Поредната Задушница, в която се почита паметта на близките ни, които са си отишли от тази земя и по време, на която се възпоменават техните души.

На Задушница ще раздадем символа на възкресението – житото, ще „пролеем“ Христовата кръв – виното, ще обезсмъртим душите на покойниците, чрез пламъка на църковната свещ, ще прикадим с тамян – за чистотата на молитвите ни към Бог и ще сложим цветя, които символизират добродетелите на починалите.

Храна не се оставя по гробовете, за да не се осквернява от кучетата и защото душата не се храни с материалното.

За удобство ще се занесе всичко това с опаковки и съдове за еднократна употреба, но многократно ще се изхвърлят около храстите и много често на входните места на Парковете със специално предназначение – гробищата.

Паркът, който след всички непотребни пластмаси и стъкларии, остатъци от дрехи, се превръща в сметище. Гробище за съзнанието на живите!

Във векове, в които се правят кампанийно повече инициативи, за да опазим околната среда, провокирана от гледката на гробищния парк в квартал Недевци, не кампанийно дойде и желанието на Боряна Йорданова – по образование социален работник и по призвание социално ангажирана – да се погрижи с желаещи хора едно такова място, в което почиват душите на мъртвите да бъде съхранено чисто.

На призива й се отзоваха известните от близкото минало габровски колоездачи Николай и Диян Дянкови, съпругата на Николай – Павлина, която след това отиде на работа.

Николай, който пропусна един „печалбарски“ ден, за да допринесе за по-голямата печалба на всички ни, за да не ни е печално един ден. Брат му Диян, който предната вечер си е пристигнал от Германия само за Празника на недевската църква „Св. Св. Козма и Дамян“, уважаваният дългогодишен експерт – криминалист Христо Димитров – уважаван и като човек, заради почтеността му към живи и умрели, цялото семейство на Боряна Йорданова, и децата Ния Кинова и Мария Димитрова, които са малки, но знаят какво е нужно за да си голям човек.

За няколко часа събраха отпадък, който едва се побра в три камиона на общинската фирма „Благоустрояване“.

Адекватната комуникация между доброволците и служителите от съответните ресори на Община Габрово направи така, че сговорно да се вдигне всичко непотребно и да бъде извозено на Депото за безвредни отпадъци, където ще бъде рециклирано.

Тези отпадъци, оставени в Природата, са опасни за всички живи твари. Дали пък, ако всяка пластмасова бутилка струваше 25 цента, като в Германия, нямаше да е в магазинната мрежа, а не в храстите?!

Годината по нашия църковен календар има три Задушници. Но тя има много почивни дни, през които да се погрижим за мястото, на което са положени тленните останки на близките ни.

Мястото, наречено гробищен парк. За да изглежда като парк, в който човек може да отиде и да осмисли живота си. Да си припомни, че всичко е по-нетрайно от сянка и по-лъжовно от сън.

Това е мястото, на което си като на самотен остров – сам със себе си, с мислите и тишината. Всеки от нас си „носи Кръста“. Всеки от нас е потребно, докато потребява, да пази заобикалящата ни среда.

За да не може един ден Природата да вземе образа на Голгота и да ни се надсмива зловещо – защото тя има своя монетна система и ще „пазарува“ на едро от хората, докато те на дребно и редовно я зариват с материалното.

Примерът на малцината хора, споменати по-горе, остава да се възприеме от мнозината. За да не настъпи мор за душите на живите. За да не ни е трудно, когато почистваме, заблуждавайки се, че е по-лесно да го хвърлим на неподходящото място и оправдавайки се, че за всичко общината ни е длъжна.

Общината, държавата сме всички ние, които я съставляваме и стопанисваме. Правдата е във вярата. Християнската вяра, че добрият пример трябва да бъде последван, за да не сложим Кръст и жалейка на душите и Природата ни.

Нашите покойници нямат потребност от нищо, освен от почитане на паметта им. Да не тъне тя в забрава и нечистотии.

Имаме отговорност към живите и умрелите, за да не се задушим от боклука, който бълва навред безотговорният човек. И не за слава, а заради християнската традиция – да направим добро. Това е предназначението ни, щом искаме да живеем добре.

Автор: Тодорка Мирчева,
кметски наместник на Кметско наместничество Зелено дърво.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/