, на първо място децата са посочили „пари“, което е очевидно за едно консуматорско общество.

По-интересно е, че на второ и трето място учениците са посочили съответно „да виждам резултат от своя труд“ и „да се чувствам удовлетворен от труда си“, което показва един много зрял подход при избора на бъдеща професионална реализация. На този въпрос абитуриентите също са посочили на първо място финансовата възвращаемост на труда им, т.е. заплащането.
На второ и трето място дванадесетокласниците от професионалните паралелки са посочили „да виждам резулатата от своя труд“ и „да подобрявам уменията си“. А тези от профилираните паралелки – съответно: „да чувствам удовлетвореност от труда си“ и „възможност да пътувам“.
За съжаление седмокласниците и обучаващите се в профилирани паралелки поставят на последно място престижа на професията. Така той става най-малко желаният атрибут на професията в съревнование с други 11. Друго интересно е, че учениците от професионалните паралелки избират на последно място „сигурност“.

От проучването също стана ясно, че 50% от анкетираните ученици от професионалните паралелки ще опитат да учат и работят едновременно след завършване на средното образование. Като една от причините за разочарованието в началните етапи на професионална реализация, често се посочват нереалистичните очаквания на младежите към техните работодатели и бъдеща професионална реализация като цяло.
Един от въпросите се цели да провери доколко очакванията на абитуриентите от професионалните паралелки, на които им предстои да се реализират на пазара на труда, има общо с действителността.
По-голямата част от тях- 30,8%, очакват да получават нетно заплащане за труда по своята специалност между 800 и 1000 лв., а 46,7% очакват заплащане над 1000 лв. (21,5% между 1000 и 1200лв., а 25,2% над 1200 лв.).
Нека обърнем внимание, че въпросът е не колко искат да получават, а колко смятат, че е реалистично да получават. Относно нуждата от допълнителна информация, професионалните паралелки споделят, че имат нужда от допълнителна работа при подготовката за явяване на интервю за работа и подготовката на документи за кандидатстване.

Неприятно впечатление правят отговорите на въпроса „Ако поне един от изборите Ви е да учите (във ВУЗ), какво избирате?“. Тук близо 45% (44,9%) отговарят, че ще учат по друга специалност, а едва 17,8% споделят, че ще продължат по избраната от тях в средното училище специалност от професия.
Разбира се, децата се развиват като личности през този пет годишен период на обучение в гимназията и една голяма част от тези 45% са открили за себе си нови области на интереси, в които да се развиват, и това е съвсем естествен процес. Но според кариерните консултанти от Центъра процентът е много голям, за да може да се направи единствено това оптимистично заключение.
Според тях, една част от тези ученици вероятно са направили един случаен избор на образование в 7 клас. Тези заключения се потвърждават от отговорите на въпроса „Знаехте ли какво ще работите (бяхте ли добре запознати с професията, която избирате), когато кандидатствахте в средното училище?“, където 19,8% са посочили, че не са знаели почти нищо за професията, която избират, а 28,3% споделят, че са знаели, но са имали нужда от допълнително информация.
Онези, които споделят, че са били добре запознати, са 32,1%, а 19,8% не могат да преценят. Подобен резултат се получава и на отговора „Ако поне единият Ви избор е да работите, какво ще изберете?“. Едва 26,4% споделят, че ще търсят работа по специалността. Други 69,8% споделят, че ще търсят каквато и да е работа.
Тук изследването може да се задълбочи, за да се установи на какво се дължи това. Дали учениците смятат, че е трудно да започнат работа по специалността? Дали мислят, че няма възможности или пък страдат от ниско самочувствие, че ще успеят да се справят? Възможно е и ситуацията в семейството да е такава, че да налага учениците да започнат възможно най-скоро да помагат на семейния бюджет. Но това са само хипотези.
При профилираните паралелки малко над 55% от анкетираните са отговорили, че по време на анкетирането вече са направили своя избор какво и къде ще учат след дипломирането си в гимназията.
Приблизително еднакъв е броят на тези, които не са взели решение „какво ще учат“- 11,5% и тези, които не са решили „къде“ ще учат – 12,6%. Колебаещите са съответно 31,9% и 30,9%. Каква ще бъде бъдещата им професия, избирайки една или друга възможност, предлагана от ВУЗ, биха искали да знаят 60,7% от анкетираните.
Къде ще могат да се реализират като специалисти искат да знаят 56% от абитуриентите. А 55,5% биха искали да знаят какви дисциплини ще изучават във ВУЗ. Бъдещите кандидатстуденти най-малко се интересуват от рейтинга при избора на висшето учебно заведение, в което да учат.

Въпреки нуждата от себеутвърждаване и самостоятелност, на въпросът „Кой, според Вас, би Ви помогнал да изберете какво и къде да учите?“ повече от половината (58,1%) от анкетираните са посочили своите родители и близки като източник на помощ при вземане на решение за продължаване на образованието.
Следват студенти, които се обучават в същите или сходни специалности с 52,9%. На трето място са хората упражняващи избраната от младежите професия или сходна такава. Бъдещите кандидатстуденти бяха запитани и за критериите им при избора на ВУЗ. Ето техните приоритети: на първо място поставят „качеството на обучение“, следвано от „финансовата страна“, а на трето място учениците са поставили възможността учебното заведение да предлага стажове и практики.
„Това са накратко резултатите от анкетата. Ще се погрижим всички, ангажирани в кариерното ориентиране хора и институции от областта да получат достъп до тях. Всеки специалист може да направи изводи в сферата си на дейност. Ние направихме своите и през следващата учебна година ще положим усилия да отговорим на нуждите на учениците и техните родители. Кариерното ориентиране има своето място в училище. Вярвам в това. И когато се създадат условия това да се случва, то резултатът не е само едно дете направило информиран и осъзнат избор, а едно дете, което ще се превърне в мотивиран, можещ и удовлетворен професионалист. И нека не забравяме, че кампанията по кандидатстване в 8 клас започна. Кандидатстудентската също. Можете да се обръщате към екипа кариерни консултанти на Центъра за консултации и информация“, обобщи в заключение неговият директор Пенко Атанасов.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Създава се Регионален център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово


Министерският съвет прие Постановление за създаване на Регионален център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“. Регионалният център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ е регионален културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата с предмет на дейност: създаване, разпространение, представяне и популяризиране на културни продукти на съвременното изкуство и недвижимото културно наследство и образователна, изследователска и развойна дейност в областта на културата и творческите индустрии.
Центърът е със седалище град Габрово и териториален обхват на дейността – община Габрово и общините: Севлиево, Трявна и Дряново. За създаването на центъра е прието Решение № 223 от 28 ноември 2024 г. на Общинският съвет на община Габрово.
Изразени са положителни становища на общините Севлиево, Трявна и Дряново и съгласие от Областния управител на област Габрово. Чрез създаването на регионалния център за съвременно изкуство ще се създадат условия за изява на творци, производители и индустриалци, развиващи дейност на територията на общините в област Габрово.
Центърът ще има положителен принос в създаването на връзки между различните професионални общности и за утвърждаването на района като културен център с устойчив туризъм и икономическо развитие.


Култура
Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров


Спомням си първия път преди почти 10 години, когато Виктор Макаров заедно с куп талантливи музиканти пристигна в Габрово, за да представи албума си „Шарена черга“. Този концерт остави дълбок отпечатък в мен – музиката, посланията, поезията, чарът, талантът и сърцето на тези хора ме омагьосаха.
Толкова време по-късно, този магьосник с китара и „леко дрезгав глас“ – отново водейки в града банда музикални съмишленици, пристига в столицата на хумора и сатирата като съорганизатор на първото издание на фестивала „Вечери на изпятата поезия“.
Е, първо габровско издание, защото Виктор Макаров стои зад едноименния фестивал, който вече има своята дългогодишна история в столицата. Той е част и от екипа на международния „Sofia Singer Songwriter Fest“, организира и много подобни инициативи и концерти.

И, ако заключите, че Виктор е музикант, ще сте прави, но едновременно с това ще сгрешите – той е много повече.
Виктор Макаров е българският преводач на мюзикълите „Чикаго“ и „Фантома на операта“. Освен това е богослов, актьор и „поет по душа“, съпруг и баща. Малка част от авторското му творчество е събрано в книгата „Етюди в проза и стих“. Той е изключително увлекателен събеседник и човек, с голямо сърце, пълен с вдъхновение и творческа енергия.
Подробно за фестивала „Вечери на изпятата поезия“ вече писахме, а днес разговаряме лично с Виктор, за да ни разкаже повече за това как се организира подобна инициатива и какво да очакваме.
– След дни започва първото издание на габровския фестивал „Вечери на изпятата поезия“. Какво е „изпята поезия“ и има ли тя почва у нас?
– Названието „изпята поезия“ в някакъв смисъл само обяснява себе си. Участниците във фестивала са хора на различни възрасти и с различни стилистични предпочитания (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…), но обединени от отношението към текста, написан на хубав български език. Повечето освен музиканти са или поети, или почитатели на изящната словесност, и това личи от текстовете на песните им. Другите имена на подобни автори изпълнители са „бардове“ и „поети с китара“.
– Досега фестивалът се е провеждал единствено в София, защо избрахте точно Габрово за първо издание извън столицата?
– Има причини романтични и прозаични. Сред романтичните е фактът, че Габрово е сред значимите културни средища на страната. За нас беше важно изпятата поезия да бъде представена тук наравно с другите изкуства, още повече че Габрово си има много собствени бардове. Тук стигаме и до прозаичната причина: в Габрово се намериха достатъчно помощници, за да се сформира отбор юнаци, които да задвижат фестивала. Анна Верховска, която е съорганизатор на „Вечерите“, е актриса от Кукления театър в Габрово. От екипа на същия театър е и художникът Светозар Колев „Питкин“, а Виолина Доцева е от Драматичния театър. И тримата са интересни автори, и тримата са познати на габровската публика, и тримата имат контакти в културните среди на града и са високо мотивирани да помагат фестивалът да протече успешно. Анна Верховска ни свърза и с директора на Кукления театър Алфидин Ахмедов – много инициативен деец на изкуството, който посрещна идеята за фестивал с голям интерес.
– Както спомена, фестивалът е в партньорство с Кукления театър. Като организатор на много подобни концерти и фестивали – трудно ли се намират съмишленици и партньори? Как се организира един такъв независим фестивал?
– Държавният куклен театър в Габрово е един от най-активните партньори, с които съм работил до момента, за което съм безкрайно благодарен на г-н Ахмедов, а също на Анна Верховска, която в най-невероятни моменти от денонощието намираше време да работи по дизайна и рекламата. Светльо Колев също много помогна и тепърва предстои да се насладим не само на песните му, но и на майсторлъка му като озвучител. Що се отнася до трудностите… Това е първото издание на фестивала в Габрово, никой още не знае за нас – що за чудо е това „изпятата поезия“ – яде ли се, пие ли се, за какво изобщо се ползва… Затова се наложи да се организираме „на мускули“ и с много компромиси и добра воля от страна на участниците, за което и на тях благодарим.

Истината е, че Община Габрово много помогна с реклама, с включването ни в културния календар по повод 165 години Габрово и т.н. (затова благодарим и на общината), но дали ще има и финансова подкрепа за тази година още не е сигурно. Надяваме се обаче догодина да е по-лесно в това отношение – тогава вече всички ще знаят колко ценно нещо са бардовете и колко необходими са за културния живот в града.
– Можем да кажем, че бардовете са част от алтернативната ъндърграунд сцена – намира ли се публика за тях в по-малките населени места?
– Ето това предстои да видим на 18, 19 и 20 септември в салона на Кукления театър. Шегата настрана, опитът на колеги, които организират подобни фестивали в Панагюрище, Харманли и т.н. показва, че в по-малките населени места има глад за качествено изкуство и поетите с китара винаги намират благодарна публика. Специално в Габрово обаче културният живот, както казах по-рано е доста наситен, тъй че тук по-скоро разчитаме не на глад, а на любопитство към жанр, който рядко е представян в града.

– Как изобщо се зароди идеята за „Вечери на изпятата поезия“?
– Преди 15 години бях поканен на фестивал в Литва. Последва покана за Румъния. После още две посещения в Литва (последното през 2024 г.) Направи ми впечатление огромната ценени са бардовете в чужбина. Литовският фестивал продължава повече от седмица и последните две вечери са в зала с размерите на софийската зала „България“, претъпкана догоре! Това ме накара да осъзная колко незаслужено пренебрегнат е този жанр в родината ни и буквално да заревнувам. Оттогава една от житейските ми каузи е популяризирането на творчеството на колегите-бардове у нас.
– За да им дадеш поле за изява, ти си основен двигател на тази и много други инициативи с подобна цел. Даваш много от личното си време, финанси и нерви – струва ли си всичко накрая?
– Вече използвах шегата, че „предстои да видим“, нали? Обикновено в края на всяка такава вечер се чувствам безкрайно удовлетворен от цялата палитра разнообразни емоции, които се изписват по лицата на слушателите – усмивки, сълзи, възторг, умиление… Радвам се, когато мога да споделя насладата от творчеството на тези автори с нова публика.

– Връщайки те отново към габровските „Вечери“, ти самият ще излезеш на сцената със собственото си творчество – кого друг ще имаме възможност да чуем? Как избра участниците, които да поканиш?
– Част от участниците избрах аз, част – Анна Верховска. Първоначалният избор беше лесен: поканихме само автори, свързани с Габрово, а те са толкова много, че бяха достатъчни за цял фестивал. Но след като те един по един се оказваха заети, започнахме да се оглеждаме за колеги, които могат да реагират в по-кратък срок. В момента свързани с града са самата Аня, Виолина Доцева, Светльо Колев, Зора Колева (в дует с Косьо Кучев), а косвено и Краси Кирчев, понеже негова постановка се играе в тукашния куклен театър. Рок-група Rejected M (в акустичен вариант) и дуетът „Манджа с грозде“ покани Аня. Аз пък поканих двама представители на по-улегналото поколение бардове – Пламен Сивов и Коста Шотев. Поканихме и една от най-новите звезди на бардовата сцена Ники Димитров от група X-r@y. Според слуховете възможно е в събота да се появи и един от доайените сред поетите с китара – Иван Ненков (авторът на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и т.н.), но слуховете, както знаем, са несигурно нещо…

– Част от дейността ти е свързана именно с откриването на нови и млади таланти. Как и по какво се разпознава добрият поет с китара? И има ли изобщо такова нещо като добър и лош поет?
– Отговорът на този въпрос е много сложен и изисква цикъл от лекции. Именно в цикъл от лекции (издадени после като книга – „Поетическото изкуство“) се опитва да отговори Любомир Левчев. Ако се опитаме да оставим настрана субективизма (а той играе централна роля в цялата работа) формулата е „качествен и от сърце написан текст + музикантски майсторлък + сценично присъствие (затова има толкова театрали сред бардовете)“. Но тази кратка формула май нищо не казва. Например, отново, що е то качествен текст? Вълнуващите се могат да четат Левчев (наистина!); някъде из дебрите на ютуб циркулира наша с Радо Михов двучасова и доста практична лекция по „текстописане“, съществуват и куп други ресурси, а и винаги я има опцията „помощ от другарче“ – разбирай: от по-опитен поет, когото начинаещият такъв познава и признава (аз постоянно ползвам такава помощ)…


– След изданието в Габрово, какво предстои?
– Почивка! Още почивка! И още малко почивка! Почивка заедно със съпругата ми! А иначе – още много концерти и фестивали, организирани заедно с невероятните ми колеги, в София и (надявам се) из цялата страна!
*Автор: Мария Матева.


Култура
Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето


Исторически музей – Дряново проучва възможността да бъдат направени нови изследвания в османските архиви, които да осветлят още повече делото и живота на майстор Колю Фичето. Новината съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на представянето в Съюза на архитектите в България на най-новата книга, посветена на Строителния колос на българското Възраждане „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Автор на изданието е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново.
Събитието се проведе на 16 септември в сградата на Централния дом на архитекта и събра много гости, сред които проф. Вера Бонева и арх. Белин Моллов. В представянето на книгата участва също Константин Фичев, родственик на Първомайстора.

„Вероятно има още документи за Колю Фичето в османските архиви. Не е възможно да не са съхранени такива. Най-малкото биха излезли кореспонденции между него и властта. А да не говорим за сметки или договори. Надявам се това проучване да се случи, за да имаме възможност да надградим това, което са постигнали изследователите на Фичето – Никола Мавродинов, Георги Козаров и Николай Тулешков“, заяви директорът Иван Христов.
В своето слово той отбеляза, че тази година е по-специална, тъй като се честват 225 години от рождението на Колю Фичето, а програмата за тях обхваща различни инициативи през година, част от които вече бяха реализирани. На 23 септември в Дряново предстои Родова среща с потомци на възрожденския майстор строител, като за нея се очакват в града на Колю Фичето да пристигнат над 40 негови наследници.

В изказването си Христов анонсира още издаването на луксозен албум, представящ обектите на Първомайстора по българските земи, който се реализира с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България и вестник Строител.
Проф. Вера Бонева сподели пред присъстващите, че книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ на д-р Венелин Бараков е компактна и съдържателна, подходяща както за широката публика, така и за специалистите. „Полиграфски изданието е оформено перфектно. Поздравявам д-р Бараков, че се е постарал да издири стари снимки и карти, както и част от архитектурните заснемания на първите архитекти, за да проследи в исторически план как са се развивали отделните сгради, които са останали или са се загубили във времето. Това е един много сериозен и тежък изследователски труд, за което поздравявам автора, както и издателство „Фабер“, изпълнило в перфектна форма книгата“, каза проф. Бонева. Тя не спести и суперлативите си към екипа на ИМ-Дряново, утвърдил по думите ѝ Музея в национално средище за опазване на наследството не само на Колю Фичето, но и на нашата възрожденска архитектура.

С вълнение арх. Белин Моллов коментира, че книгата е подходяща за всички, тъй като информацията в нея е поднесена по достъпен начин и също поднесе поздравления към екипа на ИМ – Дряново, седящ зад реализацията ѝ. „През тази година имах щастието да общувам много пъти с екипа на музея. Те не просто си гледат работата, те я обичат и създават много здрави връзки и приятелства. Който отиде там, след това се връща отново вече като приятел. Препоръчвам ви, когато имате възможност, посетете Дряново и историческия музей, съхраняващ великолепните макети на сътвореното от Колю Фичето“, каза арх. Моллов.
Пред присъстващите Константин Фичев говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик. Той отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, съхраняващ фотографии и документи, който в голяма част е успял да дигитализира. Разказа, че родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Д-р Бараков представите свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засегна по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.
Представянето на книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в Централния дом на архитекта в САБ се реализира като част от програмата на Националните чествания, посветени на 225 години от рождението на Колю Фичето, които се организират от ИМ – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.


-
Културапреди 6 дни
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие
-
Новинипреди 6 дни
Монтираха два от пилоните с осветление на стадион „Христо Ботев“ (Видео)
-
Културапреди 6 дни
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“
-
Новинипреди 5 дни
Валери Божинов стана спортен директор в Севлиево
-
Любопитнопреди 7 дни
„Goodbye summer party“ тази неделя край басейна на „Мечтания“
-
Новинипреди 7 дни
Спешно премахват опасните дървета около далекопроводите
-
Икономикапреди 5 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД набира работници
-
Любопитнопреди 7 дни
Фестивалът Реките на града ще се проведе от 12 до 14 септември