Свържи се с нас

Новини

Иво Христов призова за етични стандарти в използването на изкуствен интелект

Евродепутатът отправи въпросите си към комисар Вестагер по време на събитие за регулациите и развитието на изкуствения интелект.

Published

on

Българският евродепутат Иво Христов, член на научния панел към Европейския парламент, взе участие в дискусия за регулациите и бъдещето на изкуствения интелект, която се проведе в сряда вечер в Брюксел. По време на събитието евродепутатите обсъдиха възможностите и заплахите пред прилагането на технологията с Маргрете Вестагер – вицепрезидент и комисар по конкуренцията в Европейската комисия.

„Можем да съпоставим значението на изкуствения интелект през 21 век със социалното въздействие на ядрената енергия през предходния век. Ако Европейският съюз иска да бъде технологичен лидер и да изпревари САЩ и Китай в тази област, трябва да действаме бързо. Затова и с нетърпение очакваме Бялата книга за изкуствения интелект, която Комисията скоро ще представи“, каза българският евродепутат.

Христов попита какъв подход ще възприеме Европейската комисия, що се отнася до необходимостта от улесняване на достъпа до данни. „Планирате ли преглед на Общия регламент за защита на данните с цел да бъдат избегнати възможни пречки пред развитието на изкуствения интелект? Напоследък са налице немалко притеснения относно прилагането на член 5 от Регламента, който се отнася до събирането и използването на данни. Как ще постигнете баланса между необходимостта от създаване на законодателна рамка, която защитава гражданите, и задължението да бъде запазена конкурентоспособността на европейските компании?“

По думите на комисар Вестагер по-важно е пълното прилагане, а не ревизирането на GDPR. „Все още има какво да се направи, за да могат хората да почувстват, че нещата са под контрол. На практика, ние имаме правата на дигиталния гражданин. Хубаво е да имаме права, но още по-хубаво е да знаем как да ги използваме“, отговори Вестагер. Тя обърна внимание и на факта, че трябва да се окаже помощ на малкия и среден бизнес да бъде извлечена максимална полза от данните, с които разполагат – да надградят дейността си, да добавят нови услуги. Според Вестагер споделянето на данни е от ключово значение, а в много от случаите хората се притесняват и просто не знаят какво да правят с информацията, с която разполагат.

Ivo HRISTOV in the EP in Strasbourg

„Що се отнася до етичните аспекти, ще заложите ли на секторен подход? Струва ми се важно да се установят етични стандарти в областта на здравеопазването. Транспортът е друг ключов сектор, особено що се отнася до автономните автомобили“, добави още Христов. В отговора си комисар Вестагер посочи, че предпочита опростена рамка по отношение на рисковите технологии, отколкото твърде подробна, но неприложима такава.

Българският евродепутат обърна внимание и на актуалния напоследък проблем с използването на технологии за разпознаване на лица. „В Китай, например, тази технология е широко разпространена. Използва се за сплашване на демонстрантите и за наблюдение. В някои страни в ЕС, като Швеция, технология за разпознаване на лица е използвана в учебни заведения.

Комисар Вестагер бе категорична, че трябва да си дадем достатъчно време, за да се уверим, че този тип технологии са наистина сигурни, макар да сме наясно, че те могат да бъдат наистина полезни. „В противен случай ще се окаже, че тази еволюция подкопава основни наши права, заложени в конституциите ни, в учредителните договори на ЕС“, смята тя.

По думите на Иво Христов трябва да има общ подход на европейско ниво в областта на изкуствения интелект. „Изглежда всички са съгласни с това. В същото време някои държави членки по-скоро клонят към прилагането на национални законодателни рамки и това крие риск от раздробяването на вътрешния пазар. Как ще се справите с този проблем, за да се окажат в неблагоприятно положение европейските компании?“, попита той.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица