

Новини
Кметът Силвия Кръстева: Честит празник, тревненци!
„В днешните дни, изпълнени с изпитания, е подобаващо да си пожелаем да преминем леко през несгодите и да оцелеем, както винаги сме успявали. Скъпи тревненци, не губете куража и вярата си, пазете себе си и своите близки, бъдете здрави! Заедно ще се справим с изпитанията! Честит празник, тревненци!“
С тези думи кметът Силвия Кръстева поздрави съгражданите си по повод днешната дата, на която преди 455 години името Трявна официално е споменато в османски документ през 1565 година.

Според научна статия на д-р Венелин Бараков проблемът за раждането на Трявна и ранната история от нейното развитие все още не е получил задоволително решение. Допреди години в научната литература и популярните статии се наложи мнението, че селището е възникнало през Второто българско царство. Като негови основатели се посочваха бягащите от столицата Търновград боляри и градско население, които намират спасение в закътаните гънки на Предбалкана. За средновековният произход на селището се привеждаха и други „доказателства”, като строежа на първата тревненска църква от цар Калоян (1197-1207), и такива от археологическо естество – датиране на разкритите постройки на хълма „Калето” в XIII-XIV в. Арх. М. Харбова, стъпвайки върху непотвърдени данни от писмените извори и погрешно интерпретираните находки от археологическите разкопки на „Калето”, без да познава истинската им датировка, достигна до неверни изводи относно градоустройственото развитие и оформянето на Трявна като селищен център.

Авторката счита, че селището се е развило около първоначалното градоустройствено ядро – средновековната църква „Св. Архангел Михаил” и средновековната крепост „Калето”, като селището в ранноосманския период е заемало ниското и сравнително удобно пространство между въпросните обекти.
Всички изследователи на Трявна от времето на П. Р. Славейков, Христо и Богомил Даскалови насам, водени най-често от т.н. местен патриотизъм, изопачават историческата действителност и стигат до погрешни изводи, относно раждането на Трявна като селище. Най-запалените от тях приемат легендите и преданията като чиста истина и поставят като ядро църквата Св. Архангел Михаил, около което възниква и се развива по-късното селище през XII – XIV в.

Тези хипотези бяха сериозно разклатени чрез изследванията на М. Кил. Негова е заслугата за откриването на най-ранният автентичен документ за основаването на Трявна като вакъфско селище през XVI в. – грамотата от 08. 04. 1565 г. на централната османска администрация. От него става ясно, че търновския кадия трябва да огледа опасното място, наречено „Търавна” и да основе там дервентджийско село, където да се заселят свободно скитащите се из Балкана „хаймани”.

Основните изводи, до които достига М. Кил в своите изследвания, могат да се резюмират по-следния начин:
Според документа от 08. 04. 1565 г., селото, което трябва да се основе на мястото , наречено „Тиравна”, трябва да има специален статут и известни данъчни облекчения. Трявна се създава като дервентджийско селище, чийто жители трябва да охраняват пътя през Тревненския/Мъглижкия проход и да осигуряват сигурността на пътниците, които използват пътя – османски чиновници, войскови части, търговци и пр.
Раждането на Трявна като селище е резултат от активността на османската управленческа система.
От края на XVI в., заради известни данъчни привилегии и освободеността от някои повинности, населението на Трявна бързо се увеличава, за да достигне в началото на XVIII в., 1410 жители.
В края на XVII – началото на XVIII в. се извършва преходът от дервентджийски статут на селището и селскостопанска икономика на неговите жители, към градче, с подчертано занаятчийско и прединдустриално производство, което позволява да се изхранва по-голям брой население. Редом с това мощен стимул в селището получават художествените занаяти – дърворезба, иконопис и др., които ще доведат до раждането на прочутата Тревненска школа в следващите десетилетия.
И така, въпреки убедителните доводи и интерпретацията на османските извори за Трявна от М. Кил, все още въпросът за раждането на Трявна е обект на спекулации, необосновани твърдения, пренебрегващи изворовата база, които акцентират върху средновековния произход на селището. Надявам се, че аргументите, които ще приведа по-долу, ще допринесат за окончателното решаване на този въпрос.
В началото на изложението е необходимо отново да се върна към изворите. Внимателното вникване в тяхното съдържание е от съществено значение за разбирането на обществените и селищните процеси в Централния Предбалкан през ранния османски период.
Свидетелството от 08.04.1565 г. поставя два основни, но различни по съдържание проблеми: 1. За възникването на Трявна. 2. За заселването на полупланинските земи в днешния Тревненски край – как и кога е станало това – във времето на Второто българско царство или в ранните векове на османското владичество.
За изясняването на първия проблем голям принос има изследването на М. Кил. Според холандският учен заповедта на султана е била изпълнена към 1579/1580 г. Доказателство за това е регистъра за преброяване на населението от 1579 г., където е посочено, че населението на Трявна включва 40 домакинства (около 220 жители). В предходният регистър от 1550 г. името на Трявна не се споменава, което означава само едно – че селището все още не е съществувало.
В грамотата от 08.04.1565 г. изрично е отбелязано, че търновският кадия получава нареждане от султана за основаването на ново село, което да носи името на местността, която е избрана за това начинание: „По средата на планината обаче, на едно място наречено Тиравна, имало пространство, което било годно за изграждане на село”. И по-нататък: „ти трябва да провериш дали въпросното място е опасно и страховито и дали там има достатъчно свободно пространство да се издигне село, което да е от полза и за закрила на пътуващите”. Текстът е ясен и достатъчно красноречив. За нас е по-важен фактът, че според наличните извори Трявна в края на XVI в. е вече оформена като селище. Сведенията за възникването и ранната история на Трявна намират потвърждение в един друг, по-късен писмен извор, различен като форма и съдържание – летописа на поп Йовчо.
Съчинението на бележития тревненец, озаглавено „Летопис и родословие”, обхваща сведения за събития в Трявна от 1680 г. до средата на XIX в. В началото на втората част, която е озаглавена „Родословие”, са направени кратки бележки за миналото на селището и заниманията на неговите жители – поп Йовчо споменава за някой си Димо от Одринското село Дрипча, който като пристига по тези места заварва едно малко селище, в което хората са само българи, и изпълняват функциите на харбалии (т.е военизирани функции – от харба – късо копие, свързани с охраната на пътя през Тревненския проход). Тези данни напълно кореспондират със сведенията за раждането на Трявна като дервентджийско село от султанския указ. Няма съмнение, че тревненци и през XVII в. продължават да изпълняват задълженията си на дервентджии. По-нататък в текста се открива информация за организацията на тревненските дервентджии – начело им стоял воевода – служба на предводителя на дервентджиите, който в селото е имал и военно-полицейски функции. Неговото влияние в обществения живот на селището е било твърде значително, защото след убийството на мразения от всички тревненци поп Маню през 1749 г., воеводата е взел необходимите мерки за успокояване на населението, като залавя убийците и ги обесва. Съчиненията, посветени на Трявна, които застъпват становището за възникването на селището през Второто българско царство – независимо коя от версиите поддържат – след възобновяването на българската държава в края на XII в. от първите Асеневци, или след загубата на държавността и падането на столицата на Второто българско царство – Търновград през 1393 г., нямат историческа и научна стойност. Никъде тази хипотеза не се подкрепя от автентични и официални писмени извори от времето на Второто българско царство, нито от материални свидетелства. В същото време дълго се пренебрегва написаното от поп Йовчо за ранната история на Трявна. Сериозните изследователи на неговия летопис са категорични, че той е проучил и прегледал всички налични документи, свързани с историята на Трявна, имал е достъп до архивите на търновските митрополити – т.е. не можем да се съмняваме в неговата информираност и в достоверността на събитията, които е описал. Ако поп Йовчо бе попаднал на извори или документи от по-ранно време, касаещи миналото на Трявна, то неминуемо щеше да ги използва в своя летопис. Такива обаче липсват, защото Трявна през Второто българско царство не е съществувала като селище.

Нека сега разгледаме подробно някои от паметниците, които дълго време се смятат за построени през XII – XIV в.
От легендарните сведения се извежда като исторически факт строежа на най-старата тревненска църква от Асеневци. Поп Йовчо споменава, че църквата е възстановена и разширена върху основите на по-ранната черква. Единственото, което е посочено за тази първа тревненска църква, опожарена от кърджалиите е: „…намерихме селото (Трявна-б.а.) изгоряло, така и църквата опалена, но непаднала, защото беше кивгир (каменна зидария), но опалена като пещ. От спомените на Ив. Славейков става ясно, че тази първа тревненска църква е била малка култова постройка, вкопана в земята, каквито са османските изисквания за строителството на християнски култови сгради. Това са данните, с които разполагаме – изворите не отбелязват повече подробности. Колкото и оскъдни да са сведенията може да се заключи, че първата църква на тревненци е каменна, малка и ниска, вкопана в земята, еднокорабна църква(най-масовия и разпространен тип църковни сгради от периода XV – XVII в. по българските земи). Построена е през XVII в., когато населението на Трявна се умножава и се е появила необходимостта от култова сграда за удовлетворяване на духовните нужди на населението. Косвено потвърждение на този факт намираме в социалната структура на населението на селището. В документи от XVII – XVIII в. се откриват имената на множество свещенослужители от втората половина на XVII – XVIII в., което означава, че през визирания период църквата вече е съществувала. През 1798 г. тази първа тревненска църква е опожарена и полуразрушена от кърджалиите, които разграбват Трявна. Всички аргументи за датирането й през Второто българско царство са неоснователни и не почиват на исторически факти.
Възстановената през 1819 г. църква „Св. Архангел Михаил” в днешния център на Трявна като архитектурен тип и обемно-пространствено решение представлява типичен паметник на възрожденското църковно строителство. В план тя е трикорабна псевдобазилика с притвор. Поп Йовчо изрично подчертава, че тя е по-голяма от първата, което отговаря на порасналите материални възможности на населението на Трявна в началото на XIX в. В този си вид тя е съхранена до днес и има възможност да приютява многобройни богомолци по време на големи църковни празници и литургии. През XIX в. около църквата се развива градски некропол.
Несигурните данни и предположения за старинността на църквата принуждават поддръжниците на тезата за възникването на селището през Второто българско царство да потърсят други доказателства в своя подкрепа. В края на 80-те години на миналия век, са предприети първите археологически разкопки, в очертанията на днешния град, на хълма „Калето”, южно от центъра на града, извършени под ръководството на Ив. Бонева(тогава директор на музея). Разкопките предоставят много интересен емпиричен материал, който за жалост не е правилно интерпретиран.
При археологическите проучвания на „Калето” са открити основите на една голяма, правоъгълна сграда с огнище, която е имала два периода на използване и две помещения ( проф. Ат. Милчев в своята студия за Габрово и региона през Средновековието определя тази постройка като кула от XII-XIV в.) и 15 верижно подредени помещения, с общи стени; в някои от помещенията са разкрити огнища и улеи за оттичане на мръсна вода. Движимите находки могат да се обединят в няколко групи: фрагментирана керамика (XVII-XIXв.); фрагменти от турски лули; една монета от XVII в.; железни предмети(пирони, шила и др.); отпадъчни продукти от занаятчийско производство (шлака); оловни куршуми. Няма следи от градежи, които да датират от Второто българско царство, нито керамика от XII-XIV в. Идентификацията на материалните останки на хълма „Калето” като крепост от Второто царство е погрешна. На това място никога не е съществувало укрепление или укрепено селище. В документацията от разкопките проучвателя Ив. Бонева споменава за останки от „укрепително съоръжение” – вал. Това всъщност са следи от разсипани камъни от постройки, които с течение на вековете са покрити с насипи пръст.
Всички артефакти по безспорен начин свидетелстват, че сравнително полегатото и ниско северно подножие на хълма „Калето”, е използвано в периода на късното Средновековие и ранното Възраждане (XVII-XVIII в.). На това място се е развил малък занаятчийски квартал (махала), свързан с обработването на желязо и упражняването на ковашки занаят. Както е известно, тази занаятчийска дейност е свързана с мръсна, отпадъчна продукция, с наличието на пещи и огън, затова железарските ателиета и работилници се разполагат извън жилищната зона, в покрайнините на селищата. При трагичните за Трявна години 1797/1798, когато селището е нападнато и опожарено от кърджалиите, тревненци сами са организирали отбраната на родното си място; за целта използват и сградите и естествената защитеност на хълма „Калето” за отблъскване на неприятеля. Свидетелство за това са оловните куршуми, които доказват, че хълма е отбраняван, а сградите са използвани за защита на населението.
Всички налични данни – исторически извори и археологически свидетелства, опровергават хипотезата, че Трявна е възникнала през Второто българско царство, и че селището се е развило около двата, наследени от периода XII-XIV в., градообразуващи елемента – църквата „Св. Архангел Михаил” и „крепостта Калето”. И двата обекта датират от по-късен период (XVII-XIX в.), когато селището, покрай реката се разраства и обхваща околните, удобни за строеж на къщи височини. Не църквата и „крепостта”, а пътя, който идва от Търново и Дряново за Балкана, е причината в днешния център на Трявна да се роди първоначално малко село, включващо къщите на тревненските дервентджии в ниското и равно пространство покрай реката. Освободено от извънредни данъци и тежки повинности, това село в края на XVI- първата половина на XVII в., се превръща в притегателно място за заселване на българи от Одринско, Тракия и Западна Стара планина, заради привилегирования си статут на дервентжийско селище, което му осигурява по-спокоен живот и възможности за материално благополучие.
Как е изглеждала Трявна в началния период на своето развитие ние не знаем. Съхранени и запазени материални останки от тази епоха няма. Няма съмнение, че описаните тревненски домакинства в османските данъчни регистри свидетелстват за едно голямо, като брой население, селище (1460 души в средата на XVII в. Този факт намира материален израз в изграждането на дървени и паянтови къщи, групирани в няколко махали. Поп Йовчо отбелязва това събитие в своя летопис, чрез красноречивия израз: „…и народа започна да си прави къщи. През XVII-XVIII в. се появяват/оформят отделни жилищни ядра-махали (Качавунска, Калето, по течението на реката и пр.). Разрастването на селището следва посока североизток – югозапад. Разнородният социален състав на жителите и духовните нужди на хората довеждат до изграждането на първата тревненска църква, която се превръща в естествения център на селището. Църквата се строи в близост до отделните махали, за да могат всички тревненци да имат достъп до нея. По време на кърджалийското нападение над селището през 1798 г. оцеляват само няколко къщи. Това трагично събитие скоро е забравено и тревненци бързо възстановяват домовете и селището си. През първата половина на XIX в. Трявна вече е оформен в градоустройствено отношение селищен център с възстановена църква, обширен площад, чаршия, часовникова кула и взаимно училище.
Вторият проблем, който бе поставен в началото на това изследване, е дали пространството в днешния Тревненски край е овладяно от средата и втората половина на XVI в., и дали първото селище както видяхме се явява Трявна? Този въпрос има пряко отношение към проблема както за раждането на Трявна, така и за разбирането на селищното развитие и изграждането на селищната мрежа в този дял на Балкана.
Писмените извори, които могат да хвърлят светлина по този проблем са много оскъдни. От епохата на зрялото Средновековие нямаме нито един документ, който да предостави данни за наличието на някаква селищна организация в дн. Тревненски край. В изворите се открива само информация за събития станали в Тревненско (разгрома на имп. Исак II Ангел от Асеневци в Тревненския проход през 1190 г.; пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски в Търново в 1195г.), които нямат отношение към поселищния живот. Това са събития с военен и поклоннически характер, които са следствие и резултат от друг тип организация на обществото(военна стратегия, приемане на свети мощи в столицата, чрез което се гарантира и осигурява защита на града и покровителство на небесните сили). Единственият исторически извор е отново грамотата от 08.04.1565 г., където изрично е упоменато, че в Тревненско е преминавал път, който е използван от търговци и пътници: „ …пътят станал опасен и страховит и се превърнал в сборен пункт на разбойници, който никой не можел да го прекоси”. По-нататък в текста се говори за хора, които търновския кадия трябва да събере, за да се основе новото село: „…трябва да събереш такива хора, които да принадлежат към нерегистрираните без постоянен адрес(Haymane), и такива, които не са на никой спахия и за които не съществува правен спор, и с тях да изградиш село”.
Естественият въпрос, който възниква е какви са тези хора и откъде могат да бъдат събрани, т. е. къде са техните първоначални местоживелища? За решаване на проблема трябва отново да се обърнем към археологията.
Въпреки многобройните легенди, свързани с личности от династията на Асеневци и преданията за царски дворци и летни резиденции на владетелите от Второто българско царство, на този етап в Тревненско не е открита нито една крепост или селище от XII-XIV в. Единствените средновековни паметници са преградните стени (деми), изградени високо в Балкана, на възлови места в проходите Хаинбоаз(с. Димовци), Енински(вр. Саръяр, с. Селце) и Крънски (с. Борущица). Преградните стени представляват укрепителни съоръжения, като някои от тях имат кули. Предназначението им е да спират и забавят евентуален противник, който нахлува от юг, т. е. южните съседи на българите – византийците. Тяхното значение нараства по време на война, когато малък гарнизон е могъл бързо да подава сведения в Търново за движението на противника, след навлизането му в прохода. Преградните стени не са укрепени селища. Укрепени селищни обекти от Второто българско царство се откриват северно от Предбалкана. Най-близките са разположени по карстовото плато „Стражата”, което отстои на около 20 км по права линия от Тревненско. Това са крепостите при с. Царева ливада, Дряновския манастир, с. Междене, с. Янтра, с. Здравковец. Като селищни форми тези крепости представляват укрепени селища, които се обитават от занимаващо се предимно със земеделие население. В някои от тях се откриват данни за наличие на местна, провинциална аристокрация (гробове, с богат гробен инвентар). На юг от тези укрепени селища в Тревненския край през Второто българско царство не са открити подобни или други селищни форми. Това вероятно се дължи на пресечения, полупланински релеф и неплодородна земя, които се оказват непривлекателни за да се формират трайни селища. Това не означава, че е ареалът е бил напълно безлюден. Напротив. Планинските условия предполагат възможности за отглеждане на овце и друг, дребен рогат добитък, както и за дърводобив. Това предполага появата на население, което е извършвало миграции според сезона и пашата на животните, от които се е изхранвало. В изворите от Второто българско царство това население се нарича със събирателния термин „власи” – т. е. скотовъдци, отглеждащи своите животни в планината. Тези скотовъдци не са имали стационарни, постоянни селища. Живеели са в примитивни жилища от типа „къшли”, заедно със своите животни, градени най-често от дърво и други нетрайни материали, които почти не оставят следи в земните пластове и трудно се разпознават на терена без археологически разкопки. Такива теренни проучвания в Тревненско не са провеждани, което прави въпроса за тяхното бъдещо изследване приоритетен за археологията на Тревненския край. Много е вероятно някои от тези скотовъдци да са участвали в процеса на раждането на Трявна.

След османското завоевание в края на XIV в. настъпва трансформация на селищната мрежа в Централния Предбалкан, която е отражение на новите обществени отношения и военната ситуация на Балканите. Посочените по-горе крепости и укрепени селища от Второто българско царство престават да съществуват в края на XIV в. и животът в тях угасва напълно. Крепостите са напуснати доброволно, а не под натиска на завоевателя, чрез пожари или разрушения. Малобройното им население се пръсва в близките, удобни за живеене котловини. Основната причина за това е търсене на препитание, чрез което да се изхранва населението и да се плащат данъци, а не сигурността, която е определяща за селищата през Второто българска царство. В същото време се наблюдава процес на миграция от Дунавската равнина и Тракия към планината с цел убежище и защита от данъчния гнет и произвола на завоевателя. Постепенно през XV и XVI в. в Тревненско се установява население, което в османските регистри се означава като „хора без постоянно местожителство” – хайманета, „разбойници”, „хора, непринадлежащи на никой спахия” и пр.

През XV в. в областта на Средна Стара планина като дервентджийски се създават селата Стеврек, Елена, Габрово и Дряново. Добре уредени, с данъчни облекчения, те са натоварени с охраната на пътищата съответно през проходите Твърдишки, Хаинбоазки, Шипченски. По същата причина през XVI в. в северните склонове на Централния Предбалкан се появява още едно селище – Трявна. В хода на изложението изтъкнах несъстоятелността на предположението за раждането на Трявна при първите Асеневци, около ядрото на построената уж от цар Калоян (1197-1207) църква „Св. Архангел Михаил”. Мит е и хипотезата, че Трявна е основана от бягащи от столицата Търновград боляри, духовници или видни граждани. Известно е, че голяма част от търновската аристокрация и население след превземането на града са изселени в Мала Азия (Бурса). Търновската интелигенция и духовници имигрират в Сърбия, Влашко и Русия, където намират спокойна среда, за да продължат своето дело. Ако в района на дн. Трявна или близките села се бе установил аристократичен елит, той неизменно щеше да остави трайни материални следи (каменни жилища, църкви, представителни сгради). Основи от такива постройки не са открити. При изкопно-ремонтни дейност в днешния център на Трявна се намират само материали от XVIII-XIX в. Хипотезата за възникването на селището през Второто българско царство е несериозна, ненаучна, не почиваща на никакви извори (писмени и археологически) и трябва да бъде окончателно изоставена.

Трявна се появява на картата на българското етническо пространство като селище през втората половина на XVI в. Раждането на Трявна трябва да се разглежда като процес, а не като еднократен акт. Възникването на Трявна е резултат от османската административна политика за овладяване на пространството от Килифарево до билото на планината, което до края на XVI в. е слабо заселено. Явно е, че става въпрос за активна държавна политика по отношение на планинските райони и проходни места. Това е политика на контрол и управление на визираните територии. Османската администрация вижда възможност чрез население, на което предоставя известни привилегии и данъчни облекчения, да наложи своята обществена и политическа система в район, където няма свое етническо присъствие. Проходите и пътища имат огромно значение за османската администрация, защото улесняват бързото движение и комуникации на войска, чиновници и търговци и пр. Тази политика намира конкретната си реализация в създаването на дервентджийските селища в слабо контролирани от османската власт места(такива са причините за възникването и на другите дервентджийски селища в областта – Габрово , Дряново, Елена в Централния Балкан). За Трявна този процес започва в средата на XVI в. и завършва в края на същото столетие.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Създава се Регионален център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово


Министерският съвет прие Постановление за създаване на Регионален център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“. Регионалният център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ е регионален културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата с предмет на дейност: създаване, разпространение, представяне и популяризиране на културни продукти на съвременното изкуство и недвижимото културно наследство и образователна, изследователска и развойна дейност в областта на културата и творческите индустрии.
Центърът е със седалище град Габрово и териториален обхват на дейността – община Габрово и общините: Севлиево, Трявна и Дряново. За създаването на центъра е прието Решение № 223 от 28 ноември 2024 г. на Общинският съвет на община Габрово.
Изразени са положителни становища на общините Севлиево, Трявна и Дряново и съгласие от Областния управител на област Габрово. Чрез създаването на регионалния център за съвременно изкуство ще се създадат условия за изява на творци, производители и индустриалци, развиващи дейност на територията на общините в област Габрово.
Центърът ще има положителен принос в създаването на връзки между различните професионални общности и за утвърждаването на района като културен център с устойчив туризъм и икономическо развитие.


Култура
Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров


Спомням си първия път преди почти 10 години, когато Виктор Макаров заедно с куп талантливи музиканти пристигна в Габрово, за да представи албума си „Шарена черга“. Този концерт остави дълбок отпечатък в мен – музиката, посланията, поезията, чарът, талантът и сърцето на тези хора ме омагьосаха.
Толкова време по-късно, този магьосник с китара и „леко дрезгав глас“ – отново водейки в града банда музикални съмишленици, пристига в столицата на хумора и сатирата като съорганизатор на първото издание на фестивала „Вечери на изпятата поезия“.
Е, първо габровско издание, защото Виктор Макаров стои зад едноименния фестивал, който вече има своята дългогодишна история в столицата. Той е част и от екипа на международния „Sofia Singer Songwriter Fest“, организира и много подобни инициативи и концерти.

И, ако заключите, че Виктор е музикант, ще сте прави, но едновременно с това ще сгрешите – той е много повече.
Виктор Макаров е българският преводач на мюзикълите „Чикаго“ и „Фантома на операта“. Освен това е богослов, актьор и „поет по душа“, съпруг и баща. Малка част от авторското му творчество е събрано в книгата „Етюди в проза и стих“. Той е изключително увлекателен събеседник и човек, с голямо сърце, пълен с вдъхновение и творческа енергия.
Подробно за фестивала „Вечери на изпятата поезия“ вече писахме, а днес разговаряме лично с Виктор, за да ни разкаже повече за това как се организира подобна инициатива и какво да очакваме.
– След дни започва първото издание на габровския фестивал „Вечери на изпятата поезия“. Какво е „изпята поезия“ и има ли тя почва у нас?
– Названието „изпята поезия“ в някакъв смисъл само обяснява себе си. Участниците във фестивала са хора на различни възрасти и с различни стилистични предпочитания (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…), но обединени от отношението към текста, написан на хубав български език. Повечето освен музиканти са или поети, или почитатели на изящната словесност, и това личи от текстовете на песните им. Другите имена на подобни автори изпълнители са „бардове“ и „поети с китара“.
– Досега фестивалът се е провеждал единствено в София, защо избрахте точно Габрово за първо издание извън столицата?
– Има причини романтични и прозаични. Сред романтичните е фактът, че Габрово е сред значимите културни средища на страната. За нас беше важно изпятата поезия да бъде представена тук наравно с другите изкуства, още повече че Габрово си има много собствени бардове. Тук стигаме и до прозаичната причина: в Габрово се намериха достатъчно помощници, за да се сформира отбор юнаци, които да задвижат фестивала. Анна Верховска, която е съорганизатор на „Вечерите“, е актриса от Кукления театър в Габрово. От екипа на същия театър е и художникът Светозар Колев „Питкин“, а Виолина Доцева е от Драматичния театър. И тримата са интересни автори, и тримата са познати на габровската публика, и тримата имат контакти в културните среди на града и са високо мотивирани да помагат фестивалът да протече успешно. Анна Верховска ни свърза и с директора на Кукления театър Алфидин Ахмедов – много инициативен деец на изкуството, който посрещна идеята за фестивал с голям интерес.
– Както спомена, фестивалът е в партньорство с Кукления театър. Като организатор на много подобни концерти и фестивали – трудно ли се намират съмишленици и партньори? Как се организира един такъв независим фестивал?
– Държавният куклен театър в Габрово е един от най-активните партньори, с които съм работил до момента, за което съм безкрайно благодарен на г-н Ахмедов, а също на Анна Верховска, която в най-невероятни моменти от денонощието намираше време да работи по дизайна и рекламата. Светльо Колев също много помогна и тепърва предстои да се насладим не само на песните му, но и на майсторлъка му като озвучител. Що се отнася до трудностите… Това е първото издание на фестивала в Габрово, никой още не знае за нас – що за чудо е това „изпятата поезия“ – яде ли се, пие ли се, за какво изобщо се ползва… Затова се наложи да се организираме „на мускули“ и с много компромиси и добра воля от страна на участниците, за което и на тях благодарим.

Истината е, че Община Габрово много помогна с реклама, с включването ни в културния календар по повод 165 години Габрово и т.н. (затова благодарим и на общината), но дали ще има и финансова подкрепа за тази година още не е сигурно. Надяваме се обаче догодина да е по-лесно в това отношение – тогава вече всички ще знаят колко ценно нещо са бардовете и колко необходими са за културния живот в града.
– Можем да кажем, че бардовете са част от алтернативната ъндърграунд сцена – намира ли се публика за тях в по-малките населени места?
– Ето това предстои да видим на 18, 19 и 20 септември в салона на Кукления театър. Шегата настрана, опитът на колеги, които организират подобни фестивали в Панагюрище, Харманли и т.н. показва, че в по-малките населени места има глад за качествено изкуство и поетите с китара винаги намират благодарна публика. Специално в Габрово обаче културният живот, както казах по-рано е доста наситен, тъй че тук по-скоро разчитаме не на глад, а на любопитство към жанр, който рядко е представян в града.

– Как изобщо се зароди идеята за „Вечери на изпятата поезия“?
– Преди 15 години бях поканен на фестивал в Литва. Последва покана за Румъния. После още две посещения в Литва (последното през 2024 г.) Направи ми впечатление огромната ценени са бардовете в чужбина. Литовският фестивал продължава повече от седмица и последните две вечери са в зала с размерите на софийската зала „България“, претъпкана догоре! Това ме накара да осъзная колко незаслужено пренебрегнат е този жанр в родината ни и буквално да заревнувам. Оттогава една от житейските ми каузи е популяризирането на творчеството на колегите-бардове у нас.
– За да им дадеш поле за изява, ти си основен двигател на тази и много други инициативи с подобна цел. Даваш много от личното си време, финанси и нерви – струва ли си всичко накрая?
– Вече използвах шегата, че „предстои да видим“, нали? Обикновено в края на всяка такава вечер се чувствам безкрайно удовлетворен от цялата палитра разнообразни емоции, които се изписват по лицата на слушателите – усмивки, сълзи, възторг, умиление… Радвам се, когато мога да споделя насладата от творчеството на тези автори с нова публика.

– Връщайки те отново към габровските „Вечери“, ти самият ще излезеш на сцената със собственото си творчество – кого друг ще имаме възможност да чуем? Как избра участниците, които да поканиш?
– Част от участниците избрах аз, част – Анна Верховска. Първоначалният избор беше лесен: поканихме само автори, свързани с Габрово, а те са толкова много, че бяха достатъчни за цял фестивал. Но след като те един по един се оказваха заети, започнахме да се оглеждаме за колеги, които могат да реагират в по-кратък срок. В момента свързани с града са самата Аня, Виолина Доцева, Светльо Колев, Зора Колева (в дует с Косьо Кучев), а косвено и Краси Кирчев, понеже негова постановка се играе в тукашния куклен театър. Рок-група Rejected M (в акустичен вариант) и дуетът „Манджа с грозде“ покани Аня. Аз пък поканих двама представители на по-улегналото поколение бардове – Пламен Сивов и Коста Шотев. Поканихме и една от най-новите звезди на бардовата сцена Ники Димитров от група X-r@y. Според слуховете възможно е в събота да се появи и един от доайените сред поетите с китара – Иван Ненков (авторът на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и т.н.), но слуховете, както знаем, са несигурно нещо…

– Част от дейността ти е свързана именно с откриването на нови и млади таланти. Как и по какво се разпознава добрият поет с китара? И има ли изобщо такова нещо като добър и лош поет?
– Отговорът на този въпрос е много сложен и изисква цикъл от лекции. Именно в цикъл от лекции (издадени после като книга – „Поетическото изкуство“) се опитва да отговори Любомир Левчев. Ако се опитаме да оставим настрана субективизма (а той играе централна роля в цялата работа) формулата е „качествен и от сърце написан текст + музикантски майсторлък + сценично присъствие (затова има толкова театрали сред бардовете)“. Но тази кратка формула май нищо не казва. Например, отново, що е то качествен текст? Вълнуващите се могат да четат Левчев (наистина!); някъде из дебрите на ютуб циркулира наша с Радо Михов двучасова и доста практична лекция по „текстописане“, съществуват и куп други ресурси, а и винаги я има опцията „помощ от другарче“ – разбирай: от по-опитен поет, когото начинаещият такъв познава и признава (аз постоянно ползвам такава помощ)…


– След изданието в Габрово, какво предстои?
– Почивка! Още почивка! И още малко почивка! Почивка заедно със съпругата ми! А иначе – още много концерти и фестивали, организирани заедно с невероятните ми колеги, в София и (надявам се) из цялата страна!
*Автор: Мария Матева.


Култура
Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето


Исторически музей – Дряново проучва възможността да бъдат направени нови изследвания в османските архиви, които да осветлят още повече делото и живота на майстор Колю Фичето. Новината съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на представянето в Съюза на архитектите в България на най-новата книга, посветена на Строителния колос на българското Възраждане „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Автор на изданието е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново.
Събитието се проведе на 16 септември в сградата на Централния дом на архитекта и събра много гости, сред които проф. Вера Бонева и арх. Белин Моллов. В представянето на книгата участва също Константин Фичев, родственик на Първомайстора.

„Вероятно има още документи за Колю Фичето в османските архиви. Не е възможно да не са съхранени такива. Най-малкото биха излезли кореспонденции между него и властта. А да не говорим за сметки или договори. Надявам се това проучване да се случи, за да имаме възможност да надградим това, което са постигнали изследователите на Фичето – Никола Мавродинов, Георги Козаров и Николай Тулешков“, заяви директорът Иван Христов.
В своето слово той отбеляза, че тази година е по-специална, тъй като се честват 225 години от рождението на Колю Фичето, а програмата за тях обхваща различни инициативи през година, част от които вече бяха реализирани. На 23 септември в Дряново предстои Родова среща с потомци на възрожденския майстор строител, като за нея се очакват в града на Колю Фичето да пристигнат над 40 негови наследници.

В изказването си Христов анонсира още издаването на луксозен албум, представящ обектите на Първомайстора по българските земи, който се реализира с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България и вестник Строител.
Проф. Вера Бонева сподели пред присъстващите, че книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ на д-р Венелин Бараков е компактна и съдържателна, подходяща както за широката публика, така и за специалистите. „Полиграфски изданието е оформено перфектно. Поздравявам д-р Бараков, че се е постарал да издири стари снимки и карти, както и част от архитектурните заснемания на първите архитекти, за да проследи в исторически план как са се развивали отделните сгради, които са останали или са се загубили във времето. Това е един много сериозен и тежък изследователски труд, за което поздравявам автора, както и издателство „Фабер“, изпълнило в перфектна форма книгата“, каза проф. Бонева. Тя не спести и суперлативите си към екипа на ИМ-Дряново, утвърдил по думите ѝ Музея в национално средище за опазване на наследството не само на Колю Фичето, но и на нашата възрожденска архитектура.

С вълнение арх. Белин Моллов коментира, че книгата е подходяща за всички, тъй като информацията в нея е поднесена по достъпен начин и също поднесе поздравления към екипа на ИМ – Дряново, седящ зад реализацията ѝ. „През тази година имах щастието да общувам много пъти с екипа на музея. Те не просто си гледат работата, те я обичат и създават много здрави връзки и приятелства. Който отиде там, след това се връща отново вече като приятел. Препоръчвам ви, когато имате възможност, посетете Дряново и историческия музей, съхраняващ великолепните макети на сътвореното от Колю Фичето“, каза арх. Моллов.
Пред присъстващите Константин Фичев говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик. Той отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, съхраняващ фотографии и документи, който в голяма част е успял да дигитализира. Разказа, че родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Д-р Бараков представите свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засегна по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.
Представянето на книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в Централния дом на архитекта в САБ се реализира като част от програмата на Националните чествания, посветени на 225 години от рождението на Колю Фичето, които се организират от ИМ – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.


-
Културапреди 7 дни
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие
-
Новинипреди 7 дни
Валери Божинов стана спортен директор в Севлиево
-
Икономикапреди 7 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД набира работници
-
Новинипреди 4 дни
„Янтра“ нанесе първо поражение на лидера „Фратрия“
-
Новинипреди 4 дни
Нов физкултурен салон и STEM-център в ОУ „Неофит Рилски“
-
Новинипреди 4 дни
Министър Мирослав Боршош откри учебната година в ПГТ – Габрово
-
Културапреди 2 дни
Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето
-
Културапреди 2 дни
Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров