Свържи се с нас

Новини

Денят на Европа – 9 май: 70 години на европейска солидарност

Седемдесет години след декларацията на Шуман Европа е изправена пред криза, която прави солидарността на ЕС по-важна от всякога.

Published

on

На 9 май 1950 г., на фона на Студената война, Робърт Шуман, френският министър на външните работи, издава декларация, която поставя началото на процеса на изграждане на Европейската общност. Целта е да се създаде нова наднационална организация с оглед създаването на общ пазар на въглища и стомана между Франция и Германия, която да е отворен и за други европейски страни. Тази организация е Европейската общност за въглища и стомана – предшественикът на Европейския съюз. Робърт Шуман е избран за първи председател на Европейската парламентарна асамблея (сега Европейския парламент) на 19 март 1958 г. и заема този пост до март 1960 г.

Преди 70 години, на 9 май 1950 г., Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, поставя основите на Европейския съюз. Той обещава, че върху тези основи ще бъде изградена нова Европа. „Обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност“, обявява той в декларация, останала в историята като Декларацията на Шуман. Това е послание за мир, единство и надежда между съседни страни, възстановяващи се от ужасите и разрухата на Втората световна война.

Днес, ние европейците, сме изправени пред свое предизвикателство: да осъществим тези идеали по време на пандемията от COVID-19. Работниците и служители от целия континент обединяват усилията си, за да работят основните услуги. Държавите членки предлагат помощ на своите съседи в борбата с вируса и продължават да изграждат своето общо бъдеще заедно. За да се преборим с пандемия, която не признава граници, от съществено значение е европейската солидарност. Днешните предизвикателства отразяват визията на самия Робер Шуман за Европейска здравна общност – така както той я вижда още през 1950 г: обединение на националните здравни стратегии и научните медицински изследвания за справяне с общите заплахи за здравето като съюз.

Европейците очакват от ЕС и правителствата решителни действия за излизане от кризата с коронавируса и европейските институции работят активно върху краткосрочните и дългосрочните мерки за борба срещу разпространението на коронавируса и осигуряването на социална и икономическа помощ на страните членки.

Европейска солидарност

В началото на пандемията, за да помогне за намаляване на пренасянето на вируса в Европа и отвъд нея, Европейският съюз затвори външните си граници за неналожителни пътувания и организира връщането на десетки хиляди европейци у дома от различни точки на света благодарение на Механизма на ЕС за гражданска защита. В същото време в рамките на ЕС бяха въведени „зелени транспортни коридори“, които гарантират доставките на стоки от първа необходимост и жизненоважно медицинско и предпазно оборудване в рамките на единния пазар.

Пример за солидарността на ЕС в действие беше и стартиралият в края на февруари процедура за съвместно закупуване на защитно облекло, медицинско оборудване и лекарства, в която участваха 25 държави членки. Същевременно беше въведено временно изискване износът на лични предпазни средства (маски, защитни шлемове за лице, защитни дрехи и др.) за страни извън ЕС да става само с разрешение на съответната държава членка.

Сградата на ЕП „Хелмут Кол“, използвана като временно убежище за жени в трудна ситуация в контекста на COVID-19: местната социална оргаизация Samu Social вече работи на пълни обороти в сградата.

Бяха мобилизирани и над 3 млрд. евро помощ от ЕС за системите на здравеопазването в най-силно засегнатите от коронавируса региони на ЕС. Тези средства в момента помагат за изграждането на полеви болници и за транспортирането на пациенти с коронавирус в болници със свободен капацитет. Парите се използват и за закупуване и разпределение на медицинско оборудване като апарати за обдишване, защитно облекло и маски за многократна употреба.

За много кратко време след избухването на епидемията в Европа, Европейската комисия успя да осигури финансова подкрепа за научните изследвания за намиране на ваксина. До момента са отпуснати над 330 милиона евро за разработването на ваксини, за нови лечения, за диагностични тестове и медицински системи за предотвратяване на разпространението на коронавируса. В средата на април беше стартирана и Европейска платформа за данни за COVID-19, която дава възможност за бързо събиране и обмен на научноизследователски данни както между учени в Европа, така и между учени от целия свят.

Европейските институции работят много усилено и за облекчаване на социално-икономическите последици от кризата. Евродепутатите гласуваха да осигурят на държавите членки достъп до 37 млрд. евро от структурните фондове на ЕС за борба с кризата и подкрепа на системите на здравеопазване, работниците и предприятията. Европейската комисия предложи общоевропейска схема за работа на съкратено работно време (SURE) с цел да се избегнат масови уволнения от предприятията, засегнати от кризата. Комисията също така разблокира 1 млрд. евро от Европейския фонд за стратегически инвестиции, които ще бъдат използвани от Европейския инвестиционен фонд като гаранции за банки и други заемодатели. По този начин те ще бъдат стимулирани да осигурят ликвидност на около 100 000 малки фирми. в размер на около 8 млрд. евро.

Кухни на Европейския парламент в Брюксел, които са специално отворени за приготвяне и раздаване на повече от 3,000 порции храна на ден на бездомни хора, нуждаещи се и здравни работници, които се борят с епидемията от COVID-19.

В средата на април Европейската комисия и Европейският съвет представиха съвместна пътна карта за координирано вдигане на противоепидемичните мерки, която залага на широкообхватно тестване и наличен достъп до предпазни материали.

На последното свое заседание през април евродепутатите призоваха за мащабен пакет от мерки за възстановяване и реконструкция, финансиран от по-голям дългосрочен бюджет на ЕС, от съществуващи европейски фондове и финансови инструменти, както и чрез т.нар. „облигации за възстановяване“. Очаква се в средата на май Европейската комисия да представи ново предложение за дългосрочния бюджет на ЕС за 2021-2027 г. с включен пакет от мерки за стимулиране на икономиката. Това са само част от мерките, които Европейският съюз предприема в борбата срещу COVID-19.

На днешния ден, докато отбелязваме Деня на Европа, си спомняме как европейците написаха историята през 1950 г. и отдаваме почит на онези, които пишат история днес. А отвъд 9 май 2020 г., на нас се пада отговорността да продължим да допринасяме за това Европа да бъде още по-единна и солидарна.

Автор: Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово

Published

on

Нов офис на Изи Пей отвори врати в Габрово. Той се намира в квартал „Трендафила“, на ул. „Тота Венкова“ 12.

Работно време:
*Понеделник – Петък – от 09.00 до 19.00 часа
*Събота – от 09.30 до 13.30 часа.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.

Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.

Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Крими

20 години затвор за севлиевец, убил по жесток начин майка си

Published

on

С присъда по наказателно дело от общ характер, обявена на 3 ноември т.г., състав на Габровски окръжен съд осъди мъж от Севлиево на 20 години лишаване от свобода за умишлено убийство.

Подсъдимият О.Ю. бе признат за виновен в това, че на 23 май 2024 г., в къща на ул.“Светлина“ в Севлиево, по особено мъчителен начин и с особена жестокост, умишлено умъртвил майка си, нанасяйки ѝ множество удари с нож в областта на шията, гръдния кош и двете ръце.

За извършеното престъпление О.Ю. бе осъден на 20 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд – Велико Търново в 15-дневен срок.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица