Новини
Габровци – жертви в атентата на 16 април 1925 г. в църквата „Света Неделя“
Сред загиналите в атентата на 16 април 1925 г. са двама габровци: Паскал Хр. Паскалев – кмет на София и Иван Н. Гладнев – адвокат и общински съветник. Двамата са юристи, жители на столицата и дейци на управляващия по това време Демократически сговор.

Паскал Хр. Паскалев е роден в Габрово на 24 април 1875 г. Завършва средно образование в родния си град, след което учи правни науки във Франция. След дипломирането си се завръща в България и постъпва на съдийска служба.
Няколко години е съдия в Търновския и Пловдивския окръжен съд. Около 1905 г. се връща в Габрово и започва адвокатска практика. Едно от делата, които води П. Паскалев е от името на Габровското училищно настоятелство с наследниците на Теофил Хаджигеоргиев Пашов по неговото завещание.

Член е на Габровския градски общинския съвет (1908-1918 г.). Отдава се на политическа дейност като член на Демократическата партия, под влиянието на Христо Конкилев и Хр. Топузанов. Избиран е за народен представител в XVII (1914-1919) и XIX (1920-1923 г.) ОНС. Като депутат Паскал Паскалев отправя питане до министъра на търговията и промишлеността по въпроса за построяване на висше техническо училище в Габрово, съгласно завета на д-р Н. Василиади.
От 1920 година се установява в София, където продължава своята политическа дейност. Той се изявява и като публицист, името му се среща често в колоните на в. „Пряпорец“ и списание „Демокрация“.
При управлението на БЗНС (1919-1923 г.), по време на Търновските събития през септември 1922 г., Паскал Паскалев по чудо не става жертва на развихрилата се политическа саморазправа. Той е заловен от шайка на „оранжевата гвардия“ през нощта срещу 18 септември на гара Стара Загора, където е бит жестоко, въпреки депутатския си имунитет.
Неговите качества и политическа активност са оценени от управляващия Демократически сговор. На заседание на Столичния общински съвет от 14 юли 1924 г. Паскал Паскалев е избран за кмет на София.
Като кмет на столицата той подема стопанско, финансово и благоустройствено дело от голям мащаб, в което, с краткото си управление, успява да начертае и сложи началото на мероприятия, които да оставят траен спомен за името му.
На 16 април 1925 г. Паскал Паскалев умира от раните си при атентата в църквата „Св. Неделя”, с което е прекъснат живота на един обещаващ политик и общественик.

Иван Николов Гладнев е роден на 6 април 1886 г. в Габрово, в занаятчийско семейство. Още като ученик в последните класове проявява интерес към стопански и икономически въпроси. За да чете произведенията в оригинал, изучава руски език, тъй като преведените представят предимно идеите на марксизма. Постепенно, формирайки своя мироглед, Иван Гладнев се включва в редовете на създаващата се тогава Радикалдемократическа партия.
По спомени на негови съвременници, той се отличава с буен, избухлив темперамент, готов да защитава убежденията си с жар, енергия и забележителна упоритост. Тези качества Гладнев проявява през ноември 1918 година, когато се провежда първото публично събрание на местната комунистическа организация в салона на казино „Бузлуджа“. Той, единствен от присъстващите взема думата, за да критикува предложената резолюция за съюз със Съветска Русия и присъединяване на България към световната революция.
Иван Гладнев завършва юридическо образование и има адвокатска практика в Габрово. След 1919 г. се установява в София и продължава да работи като адвокат. Нарежда се сред инициаторите за създаване на Демократическия сговор. Изявява се като публицист, избран е за общински съветник. Загива на 16 април 1925 г.
Като косвена жертва от атентата в църквата „Св. Неделя” може да се смята и младият габровец Петър Кехлибарев (запасен поручик). Той пада убит на 28 април в покрайнините на София, като милиционер (доброволец), в престрелката за залавянето на комуниста конспиратор Александър Боримечков в района на Разсадника, до Владайска река.
Целият материал, подготвен от Иван Постомпиров – главен уредник в РИМ – Габрово, може да прочетете в сайта на музея.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Икономика
Габрово се изкачва до 14-о място в страната по брутна работна заплата

Област Габрово заема 14-о място в страната по показателя средна брутна месечна работна заплата, като се изкачва с три позиции спрямо предходното тримесечие. Това сочат данни на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.
През четвъртото тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата в областта достига 2 095 лв., което представлява увеличение от 6,7% спрямо третото тримесечие на същата година.
По месеци размерът на средната брутна заплата е както следва: за октомври – 2 049 лв., за ноември – 2 117 лв., а за декември – 2 120 лева. На годишна база също се отчита ръст. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата в област Габрово нараства с 8,7%.
Увеличението в обществения сектор е 11,2%, докато в частния сектор ръстът достига 7,6%. Сред икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на възнагражденията спрямо предходното тримесечие, се нареждат „Образование“, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ и „Култура, спорт и развлечения“.
В сравнение със същия период на 2024 г. най-значително повишение на заплащането се отчита в секторите „Селско, горско и рибно стопанство“, „Строителство“ и „Административни и спомагателни дейности“.
Данните показват, че най-високи средномесечни трудови възнаграждения през четвъртото тримесечие на 2025 г. са получавали наетите в „Държавно управление“ – 2 701 лева, както и в „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 2 484 лева.
В другия край на класацията остават икономическите дейности с най-ниско средномесечно възнаграждение. Това са „Операции с недвижими имоти“ – 967 лева, „Административни и спомагателни дейности“ – 1 247 лева и „Други дейности“ – 1 403 лева.
В национален план, по показателя средна брутна месечна работна заплата, област Габрово се нарежда на четиринадесето място след София (столица), Варна, Враца, София (област), Пловдив, Стара Загора, Русе, Бургас, Търговище, Плевен, Шумен, Разград и Перник.


Култура
Изложба в памет на Атанас Смирнов

На 26 февруари 2026 г. се навършват 50 години от смъртта на видния дряновски творец и общественик Атанас Смирнов. В знак на почит към неговата памет четири институции обединяват усилията си за организирането на документална изложба, която ще бъде открита на 24 февруари от 17.30 ч. в малкия салон на Народно читалище „Развитие-1869“.
Инициативата е на читалище „Развитие-1869“, а като съорганизатор се включва Исторически музей – Дряново, който осигурява многобройни архивни материали, както и необходимата експертна и техническа помощ. В подготовката участват още Държавен архив – Габрово с факсимилета, снимки и кратък 4-минутен филм от 1969 г., както и Националният литературен музей – София.
„Това не е просто изложба, а опит да върнем в обществената памет цялостния образ на една необикновена личност – поет, преводач, общественик и морален авторитет“, подчертава Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново. „Смирнов е от хората, които придават духовен облик на своя град.“
Атанас Смирнов е роден през 1909 г. в учителско семейство в гр. Дряново като Атанас Стефанов Дечев. Още в младежките си години е покосен от тежко заболяване, което частично го обездвижва. Въпреки това той посвещава целия си живот и творчество на родния град и се превръща в една от най-емблематичните фигури в неговия обществен и културен живот.
Първите му литературни опити датират от края на 20-те години на ХХ век, а през 1928 г. във вестник „Глобус“ е публикувано стихотворението му „Слънчева песен“. Именно тогава той приема псевдонима Смирнов, с който остава в историята на българската литература. Следват стихосбирките „Кръгозор“ (1933), „Колибарски химни“ (1964), „Далечно ехо“ (1968), „Избрани стихотворения“ (1969) и „Ранна светлина“ (1974).
През 1934 г. е приет в Съюза на писателите от провинцията, а от 1945 г. е член на Съюза на българските писатели. Особено активен е като преводач на руски поети в периода 1946–1965 г., както и като сътрудник на редица литературни издания. През 1943 г. съставя първия сборник „Писатели-дряновци“, а през 1945 г. е сред учредителите на читалищния литературен кръжок „Николай Хрелков“. Повече от 30 години е председател на дряновското читалище „Развитие“ (в периода на социализма носещо името „Иван Владков“). След 1969 г. поставя основите на културните празници „Поезия и песен на Балкана“, които продължават успешно и до днес.
„Неговият принос не се изчерпва с публикуваните книги. Смирнов изгражда културна среда – той създава пространства за диалог, за срещи между творци, за обмен на идеи“, отбелязва още Дянко Колев. „Домът му е бил отворен за редица значими личности на българската култура.“
Сред неговите приятели и съмишленици през годините са писателите Рачо Стоянов, Атанас Далчев, Камен Калчев, Павел Матев, Марко Ганчев, Димитър Стефанов, Николай Димков, скулпторът Любомир Далчев, оперният певец Никола Гюзелев и много други дейци на образованието и културата. С тях той води оживена кореспонденция и ги посреща често в дома си в Дряново.
Наред с литературната си дейност, Атанас Смирнов остава верен на своите леви убеждения, които според някои негови биографи му създават пречки преди 9 септември 1944 г. В дните след тази дата обаче той се обявява решително против намеренията на новите управници да репресират и дори да унищожат част от дряновската интелигенция, свързана пряко или косвено с предишната власт. В този сложен исторически момент Дряново се превръща в отрицание на масовите прояви на политическа саморазправа и насилие, довели в много други населени места до физическото унищожение на хиляди български граждани без съд и присъда.
„Това е един от най-ярките примери за неговия морален кураж“, посочва Дянко Колев. „В едно поредно „време разделно“ той избира пътя на помирението. Успява да наложи в малкия балкански град един по-различен, цивилизован модел на обществено поведение – модел, основан на човечност и отговорност.“
През 1967 г. Атанас Смирнов е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“, а по случай своята 60-годишнина получава орден „Кирил и Методий“, първа степен. Малко са личностите в най-новата история на Дряново, които се ползват с подобно уважение независимо от политически и идеологически различия.
Атанас Смирнов умира на 26 февруари 1976 г., но името му и днес се споменава като пример за човечност, културна отдаденост и неуморна работа в полза на обществото.
„С тази изложба искаме не просто да отбележим една годишнина, а да напомним защо паметта за такива личности е важна“, обобщава Дянко Колев. „Защото те ни показват, че истинската мярка за величие не е властта, а служенето на общността.“


Новини
Областният свика консултации с партиите за състава на РИК
Областният управител Мария Башева насрочи датата и часа за консултациите за състав на Районната избирателна комисия (РИК) за изборите за народни представители в 7 Многомандатен избирателен район – Габрово на 19 април 2026 г.
Консултациите ще се проведат на 22 февруари, неделя, от 10.00 часа, в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

-
Кримипреди 7 дниПризнал се за дилър на кокаин получи условна с изпитателен срок
-
Любопитнопреди 4 дниУченически конкурс за рисунка „Райчо Каролев – знание, училище, бъдеще“
-
Новинипреди 4 дниСУ „Райчо Каролев“ отбеляза 180 години от рождението на своя патрон
-
Любопитнопреди 4 дни„Ескейп рум: Мисия – Да отключим тайната на Райчо Каролев“
-
Кримипреди 3 дниСпипаха още една фалшива шофьорска книжка в Габрово
-
Културапреди 4 дниОспорван вот на публиката за Събитие на културата в Габрово
-
Любопитнопреди 3 дни„Беглика“ гостува в края на тази седмица в Габрово
-
Културапреди 3 дниСреща – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ






