

Култура
90 години от рождението на Христо Питев
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес си спомняме с голямо уважение за Христо Питев – музикален педагог, композитор, диригент, музиковед и основател на Камерния оркестър в Габрово.

Христо Питев е едно от най-разпознаваемите лица на родната музикална сцена. Роден на 27 април 1930 г. в Габрово. Завършва средното си образование в родния град и по-късно се дипломира в теоретичния факултет на Държавната Музикална академия в София (сега Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”).
Първите стъпки на Христо Питев в професията са основаването на Акордеонния клас към Детска Музикална школа – Габрово и публичните му изяви като негов диригент. През 1960 г. става художествен ръководител на първия щатен естраден оркестър извън София – оркестър „КО“ – към тогавашното Предприятие „Културен отдих“ – Габрово.

Оркестърът свири популярни мелодии и изнася концерти в цялата страна с участието на певици като Мими Николова и Йорданка Христова. През 1962 г. се класира втори на „Общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство“. П
о това време Питев оказва методическа помощ на ученическия оркестър към Текстилен техникум – Габрово, създаден година по-рано, през 1961 г. Оркестърът участва в ученически увеселения и печели множество награди от градски, окръжни и републикански фестивали, като получава най-високото отличие „Златен медал“ на Републиканския фестивал на средношколската и студентска младеж през 1964 г. Питев ръководи и други музикални формации, като смесения хор при Пионерския дом в Габрово, с когото участва и се класира като първенец на Републиканския сбор през 1962 г. На 30 юли 1969 г. печели Златен медал от III-ти Републикански фестивал и Спартакиада, София.

По инициатива на Христо Питев на 1 септ. 1969 г. към читалище „Априлов- Палаузов“, със съдействието на Окръжен съвет и Градски съвет за култура в Габрово се основава Габровски Камерен оркестър.
Той е негов художествен ръководител от създаването му до 1974 г. В репертоара на оркестъра влизат сравнително непознати за местната публика пиеси от музикалните направления Барок, Виенски класицизъм и Романтизъм, като много от тях за първи път се изпълняват в Габрово: „Концерт за две цигулки и струнен оркестър „Ехо” в ла мажор“ от Антонио Вивалди и „Сюита за цигулка, виола и струнен оркестър“ от шведския композитор Курт Атерб.

Христо Питев композира произведения от различни жанрове – песни, опери, оратории, сонати, увертюри и др., неизменна част от репертоара на оркестрите и хоровете, които ръководи. За своите композиции е многократно награждаван със златни и сребърни медали от републикански фестивали.
От 1980 г. е редовен член на Съюза на Българските композитор (СБК). Сред по-известните му произведения са „Апокалипсис“- опера в пет действия, „Пет пиеси за струнен оркестър“ и др.

Освен като автор на множество музикални произведения, включително музика за пиеси на габровския Драматичен театър („Мандарагора“ от Николо Макиавели, „Тази малка земя“ от Георги Джагаров и др.), Христо Питев допринася към българската музикална теория чрез научни трудове и публикации, посветени на геометрията на тона, формирането на звукореда и тоналната система, също така изследва задълбочено музикалните възгледи през Античността.
Математическата теория на множествата заляга дълбоко в неговите трудове, като в основата е разбирането за неразривното единство между тона и числото. Тази теория той изследва през целия си творчески път, като едни от основните изразители на постиженията му са книгите „До Питагор и напред: ново музикално познание” и “Music and knowledge: a new theory of music“ („Музика и познание: нова музикална теория“).

Освен тях, той издава в съавторство учебници за технически упражнения с инструменти. Автор е и на множество статии в научни списания „Българска музика“, „Българско музикознание“, „Музикални хоризонти“, съдържащи теоретични концепции високо оценени от научните среди. Интересите му са подкрепени с изнасяне на лекции пред студенти в Българската консерватория – София, консерваторията „Ференц Лист” в Будапеща, висшето музикално училище „Ханс Айслер” в Берлин.
През 2006 г. е провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово заради дългогодишната си ангажираност към родната музикална култура и популяризирането на местните музикални традиции и търсения.

Почива на 30 юни 2017 г. след кратко боледуване. Държавен архив – Габрово съхранява документи, свързани с житейския му път и творческа дейност в Частично постъпление № 325, във фондовете на Габровски Камерен оркестър, Школа по изкуствата „Емануил Манолов” и др., както и в личните фондове на музикантите Илко Илиев и Манол Цоков.
Част от използваните материали за настоящата статия са предоставени от Илко Илиев – музикант и близък приятел на Христо Питев.
Автор: Стела Илева, младши експерт Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Историческият музей в Дряново с две нови книги


В навечерието на четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“ (1–3 октомври 2025 г.) от печат излязоха още две нови книги на Исторически музей – Дряново. Това са том 4 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“ и двуезичното издание „Колю Фичето. Българският строителен гений“.
Сборникът „Известия на Исторически музей – Дряново“ продължава традицията, започнала с предходните три тома (2009, 2023 и 2024), да събира и популяризира научни доклади и изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи. Четвъртият том, който ще бъде представен официално по време на тазгодишната Конференция, е внушително издание от 467 страници. То е разделено в две основни части – научни доклади и съобщения от Националната конференция „Епохи, личности, памет“ (2024 г.) и дейности на Исторически музей – Дряново през 2024 г. Всички материали са придружени от кратки резюмета на английски език, а част от тях са обогатени с илюстрации, документи и графики. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на г-н Емил Попов.
Втората книга – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ – е двуезично, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици. Автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска. В него майстор Колю Фичето е представен в по-малко познатата си светлина – като архитект, скулптор и резбар. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимките са подбрани от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите са заснети от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се издава в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България. Официалното ѝ представяне ще се състои на 9 октомври 2025 г. от 14.30 ч. в Исторически музей – Дряново.
Двете издания допълват поредицата от книги, които музеят реализира от началото на 2025 г. Досега през годината бяха издадени: “(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)”, чието финансиране предостави Съюзът на архитектите в България, сборникът „Творческо наследство“ на историка Димитър Минчев, отпечатан с финансовата подкрепа на Община Дряново и платформата Агора, и албумът от Националния детски конкурс “Преминал майстор през земята (2022-2024)”, обхващащ в ретроспекция последните 3 издания на надпреварата.


Култура
НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“


Националният музей на образованието гостува в Културно- информационен център „Безистен“ – гр. Ямбол, с изложбата „Училищни символи и ритуали“. Експозицията бе официално открита на 25 септември от директора на музея Любка Тинчева. Специални гости на откриването бяха заместник- кметът на Община Ямбол Енчо Керязов, директорът на Регионална библиотека „Г. С. Раковски“ Христина Начева и заместник-директорът на ПМГ „Ат. Радев“ Милена Иванова.

На събитието присъстваха представители на културни и образователни институции. Сред първите посетители на изложбата бяха ученици от Природоматематическата гимназия „Атанас Радев“. Те бяха провокирани от директора на НМО с въпроси и за всеки верен отговор получиха награда – брошурата „Ново училище за нови времена“, издание на музея по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Община Габрово по Фонд Култура за 2025 г.
Екземпляри от брошурата и други музейни издания бяха предоставени на Регионалната библиотека „Г. С. Раковски” и библиотеката на ПМГ. Управителят на Безистена Елена Куманова и официалните гости получиха от директора на музея Любка Тинчева символичен подарък – копие на първия училищен печат, изработен за Габровското училище през 1832 г. по идея на Васил Априлов.

Изложбата включва 23 фотодокументални табла и над 50 движими културни ценности, които запознават обществеността с училищните символи и ритуали и показват традицията в българското училище, оставила трайна диря в образованието днес. Акцент в експозицията са символите, използвани в печатите и знамената на училищата от епохата на Българското възраждане до нашето съвремие.
Училищните символи като израз на пристрастието на народа ни към свободата, прогреса и науката демонстрират националната гордост на българина, обусловена от приноса му в световната културна съкровищница. Изложбата разглежда най-важните училищни празници и ритуалите, свързани с тях – освещаването на ново училище, началото и краят на учебната година, училищните изпитания, абитуриентският бал, раздаването на свидетелства и дипломи; честването на патронния празник на училището и юбилейни годишнини, на Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура, Деня на будителите, Деня на детето, Деня на Земята.

Отделено е място на живота и ритуалите в училищните дружества и съюзи – Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”, Съюзът на православните християнски дружества на учащата се младеж, Български младежки „Червен кръст”, Съюзът на ученическите неутрални въздържателни дружества, Организацията на българските скаути „Бранник”.


Показани са и първите ученически организации след 1944 г. – ДПО „Септемврийче”, ЕМОС (Единен младежки общоученически съюз), СНМ (по-късно ДСНМ и ДКМС). Изложбата може да бъде разгледана в зала „Съвременност“ на ямболския Културно-информационен център „Безистен“ до 4 януари 2026 г.


Култура
„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“


Детската фолклорна формация „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“, с ръководител Стефка Стоева, покори сцената на националното шоу „България търси талант“ и получи четири категорични „ДА“ от журито.
За публиката и познавачите това признание не е изненада, тъй като малките певци от години прославят родния си град, носейки десетки награди и отличия от престижни конкурси. Именно тези успехи са тяхната визитна картичка, която отвори вратите към телевизионния формат.

На сцената се изявиха 32 талантливи деца, които успяха да предизвикат усмивки и възторг у строгото жури, спечелвайки симпатиите му още с първите изпълнения.
Предстоят следващите етапи от надпреварата, а подкрепата на габровските фенове ще бъде решаваща за бъдещите успехи на формацията.
Поздравления за „Габровски гласчета“ и успех в следващите кръгове!


-
Икономикапреди 7 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Икономикапреди 4 дни
НАП наблюдава борси, тържища и складове в цялата страна
-
Икономикапреди 4 дни
Близо 1000 граждани и фирми дадоха оценка на контролните действия на НАП
-
Новинипреди 4 дни
9-годишният Иван Екимов спечели шахматен турнир в Стражица
-
Културапреди 4 дни
НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“
-
Новинипреди 4 дни
Положиха основния камък на новия параклис кв.“Шенини“ в Габрово
-
Културапреди 4 дни
„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“
-
Културапреди 3 дни
Историческият музей в Дряново с две нови книги