Новини
Денят на Европа – 9 май: 70 години на европейска солидарност
Седемдесет години след декларацията на Шуман Европа е изправена пред криза, която прави солидарността на ЕС по-важна от всякога.
Преди 70 години, на 9 май 1950 г., Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, поставя основите на Европейския съюз. Той обещава, че върху тези основи ще бъде изградена нова Европа. „Обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност“, обявява той в декларация, останала в историята като Декларацията на Шуман. Това е послание за мир, единство и надежда между съседни страни, възстановяващи се от ужасите и разрухата на Втората световна война.
Днес, ние европейците, сме изправени пред свое предизвикателство: да осъществим тези идеали по време на пандемията от COVID-19. Работниците и служители от целия континент обединяват усилията си, за да работят основните услуги. Държавите членки предлагат помощ на своите съседи в борбата с вируса и продължават да изграждат своето общо бъдеще заедно. За да се преборим с пандемия, която не признава граници, от съществено значение е европейската солидарност. Днешните предизвикателства отразяват визията на самия Робер Шуман за Европейска здравна общност – така както той я вижда още през 1950 г: обединение на националните здравни стратегии и научните медицински изследвания за справяне с общите заплахи за здравето като съюз.
Европейците очакват от ЕС и правителствата решителни действия за излизане от кризата с коронавируса и европейските институции работят активно върху краткосрочните и дългосрочните мерки за борба срещу разпространението на коронавируса и осигуряването на социална и икономическа помощ на страните членки.
В началото на пандемията, за да помогне за намаляване на пренасянето на вируса в Европа и отвъд нея, Европейският съюз затвори външните си граници за неналожителни пътувания и организира връщането на десетки хиляди европейци у дома от различни точки на света благодарение на Механизма на ЕС за гражданска защита. В същото време в рамките на ЕС бяха въведени „зелени транспортни коридори“, които гарантират доставките на стоки от първа необходимост и жизненоважно медицинско и предпазно оборудване в рамките на единния пазар.
Пример за солидарността на ЕС в действие беше и стартиралият в края на февруари процедура за съвместно закупуване на защитно облекло, медицинско оборудване и лекарства, в която участваха 25 държави членки. Същевременно беше въведено временно изискване износът на лични предпазни средства (маски, защитни шлемове за лице, защитни дрехи и др.) за страни извън ЕС да става само с разрешение на съответната държава членка.
Бяха мобилизирани и над 3 млрд. евро помощ от ЕС за системите на здравеопазването в най-силно засегнатите от коронавируса региони на ЕС. Тези средства в момента помагат за изграждането на полеви болници и за транспортирането на пациенти с коронавирус в болници със свободен капацитет. Парите се използват и за закупуване и разпределение на медицинско оборудване като апарати за обдишване, защитно облекло и маски за многократна употреба.
За много кратко време след избухването на епидемията в Европа, Европейската комисия успя да осигури финансова подкрепа за научните изследвания за намиране на ваксина. До момента са отпуснати над 330 милиона евро за разработването на ваксини, за нови лечения, за диагностични тестове и медицински системи за предотвратяване на разпространението на коронавируса. В средата на април беше стартирана и Европейска платформа за данни за COVID-19, която дава възможност за бързо събиране и обмен на научноизследователски данни както между учени в Европа, така и между учени от целия свят.
Европейските институции работят много усилено и за облекчаване на социално-икономическите последици от кризата. Евродепутатите гласуваха да осигурят на държавите членки достъп до 37 млрд. евро от структурните фондове на ЕС за борба с кризата и подкрепа на системите на здравеопазване, работниците и предприятията. Европейската комисия предложи общоевропейска схема за работа на съкратено работно време (SURE) с цел да се избегнат масови уволнения от предприятията, засегнати от кризата. Комисията също така разблокира 1 млрд. евро от Европейския фонд за стратегически инвестиции, които ще бъдат използвани от Европейския инвестиционен фонд като гаранции за банки и други заемодатели. По този начин те ще бъдат стимулирани да осигурят ликвидност на около 100 000 малки фирми. в размер на около 8 млрд. евро.
В средата на април Европейската комисия и Европейският съвет представиха съвместна пътна карта за координирано вдигане на противоепидемичните мерки, която залага на широкообхватно тестване и наличен достъп до предпазни материали.
На последното свое заседание през април евродепутатите призоваха за мащабен пакет от мерки за възстановяване и реконструкция, финансиран от по-голям дългосрочен бюджет на ЕС, от съществуващи европейски фондове и финансови инструменти, както и чрез т.нар. „облигации за възстановяване“. Очаква се в средата на май Европейската комисия да представи ново предложение за дългосрочния бюджет на ЕС за 2021-2027 г. с включен пакет от мерки за стимулиране на икономиката. Това са само част от мерките, които Европейският съюз предприема в борбата срещу COVID-19.
На днешния ден, докато отбелязваме Деня на Европа, си спомняме как европейците написаха историята през 1950 г. и отдаваме почит на онези, които пишат история днес. А отвъд 9 май 2020 г., на нас се пада отговорността да продължим да допринасяме за това Европа да бъде още по-единна и солидарна.
Автор: Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.
Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.
Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.
Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.
Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.
Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.
На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.
Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.
Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.
-
Новинипреди 2 дниБорбата с боровата процесионка продължава
-
Културапреди 17 часаНовият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна
-
Кримипреди 2 дниПиян водач предизвика катастрофа на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово
-
Новинипреди 23 часаОбластният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори
-
Новинипреди 2 дниГаброво с ново решение за поливане на градските зелени площи
-
Новинипреди 23 часаКметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото