Свържи се с нас

Култура

Последни дни за гласуване за Събитие на годината в областта на културата

29 февруари е срокът за гласуване в конкурса „Събитие на годината – Габрово 2019“

Published

on

Народно читалище „Будителите 2017“ – Габрово ще връчи наградата за победителя в конкурса „Събитие на годината – Габрово 2019“ на 11 март.

На високосния ден – 29 февруари, ще приключи вторият етап от надпреварата, а именно – гласуването. То може да бъде направено по електронен път чрез страниците на Народно читалище „Будителите 2017“ – Габрово или Клуба на будителите във Фейсбук, оттук или на e-mail: buditelite@mail.bg.

Гласува се и чрез една от кутиите, поставени в културните институти на Габрово, сред които Регионална библиотека „Априлов Палаузов“, Драматичен театър „Рачо Стоянов“, Художествена галерия „Христо Цокев“, Книжарница „Том Първи“.

Същевременно започва работата на 9-членно жури от професионалисти, което оценява качествата на номинираните събития по предварително обявените критерии. След като бъдат обобщени резултатите от вота на публиката и журито, ще бъде определено събитието на 2019 година.

За тазгодишния конкурс бяха номинирани 16 събития. Това са Социалният формат „ТЯ в Габрово“, който представя активните жени на Габрово; Спектакълът „Свекърва“ на ДТ „Рачо Стоянов“, реж. Петринел Гочев; Изложбата „ ГРАД ГРАДИНА”с автор Невена Екимова, Музей „Дом на хумора и сатирата”; Първият национален фестивал „Традиции, багри и красота през очите на нашите деца“, организиран от ДГ „Мики Маус“; Филмирането на „Съвременни Габровски шеги” – БоксВижън ЕООД; Експозицията „Благодетелят“ и изложба „Ние живеем за нашите потомци“, посветени на 230 години от рождението на Васил Априлов, Национален Музей на Образованието; Осмото издание на Магична среща Златна Котка, организирано от Куик Хендс Проджект; ”Юбилейната изложба” на Адриан Новаков в Хотел „Мак”; Коледният концерт с диригент Йордан Камджалов „ Димитър Ненов: КОЛЕДА“; Интерактивната инсталация с добавена реалност в къща музей „Дончо Попов“, МАИР „Боженци”; Международният куклен фестивал „Рачо и Дешка, организиран от „Елмазови”ООД; Изложба и пърформанс „НОНУМЕНТ“, Музей „Дом на хумора и сатирата”; Изложбата „Обезглавявания“ на Николай Панайотов в Дома на хумора и сатирата; ”Паралена програма” в рамките на Международния фестивал на комедийния спектакъл , Драматичен театър „Р.Стоянов“; Националният литературен конкурс „…Накрай света…“ на Сдружение „Тетрадката“ /Tetradkata.com/ и ”Коледен Театрален Фестивал” ДТ „Рачо Стоянов”.

Дайте своя вот, за да бъде оценката по-обективна, а най-добрите – поощрени. Наградата за Събитието на годината има парична изражение от 500 лева, нека тя отиде при творците, които развълнуваха публиката.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица