Свържи се с нас

Новини

Петър Витанов: Кризата върна Европейския съюз към солидарността

Милиардите, предвидени за България, отразяват състоянието на икономиката ни, което не е повод за гордост, споделя ръководителят на българските социалисти в Европейския парламент.

Published

on

„Кризата оголи социалните противоречия и в известна степен направи повече, отколкото лявата политическа мисъл за последните 30 години. Защото ни доведе до преосмисляне на ролята и мястото на държавата в икономиката, както и на необходимостта от преформулиране на икономическото развитие“, каза Петър Витанов по време на дебат в предаването „Референдум“.

Според него планът за възстановяване, предложен от комисията, отразява основни европейски принципи като солидарността и идеята за наднационалното начало. Именно затова най-големи средства ще се отпуснат на най-нуждаещите се и за първи път ще бъде емитиран общ дълг с безпрецедентен размер. Предстои заздравяване на институционалните механизми, създаване на нови политики, сближаване на здравните системи, убеден е Витанов.

„Традиционно гледаме твърде аритметично на нещата – толкова имам да давам, толкова имам да взимам. Само че ползите могат да бъдат и нематериални – говорим за сигурност, за общ пазар, за геополитическо място на държавите“, каза евродепутатът по повод коментирания размер на средствата, които се очаква да получи България – 12.7 милиарда евро, две трети от които под формата на безвъзмездна помощ и една трета под формата на заем.

„Последната финансова и икономическа криза през 2008 г. показа, че с политика на финансови ограничения, тъй-наречения остеритет, не могат да се вземат устойчиви решения, неравенствата се увеличават, системните различия се задълбочават. Ако най-тежко засегнатите получат заем, те биха рискували да нямат възможност да го върнат, което ще е катастрофа за тези икономики. Предвид свързаността на икономиките, това би означавало катастрофа и за всички останали“, каза още Витанов.

Петър Витанов, ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент

Той призова да обърнем и другата страна на монетата, когато анализираме отпуснатите средства. „Първо, ГЕРБ бодро ни казват, че това са много пари, но нито веднъж не е станало дума за какво точно са предназначени тези пари и как трябва да се харчат; второ Европейската комисия отпуска тези средства по много обективни критерии, свързани със степента на засегнатост на една държава. Това, че взимаме втората най-голяма сума, съотнесена към БВП, е оценка за състоянието на българската икономика и засегнатостта от кризата“, категоричен е Витанов.

Причина за това евродепутатът вижда в недалновидните решения на управляващите. „Държавната помощ бе позволена в контекста на Covid-19 и за три месеца държавите членки отпуснаха три трилиона евро. Германия отпусна 30% от БВП, за да спаси предприятия и компании, Дания – 18% , за да няма нови безработни. България отпусна едва 2% за една мярка „60/40“ с много спорна ефективност, и то насочена към едрия капитал“, подчерта Витанов.

„Справили сме се добре здравно, но не и икономически. Г-жа Сачева каза, че доходите на българите са намалели с 18%, но като махнете пенсиите и заплатите в публичния сектор, това означава 30% свит реален сектор. Получаваме толкова много пари, защото Европейската комисия предвижда, че България ще е една от най-засегнатите страни със 7.4 % спад в БВП“, допълни още той.

В края на предаването Витанов изрази опасенията си, че правителството все още не е формулирало ясни политики за използване на средствата които ще бъдат отпуснати, което може да доведе до невъзможност страната ни да се възползва пълноценно от тях.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Отбелязваме Стефановден!

Published

on

Стефановден е денят на Свети Стефан. Чества се на третия ден след Рождество — 27 декември.

Култът към този светец е голям, почитта към него — също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.

Обредна трапеза: свинско с кисело зеле, баница с черва или месо. Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини

На този ден празнуват всички с имената: Стефан и Стефка и производните им:

Стефи, Стефко, Стефчо, Степан, Стефа, Стефана, Стефанка, Стефания, Фанко, Фано, Фана, Фаница, Фанула, Фанча, Фани, Теки, Теко, Течо, Венко, Венче, Венета, Венка, Венчо, Венцислав, Венцислава, Кита, Китана (поради това, че в превод от гръцки Стефан означава венец, на този ден могат да празнуват и тези имена или на Цветница), Стамен, Стан, Станко,Стайко,Стамена, Стана, Стаматчо, Стаме, Стаменко, Стаменчо, Стамер, Стамин, Стамир, Стамко, Стамно, Стамо, Стамул, Стамчо, Стамян, Станул, Стаминка, Стамира, Стамка, Стамуда, Стамуша, Станачко, Станаш, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.

Зареди още

Новини

Днес е вторият ден от Коледа – Денят на бащата

Published

on

Вторият ден на Коледа – 26 декември, е Събор на Пресвета Богородица. В деня след Рождество Христово вярващите се събират, за да величаят с хвалебни и благодарствени песни Божия промисъл и да отдадат почит на Богородица, родила Спасителя.

В този ден се чества паметта на Св. Йосиф Обручник, на цар Давид като славен родоначалник на Исуса Христа и на Яков, брат Божий, пръв християнски епископ на гр. Ерусалим.

По решение на Второто национално общо събрание на съюза “Ние жените за достойнство и равенство” (28 март 1997) църковният празник на Свети Йосиф Обручник, земния баща на Исус, се отбелязва като празник на бащата. За първи път е честван през 1997 г.

Към Коледните празници се числи и Стефановден – на 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан.

Със Стефановден завършват Коледните празници.

Зареди още

Новини

Честито Рождество Христово!

Published

on

Рождество Христово или още Коледа е един от най-големите църковни празници. На него християните честват рождението на Исус Христос. Според Евангелието от Лука това става в град Витлеем в провинция Юдея.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Коледа е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. На този ден постите свършват и семейната трапеза вече включва месни и млечни ястия. Вярващите ходят на черква, където има празнична служба.

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Христос е роден в 754 г. от основанието на Рим.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга ѝ, дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват във Витлеем, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намира и Палестина. Всеки трябва да се запише в родното си място. Мария и Йосиф не могат да намерят място в страноприемницата и затова се подслоняват в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се ангел, който съобщава на намиращите се наблизо пастири, че е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са и първите, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Христо, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица