Свържи се с нас

Новини

Петър Витанов: Кризата върна Европейския съюз към солидарността

Милиардите, предвидени за България, отразяват състоянието на икономиката ни, което не е повод за гордост, споделя ръководителят на българските социалисти в Европейския парламент.

Published

on

„Кризата оголи социалните противоречия и в известна степен направи повече, отколкото лявата политическа мисъл за последните 30 години. Защото ни доведе до преосмисляне на ролята и мястото на държавата в икономиката, както и на необходимостта от преформулиране на икономическото развитие“, каза Петър Витанов по време на дебат в предаването „Референдум“.

Според него планът за възстановяване, предложен от комисията, отразява основни европейски принципи като солидарността и идеята за наднационалното начало. Именно затова най-големи средства ще се отпуснат на най-нуждаещите се и за първи път ще бъде емитиран общ дълг с безпрецедентен размер. Предстои заздравяване на институционалните механизми, създаване на нови политики, сближаване на здравните системи, убеден е Витанов.

„Традиционно гледаме твърде аритметично на нещата – толкова имам да давам, толкова имам да взимам. Само че ползите могат да бъдат и нематериални – говорим за сигурност, за общ пазар, за геополитическо място на държавите“, каза евродепутатът по повод коментирания размер на средствата, които се очаква да получи България – 12.7 милиарда евро, две трети от които под формата на безвъзмездна помощ и една трета под формата на заем.

„Последната финансова и икономическа криза през 2008 г. показа, че с политика на финансови ограничения, тъй-наречения остеритет, не могат да се вземат устойчиви решения, неравенствата се увеличават, системните различия се задълбочават. Ако най-тежко засегнатите получат заем, те биха рискували да нямат възможност да го върнат, което ще е катастрофа за тези икономики. Предвид свързаността на икономиките, това би означавало катастрофа и за всички останали“, каза още Витанов.

Петър Витанов, ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент

Той призова да обърнем и другата страна на монетата, когато анализираме отпуснатите средства. „Първо, ГЕРБ бодро ни казват, че това са много пари, но нито веднъж не е станало дума за какво точно са предназначени тези пари и как трябва да се харчат; второ Европейската комисия отпуска тези средства по много обективни критерии, свързани със степента на засегнатост на една държава. Това, че взимаме втората най-голяма сума, съотнесена към БВП, е оценка за състоянието на българската икономика и засегнатостта от кризата“, категоричен е Витанов.

Причина за това евродепутатът вижда в недалновидните решения на управляващите. „Държавната помощ бе позволена в контекста на Covid-19 и за три месеца държавите членки отпуснаха три трилиона евро. Германия отпусна 30% от БВП, за да спаси предприятия и компании, Дания – 18% , за да няма нови безработни. България отпусна едва 2% за една мярка „60/40“ с много спорна ефективност, и то насочена към едрия капитал“, подчерта Витанов.

„Справили сме се добре здравно, но не и икономически. Г-жа Сачева каза, че доходите на българите са намалели с 18%, но като махнете пенсиите и заплатите в публичния сектор, това означава 30% свит реален сектор. Получаваме толкова много пари, защото Европейската комисия предвижда, че България ще е една от най-засегнатите страни със 7.4 % спад в БВП“, допълни още той.

В края на предаването Витанов изрази опасенията си, че правителството все още не е формулирало ясни политики за използване на средствата които ще бъдат отпуснати, което може да доведе до невъзможност страната ни да се възползва пълноценно от тях.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица