Свържи се с нас

Новини

Бивши директори на „Етъра“ с позиция по проекта за модернизацията

Published

on

Бившите директори Станчо Станчев, доц. д-р Ангел Гоев, Пенка Колева, Ганчо Христов и Карамфила Грудова, ръководили АЕК „Етър“ през последните 5 десетилетия, подкрепени от наследниците на Лазар Донков, арх. Иван Николов – бивш председател на Общински съвет – Габрово, много граждани на Габрово и страната, разпространиха до местните медии своя позиция, свързана с проекта за модернизацията на РЕМО „Етър“.

Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуна, правейки публично техните разбирания. Разпратената до медиите позиция, която публикуваме без редакторска намеса, гласи:

„П О З И Ц И Я

на директори, ръководили АЕК „Етър“ през последните 5 десетилетия по повод проекта“ЕМО “Етър” – музей за креативен културен туризъм”, разработен в рамките на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.; Приоритетна ос 6: „Регионален туризъм“; Инвестиционен приоритет: „Съхраняване, опазване, популяризиране и развитие на природното и културното наследство“ Процедура BG16RFOP001-6.002 „Развитие на туристически атракции”

Уважаеми госпожи/господа,

Водени от желанието да бъдем полезни за вземане на най-доброто и правилно решение за бъдещето на РЕМО „Етър“, с опита и компетентността, която притежаваме, с приноса ни в утвърждаването на музея в национален и международен мащаб оставаме съпричастни и към бъдещата му съдба.

Безспорно в някои части на проекта “ЕМО “Етър” – музей за креативен културен туризъм” има добри намерения като:

Реновиране на хотел „Страноприемницата“ и подобряване на материалната база и обхвата на дейността в него;

Създаване на експозиционни площи и ателиета в Кръстник Колчовия хан;

Освобождаване на вторите етажи на къщите и събиране на фонда в закритото училище в Етъра;

Водно-техническите съоръжения наистина се нуждаят от ремонти регулярно, по строго определена методика.

За съжаление, добрите идеи свършват до тук и голямата част от проекта буди сериозно недоумение и безпокойство. Например: Да заменяш историческата достоверност с подмяна на някои елементи на водно-техническите съоръжения, като стъклен капак в Гайтанджийската работилница е недопустимо, както и вкарване на асансьори в къщите. Да се променя външният архитектурен облик и вътрешният интериор с монтирането на асансьор в къща – паметник на културата от национално значение, какъвто е е „Етър“-ът, е забранено. Има други по-добри начини да се облекчи достъпът до втория етаж на Кръстник Колчовия хан. Въпрос на архитектурно решение е да не се променя и мястото на входа в тази къща.

Каква автентичност на духа и на атмосферата от Възраждането запазваме, допускайки по калдъръма и около него да се разхождат електрически колички и микробуси?

Облекчаването на достъпа на инвалиди до голяма част от музея е възможно по друг, много по-прост и приемлив начин.

В благовидния претекст за осъвременяването на музея с вкарването на „съвременни форми на атракции, реконструирана инфраструктура“, с „изграждането на съвременно въздействащо архитектурно-художествено осветление“, „модерна сцена на открито“ и други с цел „осигуряване на по-голяма конкурентоспособност на туристическия продукт“, както и използването на новите технологии и виртуално добавена реалност, въобще не се вписват и нямат място тук. По-скоро тези идеи навяват съмнения, меко казано, за неприемливи практики в нашето ежедневие.

В научния фонд на музея се съхраняват филми за автентичните технологии на занаятите и поминъка от Възрожденската епоха. Какво ще остане от историческата достоверност на Занаятчийската чаршия, където всяка къща е оригинален образец на времето за определен регион, като подменим фенерите със „съвременното осветление“. Защо? Кому е нужно?

В „Етър“-а има добри традиции и в работата с деца и „реновирането и разширяването на Детския център“, който стои като чуждо тяло и не се вписва в цялостния архитектурен облик на музея, е напълно излишно. Тази дейност може да се поеме от уредниците в залите на Кръстник Колчовия хан.

Музеят има утвърден Генерален план, предоставящ широко поле за съграждане и творчество като:

– Възстановките на къщата от Горнова могила – мечтата на Лазар Донков;

– Изграждане на мандра;

– Ракиджийница;

– Селскостопански ареал.

В „Етъра“-а е показан предимно градският бит и култура, липсва поминъкът на селото, а такива ареали има в повечето музеи под открито небе в Европа.

Загрижеността за бъдещето на музея би проличала най-ясно от отношението към майсторите. Учудващо е, че никъде даже не се споменават и минимални усилия за стимулиране и подпомагане на майсторите занаятчии, без които Чаршията е немислима. С оглед работилниците да не се превръщат само в дюкянчета за продажба на стоки с неизвестен произход, както е това в някои от тях сега.

Да се оживят с майстори Хлопкарската, Коларската, Медникарската и други работилници. Това е една от важните дейности и атракции в музея, които би трябвало да се акцентуват в този проект.

Със самобитния си вид и възрожданска атмосфера „Етър“-ът няма конкуренция нито у нас, нито в чужбина, защото той е каузата на българщината, на идентичността ни като нация. Твърдението, че съгласуването с Националния институт за недвижимо културно наследство е „гарант за законността на промените“ звучи като оправдание и опит за прехвърляне на проблема от болната глава на здравата.

Всяко посегателство над неговия сегашен облик подсказва некомпетентност или недобронамереност. За какво иде реч, всеки да отсъди сам за себе си. В случая е кощунство да се спекулира с името на създателя на музея Лазар Донков, че „би подкрепил тази идея“, защото приживе той не позволи на всесилното тогава УБО (днес НСО) да премахне ДАЖЕ паяжините на воденицата караджейка за посещението на Тодор Живков.

И не на последно място – неоправдано и ненужно е да се трошат 10 милиона лева, от които габровският данъкоплатец трябва да изплаща 3 350 000 лева в продължение на 12 години (като заем на Община Габрово). Предстои и вдигане на данъците. С тези пари би могъл да се построи нов музей. (За съпоставка Интерактивният музей в Габрово струва 6 278 117 лв.)

Гласувайки този проект, общинските съветници в Габрово ще останат отговорни поименно пред идните поколения.

6 декември 2019 г.
Габрово

Станчо Станчев
Доц. д-р Ангел Гоев
Пенка Колева
Ганчо Христов
Карамфила Грудова
Подрепени от наследниците на Лазар Донков, арх. Иван Николов, бивш председател на ОбС-Габрово и много граждани на Габрово и страната.“

*Ред. бел.:
В случай, че ръководството на РЕМО „Етър“ или представители на Община Габрово решат да вземат отношение по разпространената позиция и изразените твърдения, Новинарски портал „Габрово Нюз“ ще им предостави възможността за право на отговор на страниците на медията.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Инцидент с велосипедист край Яворец

Published

on

Инцидент с велосипедист е станал вчера, 4 септември, на главния път между Габрово и Севлиево, в района на село Яворец. По случая е образувано досъдебно производство.

Сигнал за пътнотранспортното произшествие постъпил в полицията около 10.00 часа. На място било установено, че 26-годишен мъж, движещ се в посока към Севлиево със „Ситроен Джъмпер“, блъснал 50-годишен велосипедист, движейки се в същата посока.

В резултат от удара колоездачът изгубил съзнание.

Пробите за алкохол и наркотици са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Зареди още

Новини

Кръговото пред Централна поща ще е готово до края на годината

Published

on

Кръговото кръстовище при бул. „Васил Априлов“ и ул. „Юрий Венелин“ ще бъде въведено в експлоатация до края на годината, съобщи зам.-кметът на Община Габрово инж. Деян Дончев.

Строителните дейности по проекта напредват. Вече е положен първият пласт асфалт в централния кръг. Предстои окончателното завършване на всички геометричните елементи на кръстовището и полагането на още два пласта асфалт.

Целта на проекта е подобряване на организацията и безопасността на движението в града. С новото кръстовище ще се улеснят основни пътни потоци и ще се намалят предпоставките за пътнотранспортни произшествия.

Община Габрово благодари за търпението и разбирането по време на строителните дейности.

Зареди още

Новини

От 7 септември започва секционен контрол на средната скорост

Published

on

От 00:00 часа на 7 септември започва прилагането на секционен контрол за измерване на средната скорост на движение по определени участъци от републиканската пътна мрежа. Чрез камери в началото и в края на всеки участък ще се отчита времето, за което едно превозно средство изминава разстоянието, и се изчислява средната му скорост.

Ако тя е по-висока от максимално допустимата според Закона за движението по пътищата, ще се регистрира и данните ще се предоставят от Националното тол управление на Министерството на вътрешните работи, което ще налага съответните санкции.

НТУ и МВР работят съвместно за прилагането на ефективен контрол в подкрепа на пътната безопасност. До 7 септември броят на сертифицираните отсечки се очаква да достигне 22.

Списъкът е публикуван на интернет страницата на Националното тол управление, в секция „Въпроси и отговори“. Той съдържа информация за пътя, началната и крайната точка на участъка, както и връзка към карта с точното му местоположение. Данните се актуализират с всяка нова отсечка, преминала задължителната първоначална проверка от Българския институт по метрология.

Национално тол управление има техническа готовност за включване на 126 отсечки от републиканската пътна мрежа с обща дължина около 1 200 км. Очаква се издаване на методическите указания от Министерството на вътрешните работи, след което тези участъци могат поетапно да бъдат включени в реален секционен контрол на средната скорост.

Предвижда се до края на годината целият планиран обхват от 126 отсечки да започне реално да функционира.

До 4 септември отсечките, преминали първоначална проверка са 16 и са следните:
АМ „Тракия“:
Вакарел – Ихтиман; Ихтиман – Вакарел;
Цалапица – Радиново; Радиново – Цалапица;
АМ „Струма“:
Сандански – Дамяница; Дамяница – Сандански;
Северна скоростна тангента: Илиянци – Чепинци; Чепинци – Илиянци;
I-1: Слатино – Кочериново; Кочериново – Слатино;
I-2: Струйно – Шумен; Шумен – Струйно;
I-3: Долни Дъбник – Телиш; Телиш – Долни Дъбник;
I-4: Български извор – Сопот; Сопот – Български извор.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица