Кандидати за народни представители от коалиция „Прогресивна България“ се срещнаха с ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ) в Габрово, на която бяха обсъдени основните проблеми пред сектора и възможностите за тяхното решаване. В срещата участваха Николай Косев – водач на листата в 7 МИР – Габрово, както и кандидати с предприемачески опит – Андрей Николов, Мирослав Влашев и Данаил Лалев.

Сред основните теми в разговора бяха задлъжнялостта на държавата към строителния бранш, необходимостта от гарантиране на изпълнението на общинските програми за саниране, модернизацията на договорните отношения и въвеждането на ясни механизми за индексация на договорите.

Поставен бе акцент върху забавените разплащания и липсата на предвидимост, които затрудняват дейността на компаниите и възпрепятстват планирането на инвестиции. Николай Косев подчерта, че въвеждането на ясни правила за индексация е ключово за стабилността в сектора.

„Трябва да има ясни механизми за индексация на договорите, които да гарантират правата и на двете договорни страни“, заяви той. По думите му сериозен проблем остава и недостигът на работна ръка, като най-скъпият и в същото време най-дефицитен ресурс е трудът. В тази връзка бе обсъдена необходимостта от политики за задържане и привличане на кадри. В хода на срещата бе поставен и въпросът за сивия сектор в строителството.

„Сивият сектор е ключов проблем. Не може едни да работят и да плащат данъци, а други да работят без регулация и да получават средства на ръка“, коментира Косев. Той подчерта, че е необходим по-строг контрол и проследяване на спазването на правилата, което ще доведе до повишаване както на дисциплината в сектора, така и на бюджетните приходи.

„В момента държавата наказва тези, които спазват закона, и това трябва да се промени“, добави той. Сред обсъдените теми бе и програмата за саниране, като бе изразена позиция, че тя трябва да бъде дългосрочен национален ангажимент.

„Санирането трябва да излезе от рамките на проектната дейност и да се превърне в политика с ясно планиране, приоритети, контрол и прозрачност“, заяви Косев.

Участниците в срещата се обединиха около необходимостта от създаване на предвидима и справедлива среда за работа в строителния сектор, която да гарантира равнопоставеност, устойчивост и развитие на бранша.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Прогресивна България“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Прогресивна България“ е под номер 21 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.