Свържи се с нас

Новини

Откриват ловен сезон 2011 в събота

Published

on

Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) инж. Бисер Дачев издаде заповед за откриването на ловен сезон 2011. Тази година стартът ще бъде даден на 13 август, събота. Както всяка година се започва с лов на пъдпъдъци, гургулици, гривяк, горски бекас и обикновена бекасина.

Ловуването се извършва само с писмени разрешения (по образец), издадени от директорите на държавните горски и ловни стопанства за ловностопанските райони. Те могат също да бъдат издадени от специалистите по лова към юридическите лица, сключили договори за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци и от председателя на съответната ловна дружина за предоставения й ловностопански район. В разрешението за ловуване се вписват датата, имената на ловците, името на ръководителя и участниците в лова при групов лов, номерата на ловните билети и членските карти, начинът и мястото на ловуване, вида и броя на разрешения за отстрел дивеч.

Задължително е спазването на установените норми за отстрел от един ловец за един ловен излет съгласно Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча. Разрешен е лова на пъдпъдъци до 15 бр., на гривяк, гълъби, гургулица, гугутка – до 10 бр., на горски бекас и обикновена бекасина – до 10 бр.

В заповедта е указано и как трябва да става провеждането на организирания ловен туризъм (ОЛТ) за дребен дивеч. Той се извършва съгласно изискванията на ценоразписа за 2011 г. Групово и индивидуално ловуване на дребен дивеч от чуждестранни ловци по линията на организирания ловен туризъм се извършва в не повече от 3 от 7 последователни дни за един ловностопански район. Забранява се и ловуването на местен дребен дивеч в едно и също ловище в два последователни дни. По линия на ОЛТ без ограничаване в дневни норми е отстрелът на фермено-произведени фазани, патици, кеклици и яребици, разселени в специално устроени интензивни ловища и регистрирани в горските и ловните стопанства. Това важи до изчерпване на утвърдения план за ползване.

Всяка група от чуждестранни ловни туристи задължително се регистрира в стопанствата, като билетите за лов се издават само от директора на ДГС и ДЛС или от упълномощено от него лице. Горските и ловните стопанства чрез Регионалните дирекции по горите задължително уведомяват ИАГ за броя на групите, времето, мястото на ловуване и резултатите от проведения лов. Териториалните поделения трябва да осигурят служебно лице за ловуващите чужди ловци в предоставените райони на ловните дружини, което да присъства по време на целия лов. То следи за правилното и законосъобразно провеждане на отстрела, както и за оформянето на документите и недопускането на нарушения. Сдруженията от своя страна е необходимо да осигурят събирач и носач на отстреляния дивеч. При оформянето на разплащателните протоколи задължително присъства представител на ловната дружина, в чиито район е проведен лова.

Данните от проведения лов се вписват в разплащателни протоколи. В тях пълно и точно се отразяват вида и броя на отстреляния дивеч и всички действително извършени услуги. Независимо дали има или няма отстреляни екземпляри, протоколите задължително се заверяват от Държавната оценителна комисия. Когато в документите при заверката е отразена гургулицата като вид дивеч, в комисията се включва и представител на  регионалните инспекции по околна среда и води.

Забранява се използването на електрически звуковъзпроизвеждащи устройства, живи птици за примамка, ловни соколи и други грабливи птици, независимо от вида и произхода им, както и ловни хрътки и други забранени средства и методи за ловуване. Тази забрана се налага съгласно приложение 4 на Бернската Конвенция за опазване на европейската флора, фауна и природните местообитания.

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица