Свържи се с нас

Новини

Денят на Европа – 9 май: 70 години на европейска солидарност

Седемдесет години след декларацията на Шуман Европа е изправена пред криза, която прави солидарността на ЕС по-важна от всякога.

Published

on

На 9 май 1950 г., на фона на Студената война, Робърт Шуман, френският министър на външните работи, издава декларация, която поставя началото на процеса на изграждане на Европейската общност. Целта е да се създаде нова наднационална организация с оглед създаването на общ пазар на въглища и стомана между Франция и Германия, която да е отворен и за други европейски страни. Тази организация е Европейската общност за въглища и стомана – предшественикът на Европейския съюз. Робърт Шуман е избран за първи председател на Европейската парламентарна асамблея (сега Европейския парламент) на 19 март 1958 г. и заема този пост до март 1960 г.

Преди 70 години, на 9 май 1950 г., Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, поставя основите на Европейския съюз. Той обещава, че върху тези основи ще бъде изградена нова Европа. „Обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност“, обявява той в декларация, останала в историята като Декларацията на Шуман. Това е послание за мир, единство и надежда между съседни страни, възстановяващи се от ужасите и разрухата на Втората световна война.

Днес, ние европейците, сме изправени пред свое предизвикателство: да осъществим тези идеали по време на пандемията от COVID-19. Работниците и служители от целия континент обединяват усилията си, за да работят основните услуги. Държавите членки предлагат помощ на своите съседи в борбата с вируса и продължават да изграждат своето общо бъдеще заедно. За да се преборим с пандемия, която не признава граници, от съществено значение е европейската солидарност. Днешните предизвикателства отразяват визията на самия Робер Шуман за Европейска здравна общност – така както той я вижда още през 1950 г: обединение на националните здравни стратегии и научните медицински изследвания за справяне с общите заплахи за здравето като съюз.

Европейците очакват от ЕС и правителствата решителни действия за излизане от кризата с коронавируса и европейските институции работят активно върху краткосрочните и дългосрочните мерки за борба срещу разпространението на коронавируса и осигуряването на социална и икономическа помощ на страните членки.

Европейска солидарност

В началото на пандемията, за да помогне за намаляване на пренасянето на вируса в Европа и отвъд нея, Европейският съюз затвори външните си граници за неналожителни пътувания и организира връщането на десетки хиляди европейци у дома от различни точки на света благодарение на Механизма на ЕС за гражданска защита. В същото време в рамките на ЕС бяха въведени „зелени транспортни коридори“, които гарантират доставките на стоки от първа необходимост и жизненоважно медицинско и предпазно оборудване в рамките на единния пазар.

Пример за солидарността на ЕС в действие беше и стартиралият в края на февруари процедура за съвместно закупуване на защитно облекло, медицинско оборудване и лекарства, в която участваха 25 държави членки. Същевременно беше въведено временно изискване износът на лични предпазни средства (маски, защитни шлемове за лице, защитни дрехи и др.) за страни извън ЕС да става само с разрешение на съответната държава членка.

Сградата на ЕП „Хелмут Кол“, използвана като временно убежище за жени в трудна ситуация в контекста на COVID-19: местната социална оргаизация Samu Social вече работи на пълни обороти в сградата.

Бяха мобилизирани и над 3 млрд. евро помощ от ЕС за системите на здравеопазването в най-силно засегнатите от коронавируса региони на ЕС. Тези средства в момента помагат за изграждането на полеви болници и за транспортирането на пациенти с коронавирус в болници със свободен капацитет. Парите се използват и за закупуване и разпределение на медицинско оборудване като апарати за обдишване, защитно облекло и маски за многократна употреба.

За много кратко време след избухването на епидемията в Европа, Европейската комисия успя да осигури финансова подкрепа за научните изследвания за намиране на ваксина. До момента са отпуснати над 330 милиона евро за разработването на ваксини, за нови лечения, за диагностични тестове и медицински системи за предотвратяване на разпространението на коронавируса. В средата на април беше стартирана и Европейска платформа за данни за COVID-19, която дава възможност за бързо събиране и обмен на научноизследователски данни както между учени в Европа, така и между учени от целия свят.

Европейските институции работят много усилено и за облекчаване на социално-икономическите последици от кризата. Евродепутатите гласуваха да осигурят на държавите членки достъп до 37 млрд. евро от структурните фондове на ЕС за борба с кризата и подкрепа на системите на здравеопазване, работниците и предприятията. Европейската комисия предложи общоевропейска схема за работа на съкратено работно време (SURE) с цел да се избегнат масови уволнения от предприятията, засегнати от кризата. Комисията също така разблокира 1 млрд. евро от Европейския фонд за стратегически инвестиции, които ще бъдат използвани от Европейския инвестиционен фонд като гаранции за банки и други заемодатели. По този начин те ще бъдат стимулирани да осигурят ликвидност на около 100 000 малки фирми. в размер на около 8 млрд. евро.

Кухни на Европейския парламент в Брюксел, които са специално отворени за приготвяне и раздаване на повече от 3,000 порции храна на ден на бездомни хора, нуждаещи се и здравни работници, които се борят с епидемията от COVID-19.

В средата на април Европейската комисия и Европейският съвет представиха съвместна пътна карта за координирано вдигане на противоепидемичните мерки, която залага на широкообхватно тестване и наличен достъп до предпазни материали.

На последното свое заседание през април евродепутатите призоваха за мащабен пакет от мерки за възстановяване и реконструкция, финансиран от по-голям дългосрочен бюджет на ЕС, от съществуващи европейски фондове и финансови инструменти, както и чрез т.нар. „облигации за възстановяване“. Очаква се в средата на май Европейската комисия да представи ново предложение за дългосрочния бюджет на ЕС за 2021-2027 г. с включен пакет от мерки за стимулиране на икономиката. Това са само част от мерките, които Европейският съюз предприема в борбата срещу COVID-19.

На днешния ден, докато отбелязваме Деня на Европа, си спомняме как европейците написаха историята през 1950 г. и отдаваме почит на онези, които пишат история днес. А отвъд 9 май 2020 г., на нас се пада отговорността да продължим да допринасяме за това Европа да бъде още по-единна и солидарна.

Автор: Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Алцхаймер България“ се опитва да „разчупи тишината“

Published

on

За тишината ще разговаряме сега. Тя има много измерения. Може да е благословия, но и наказание. Ирина Илиева е секретар на организация, която успешно, макар и с малки стъпки, разчупва тишината. От двадесет години гражданско сдружение „Алцхаймер България“ разказва какво е деменцията и защо е необходимо хората с този проблем да не бъдат игнорирани, а приети.

Алцхаймер не е естествен процес при стареенето. Това е „епидемията на XXI век“. Около 60 000 са случаи на болестта у нас. Алцхаймер се влошава с времето и е най- често срещаната форма на деменция, между 60% и 80% от всички случаи, науката непрестанно влага усилия и средства за откриване на лек и категорична превенция срещу заболяването.

„Нашата организация, в която са включени близки на засегнати от заболяването, е създадена именно да разчупи тишината. Ние говорим, викаме, караме се, за да бъдем чути. Успехите ни са малки, но вярваме, че в бъдеще ще стават все повече.“

На 19 ноември в РЕМО „Етър“ се проведе обучение на музейни специалисти – служители и ръководители. В началото на това събитие участниците назоваха по една дума, с която свързват деменцията. Чуха се „страх“, „тъга“, „безнадеждност“. Но също така „приемане“. Според Ирина Илиева нормално е да преобладават отрицателните емоции. Въпреки това организацията дава и друга гледна точка.

„Опитваме се да покажем, че с подходящото отношение и обкръжаваща среда има шанс болните да останат по-дълго с нас, че е възможно забавяне на болестта.“

Ирина Илиева споделя, че всяка година членовете на организацията в София се събират на коледно парти. Миналата един от участващите в групата за ранна деменция споделя с нея – „Ирина, следващата година искам да има и танци“. И тя отговаря – „Да, следващата година непременно ще танцуваме“.

Ирина вярва, че има светлина в тунела. При едно посещение в Англия получава подарък – книга, разказваща как се смеят хората с деменция. Самата тя е открит човек, усмихва се често, но уверява, че управляващите на национално ниво са виждали и другото ѝ лице.

„Понякога имам сблъсъци с тях и съм много гневна. Но нашата общност стана наистина силна и започват да ни чуват. Ако не го правят, отиваме в съда. Живеем в страна от Европейския съюз и това трябва да си личи по отношение на хората с деменция.“

Благодарение на дългогодишната работа на организацията, се стига до промяна в Наредба на Министерство на здравеопазването и лекарствата за намаляване развитието на заболяването се реинбурсират. Ирина определя това като много голям успех. Втората крачка е, че за първи път се създават групи за ранна деменция, както и групи за близките на хора с това заболяване. Тази нормална практика в европейските страни постепенно се налага и у нас. България има представител в групата „Алцхаймер Европа“, която концентрира усилията си към хора с ранна деменция.

„По този начин участваме в изработването на европейските политики. Имаме още път да извървим. Най-голямата ни цел е да имаме национален план, тъй като това е обществен проблем, а не само на засегнатите семейства. Неслучайно провеждаме обучение в музей „Етър“ на специалисти от областта на културата, защото е необходимо да се познава проблема и да се осигуряват условия за посещения на хора с деменция. Физическото движение помага за умствена активност, което е превенция от една страна, а от друга при болните води до по-бавно развитие.“

Българското общество, когато опознае проблема, е склонно да приема хората с деменция, това е впечатлението на Ирина Илиева. Тя обаче акцентира върху липсата на достатъчно подготвени кадри, които да подкрепят семействата и обученията, като реализираното в музей „Етър“, са правилна стъпка в решаването на този проблем.

Ирина Илиева се среща с деменцията преди десет години. През 2015 нейната майка е диагностицирана с този проблем. Стадият е ранен и положената адекватна грижа дава резултат. През целия този период тя съумява да се обслужва с минимална помощ от друг. Развитието на заболяването не спира, но е забавено в значителна степен и чак сега се налага някой да поеме пълните грижи.

Зареди още

Крими

Делото за тежката катастрофа с шестима загинали край Габрово започва

Published

on

Окръжната прокуратура в Габрово предаде на съд 62–годишен румънски гражданин и 23-годишен мъж от Севлиево за причинено, при условията на независимо съпричинителство, тежко пътнотранспортно произшествие, между ТИР и микробус, в резултат на което настъпи смъртта на шестима и бяха причинени телесни повреди на други три лица, всички пътуващи в микробуса.          

Окръжна прокуратура – Габрово внесе обвинителен акт в Окръжен съд–Габрово срещу мъж, с инициали А.К., гражданин на Република Румъния за това, че около 17.00 часа на 12.10.2023 г. в кръстовището между главен път I-5 и началото на северен околовръстен път III – 5004, на територията на община Габрово, при управление на товарна автокомпозиция, състояща се от влекач „Волво“ и прикачено полуремарке, нарушил правилата за движение по пътищата.

Движейки се със скорост от 63 км./ч., той навлязъл в насрещната за него пътна лента и към момента на реагиране за ефективно спиране в нея, осъществил доотклоняване на автокомпозицията наляво по посока на движението ѝ, при което навлязъл изцяло косо в насрещната пътна лента и при условията на независимо съпричинителство с водача на товарен автомобил „Пежо Боксер“, причинил пътнотранспортно произшествие.

При катастрофата А.К. по непредпазливост причинил смъртта на шест лица, пътуващи в микробуса  (Х. Д, на 31 години, К. К., на 34 години, М. Т., на 64 години, Ф. К., на 52 години, М.К., на 49 години и Е. И., на 26 години), както и телесни повреди на други три лица  (А. Ж. от гр.  Севлиево, К. К. от с. Крушуна обл. Ловеч и Р.К. от с. Яворец, общ. Габрово).          Деянието на А. К. е квалифицирано  по чл. 343 ал.4 във вр. с ал.3 буква “б“ от НК.

В хода на досъдебното производство по отношение на него е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража“, в рамките на предвидените от закона срокове.

Със същия обвинителен акт е предаден на съд и А.Ж. за това, че по същото време и място, при управление на т.а. „Пежо Боксер“ в посока Севлиево, нарушил правилата за движение по пътищата. При навлизане в кръстовището и отклоняване надясно със скорост около 79 км./ч. и при техническа възможност да възприеме навлязлата товарна автокомпозиция в полагащата му се пътна лента и да реагира за ефективно спиране в началото на предприетата от него маневра за отклоняване надясно, не предприел такова спиране, като можел да спре автомобила преди достигане зоната на удара в полагащата му се пътна лента, където причинил пътнотранспортно произшествие при условията на независимо съпричинителство с А.К., управляващ товарна автокомпозиция.

При катастрофата той по непредпазливост причинил смъртта на пътуващите в буса Х. Д, К. К., М. Т., Ф. К., М.К., и Е. И.,  както и телесни повреди на К.К и Р.К.      

Деянието на А. Ж. е квалифицирано  по чл. 343 ал.4 във вр. с ал.3 буква “б“  от НК.      Предстои Окръжен съд-Габрово да насрочи открито разпоредително заседание по делото.

Зареди още

Култура

Валидират пощенска марка за 225 години от рождението на Колю Фичето

Published

on

По повод 225 години от рождението на Колю Фичето и проведения конкурс за пощенско-филателно издание от Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), на 25 ноември от 13.00 часа в Исторически музей – Дряново ще бъде валидирана пощенската марка, посветена на възрожденския майстор.

През 2025 година се навършват 225 години от рождението на родения в Дряново възрожденски строител, а годишнината беше отбелязана с Национална програма, организирана от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

В тази връзка, дряновският музей ще бъде домакин на събитието по валидиране на пощенско-филателното издание, победител в конкурса за пощенска марка, на тема „225 години от рождението на Колю Фичето“, чийто автор е Стоян Дечев. Заедно с него на церемонията ще присъстват и представители на МТС.

След валидирането пощенската марка може да бъде закупена в деня на събитието в ИМ – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица