Свържи се с нас

Новини

Габровци – жертви в атентата на 16 април 1925 г. в църквата „Света Неделя“

Published

on

Сред загиналите в атентата на 16 април 1925 г. са двама габровци: Паскал Хр. Паскалев – кмет на София и Иван Н. Гладнев – адвокат и общински съветник. Двамата са юристи, жители на столицата и дейци на управляващия по това време Демократически сговор.

снимка: Lostbulgaria.com

Паскал Хр. Паскалев е роден в Габрово на 24 април 1875 г. Завършва средно образование в родния си град, след което учи правни науки във Франция. След дипломирането си се завръща в България и постъпва на съдийска служба.

Няколко години е съдия в Търновския и Пловдивския окръжен съд. Около 1905 г. се връща в Габрово и започва адвокатска практика. Едно от делата, които води П. Паскалев е от името на Габровското училищно настоятелство с наследниците на Теофил Хаджигеоргиев Пашов по неговото завещание.

Член е на Габровския градски общинския съвет (1908-1918 г.). Отдава се на политическа дейност като член на Демократическата партия, под влиянието на Христо Конкилев и Хр. Топузанов. Избиран е за народен представител в XVII (1914-1919) и XIX (1920-1923 г.) ОНС. Като депутат Паскал Паскалев отправя питане до министъра на търговията и промишлеността по въпроса за построяване на висше техническо училище в Габрово, съгласно завета на д-р Н. Василиади.

От 1920 година се установява в София, където продължава своята политическа дейност. Той се изявява и като публицист, името му се среща често в колоните на в. „Пряпорец“ и списание „Демокрация“.

При управлението на БЗНС (1919-1923 г.), по време на Търновските събития през септември 1922 г., Паскал Паскалев по чудо не става жертва на развихрилата се политическа саморазправа. Той е заловен от шайка на „оранжевата гвардия“ през нощта срещу 18 септември на гара Стара Загора, където е бит жестоко, въпреки депутатския си имунитет.

Неговите качества и политическа активност са оценени от управляващия Демократически сговор. На заседание на Столичния общински съвет от 14 юли 1924 г. Паскал Паскалев е избран за кмет на София.

Като кмет на столицата той подема стопанско, финансово и благоустройствено дело от голям мащаб, в което, с краткото си управление, успява да начертае и сложи началото на мероприятия, които да оставят траен спомен за името му.

На 16 април 1925 г. Паскал Паскалев умира от раните си при атентата в църквата „Св. Неделя”, с което е прекъснат живота на един обещаващ политик и общественик.

Иван Николов Гладнев е роден на 6 април 1886 г. в Габрово, в занаятчийско семейство. Още като ученик в последните класове проявява интерес към стопански и икономически въпроси. За да чете произведенията в оригинал, изучава руски език, тъй като преведените представят предимно идеите на марксизма. Постепенно, формирайки своя мироглед, Иван Гладнев се включва в редовете на създаващата се тогава Радикалдемократическа партия.

По спомени на негови съвременници, той се отличава с буен, избухлив темперамент, готов да защитава убежденията си с жар, енергия и забележителна упоритост. Тези качества Гладнев проявява през ноември 1918 година, когато се провежда първото публично събрание на местната комунистическа организация в салона на казино „Бузлуджа“. Той, единствен от присъстващите взема думата, за да критикува предложената резолюция за съюз със Съветска Русия и присъединяване на България към световната революция.

Иван Гладнев завършва юридическо образование и има адвокатска практика в Габрово. След 1919 г. се установява в София и продължава да работи като адвокат. Нарежда се сред инициаторите за създаване на Демократическия сговор. Изявява се като публицист, избран е за общински съветник. Загива на 16 април 1925 г.

Като косвена жертва от атентата в църквата „Св. Неделя” може да се смята и младият габровец Петър Кехлибарев (запасен поручик). Той пада убит на 28 април в покрайнините на София, като милиционер (доброволец), в престрелката за залавянето на комуниста конспиратор Александър Боримечков в района на Разсадника, до Владайска река.

Целият материал, подготвен от Иван Постомпиров – главен уредник в РИМ – Габрово, може да прочетете в сайта на музея.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Успешен дебют за Димитър Димитров в силовия многобой

Published

on

Габровецът Димитър Димитров направи своя официален дебют в силовия многобой. Той записа своето първо участие тъкмо на Държавното първенство в Бургас на 24 октомври 2026 г., като излезе на площад „Тройката“ като един от петимата български състезатели срещу международна конкуренция.

Дебютантът грабна сърцата на цялата публика. В социалните мрежи вече се появиха първи кадри от представянето му, споделени от фитнес общността, която отчита силното му представяне, дисциплината и характера, показани в тежките дисциплини. Във финалното класиране Димитров зае седмото място.

Пред него и останалите състезатели стояха шест изпитания: теглене на 3,5-тонен камион от седнало положение по наклонен терен, пренасяне на кобилица с допълнителна тежест, повдигане над глава на 120-килограмова метална тръба (Log Lift), обръщане на 420-килограмова гума за време, мъртва тяга с лек автомобил и повдигане на „Камък на Атлас“ върху платформа.

С българските атлети се мереха и състезатели от Румъния, включително Роберт Мартин и Владут Ангелои.

Надпреварата бе част от националната кампания „Силните срещу дрогата“.

Зареди още

Култура

В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Published

on

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.

Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.

„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.

Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.

„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.

И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.

Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.

„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.

С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Зареди още

Икономика

Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан

Published

on

Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан в България Елмар Маммадов. Той разказа за своя професионален път, дипломатическия си опит и работата си в сферата на международните отношения, икономическото сътрудничество и държавното управление.

Основен акцент в разговора бяха Габрово и Баку – двата града, техният потенциал за развитие и възможностите за обмен на опит и добри практики. Посланикът представи накратко своя дългогодишен професионален път, преминал през различни структури на Министерството на външните работи на Азербайджан, дипломатическата мисия на страната към ООН и международните организации в Женева, както и посолството на Азербайджан във Франция.

В периода 2017–2024 г. той заема отговорни позиции в администрацията на президента на Азербайджан, а преди назначаването си за извънреден и пълномощен посланик на страната в България през февруари 2026 г. ръководи отдела за икономическо сътрудничество към Министерството на външните работи.

В хода на разговора бяха засегнати теми, свързани с икономическото сътрудничество, международните отношения, местното самоуправление и развитието на градовете. Обсъдени бяха още възможностите за насърчаване на контактите между Габрово и Баку, обмена на информация и опит в управлението, както и потенциалът за бъдещи инициативи в области от взаимен интерес.

Кметът Таня Христова и посланикът обмениха информация и впечатления за своите градове, като споделиха опит и гледни точки за предизвикателствата и възможностите пред съвременните градове. Разговорът даде възможност за по-добро взаимно опознаване и за очертаване на перспективи за бъдещи контакти.

В края на срещата двамата си размениха символични подаръци за спомен от гостуването – жест на уважение и приятелство, който допълни топлата атмосфера на разговора.

Посещението е още една възможност за изграждане на мостове между Габрово и Азербайджан и за проучване на нови посоки за сътрудничество, основано на споделен опит, диалог и взаимно уважение.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица