

Новини
Бивши директори на „Етъра“ с позиция по проекта за модернизацията
Бившите директори Станчо Станчев, доц. д-р Ангел Гоев, Пенка Колева, Ганчо Христов и Карамфила Грудова, ръководили АЕК „Етър“ през последните 5 десетилетия, подкрепени от наследниците на Лазар Донков, арх. Иван Николов – бивш председател на Общински съвет – Габрово, много граждани на Габрово и страната, разпространиха до местните медии своя позиция, свързана с проекта за модернизацията на РЕМО „Етър“.
Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуна, правейки публично техните разбирания. Разпратената до медиите позиция, която публикуваме без редакторска намеса, гласи:
„П О З И Ц И Я
на директори, ръководили АЕК „Етър“ през последните 5 десетилетия по повод проекта“ЕМО “Етър” – музей за креативен културен туризъм”, разработен в рамките на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.; Приоритетна ос 6: „Регионален туризъм“; Инвестиционен приоритет: „Съхраняване, опазване, популяризиране и развитие на природното и културното наследство“ Процедура BG16RFOP001-6.002 „Развитие на туристически атракции”
Уважаеми госпожи/господа,
Водени от желанието да бъдем полезни за вземане на най-доброто и правилно решение за бъдещето на РЕМО „Етър“, с опита и компетентността, която притежаваме, с приноса ни в утвърждаването на музея в национален и международен мащаб оставаме съпричастни и към бъдещата му съдба.
Безспорно в някои части на проекта “ЕМО “Етър” – музей за креативен културен туризъм” има добри намерения като:
Реновиране на хотел „Страноприемницата“ и подобряване на материалната база и обхвата на дейността в него;
Създаване на експозиционни площи и ателиета в Кръстник Колчовия хан;
Освобождаване на вторите етажи на къщите и събиране на фонда в закритото училище в Етъра;
Водно-техническите съоръжения наистина се нуждаят от ремонти регулярно, по строго определена методика.
За съжаление, добрите идеи свършват до тук и голямата част от проекта буди сериозно недоумение и безпокойство. Например: Да заменяш историческата достоверност с подмяна на някои елементи на водно-техническите съоръжения, като стъклен капак в Гайтанджийската работилница е недопустимо, както и вкарване на асансьори в къщите. Да се променя външният архитектурен облик и вътрешният интериор с монтирането на асансьор в къща – паметник на културата от национално значение, какъвто е е „Етър“-ът, е забранено. Има други по-добри начини да се облекчи достъпът до втория етаж на Кръстник Колчовия хан. Въпрос на архитектурно решение е да не се променя и мястото на входа в тази къща.
Каква автентичност на духа и на атмосферата от Възраждането запазваме, допускайки по калдъръма и около него да се разхождат електрически колички и микробуси?
Облекчаването на достъпа на инвалиди до голяма част от музея е възможно по друг, много по-прост и приемлив начин.
В благовидния претекст за осъвременяването на музея с вкарването на „съвременни форми на атракции, реконструирана инфраструктура“, с „изграждането на съвременно въздействащо архитектурно-художествено осветление“, „модерна сцена на открито“ и други с цел „осигуряване на по-голяма конкурентоспособност на туристическия продукт“, както и използването на новите технологии и виртуално добавена реалност, въобще не се вписват и нямат място тук. По-скоро тези идеи навяват съмнения, меко казано, за неприемливи практики в нашето ежедневие.
В научния фонд на музея се съхраняват филми за автентичните технологии на занаятите и поминъка от Възрожденската епоха. Какво ще остане от историческата достоверност на Занаятчийската чаршия, където всяка къща е оригинален образец на времето за определен регион, като подменим фенерите със „съвременното осветление“. Защо? Кому е нужно?
В „Етър“-а има добри традиции и в работата с деца и „реновирането и разширяването на Детския център“, който стои като чуждо тяло и не се вписва в цялостния архитектурен облик на музея, е напълно излишно. Тази дейност може да се поеме от уредниците в залите на Кръстник Колчовия хан.
Музеят има утвърден Генерален план, предоставящ широко поле за съграждане и творчество като:
– Възстановките на къщата от Горнова могила – мечтата на Лазар Донков;
– Изграждане на мандра;
– Ракиджийница;
– Селскостопански ареал.
В „Етъра“-а е показан предимно градският бит и култура, липсва поминъкът на селото, а такива ареали има в повечето музеи под открито небе в Европа.
Загрижеността за бъдещето на музея би проличала най-ясно от отношението към майсторите. Учудващо е, че никъде даже не се споменават и минимални усилия за стимулиране и подпомагане на майсторите занаятчии, без които Чаршията е немислима. С оглед работилниците да не се превръщат само в дюкянчета за продажба на стоки с неизвестен произход, както е това в някои от тях сега.
Да се оживят с майстори Хлопкарската, Коларската, Медникарската и други работилници. Това е една от важните дейности и атракции в музея, които би трябвало да се акцентуват в този проект.
Със самобитния си вид и възрожданска атмосфера „Етър“-ът няма конкуренция нито у нас, нито в чужбина, защото той е каузата на българщината, на идентичността ни като нация. Твърдението, че съгласуването с Националния институт за недвижимо културно наследство е „гарант за законността на промените“ звучи като оправдание и опит за прехвърляне на проблема от болната глава на здравата.
Всяко посегателство над неговия сегашен облик подсказва некомпетентност или недобронамереност. За какво иде реч, всеки да отсъди сам за себе си. В случая е кощунство да се спекулира с името на създателя на музея Лазар Донков, че „би подкрепил тази идея“, защото приживе той не позволи на всесилното тогава УБО (днес НСО) да премахне ДАЖЕ паяжините на воденицата караджейка за посещението на Тодор Живков.
И не на последно място – неоправдано и ненужно е да се трошат 10 милиона лева, от които габровският данъкоплатец трябва да изплаща 3 350 000 лева в продължение на 12 години (като заем на Община Габрово). Предстои и вдигане на данъците. С тези пари би могъл да се построи нов музей. (За съпоставка Интерактивният музей в Габрово струва 6 278 117 лв.)
Гласувайки този проект, общинските съветници в Габрово ще останат отговорни поименно пред идните поколения.
6 декември 2019 г.
Габрово
Станчо Станчев
Доц. д-р Ангел Гоев
Пенка Колева
Ганчо Христов
Карамфила Грудова
Подрепени от наследниците на Лазар Донков, арх. Иван Николов, бивш председател на ОбС-Габрово и много граждани на Габрово и страната.“
*Ред. бел.:
В случай, че ръководството на РЕМО „Етър“ или представители на Община Габрово решат да вземат отношение по разпространената позиция и изразените твърдения, Новинарски портал „Габрово Нюз“ ще им предостави възможността за право на отговор на страниците на медията.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Мария Йозова с награда за принос в развитието на местното самоуправление


На Годишната среща на местните власти, организирана от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) в курорта Албена, зам.-кметът на Габрово Мария Йозова беше отличена с награда за значим принос в развитието на местното самоуправление.
Отличието ѝ бе връчено от министър-председателя на Република България Росен Желязков, който подчерта високия професионализъм, дългогодишния опит и отдадеността на Йозова към изграждането на ефективна и устойчива система на местно управление.
Мария Йозова има над 20 години опит в общинска администрация. В продължение на четири години е била заместник-председател, а до 2027 г. е председател на Финансовата комисия към НСОРБ. Тя е сред водещите експерти в областта на публичните финанси и активно работи за подобряване на финансовото управление и устойчивото развитие на общините.
По време на форума Община Габрово представи своя проект по програмата УРБАКТ – „Градове за управление на устойчивото развитие“, чрез презетацията на Пенчо Койчев на тема „От културата до дигитализацията: Габрово и стратегическото градско развитие“, която акцентира върху визията на Габрово за устойчив растеж, иновации и интеграция между културното наследство и модерните технологии.

Събитието събра представители на общини, държавни институции и партньорски организации, които обсъдиха основните приоритети и предизвикателства пред развитието на местното самоуправление в България.


Новини
Габрово отбелязва своя Духовен празник с Фестивал на духовната музика


Габрово отбелязва своя Духовен празник на 14 октомври – Денят на Св. Петка Българска, с провеждането на Фестивала на духовната музика – събитие, което превръща вярата, словото и песента в едно общо преживяване на хармония и духовно единение.
Тържественото начало бе поставено с концерт в храм „Света Троица“, където молитвата и музиката се сляха в символ на благодарност и вдъхновение. Великотърновският митрополит Григорий отправи благословия към всички участници и гости, припомняйки дълбоките духовни корени на българската култура.
„Единение чрез духовната песен! Повдигнете се и се радвайте! 1170 години ни делят от създаването на българската азбука през 855 година. Радвайте се с очи и уши, с отворени сърца! Честит празник! Нека Божията благодат бъде винаги върху нас!“
С вдъхновени думи към публиката се обърна и зам.-кметът на Габрово арх. Меразчиев, който откри празничния концерт: „Празникът на духовната музика не е просто събитие. Той е молитва, изречена в хармония. Той е мост между човешкото и божественото, между традицията и съвремието, между гласа и тишината в храма. Той е онзи категоричен жест, с който Габрово заявява, че културата е нашият път, музиката — нашият език, а духовността — нашата същност. Благодаря на всички, които с любов, труд и постоянство съхраняват този празник вече 23 години — Народно читалище „Габрово-2002“, Габровското архиерейско наместничество, Министерството на културата и всички съмишленици, които вярват, че културата е път, а не притежание.“











По традиция фестивалът събира хорове от цялата страна, които обединяват в едно гласове, традиции и духовна енергия. Сцената в храма се превърна в пространство на вдъхновение и обща молитва чрез музиката, а Габрово — в сърце на българската духовност.


Новини
Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)


В навечерието на 14 октомври – Деня на света Петка българска и Празник на град Севлиево, се състоя тържественото откриване на барелеф и паметна плоча в чест на архитект-инженера Йосиф Шнитер, построил красивата сграда, в която днес се помещава градската художествена галерия “Асен и Илия Пейкови”.

„Севлиевската общественост изразява своята признателност към Йосиф Шнитер, който пръв от мнозина други чужденци, творили в Севлиево, е оставил траен отпечатък върху съвременния облик на града. Сградата, в която днес се помещава галерията, е един от най-представителните архитектурни паметници в Севлиево – свидетелство за предприемчивия дух и културна зрялост на тогавашния град. През 2008 г. бе удостоена с приза „Фасада на годината“, а от същата година е дом на богатия художествен фонд на галерията, съхраняваща безценни творби на световноизвестните братя Асен и Илия Пейкови“, каза в словото си директорът на Историческия музей Ивета Миленова.

От името на всички присъстващи тя благодари на „Вилерой енд Бох“ и лично на Ярослав Дончев за неоценимата помощ за изработването на паметната плоча. На церемонията присъстваха и правнуците на Шнитер – проф. Мария Шнитер и Венцислав Шнитер.
“Много благодаря на кмета и на местната културна общност, които осигуриха този прекрасен повод за нашето първо посещение в Севлиево”, обърна се проф. Мария Шнитер към присъстващите на церемонията. Тя се възхити от запазената възрожденска атмосфера в Севлиево и разказа подробности за годините, когато е построена сградата на художествената галерия.

“Когато идва в Севлиево, Йосиф Шнитер е на 25 години – веднага, след като е участвал в обсадата на Плевен, където е ранен и награден със сабя от ген. Тотлебен за фортификационните му умения”.
Това е първата сграда на Шнитер в България – официално е открита на 13 октомври 1878 г. До днес нито една негова сграда не е била разрушена от природно бедствие, осъществявал е строг технически контрол и по няколко пъти е карал дюлгерите да строят повторно некачествено изпълнените зидове, докато не станат здрави.

„Проф. Шнитер загива през 1914 г. при авария на водопровода в Пловдив, където се разболява от пневмония и е погребан на общински разноски – умира беден и без свой дом“, сподели проф. Мария Шнитер. Тя подари архивни документи на музея и книга, която разказва за пътя на Йосиф Шнитер и построяването на първата му сграда в нашия град.
“За мен е чест, че заедно успяхме да сбъднем една мечта. Построените от Шнитер сгради у нас са около 100. Той е от строителите на съвременна България и ние трябва да пазим тяхната памет”, каза авторът на барелефа акад. Цвятко Сиромашки.

“Всички трябва да знаят, че пътят на Шнитер започва от Севлиево, преминава през Пловдив и се превръща в образец за качествено строителство”, каза още той и сподели интересни детайли за начина, по който са инспектирани сградите.
“Имам удоволствието заедно да открием този барелеф, който не е просто една скулптура, а ще се слее с градската среда на Севлиево, за да напомня на всички за един велик архитект – строител на България след Освобождението”, каза кметът д-р Иван Иванов. Той благодари на наследниците на архитект Шнитер, на акад. Сиромашки, без който идеята нямаше да може да се реализира, на Ивета Миленова и на всички, допринесли за днешното събития.
“Благодаря им, че направиха всичко възможно да направим това скромно тържество на датата, на която е била завършена тази сграда. Можем да сме благодарни и на онези севлиевци като Илия Денчев, които пътувайки из Европа, са уловили духа на времето и са го пренесли в нашия град”.
Повече за автора на барелефа:

Акад. Цвятко Сиромашки е академик на Българската академия на науките и изкуствата. Роден е в Пловдив през 1954 г., завършва Националната художествена академия. Член на Съюза на българските художници и на Международната асоциация за пластични изкуства към ЮНЕСКО. Носител е на десетки престижни отличия у нас и в чужбина, сред които наградата „Златен век“ на Министерството на културата, приз „Борис Христов“, както и множество международни признания от Германия, Италия, Финландия и Япония. Негови творби се намират в частни и държавни колекции по целия свят, включително във Ватикана, Москва и Кьолн. Автор и на редица монументални произведения, сред които скулптурната композиция „Духовна порта“ в София, паметният знак на Папа Йоан Павел II, както и на монумент на самия архитект Йосиф Шнитер в Пловдив.


-
Любопитнопреди 6 дни
Празници на Севлиево, Празник на тиквата и Севлиевски есенен панаир
-
Новинипреди 7 дни
Христина Пенева и Калоян Петров са световни шампиони
-
Любопитнопреди 6 дни
Ново поколение дентална диагностика в Габрово
-
Културапреди 6 дни
Историческият музей в Дряново представя две нови книги в един ден
-
Новинипреди 7 дни
Отпуснаха първите стипендии „Д-р Никола Василиади“
-
Новинипреди 6 дни
„Равен старт“ ще представи нов спортно-терапевтичен център за деца и младежи
-
Новинипреди 5 дни
Силно представяне на габровци на републиканското по билярд
-
Икономикапреди 5 дни
НАП с нова функционалност за подаване на справки-декларации за ДДС