Служители на Държавно ловно стопанство „Росица“ – Севлиево взеха участие в полицейска акция, проведена в село Ловнидол.

След подаден сигнал от органите на МВР, екип на стопанството се е отзовал на проверка, която е разкрила сериозни законови нарушения.

При претърсване на два съседни частни имота в селото са открити общо осем трофея от благороден елен без необходимите документи за законен добив.

В двора на единия от имотите е установен високопроходим автомобил, в който са намерени труп на дива свиня и прясно отрязана глава на сръндак.

Част от откритите трофеи са иззети от служителите на МВР, а трупът на дивата свиня, главата на сръндака и останалите трофеи от благороден елен са задържани от служителите на ловното стопанство по надлежния ред.

Ръководството на ДЛС „Росица“ и Северноцентралното държавно предприятие заявяват своята категорична непримиримост към подобни прояви, които нанасят сериозни щети върху популацията на дивеча в региона.

Априлското въстание от пролетта на 1876 години постига целта си, а именно да се предизвикат и заставят непременно Великите сили да решат съдбата на българския народ, който е част от Османската империя преди 150 години. Това стана известно от думите на проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, който бе в Дряново за официалното представяне на най-новата му книга, посветена на Априлското въстание.

Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е в съавторство с доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище, който също присъства на премиерата в града на майстор Колю Фичето.

Събитието, предизвикало интереса на местната общественост, е част от програмата, с която през тази пролет ще бъдат отбелязани 150 години от Априлската епопея. Негов домакин бе Исторически музей – Дряново. Сред гостите бяха заместник – кметът на Община Дряново Ангел Ангелов, издателят Димитър Томов, директорът на РЕМО „Етър“ проф. Светла Димитрова, представители на НМО – Габрово, музеите в Севлиево и Трявна, общественици и културни дейци.

Присъстващите бяха приветствани от Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, който сподели, че книгата е създадена по идея на издателство „Български бестселър“ и е излязла от печат в края на 2025 г. „Изданието си поставя благородната цел да представи цялостно – на основата на съвременната българска историография – подготовката, хода и резултатите от Априлското въстание, както и съдбовните решения на Великите сили по българския въпрос“, отбеляза той. Христов благодари за възможността именно в Дряново да се състои премиерата на тази книга, която по думите му бележи настоящата годишнина.

Книгата е съставена на базата на досегашната научна литература и друга книжнина, илюстрираща цялостно картината на събитията отпреди 150 години. В тази посока се изказа и проф. Петков, който допусна, че в голяма степен организаторите на Априлското въстание са предвидили зверствата и кръвопролитията, целящи да покажа на цял свят истинското лице на османците. Историкът си послужи с думи на заловения и погинал от османците участник в Априлското въстание – Цанко Дюстабанов. Изправен пред турския съд и с предложение да се покае пред султана, българският революционер, родом от Габрово, заявява преди обесването си, че чрез зверствата в потушаването на бунта светът е видял истинския образ на османлиите.

Ученият посочи някои грешки в организирането на Априлското въстание, които според него са се оказали определящи. Той открои липсата на единна дата, на която да то избухне – бунтът започна на различни дати в отделните революционни окръзи, което дава възможност на османската власт да реагира. Няма и главен координационен център или оперативен щаб.

„Българското въстание се превръща в национално събитие. Това е общобългарско дело! То претендира и на моменти се получава, създават се микро структури на нова държава: и в Панагюрище го има, и в Ново село го има! Войска, знаме! Тези хора живеят с идеята, че създават нова България, независимо от това, че разбират, че чрез саможертвата си само ще поканят Великите сили да се произнесат, както на тях им уйдисва!“, заяви проф. Петков.

Той призова днешните държавни мъже да замислят и направят така, че 20 април да бъде включен като официален празник у нас, което би било значимо признание към делото на хората, отдали и платили с живота си българската свобода, на които дължим почит и признателност. Историкът посочи за пример съседните на България народи: сърби и гърци, където почитат като официални празници, именно датите на началото на бунтовете им срещу османската власт, които също като българското въстание не са успешни на момента. „Това е достойно! Това показва, че сме достойни наследници – да уважаваме предците си!“, добави още проф. Петков.

Казаното бе допълнено от доц. д-р Атанас Шопов, който разгледа приноса на Априлската епопея за последвалата след нея свобода. „XIX век е векът на нациите, оформят се националните държави. Българите не се задоволяват, че владеят пазара на Османската империя! Те отиват на борба, за да се идентифицират с Европа“, каза той.

Доцент Шопов също призова днешните политици да говорят с гласа на учените. Той определи историята не като наука за миналото, а като поглед към нашето бъдеще. Ръководителят на музея в Панагюрище изрази мнение, че чрез превода на английски език книгата ще достигне до целия свят, който ще узнае за делото на българите, връщайки дори сънародниците ни зад граница към родовия си корен.

Пред присъстващите Шопов анонсира още новина, свързана с аудио-визиуална инсталация, която за първи път в България ще бъде открита на 1 май в Панагюрище, посветена на идеите за държавността, наследниците на Левски и дейността на Априлци.

Димитър Томов разказа за предисторията на книгата. Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е двуезично, пренасящо паметта за великия подвиг на нашите предци към следващите поколения и към целия свят. Книгата е богата на оригинални исторически документи, спомени на преки участници и свидетели, коментари на чуждестранни дипломати и журналисти, снимки, карти и биографии на ключови личности от епохата. Паралелният превод на английски език е мост към света – послание, че саможертвата на хилядите българи от 1876 г. не е само наша гордост, а страница от общочовешката история на свободата.

Томислав Дончев – на прага на нови избори. Сигурно не броите вече кои поред са?
– Честно казано, не ги броя като поредност, а като контекст. Всякакви избори идват с различна тежест – понякога са за стабилност, друг път за посока, а понякога просто за изход от политическа безизходица. По-важният въпрос не е кой номер са, а дали този път ще произведат устойчиво управление и ясно мнозинство, което да носи отговорност. Ако обществото получи това, тогава броенето на изборите губи значение.

А кое е това, което броите?
– Броя си крачките. Гледам да не падам под 14 хил. на ден, иначе ще загубя планинарска форма. Годините не ги броя много. Броя си приятелите редовно, защото в кризисни времена, списъкът е динамичен.

Г-н Дончев, защо стигнахме пак до нови избори? Протестите ли бяха причината или бяха поводът?
– Протестите бяха поводът. Има много причини – противоестествената коалиция – не искам да кажа нищо лошо за партньорите ни, но тази коалиция се състоеше от партии, които в годините сигурно по 100 пъти бяха казали, че няма да работят с другия. Това направи привържениците на всички от партиите, не много щастливи.

Вие сте от онова поколение активни хора, които прекараха своята младост също по площадите, протестирайки. Какви са приликите и разликите с тогава и какво ви се иска да кажете на протестиращите сега или поне на младите от тях?
– Точно това мислих, като гледах гневните млади и не толкова млади хора на площада. Каква въртележка е животът- преди 30-ина години правех същото. Дори си спомням една среща с Проф. Илчо Димитров, тогава министър на образованието, а аз бунтовен студент. Аз излагам исканията ни – той казва „няма пари в бюджета“.

Всеки млад човек трябва да изживее една негова си революция. Няма значение дали разбира от бюджет, държавно управление, политически науки и т.н. Когато си млад, усещането за красиво и некрасиво е по-силно от всичко.

Защо, според Вас, вече 5 години българите не можем да изберем устойчиво управление и политиците не могат да създадат такова?
– След 5-6 години душмански политически борби, обществото ни се раздели на малки групи и подгрупи, които вярват в различни неща. Най-характерното обаче е, че стръвно се мразят едни други. От разделено общество как очаквате да излъчи стабилна политическа конструкция?

Но не хората са виновни. Виновни са онези политици, които нямаха цел, приоритети, програма, политика, единствената им политика е кого мразят. Има и такива партии, които функционират на принципа „кого мразим днес“. Ето го и резултата.

И сега, след тези избори, накъде виждате пътя на страната ни?
– Надявам се да има редовно и стабилно правителство, което да води хората в посока, за която хората са гласували.

Какво остана неразбрано от хората от усилията на ГЕРБ и управленията с участието на ГЕРБ?
– Иронията е, че това правителство с всичките му недостатъци успя да свърши и добра работа. Завърши процеса на пълна интеграция на България в Европейския съюз, възобнови пътните ремонти, спрени от 4 години, успя да спаси до голяма степен парите от Националния план за възстановяване и устойчивост. Радостен съм, че заедно с колегите ми успяхме да преодолеем всички, нарочно създадени, пречки пред реализацията на тунела под вр. Шипка. Още ноември миналата година северният подход към тунела (от сега съществуващия път до входа на тунела) получи разрешение за строеж. Като министър на иновациите, успях да предприема важни стъпки в посока привличане на българската индустрия в процеса на модернизация на Българската армия, вкл. и за производство на дронове. Свършихме и чудесна работа по отношение на суверенни мощности – центрове за данни, специализирани в сферата на изкуствения интелект. Тази година ще започне инсталирането на нов суперкомпютър за 90 милиона евро с финансиране от ЕК.

Кое е различното, което ГЕРБ предлага на избирателите си в сравнение с другите партии?
– Чудесни предложения имаме от всички партии. Някой от тях даже са невероятни, а други съвсем фантастични. Разликата между нас и всички останали е, че в годините успяхме да отгледаме и развием уникален отбор от експерти и управленци. Имаме потенциала да случваме нещата, да превръщаме идеите в реалност.

Иначе като сериозна и системна партия, не можем да си сменяме приоритетите всяка година. Всичко, за което сме говори през последните години – политики за модернизация на страната – инфраструктура, пътища, железници, ВиК, градска среда, остава в сила, образованието продължава да бъде ключов приоритет. Няма развито общество и конкурентноспособна икономика без образовани хора.

Ако има нещо ново, това е смелата ни програма за икономически трансформация- икономика на високата добавена стойност, преход към икономика на знанието и иновациите. План, как индустриите ни да мигрират към производство на скъпи и уникални продукти.

А за габровски регион?
– Ако трябва да обобщя какво предлагаме на хората в област Габрово, бих казал така – комбинация от сигурност за хората и реални, изпълними проекти за региона.

От една страна, говорим за ясни национални приоритети – повишаване на доходите и модерна пенсионна система, запазване на ниските данъци, както и достъпна енергия за домакинствата и бизнеса. Това са неща, които хората усещат директно в ежедневието си. Към това добавяме и конкретни политики като 100% безплатно саниране, което е реална подкрепа за хиляди семейства.

От друга страна, ние не говорим само в бъдеще време. Само за последната година в област Габрово сме осигурили финансиране за водопроводи и ремонти в редица села, подобрихме водоснабдяването в Севлиево, възобновихме работата по тунела под Шипка и инвестирахме в спортна инфраструктура. Това показва, че можем не само да обещаваме, но и да изпълняваме.

Напред също имаме ясен план – решаване на проблемите с водоснабдяването в Габрово, Севлиево и Трявна, включително чрез изграждане на пречиствателни съоръжения и довършване на язовир „Нейковци“. Предвиждаме изграждане на индустриална зона между Габрово и Севлиево, за да задържим младите хора в региона, както и ключови инфраструктурни проекти – от обхода на Севлиево до рехабилитацията на важни пътища.

Не на последно място, продължаваме последователната си политика в образованието – с гарантирани възнаграждения за учителите над 125% от средната заплата и фокус върху качественото обучение.

Така че разликата е ясна – ние не предлагаме просто идеи, а конкретни решения, подкрепени с вече свършена работа. Защото за нас стабилността не е лозунг, а условие за растеж.

Вие бяхте вицепремиер, министър, евродепутат, депутат, кмет – коя е ролята, която ви носи най-голямо удовлетворение и защо?
– Работата ми като кмет. Тази работа е най-близо до хората, най-близо до реалните проблеми. Работата, в която може да се разбере със сигурност кой става и кой не. Работа, отвъд мъглите на политическата митология.

Коя е най-трудната истина за себе си, която политиката ви принуди да признаете?
– Че съм се превърнал в професионален политик, въпреки дългите години съпротива и самоопределянето ми като „мениджър“ или „експерт“.

Тъжно е, защото политик по дефиниция е мразена професия. И все пак – професия. Важното е да не е основната и единствената, защото опасен е този политик, който не може да върши нищо друго, извън политиката. Тогава той е готов на всякакви компромиси, само и само да остане в играта.

За себе си съм спокоен, ако спра да чувствам, че съм полезен, винаги мога да се отдам на други професионални предизвикателства.

Кое качество най-много Ви пречи в политиката и как го управлявате?
– Не можах да стана лицемер. Това е голям проблем и много ми пречи. Сериозно! Останах добър и нормален човек (надявам се). В тази професия е много опасно да загубиш и едното, и другото. Политиката и в частност властта не понасят на всеки. Понякога от един човек се появява друг, който няма нищо общо с този, когото си познавал. Виждал съм такива неща. Много е тъжно. Много. Болест е това, която ходи по коридорите на високите сгради в София. Какво хората разбират неправилно за Вас? Може би най-често хората приемат, че когато не говориш шумно и постоянно, значи нямаш ясна позиция. А всъщност е точно обратното – просто вярвам, че действията трябва да говорят повече от думите. Понякога сдържаността се тълкува като дистанция или липса на емоция. Истината е, че предпочитам да подхождам рационално и спокойно, особено когато става дума за важни решения. Това не означава безразличие, а отговорност.

И още нещо – често се подценява колко сложни са процесите в управлението. Отстрани изглежда, че всичко може да стане бързо, но реалността изисква баланс, търпение и понякога непопулярни решения. Така че, ако има нещо, което хората разбират неправилно, то е, че умереният тон и прагматичният подход не са слабост, а начин да се стига до устойчиви резултати.

Кое е най-трудно за Вас, в живота и в политиката – да останеш, да си тръгнеш или да замълчиш и защо?
– Най-трудното е да намериш смисъл да останеш. Да си тръгнеш понякога е емоционално решение, но ясно – прекъсваш, затваряш страница. Да замълчиш е контрол и търпение. Но да останеш изисква нещо по-дълбоко – вътрешна убеденост, че има смисъл да продължиш, дори когато е трудно, дори когато резултатите не идват бързо или признанието липсва. В политиката това е особено валидно. Има периоди, в които натискът е голям, очакванията са противоречиви, а решенията не носят мигновено удовлетворение. Тогава въпросът не е просто „какво да направя“, а „защо да продължа“.

И в личен план е същото – оставането винаги изисква причина, която да е по- силна от умората или съмненията.

Оптимист ли сте за България след тези избори?
– Оптимизмът в политиката не е въпрос на настроение, а на основания. И да – имам основания да съм умерен оптимист.

България неведнъж е показвала, че дори в трудни моменти, намира път към стабилност. Въпросът след тези избори е дали ще има ясно мнозинство и воля за управление, а не пореден период на колебание.

Кое за Вас е най-важното доказателство, че държавата има успешен път напред?
– Най-важното доказателство, че една държава върви в правилната посока, не е в отчетите или статистиката, а в усещането на хората за сигурност и перспектива.

Когато доходите растат и хората могат да планират живота си спокойно – това е знак за стабилност. Когато младите избират да останат и да се развиват тук, вместо да търсят бъдеще навън – това е знак за доверие. И когато бизнесът инвестира, защото вижда предвидима среда и ясни правила – това е знак за устойчива икономика.

В крайна сметка, успехът на държавата не се измерва с обещания, а с това дали хората живеят по-добре днес и имат увереност за утре.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*