Свържи се с нас

Новини

Денят на Европа – 9 май: 70 години на европейска солидарност

Седемдесет години след декларацията на Шуман Европа е изправена пред криза, която прави солидарността на ЕС по-важна от всякога.

Published

on

На 9 май 1950 г., на фона на Студената война, Робърт Шуман, френският министър на външните работи, издава декларация, която поставя началото на процеса на изграждане на Европейската общност. Целта е да се създаде нова наднационална организация с оглед създаването на общ пазар на въглища и стомана между Франция и Германия, която да е отворен и за други европейски страни. Тази организация е Европейската общност за въглища и стомана – предшественикът на Европейския съюз. Робърт Шуман е избран за първи председател на Европейската парламентарна асамблея (сега Европейския парламент) на 19 март 1958 г. и заема този пост до март 1960 г.

Преди 70 години, на 9 май 1950 г., Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, поставя основите на Европейския съюз. Той обещава, че върху тези основи ще бъде изградена нова Европа. „Обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност“, обявява той в декларация, останала в историята като Декларацията на Шуман. Това е послание за мир, единство и надежда между съседни страни, възстановяващи се от ужасите и разрухата на Втората световна война.

Днес, ние европейците, сме изправени пред свое предизвикателство: да осъществим тези идеали по време на пандемията от COVID-19. Работниците и служители от целия континент обединяват усилията си, за да работят основните услуги. Държавите членки предлагат помощ на своите съседи в борбата с вируса и продължават да изграждат своето общо бъдеще заедно. За да се преборим с пандемия, която не признава граници, от съществено значение е европейската солидарност. Днешните предизвикателства отразяват визията на самия Робер Шуман за Европейска здравна общност – така както той я вижда още през 1950 г: обединение на националните здравни стратегии и научните медицински изследвания за справяне с общите заплахи за здравето като съюз.

Европейците очакват от ЕС и правителствата решителни действия за излизане от кризата с коронавируса и европейските институции работят активно върху краткосрочните и дългосрочните мерки за борба срещу разпространението на коронавируса и осигуряването на социална и икономическа помощ на страните членки.

Европейска солидарност

В началото на пандемията, за да помогне за намаляване на пренасянето на вируса в Европа и отвъд нея, Европейският съюз затвори външните си граници за неналожителни пътувания и организира връщането на десетки хиляди европейци у дома от различни точки на света благодарение на Механизма на ЕС за гражданска защита. В същото време в рамките на ЕС бяха въведени „зелени транспортни коридори“, които гарантират доставките на стоки от първа необходимост и жизненоважно медицинско и предпазно оборудване в рамките на единния пазар.

Пример за солидарността на ЕС в действие беше и стартиралият в края на февруари процедура за съвместно закупуване на защитно облекло, медицинско оборудване и лекарства, в която участваха 25 държави членки. Същевременно беше въведено временно изискване износът на лични предпазни средства (маски, защитни шлемове за лице, защитни дрехи и др.) за страни извън ЕС да става само с разрешение на съответната държава членка.

Сградата на ЕП „Хелмут Кол“, използвана като временно убежище за жени в трудна ситуация в контекста на COVID-19: местната социална оргаизация Samu Social вече работи на пълни обороти в сградата.

Бяха мобилизирани и над 3 млрд. евро помощ от ЕС за системите на здравеопазването в най-силно засегнатите от коронавируса региони на ЕС. Тези средства в момента помагат за изграждането на полеви болници и за транспортирането на пациенти с коронавирус в болници със свободен капацитет. Парите се използват и за закупуване и разпределение на медицинско оборудване като апарати за обдишване, защитно облекло и маски за многократна употреба.

За много кратко време след избухването на епидемията в Европа, Европейската комисия успя да осигури финансова подкрепа за научните изследвания за намиране на ваксина. До момента са отпуснати над 330 милиона евро за разработването на ваксини, за нови лечения, за диагностични тестове и медицински системи за предотвратяване на разпространението на коронавируса. В средата на април беше стартирана и Европейска платформа за данни за COVID-19, която дава възможност за бързо събиране и обмен на научноизследователски данни както между учени в Европа, така и между учени от целия свят.

Европейските институции работят много усилено и за облекчаване на социално-икономическите последици от кризата. Евродепутатите гласуваха да осигурят на държавите членки достъп до 37 млрд. евро от структурните фондове на ЕС за борба с кризата и подкрепа на системите на здравеопазване, работниците и предприятията. Европейската комисия предложи общоевропейска схема за работа на съкратено работно време (SURE) с цел да се избегнат масови уволнения от предприятията, засегнати от кризата. Комисията също така разблокира 1 млрд. евро от Европейския фонд за стратегически инвестиции, които ще бъдат използвани от Европейския инвестиционен фонд като гаранции за банки и други заемодатели. По този начин те ще бъдат стимулирани да осигурят ликвидност на около 100 000 малки фирми. в размер на около 8 млрд. евро.

Кухни на Европейския парламент в Брюксел, които са специално отворени за приготвяне и раздаване на повече от 3,000 порции храна на ден на бездомни хора, нуждаещи се и здравни работници, които се борят с епидемията от COVID-19.

В средата на април Европейската комисия и Европейският съвет представиха съвместна пътна карта за координирано вдигане на противоепидемичните мерки, която залага на широкообхватно тестване и наличен достъп до предпазни материали.

На последното свое заседание през април евродепутатите призоваха за мащабен пакет от мерки за възстановяване и реконструкция, финансиран от по-голям дългосрочен бюджет на ЕС, от съществуващи европейски фондове и финансови инструменти, както и чрез т.нар. „облигации за възстановяване“. Очаква се в средата на май Европейската комисия да представи ново предложение за дългосрочния бюджет на ЕС за 2021-2027 г. с включен пакет от мерки за стимулиране на икономиката. Това са само част от мерките, които Европейският съюз предприема в борбата срещу COVID-19.

На днешния ден, докато отбелязваме Деня на Европа, си спомняме как европейците написаха историята през 1950 г. и отдаваме почит на онези, които пишат история днес. А отвъд 9 май 2020 г., на нас се пада отговорността да продължим да допринасяме за това Европа да бъде още по-единна и солидарна.

Автор: Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Силна България в силна Европа или България на двата стола? Изборът е ясен

Published

on

*Купуването и продаването на гласове е престъпление*

Излизането на нови политически фигури на активния политически терен все по-ясно очертава посоките пред страната и дава възможност на гражданите да направят информиран избор за бъдещето си.

Днес изборът вече не е абстрактен – той е между ясна европейска ориентация със силни институции и сигурност, и модел на колебание, при който България се опитва да балансира между различни геополитически посоки.

Събитията от последните месеци показаха нещо съществено – че гражданското общество има силата да влияе и да определя дневния ред. Протестите в края на миналата година доказаха, че промяната не идва отвън и не зависи от „спасители“, а от активността и решенията на самите хора. Когато обществото е ангажирано, посоката става ясна.

В този контекст България стои пред стратегически избор – дали да бъде силна европейска държава, част от стабилен и единен Европейски съюз, или да следва модел на колебание и непоследователност.

Всеки един политик трябва да отговори на въпроса дали работи за силна България в силна Европа, или подкрепя модел, при който страната играе двойствена роля и отслабва общите европейски усилия.

Друг ключов въпрос е свързан с икономическата и финансова интеграция на страната. Темата за еврозоната ясно показа колко важно е политиците да бъдат последователни в позициите си. В рамките на дълъг период на обществено обсъждане бяха създадени всички условия за прозрачност и дебат, което поставя въпроса защо определени теми се повдигат едва на по-късен етап.

Предстоящият вот ще бъде определящ за посоката на страната – дали България ще продължи напред с ясни цели и стабилни партньорства, или ще остане в състояние на несигурност и противоречия.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „ПП – ДБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ПП – ДБ“ е под номер 7 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

Силен екип на ПП-ДБ за 7 МИР Габрово

Published

on

Листата с кандидати за народни представители на Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ за 7 МИР Габрово обединява хора от различни браншове от Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна – професионалисти, готови да работят за обществото и всяко населено място в четирите общини.

101. Богомил Петков – предприемач с дългогодишен опит в производството и работодател на над 200 души, създател на три производства. Народен представител в 47-о, 48-о и 51-во Народно събрание и бивш председател на Камарата на строителите в България – Габрово.

102. Николай Томитов – IT предприемач с над 15 години опит, основател на обучителни и технологични компании, подготвили хиляди софтуерни специалисти. Активен в разработването на учебни програми и политики за икономическо развитие и електронно управление.

103. Алекс Згрипаров – мениджър в сферата на недвижимите имоти с опит в развитието на бранд и управление на клиентски отношения. Специализира в повишаване стойността на имоти и изграждане на партньорства в туристическия сектор.

104. Ивелин Стоянов – инженер по електронна техника с дългогодишна работа в научно-изследователския сектор и опит в местното самоуправление. Народен представител в 46-тото НС, зам.-областен управител 2022 г. в правителството на Кирил Петков. Активен участник в политическия живот чрез ДСБ.

105. Михаил Гилин – професионалист с опит в производството, индустриалния дизайн и управлението на бизнес процеси в текстилната индустрия. Участва в международни проекти и развива дейности в сферата на бизнес услугите и организационната ефективност.

106. Антония Добрева – ангажирана с теми като образование, развитие на децата и по-активно участие на жените в политиката. Поставя акцент върху регионалното развитие, туризма и борбата с корупцията.

107. Стефан Костадинов – млад, обществено ангажиран човек, активен в инициативата „Младежи за Промяната“. Мотивиран да работи за обединение около смислени каузи и постигане на реални резултати за обществото.

108. Петя Куманова – агроинженер, експерт с над 30 години опит в земеделието и работата със земеделски производители и организации. Насочена към подкрепа за модерно земеделие, развитие на регионите и създаване на честни условия за труд и бизнес.

Кандидатите на Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ се явяват с номер 7 в бюлетината.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „ПП – ДБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ПП – ДБ“ е под номер 7 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Крими

Ръст на преписките и наркоделата, отчетоха габровските прокурори

Published

on

Увеличение на броя на наблюдаваните преписки и на делата, с предмет наркотични вещества и намаляване на броя на оправдателните присъди, отчетоха прокурорите от Окръжна прокуратура-Габрово, Районна прокуратура-Габрово и Териториалните ѝ отделения в гр. Севлиево, гр. Трявна и гр. Дряново по време на проведеното на 26.03.2026 г. събрание за дейността им през 2025 г.

Окръжният прокурор Тихомир Петков представи обобщени данни и анализ за работата на магистратите във всички етапи на наказателния процес – досъдебна и съдебна фаза, по гражданско-съдебния надзор, надзора за законност, административно-съдебния надзор, обема на прокурорската дейност. Обсъдени бяха някои категории тежки престъпления и такива с особен обществен интерес.

На събранието присъстваха Ваня Стефанова – заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, Светослав Калчев – и. ф. апелативен прокурор на Апелативна прокуратура-Велико Търново, Георги Георгиев  – зам. апелативен прокурор на АПВТ, ръководителите на Окръжен съд-Габрово, отдел „Разследване“ при ОД на МВР-Габрово, на структури на БОП и ДАНС, прокурори и следователи от съдебния район.

През 2025 г. прокурорите от Габровски съдебен район отчитат увеличение на броя на наблюдаваните преписки – 2799 преписки, като 95,28% от тях са решени. Наблюдавани са 2624 досъдебни производства. В отчета бе отбелязано, че и през 2025 г. структуроопределящи за Районна прокуратура-Габрово са водените досъдебни производства за престъпления против собствеността и общоопасните престъпления. Те заедно представляват 77,3% от всички новообразувани досъдебни производства.

При общоопасните престъпления се наблюдава  увеличение на броя на досъдебните производства с предмет наркотични вещества – 175 броя, при 153 броя през 2024 г. и намаляване на броя на новообразуваните досъдебни производства за управление на МПС след употреба на алкохол/наркотици, които са спаднали на 131 броя при 155 броя през 2024 г.

Запазва се тенденцията и при Окръжна прокуратура- Габрово структуроопределящи да са престъпленията против личността, против стопанството, общоопасните престъпления и престъпленията против финансовата, данъчната и осигурителната системи, които заедно представляват 91,5 % от образуваните през годината досъдебни производства. 

В съдилищата са образувани 390 дела по внесени 376 прокурорски акта и на съда са предадени 391 лица. По актове на прокурорите от Окръжна прокуратура-Габрово и Районна прокуратура-Габрово са осъдени и санкционирани с влезли в сила присъди и решения 370 лица.

Положителна оценка за работата на магистратите от съдебния район е високият ръст на потвърдените прокурорски актове от горестоящите прокурорски инстанции и от съда, както и намалелия брой оправдателни присъди, които са с нисък относителен дял от 2,05%  от образуваните дела в съда.

Заместникът на главния прокурор Ваня Стефанова поздрави прокурорите и следователите за добрата им работа и за постигнатите успешни резултати през отчетната година. Пожела им да запазят добрата организация на работа и успех през настоящата година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица