Свържи се с нас

Новини

Денят на Европа – 9 май: 70 години на европейска солидарност

Седемдесет години след декларацията на Шуман Европа е изправена пред криза, която прави солидарността на ЕС по-важна от всякога.

Published

on

На 9 май 1950 г., на фона на Студената война, Робърт Шуман, френският министър на външните работи, издава декларация, която поставя началото на процеса на изграждане на Европейската общност. Целта е да се създаде нова наднационална организация с оглед създаването на общ пазар на въглища и стомана между Франция и Германия, която да е отворен и за други европейски страни. Тази организация е Европейската общност за въглища и стомана – предшественикът на Европейския съюз. Робърт Шуман е избран за първи председател на Европейската парламентарна асамблея (сега Европейския парламент) на 19 март 1958 г. и заема този пост до март 1960 г.

Преди 70 години, на 9 май 1950 г., Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, поставя основите на Европейския съюз. Той обещава, че върху тези основи ще бъде изградена нова Европа. „Обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност“, обявява той в декларация, останала в историята като Декларацията на Шуман. Това е послание за мир, единство и надежда между съседни страни, възстановяващи се от ужасите и разрухата на Втората световна война.

Днес, ние европейците, сме изправени пред свое предизвикателство: да осъществим тези идеали по време на пандемията от COVID-19. Работниците и служители от целия континент обединяват усилията си, за да работят основните услуги. Държавите членки предлагат помощ на своите съседи в борбата с вируса и продължават да изграждат своето общо бъдеще заедно. За да се преборим с пандемия, която не признава граници, от съществено значение е европейската солидарност. Днешните предизвикателства отразяват визията на самия Робер Шуман за Европейска здравна общност – така както той я вижда още през 1950 г: обединение на националните здравни стратегии и научните медицински изследвания за справяне с общите заплахи за здравето като съюз.

Европейците очакват от ЕС и правителствата решителни действия за излизане от кризата с коронавируса и европейските институции работят активно върху краткосрочните и дългосрочните мерки за борба срещу разпространението на коронавируса и осигуряването на социална и икономическа помощ на страните членки.

Европейска солидарност

В началото на пандемията, за да помогне за намаляване на пренасянето на вируса в Европа и отвъд нея, Европейският съюз затвори външните си граници за неналожителни пътувания и организира връщането на десетки хиляди европейци у дома от различни точки на света благодарение на Механизма на ЕС за гражданска защита. В същото време в рамките на ЕС бяха въведени „зелени транспортни коридори“, които гарантират доставките на стоки от първа необходимост и жизненоважно медицинско и предпазно оборудване в рамките на единния пазар.

Пример за солидарността на ЕС в действие беше и стартиралият в края на февруари процедура за съвместно закупуване на защитно облекло, медицинско оборудване и лекарства, в която участваха 25 държави членки. Същевременно беше въведено временно изискване износът на лични предпазни средства (маски, защитни шлемове за лице, защитни дрехи и др.) за страни извън ЕС да става само с разрешение на съответната държава членка.

Сградата на ЕП „Хелмут Кол“, използвана като временно убежище за жени в трудна ситуация в контекста на COVID-19: местната социална оргаизация Samu Social вече работи на пълни обороти в сградата.

Бяха мобилизирани и над 3 млрд. евро помощ от ЕС за системите на здравеопазването в най-силно засегнатите от коронавируса региони на ЕС. Тези средства в момента помагат за изграждането на полеви болници и за транспортирането на пациенти с коронавирус в болници със свободен капацитет. Парите се използват и за закупуване и разпределение на медицинско оборудване като апарати за обдишване, защитно облекло и маски за многократна употреба.

За много кратко време след избухването на епидемията в Европа, Европейската комисия успя да осигури финансова подкрепа за научните изследвания за намиране на ваксина. До момента са отпуснати над 330 милиона евро за разработването на ваксини, за нови лечения, за диагностични тестове и медицински системи за предотвратяване на разпространението на коронавируса. В средата на април беше стартирана и Европейска платформа за данни за COVID-19, която дава възможност за бързо събиране и обмен на научноизследователски данни както между учени в Европа, така и между учени от целия свят.

Европейските институции работят много усилено и за облекчаване на социално-икономическите последици от кризата. Евродепутатите гласуваха да осигурят на държавите членки достъп до 37 млрд. евро от структурните фондове на ЕС за борба с кризата и подкрепа на системите на здравеопазване, работниците и предприятията. Европейската комисия предложи общоевропейска схема за работа на съкратено работно време (SURE) с цел да се избегнат масови уволнения от предприятията, засегнати от кризата. Комисията също така разблокира 1 млрд. евро от Европейския фонд за стратегически инвестиции, които ще бъдат използвани от Европейския инвестиционен фонд като гаранции за банки и други заемодатели. По този начин те ще бъдат стимулирани да осигурят ликвидност на около 100 000 малки фирми. в размер на около 8 млрд. евро.

Кухни на Европейския парламент в Брюксел, които са специално отворени за приготвяне и раздаване на повече от 3,000 порции храна на ден на бездомни хора, нуждаещи се и здравни работници, които се борят с епидемията от COVID-19.

В средата на април Европейската комисия и Европейският съвет представиха съвместна пътна карта за координирано вдигане на противоепидемичните мерки, която залага на широкообхватно тестване и наличен достъп до предпазни материали.

На последното свое заседание през април евродепутатите призоваха за мащабен пакет от мерки за възстановяване и реконструкция, финансиран от по-голям дългосрочен бюджет на ЕС, от съществуващи европейски фондове и финансови инструменти, както и чрез т.нар. „облигации за възстановяване“. Очаква се в средата на май Европейската комисия да представи ново предложение за дългосрочния бюджет на ЕС за 2021-2027 г. с включен пакет от мерки за стимулиране на икономиката. Това са само част от мерките, които Европейският съюз предприема в борбата срещу COVID-19.

На днешния ден, докато отбелязваме Деня на Европа, си спомняме как европейците написаха историята през 1950 г. и отдаваме почит на онези, които пишат история днес. А отвъд 9 май 2020 г., на нас се пада отговорността да продължим да допринасяме за това Европа да бъде още по-единна и солидарна.

Автор: Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Новини

Мотополигон „Горна Росица“ отново ще домакинства еврошампионат

Published

on

След близо 8-годишно прекъсване мотополигон „Горна Росица“ край Севлиево отново ще приеме европейския елит, но този път за полуфинала на Европейския шампионат по мотокрос в детско юношеските класове ЕМХ65 и ЕМХ85.

През последните години пистата ежегодно бе домакин на квалификационни кръгове на шампионата, но през 2025-та година управата на FIM Europe (Европейския мотоциклетен съюз) гласува огромно доверие на България и тази седмица 122 състезатели от 17 страни ще премерят сили на емблематичния мотополигон край Севлиево.

Състезанието е комбинирано и с Международна Купа в Клас OPEN. Мотополигон „Горна Росица“ бе значително реновиран през изминалите няколко месеца с подкрепата на Община Севлиево и Министерство на младежта и спорта.

Според някои специалисти, инспектирали мотополигона, спортното съоръжение и прилежащата му инфраструктура, са готови отново да посрещнат състезания от световен ранг, като организаторите се надяват почитателите на мотокроса отново да имат възможност в най-скоро бъдеще това да стане реалност.

България тази седмица ще бъде представена в Европейския шампионат от 9 състезатели в класовете ЕМХ65 и ЕМХ85, като най-бързите български пилоти ще имат възможност на собствен „терен“ да се преборят за класиране на финала на шампионата който предстои в края на юли в Локет, Чехия. Конкуренцията е от най-високо ниво и включва най-добрите джуниър състезатели от Испания, Франция, Италия, Австрия, Словения и др.

В клас ЕМХ65, заявените участници са 42, като българските асове, преодолели квалификационните кръгове са Николай Павлов, Иван Тунтев, Радостин Присадов, Виктор Иванов, Георги Илиев и Никола Андреев.

При пилотите от клас ЕМХ85, ситуацията както винаги е по-сложна и там заявките са точно 50, България ще бъде представена от Симеон Шаварски, Кристиян Андреев и Велислав Ковачев. В клас OPEN сред 30-те заявки виждаме имената на най-бързите български пилоти в класовете 125, МХ2 и МХ1, като бариерата ще се запълни с много носители на шампионски титли и силни имена на мотокроса от България и региона.

В съботния ден на мотополигон „Горна Росица“ предстоят редица тренировки и квалификационни маншове, а в неделния ден, след официалното откриване което е в 09.30, предстои да видим кои ще бъдат и пилотите, които ще се отправят към Чехия.

Зареди още

Крими

Младши съдия Илиева вече е доктор по право

Published

on

Младши съдия Габриела Илиева от състава на Окръжен съд – Габрово вече е доктор по право. На 12 юни 2026 г., пред петчленно научно жури, съставено от хабилитирани преподаватели от ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, СУ „Св. Климент Охридски“, УНСС и от ПУ „Паисий Хилендарски“, тя защити успешно дисертационния си труд на тема „Отговорност на съпрузите за задълженията към кредиторите“.

При публичната защита на разработката присъстваха съдии от Окръжен съд – Габрово, преподаватели от ВТУ и студенти. Научен ръководител на г-жа Илиева по време на няколкогодишното й обучение в докторската програма към катедра “Частноправни науки“ на Великотърновския университет и при подготовката на дисертацията е доц. д-р Венцислав Л. Петров.

Разработката на младши съдия Илиева е първото монографично изследване на правния режим на отговорността на съпрузите. Според оценките на научното жури трудът обогатява не само доктрината, но може да бъде полезен и за практикуващи юристи.

Очаква се дисертацията да бъде публично достъпна след публикуването й в Регистъра на академичния състав и защитените дисертационни трудове към Националния център за информация и документация, както и издаването ѝ в книжен формат.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица