Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Аромат на развалена демокрация

Published

on

Наскоро отново прочетох „Задочни репортажи за България” на Георги Марков. Мисля, че по тази книга може да се преподава история на социализма в училищата. Същата ще бъде далеч по-полезна за учениците със своя въздействащ художествен език, с цялостното си и едновременно детайлно разголване на белезите и раните, оставени от една отминала епоха.

Една отминала епоха ли? Тъжното е, че книгата е все така актуална днес, когато живеем не при социализма, а в епохата на либерална демокрация.

Авторът откроява няколко основни характеристики, които безпощадно разобличават епохата на предишния строй. Първата от тях е търсенето на врага. Врагът и омразата са основната поанта, около която се изграждат взаимоотношенията в първите десетилетия след 1944 година. Врагът е навсякъде, от училищната скамейка до професорската катедра, а омразата е плънката, която обединява „здравите” сили в борбата срещу класовия враг. Врагът и омразата са тухлата и хоросанът в изграждането на онова общество, в което са израсли нашите родители, техните родители, в които премина и нашето детство.

Следващият основен белег на социалистическата епоха е властта на посредствените. Те биват старателно избирани, така както интелигентните и умните биват съзнателно потискани. Тази политика на опростачване и принизяване на управлението има за цел да бъдат създавани послушни, верни, изпълнителни кадри, приспособленци, ръководени и наблюдавани от БКП и ДС. Тези кариеристи защитават постовете си със зъби и нокти, готови са да преминат през трупове, за да запазят привилегиите си.

Времето до десети ноември 1989 година е време на изключително неравноправие и произвол от страна на органите на милицията и съдебната система, най-вече в лицето на прокуратурата. Всеки един гражданин по всяко време може да бъде набеден, прокълнат, осъден, изпратен в лагер, затвор, да му бъде отнета собствеността, да бъде изхвърлен от университет и от работното си място.

Следващ акцент в книгата на Георги Марков са медиите при социализма. Техните страници, техните емисии всекидневно се пълнят с пълнят с кухи, смешни и отблъскващи лозунги, прославящи партийните постижения, правилния курс на партията, партийните величия. И обратното, при даден сигнал те се нахвърлят върху врага. За най-малките провинения хиляди невинни хора биват публично опозорявани, разобличавани като врагове на народа, чрез медиите на социалистическата класова държава се извършва разправа с инакомислещите, с честните и достойните.

Дали казаното по-горе не се отнася в голяма степен и до нашето време? Нека погледнем, чуем и прочетем думите на нашите управляващи, нека се замислим върху техните постъпки, твърде често некомпетентни, пропити от невежество, беззаконие и очевидна корупция. Не са ли голяма част от хората във властта същите онези посредствени и алчни кариеристи, верни на партията майка, в случая ГЕРБ? Не са ли те аватари на себеподобните си от някогашното БКП, а не малка част са били и нейни членове? Не се ли търси и днес врага, за да се поддържа настървението на електората, неговата готовност да избере същите примитивни, озлобени и мафиотизирани хора на власт? Не е ли прокуратурата бухалка за саморазправа с неудобните хора от политиката, бизнеса, с интелигенцията? А медиите, жълто-кафявите медии на Д.П. и Сие не са ли аналог на някогашните вестници „Работническо дело”, „Кооперативно село” и „Отечествен фронт”??

Прочетете книгата на Георги Марков „Задочни репортажи за България”. И ще се убедите, че социализмът не си е отишъл. Той е тук, но под друго име. Властта на идеологията е заменена с властта на парите. Казваме, че живеем в демократично общество. Но за съжаление така нареченият преход за изминалите 30 години произведе една развалена демокрация. Вонята й е навсякъде наоколо.

……………………

Автор: Калин Илиев.

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Севлиево посреща 12 български производители на фермерския пазар на Lidl

Published

on

Този уикенд фермерският пазар на Lidl гостува в Севлиево на паркинга на магазина на ул. „Никола Д. Петков“ №41А. От 14 до 16 август посетителите ще могат да се срещнат с 12 български производители, сред които и един дебютант.

За първи път в инициативата ще участва „МАРИПЕТ“ – малък български производител на натурални сушени плодове, зеленчуци и консервирани продукти по стари домашни рецепти от района на Плевен.

Сред вече познатите участници във фермерските пазари на Lidl с био зеленчуци и плодове ще се включат Светослав Пончев от с. Стефаново, „Венец Т“ от с. Дебнево и Деляна Николова от с. Българене. Посетителите ще могат да открият сокове, ябълки и продукти от ябълки от „Гая Био Фрут“, гр. Русе, както и предложенията на „Благи Билки“ от гр. Елена.

Млечните и месните продукти ще бъдат представени от „МОНИ ЕН 04“ от с. Врабево, „АЗЕР“ от с. Белоградец, „Калата“ от с. Кацелово и мандра „Вежен“ от с. Ново село. В разнообразието от предложения се включват още мед от пчеларя Николай Котов от с. Къкрина и продукти от джинджифил и куркума от „БТ Джус“ от Варна.

И този път на фермерския пазар ще има мини работилница, в която деца и възрастни ще могат да се запознаят с процесите на производство и да научат повече за качествата на автентичните български продукти.

През тази година Lidl поетапно разширява обхвата на фермерските си пазари, така че те да достигнат до всички 28 административни области в страната. До края на годината са планирани над 25 събития в повече от 20 области, като предстоят издания в Сливен, Ямбол, Созопол и други градове. Така още повече малки производители, фермери и творци ще имат възможност да представят продукцията си директно пред клиентите на веригата.

За Лидл България
Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и присъства в 31 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 145 магазина в 63 населени места и над 4200 служители. Предимствата на специфичния бизнес модел, широката гама продукти с оптимално съотношение качество-цена и въвеждането на редица иновативни практики и модели наложиха Lidl в България като смартдискаунтър, предлагащ високо качество на добра цена, и компания, която подхожда честно, отговорно, с мисъл и грижа за своите клиенти, служители и партньори.

Зареди още

Култура

Музеят в Дряново ще бъде домакин на научната конференция на ЦСИИ

Published

on

На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града на майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.

Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.

Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.

Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.

Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.

По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.

В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.

Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.

„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.

Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.

Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.

Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.

Зареди още

Крими

Извършват контролирани взривове в завода за боеприпаси край Белица

Published

on

Днес, 12 август, в периода от 13.00 до 16.00 часа на територията на завод Емко в с. Белица край Трявна ще се извърши контролирано взривяване на боеприпаси.

Това съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово. Дейностите по взривяване ще извършат специализирани екипи.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица