Новини
Азбучник на българския хаос: Ганьо
Шедьовърът на Алеко Константинов „Бай Ганьо”, написан преди 125 година, днес изглежда отчайващо актуален.
Едва ли авторът би могъл да намери по-подходящ прототип за своя нарицателен герой от Него. Само трябва да добавим към корпулентната фигура и тарикатската физиономия на Бат Бойко рошав мустак, рунтави вежди и калпак. Останалото е налице. Хвалипръцковщината, тупането по гърдите в стил „булгар, булгар”, намигането, мачовското помпане на мускули, самодоволните лакърдии, безочливите лъжи, разните му там подмятания, от които ти почервеняват ушите и прочие, и прочие.
Някога Бай Ганьо е пътувал с влак. И навсякъде е ставал център на вниманието, от което никак не му е било неприятно. Днес неговият наследник пътува със самолет или управлява служебен джип. До него винаги има верен ординарец с камера и благодарение развитието на технологиите, проявите му се разпространяват онлайн, а и не минава ден без Той да се появи по няколко пъти на екрана на всички телевизии. Разбира се, че отново най-важното е да е център на вниманието, като за целта са позволени всички средства. Ако някога от държанието на Бай Ганьо Балкански са се срамували хората в купето, днес много често от проявите на българския министър-председател се срамуват стотици хиляди и това е видно от множеството публикации в социалните мрежи. Може да се каже, че по времето на Прехода не е имало друг държавен лидер, който да е имал подобно неприемливо поведение.
Спомняме си сцената с обществената баня, където Бай Ганьо, за ужас на присъстващите, се пльосва по турски в басейна и едва не го изплисква. Все още не сме видели Бат Бойко да прави същото, но за сметка на това можем да го видим по анцуг на редица обществени места, включително как приема дарове от мюфтийството. Ненадминати се обаче две сцени. Бойко Борисов по болничен халат целува ръка на българския патриарх и Бойко Борисов по анцуг до своите магнолии. Последната снимка е неумела реплика на подобни снимки на Буш, Тони Блеър и олицетворява мъжкото начало, тъй като се смята, че магнолията е символ на женското начало. Класика!
Спомняме си също сцената „Бай Ганьо в двореца”, където героят, преди да загребе хайвера с голяма лъжица, най-напред изблъсква всички, за да целуне ръка на княза и княгинята. Ето и една друга незабравима сцена от по-ново време – на среща на върха на ООН в САЩ. Българският министър-председател слуша словото на Доналд Тръмп със слушалки на ушите, понеже не знае англиски/”пропускаме всенародно известното „конкрачулейшънс”/. След края на словото грабва преводачката си и се втурва към Тръмп, за да му бъде направена снимка, с която да се похвали у нас. Успява да докопа за секунди ръката на американския лидер, после другият му обръща гръб и продължава разговора си с американския представител в ООН Ник Хейли. През това време Борисов вече се е надвесил над телефона и разглежда направените снимки, които малко по-късно са публикувани. Мила, родна картинка!
„Бай Ганьо прави избори” – и до днес това е една от най-актуалните глави на книгата на Алеко. Тук главният герой е подпомогнат от своите бойни другари Гочоолу, Дочоолу, Данко Хаирсъзина и техните сопи. Днес имената на тези герои са променени,у но не можем да не споменем заслугите на главния прокурор, специализираната прокуратура и други държавни институции, които старателно прочистват терена преди избори, като избирателно прибират по арестите „чуждите” олигарси. Ролята на техни сопи играят дебеловрати момчета с кръвожадни изражения на лицата; същите – от митингите в подкрепа избора на Иван Гешев.
Някога Бай Ганьо убива своя автор. А днес?
Автор: Калин Илиев
„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.
Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Крими
Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.
По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.
87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.
Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.
Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.
Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.
Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Новини
Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.
Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.
Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.
От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 7 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Културапреди 7 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 6 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 6 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов
-
Новинипреди 5 дниЕмануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра
-
Новинипреди 5 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки
-
Новинипреди 4 дниАндрей Гюров в Габрово: Ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща!
-
Новинипреди 2 дниНормативен хаос и икономически капан: Защо новите промени в Закона за хазарта са опасни и недомислени




