Днес България за първи път от Освобождението има на върха на управлението българин генерал. При това не един, а двама. Президент е летецът генерал Румен Радев, а министър-председател – пожарникарят генерал Бойко Борисов.

Изключвам двете протежета на Александър Батенберг – руските генерали Казимир Ернрот и Леонид Соболев, управлявали по за няколко месеца в годините 1881-1883. Тяхната задача е била да се премахне Търновската конституция и цялата власт да бъде концентрирана в ръцете на монарха. Нито един от останалите 53-ма български министър-председатели от Освобождението до днес обаче не е бил генерал. А времената са били далеч по-сурови и през тези години сме минали през множество войни, въстания, преврати.

Днес не сме във война, членове сме на НАТО и ЕС. В никоя от страните на Европейския съюз начело не е генерал. А у нас – цели двама! Сякаш повече приличаме на страна от Латинска Америка. Остава само да въведем военно положение, за да придобие пълзящия авторитаризъм завършена форма. Тогава овластените и техните протежета/ Д.П., С. Ц. , И. Г. и други/ ще могат спокойно да се предвижват с бронетранспортьори и няма да има нужда да отцепват булевард „България” – ние сами ще бягаме от тях.

А сега сериозно. Каква е причината да имаме двама генерали начело на управлението на страната ни? Каква е причината за подобно управление в една демократична държава, защото и двамата генерали са избрани на свободни и демократични избори. Отговорът разбира се е ясен – волята на избирателите. Което ще рече, че те са поискали начело на властта твърда ръка. А защо им е твърда ръка? И тук отговорът е ясен – за да ги избави от криминалната престъпност, беззаконието, корупцията.

Когато преди десетина години генерал Бойко Борисов се появи на бял кон начело на държавата, той отправи именно такива послания към избирателите. Обеща да въведе ред, справедливост, да осъди крадците и измамниците по високите етажи на властта, да пребори битовата престъпност, да направи живота на хората по-добър.

Всички добре знаем какво се получи на практика. За да бъдат замазани очите на хората, бяха извършени зрелищни арести на политически и бизнес противници, които по-късно бяха освободени и осъдиха България в Страсбург. Междувременно бяха извършени множество убийства на сенчести фигури, за да бъде овладян техния бизнес. В последствие политическият рекет се разпростря върху цялата бизнес среда на страната. Започнаха масовите кражби на еврофондове и други държавни активи в енергетиката, телекомуникациите, беше ликвидирана КТБ. Цялата тази процедура по разграбването на страната ни се извършваше и продължава да се извършва организирано, със строга йерархия. Както се казва, с генералска хватка.

Постепенно по-голямата част от хората, дори и най-наивните, разбраха, че да имаш кокарда и пагони на генерал съвсем не значи, че си истински генерал. Роди се следния афоризъм: „У нас мафията си има държава и генерал”.

Желанието на избирателите за твърда ръка очевидно стана още по-неустоимо и преди няколко години те избраха с висок процент друг генерал, президента Руман Радев. Очакванията са той да върне надеждите на хората за ред, законност, справедливост. Това означава само едно – битка с върхушката на съществуващата власт, тоест с генерал Бойко Борисов. Времето ще покаже дали президентът със своите сили, възможности и пълномощия е в състояние да постигне някакъв успех. Засега генералската битка повече прилича на тактическо учение без видими резултати. А времето тече, животът си върви. Тогава?

Да се готви следващият генерал.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/