Свържи се с нас

Новини

Денят на Европа – 9 май: 70 години на европейска солидарност

Седемдесет години след декларацията на Шуман Европа е изправена пред криза, която прави солидарността на ЕС по-важна от всякога.

Published

on

На 9 май 1950 г., на фона на Студената война, Робърт Шуман, френският министър на външните работи, издава декларация, която поставя началото на процеса на изграждане на Европейската общност. Целта е да се създаде нова наднационална организация с оглед създаването на общ пазар на въглища и стомана между Франция и Германия, която да е отворен и за други европейски страни. Тази организация е Европейската общност за въглища и стомана – предшественикът на Европейския съюз. Робърт Шуман е избран за първи председател на Европейската парламентарна асамблея (сега Европейския парламент) на 19 март 1958 г. и заема този пост до март 1960 г.

Преди 70 години, на 9 май 1950 г., Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, поставя основите на Европейския съюз. Той обещава, че върху тези основи ще бъде изградена нова Европа. „Обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност“, обявява той в декларация, останала в историята като Декларацията на Шуман. Това е послание за мир, единство и надежда между съседни страни, възстановяващи се от ужасите и разрухата на Втората световна война.

Днес, ние европейците, сме изправени пред свое предизвикателство: да осъществим тези идеали по време на пандемията от COVID-19. Работниците и служители от целия континент обединяват усилията си, за да работят основните услуги. Държавите членки предлагат помощ на своите съседи в борбата с вируса и продължават да изграждат своето общо бъдеще заедно. За да се преборим с пандемия, която не признава граници, от съществено значение е европейската солидарност. Днешните предизвикателства отразяват визията на самия Робер Шуман за Европейска здравна общност – така както той я вижда още през 1950 г: обединение на националните здравни стратегии и научните медицински изследвания за справяне с общите заплахи за здравето като съюз.

Европейците очакват от ЕС и правителствата решителни действия за излизане от кризата с коронавируса и европейските институции работят активно върху краткосрочните и дългосрочните мерки за борба срещу разпространението на коронавируса и осигуряването на социална и икономическа помощ на страните членки.

Европейска солидарност

В началото на пандемията, за да помогне за намаляване на пренасянето на вируса в Европа и отвъд нея, Европейският съюз затвори външните си граници за неналожителни пътувания и организира връщането на десетки хиляди европейци у дома от различни точки на света благодарение на Механизма на ЕС за гражданска защита. В същото време в рамките на ЕС бяха въведени „зелени транспортни коридори“, които гарантират доставките на стоки от първа необходимост и жизненоважно медицинско и предпазно оборудване в рамките на единния пазар.

Пример за солидарността на ЕС в действие беше и стартиралият в края на февруари процедура за съвместно закупуване на защитно облекло, медицинско оборудване и лекарства, в която участваха 25 държави членки. Същевременно беше въведено временно изискване износът на лични предпазни средства (маски, защитни шлемове за лице, защитни дрехи и др.) за страни извън ЕС да става само с разрешение на съответната държава членка.

Сградата на ЕП „Хелмут Кол“, използвана като временно убежище за жени в трудна ситуация в контекста на COVID-19: местната социална оргаизация Samu Social вече работи на пълни обороти в сградата.

Бяха мобилизирани и над 3 млрд. евро помощ от ЕС за системите на здравеопазването в най-силно засегнатите от коронавируса региони на ЕС. Тези средства в момента помагат за изграждането на полеви болници и за транспортирането на пациенти с коронавирус в болници със свободен капацитет. Парите се използват и за закупуване и разпределение на медицинско оборудване като апарати за обдишване, защитно облекло и маски за многократна употреба.

За много кратко време след избухването на епидемията в Европа, Европейската комисия успя да осигури финансова подкрепа за научните изследвания за намиране на ваксина. До момента са отпуснати над 330 милиона евро за разработването на ваксини, за нови лечения, за диагностични тестове и медицински системи за предотвратяване на разпространението на коронавируса. В средата на април беше стартирана и Европейска платформа за данни за COVID-19, която дава възможност за бързо събиране и обмен на научноизследователски данни както между учени в Европа, така и между учени от целия свят.

Европейските институции работят много усилено и за облекчаване на социално-икономическите последици от кризата. Евродепутатите гласуваха да осигурят на държавите членки достъп до 37 млрд. евро от структурните фондове на ЕС за борба с кризата и подкрепа на системите на здравеопазване, работниците и предприятията. Европейската комисия предложи общоевропейска схема за работа на съкратено работно време (SURE) с цел да се избегнат масови уволнения от предприятията, засегнати от кризата. Комисията също така разблокира 1 млрд. евро от Европейския фонд за стратегически инвестиции, които ще бъдат използвани от Европейския инвестиционен фонд като гаранции за банки и други заемодатели. По този начин те ще бъдат стимулирани да осигурят ликвидност на около 100 000 малки фирми. в размер на около 8 млрд. евро.

Кухни на Европейския парламент в Брюксел, които са специално отворени за приготвяне и раздаване на повече от 3,000 порции храна на ден на бездомни хора, нуждаещи се и здравни работници, които се борят с епидемията от COVID-19.

В средата на април Европейската комисия и Европейският съвет представиха съвместна пътна карта за координирано вдигане на противоепидемичните мерки, която залага на широкообхватно тестване и наличен достъп до предпазни материали.

На последното свое заседание през април евродепутатите призоваха за мащабен пакет от мерки за възстановяване и реконструкция, финансиран от по-голям дългосрочен бюджет на ЕС, от съществуващи европейски фондове и финансови инструменти, както и чрез т.нар. „облигации за възстановяване“. Очаква се в средата на май Европейската комисия да представи ново предложение за дългосрочния бюджет на ЕС за 2021-2027 г. с включен пакет от мерки за стимулиране на икономиката. Това са само част от мерките, които Европейският съюз предприема в борбата срещу COVID-19.

На днешния ден, докато отбелязваме Деня на Европа, си спомняме как европейците написаха историята през 1950 г. и отдаваме почит на онези, които пишат история днес. А отвъд 9 май 2020 г., на нас се пада отговорността да продължим да допринасяме за това Европа да бъде още по-единна и солидарна.

Автор: Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

България отбелязва 113 години Независимост!

Published

on

Навършват се 113 години от обявяване Независимостта на България. На 22 септември, през 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново княз Фердинанд обявява България за Царство, приема титлата Цар на българите и скъсва васалната връзка с Османската империя.

Независимостта е обявена при управлението на правителството на Александър Малинов против волята на великите сили, наложена с Берлинския договор.

Според него териториите на Северна България са включени в така нареченото Княжество България, което остава зависимо от султана, дори и след Съединението с Южна България през 1885 г.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

*Използваното фоново изображение е на: timetravel.bg.

Зареди още

Новини

Възможно е изграждането на пречиствателна станция за питайна вода в Трявна

Published

on

Това стана ясно, днес, на проведена работна среща между кметът на Община Трявна Силвия Кръстева, обединение “АКВА ПУЛ” ДЗЗД и инж. Владимир Василев – управител на “ВиК” ООД – Габрово.

Фирмата, сключила договор с Министерството на регионалното развитие и благоустройство състав пое ангажимент да изиска от МРРБ изготвеният проект за хидровъзел “Нейковци”, който включва изграждането на нова пречиствателна станция за питейна вода и завършването на язовир “Нейковци”.

“Изграждането на пречиствателна станция за питейна вода е сред водещите приоритети на Община Трявна и ние очакваме съдействие за отпускане на финансови средства по проекта, който вече е изготвен” подчерта Силвия Кръстева.

Кметът на града запозна детайлно присъстващите с планираното издаване на цифрова карта с цялата водопреносна мрежа на територията на общината; кандидатстването за отпускане на финансови средства, с които ще бъде поставен нов водопровод в землището на село Черновръх, местността Варницата и Данова поляна, както и изграждането на колектор на ул. “Украйна”, който ще се свързва с Пречиствателната станция за отпадъчни води в Трявна.

“АКВА ПУЛ” ДЗЗД изпълнява обществена поръчка и ще изготви Регионални прединвестиционни проучвания, които ще посочат всички проблеми на територията на “ВиК” ООД, Габрово.

За всички констатирани несъответствия ще бъдат разгледани съответните мерки за отстраняването им, след което ще бъдат предложени за финансиране с европейски средства или ще се търсят други възможности за отпускане на такива.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

Областният награди отличени от здравния министър медици

Published

on

Областният управител на Габрово Борислав Бончев награди отличени от здравния министър медици за постигнати резултати в имунизационната кампания.

Министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров удостои с грамоти за изключителна ангажираност и постигнати резултати по отношение на имунизационната кампания на Република България срещу КОВИД-19 медици от област Габрово.

Днес областният управител Борислав Бончев връчи на д-р Нели Ноева, директор на ДКЦ 1 – Габрово, грамотата от Министъра за екипа на имунизационните кабинети към Центъра с благодарност за проявената от тях съпричастност, старание и постигнати резултати към кампанията.

„За проявена висока активност, професионален ангажимент и постигнати резултати при реализацията на имунизационната кампания на Република България за ваксинация срещу КОВИД-19“ беше отличен и общопрактикуващият лекар д-р Нено Ненов, който беше възпрепятстван и не можа лично да получи своята грамота, но тя ще му бъде предадена, подчерта директорът на Регионалната здравна инспекция д-р Николай Пенчоков.

Той заедно със своя заместник д-р Ирина Моровякова присъства на срещата с областния управител, по време на която подчерта голямата заслуга на всички центрове в областта, където се извършва имунизация.

„Те дадоха старта и без тази подкрепа резултатите нямаше да са такива към днешна дата. Само в ДКЦ – I от 1 януари до днес са поставени близо 9000 ваксини, а д-р Ненов е поставил 1534 дози. В цялата област колегите работят със сърце и отдаденост – каза още д-р Пенчоков. “

Това е една благодарност, доказателство, че работата им се вижда и оценява, категоричен бе областният управител.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица