Новини
Не кампанийно за душиците на живите и умрелите
Поредната Задушница, в която се почита паметта на близките ни, които са си отишли от тази земя и по време, на която се възпоменават техните души.
На Задушница ще раздадем символа на възкресението – житото, ще „пролеем“ Христовата кръв – виното, ще обезсмъртим душите на покойниците, чрез пламъка на църковната свещ, ще прикадим с тамян – за чистотата на молитвите ни към Бог и ще сложим цветя, които символизират добродетелите на починалите.

Храна не се оставя по гробовете, за да не се осквернява от кучетата и защото душата не се храни с материалното.
За удобство ще се занесе всичко това с опаковки и съдове за еднократна употреба, но многократно ще се изхвърлят около храстите и много често на входните места на Парковете със специално предназначение – гробищата.

Паркът, който след всички непотребни пластмаси и стъкларии, остатъци от дрехи, се превръща в сметище. Гробище за съзнанието на живите!
Във векове, в които се правят кампанийно повече инициативи, за да опазим околната среда, провокирана от гледката на гробищния парк в квартал Недевци, не кампанийно дойде и желанието на Боряна Йорданова – по образование социален работник и по призвание социално ангажирана – да се погрижи с желаещи хора едно такова място, в което почиват душите на мъртвите да бъде съхранено чисто.

На призива й се отзоваха известните от близкото минало габровски колоездачи Николай и Диян Дянкови, съпругата на Николай – Павлина, която след това отиде на работа.

Николай, който пропусна един „печалбарски“ ден, за да допринесе за по-голямата печалба на всички ни, за да не ни е печално един ден. Брат му Диян, който предната вечер си е пристигнал от Германия само за Празника на недевската църква „Св. Св. Козма и Дамян“, уважаваният дългогодишен експерт – криминалист Христо Димитров – уважаван и като човек, заради почтеността му към живи и умрели, цялото семейство на Боряна Йорданова, и децата Ния Кинова и Мария Димитрова, които са малки, но знаят какво е нужно за да си голям човек.

За няколко часа събраха отпадък, който едва се побра в три камиона на общинската фирма „Благоустрояване“.
Адекватната комуникация между доброволците и служителите от съответните ресори на Община Габрово направи така, че сговорно да се вдигне всичко непотребно и да бъде извозено на Депото за безвредни отпадъци, където ще бъде рециклирано.

Тези отпадъци, оставени в Природата, са опасни за всички живи твари. Дали пък, ако всяка пластмасова бутилка струваше 25 цента, като в Германия, нямаше да е в магазинната мрежа, а не в храстите?!

Годината по нашия църковен календар има три Задушници. Но тя има много почивни дни, през които да се погрижим за мястото, на което са положени тленните останки на близките ни.

Мястото, наречено гробищен парк. За да изглежда като парк, в който човек може да отиде и да осмисли живота си. Да си припомни, че всичко е по-нетрайно от сянка и по-лъжовно от сън.

Това е мястото, на което си като на самотен остров – сам със себе си, с мислите и тишината. Всеки от нас си „носи Кръста“. Всеки от нас е потребно, докато потребява, да пази заобикалящата ни среда.

За да не може един ден Природата да вземе образа на Голгота и да ни се надсмива зловещо – защото тя има своя монетна система и ще „пазарува“ на едро от хората, докато те на дребно и редовно я зариват с материалното.

Примерът на малцината хора, споменати по-горе, остава да се възприеме от мнозината. За да не настъпи мор за душите на живите. За да не ни е трудно, когато почистваме, заблуждавайки се, че е по-лесно да го хвърлим на неподходящото място и оправдавайки се, че за всичко общината ни е длъжна.

Общината, държавата сме всички ние, които я съставляваме и стопанисваме. Правдата е във вярата. Християнската вяра, че добрият пример трябва да бъде последван, за да не сложим Кръст и жалейка на душите и Природата ни.

Нашите покойници нямат потребност от нищо, освен от почитане на паметта им. Да не тъне тя в забрава и нечистотии.


Имаме отговорност към живите и умрелите, за да не се задушим от боклука, който бълва навред безотговорният човек. И не за слава, а заради християнската традиция – да направим добро. Това е предназначението ни, щом искаме да живеем добре.

Автор: Тодорка Мирчева,
кметски наместник на Кметско наместничество Зелено дърво.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Любопитно
Цъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)

Севлиево се нарежда сред градовете в България с най-богата колекция от японски вишни – сакура, чието розово цъфтене превръща населеното място в истинска пролетна гледка за около две седмици в края на април.

Десетките дръвчета сакура са засадени на различни места из града: на площад „Свобода“, в парк „Казармите“, както и наредени в изящни редици покрай улиците. Нежните розови цветове и деликатният им аромат са се превърнали в позната картина за местните жители, но неизменно спират погледа и дъха на посетителите отвън.

Всяка година, щом настъпи краят на април, Севлиево се покрива в розово. Японските вишни разцъфтяват почти едновременно, създавайки усещането за нежен розов воал, проснат над градските улици и паркове. Точно тази мимолетност – цъфтежът продължава едва около две седмици. Това прави зрелището толкова ценено и търсено.

Туристите, привлечени от разцъфналите дървета, все по-често включват Севлиево в пролетните си маршрути. Паркът „Казармите“ и площад „Свобода“ се превръщат в любими места за разходка и фотография, а оживлението в тези дни е осезаемо различно от ритъма на останалото време.

Сакурата е символ с дълбок смисъл. В японската традиция съзерцаването на цъфнали вишневи дървета е практика, известна като ханами. Това е много повече от естетическо удоволствие. То е израз на почит към природата, хармонията и вечния кръговрат на живота.

Именно тази философия, пренесена на български терен, придава особена дълбочина на всяко посещение под клоните на севлиевската сакура. Не случайно градът е развил традиция около тези дървета. Те вече не са просто декоративна украса, а са се превърнали в емблема на пролетта в Севлиево и повод за общностно събиране.

Община Севлиево приканва всички: жители и гости, да заснемат цъфналото дърво, което съзерцават, и да споделят снимките си в коментарите. Защото красотата на сакурата добива нов смисъл, когато е споделена.
Ако все още не сте видели японските вишни в Севлиево тази пролет – побързайте. Розовото вълшебство е мимолетно.

Крими
Трима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха

В Районното полицейско управление в Габрово е образувано досъдебно производство за отвличане, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР. Работата по случая продължава под надзора на Окръжна прокуратура – Габрово.
На 26 април, около 15:50 часа, в полицията постъпил сигнал, че в района на хранителен магазин на ул. „Никола Войновски“ 47-годишен мъж бил отвлечен, като впоследствие му бил нанесен побой.
В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия били установени трима мъже, съпричастни към извършеното деяние.
По случая е образувано досъдебно производство. Действията по разследването продължават под надзора на Окръжна прокуратура – Габрово.

Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

-
Новинипреди 6 дни„Янтра“ с важен мач срещу плевенския „Спартак“
-
Новинипреди 6 дниБлаготворителен базар и концерт в подкрепа на малкия Ники
-
Любопитнопреди 6 дниУченици от Габрово премериха знания в „Пролетен празник по география“
-
Новинипреди 6 дниМБАЛ „Д-р Тота Венкова“ се включи в кариерен форум за медицински специалисти
-
Новинипреди 3 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Любопитнопреди 3 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди един денБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Културапреди един денИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“





