Свържи се с нас

Новини

Отбелязваме зачатието на св. Анна

Published

on

Днес православната църкваотбелязва зачатието на Св. Анна. Тя е сочена от традицията за майка на Дева Мария и баба на Исус Христос. Тя е потомка на известен род – Аароновия. Култът към светицата се разпространява широко през 6 век, когато в Константинопол е построена първата черква, носеща нейното име. Тя е смятана за покровител на Квебек и Бретан, както и на родилките и миньорите, на брака, на майчинството, на семейството, на бременните, девиците и вдовиците. Народът нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина. Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен). Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът се е празнувал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене). В Македония разказват, че на този ден 7 светии понасят слънцето на ръце и го „завъртат към пролет“, а на св. Вартоломей (11 юни) – „го завъртат към зимата“. На други места вярват, че обратното завъртане към зима става на Еньовден, 24 юни, когато св. Иван намята кожуха и се стяга за зима.

Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм. Историята е подобна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се нарича Ханна.

Източноправославната църква приема Света Анна още от 6 век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Разказът на Протоевангелието на Яков е приет от Римокатолическата църква едва през 13 век, като Анна е официално канонизирана през 1854.

Ритуалите свързани с този ден са:

  • Жените варят и раздават жито и царевица, за да растат посевите през деня.
  • Някои стопани въвеждат в къщата прасе, защото то рие напред, а това е знак, че и всичко, с което се захване човек, ще върви.
  • Насаждат се кокошки за пръв път, за да се излюпят всички яйца.
  • Вярва се, че всички магии, изказани в тази нощ, са успешни. Най-подходящото място за тях са гробищата.
  • Магьосници, преобразени като мушици, обикалят къщите и причиняват беди. Ако някой убие мушица над свещта, вярва се, че е била магьосница.
  • Магьосници отнемат от нивите чуждото плодородие, от овцете и кравите — млякото. За да се предпазят, жените мажат виметата на живитните със смес от въглен, чесън и мазнина. Градините и нивите се пръскат с пепел и просо против магии.
  • Девойки се събират вкъщи да бранят посевите от магии. Вечерта слагат под печката жито и сол, а на другата сутрин захранват със солта домашните животни и вярват, че ще ги предпазат.
  • Вярва се, че в тази нощ магьосниците свалят и „издояват“ луната, превърната в шарена крава.
  • Пред всяка врата на къщата се пали купчина говежди тор – пушекът гони злите демони надалеч.

Именници днес са: Анна, Ана, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета

Ани, Анабел

Крими

Спипаха още една фалшива шофьорска книжка в Габрово

Published

on

За по-малко от седмица, трета фалшива шофьорска книжка хвана полицията в Габрово. Нарушението било разкрито вчера, 16 февруари, сутринта около 08.30 часа, в района на пл.“Капитан Дядо Никола“ в областния град.

Тогава екип на „Пътна полиция“ спрял за проверка „Фолксваген Голф“, собственост и управляван от 25-годишна габровка. Жената представила свидетелство за управление на МПС – белгийски образец, чиито елементи видимо се различавали от оригинален документ.

При извършената справка било установено, че документ с посочения номер не съществува.

По случая е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308 от Наказателния кодекс.

Припомняме, че на 11 февруари, само в рамките на час, полицейските служители в Габрово засякоха други двама водачи, шофирали с неистински свидетелства.

След проверката се оказа, че 56-годишен габровец кара с книжка, издадена на хърватски гражданин, а 43-годишен мъж от Разград шофира с „немска“, чийто номер е като „числата от последния тираж на тотото“.

Зареди още

Култура

Среща – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ

Published

on

Ивелина Радионова е родена в Провадия. Завършила е висшето си образование в Икономическия университет, гр. Варна. Автор е на стихосбирките „България в сърцето ми”, „Златни нишки”, „Копнеж по слънце”, „В тебе аз ще остана”, „Все ти пиша, Любов”, „Вълшебство за Коледа“, „България навеки“, „Цвете за теб“, повестите „Обич“ и „Алтъна” и сборниците с разкази „ Йова разказва“, „Писано с огън“, „До Боянския майстор“ и „Наричат ме България“, както и на романа „Приключенията на Ардин“.

Носител е много награди в международни и национални конкурси. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. В съвременния свят, където технологиите често заменят магията и естествената връзка с природата, детската книга „Приключенията на Ардин“ се появява като малък, но силен оазис на чудото и добротата. Тя не е просто сборник от приказки – това е пътешествие, което води децата в свят на открития, приятелства и ценности, изградени върху любов към природата и състрадание към всички живи същества.

Главният герой, Ардин, е дете със специален дар – способността да разбира езика на животните. Момчето се сприятелява с умна и забавна сврака и заедно се впускат във вълнуващи приключения. В края на всяка история Ардин записва поука в тетрадка – символ на мъдростта и личното развитие, която насърчава децата да наблюдават, мислят и разсъждават върху света около тях. Книгата се отличава с ценни послания и деликатно чувство за хумор.

Подходяща е за деца на възраст от 5 до 12 години, но също така е и ценен инструмент за родители и педагози, които искат да възпитават малките човеци в доброта, смелост и емпатия. Тя съчетава класическия чар на приказките с модерен, вдъхновяващ и образователен подход, който прави четенето удоволствие и вълнуващо изживяване за цялото семейство.

Срещата – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ ще се проведе днес, 17 февруари, от 17.15 ч. в читалня д-р „Петър Цончев“ на РБ „Априлов- Палаузов“- Габрово.

Зареди още

Любопитно

Михаил Вешим отбеляза 80 г. „Стършел“ в Севлиево

Published

on

Навръх 15 февруари най-старото българско хумористично издание, което излиза без прекъсване от 1946 г. насам – вестник „Стършел“, отбеляза своята 80-годишнина. Юбилеят обаче не беше отбелязан с формална церемония в столицата, а по необичаен и изключително личен начин – със среща с читатели в Севлиево.

Главният редактор на изданието Михаил Вешим гостува в града по покана на фестивала „Арт Будилник“ – събитие, превърнало се в културен акцент по време на Седмицата на любовта и виното. В голямата зала на Народно читалище „Развитие 1870“ десетки почитатели на сатиричната журналистика се събраха, за да чуят истории за силата на хумора, за ролята му в различните обществени епохи и за хората, превърнали „Стършел“ в институция.

Вешим припомни знакови моменти от историята на легендарния седмичник и имената на големите български автори, публикували на страниците му. Особен интерес сред местната публика предизвика фактът, че най-дългогодишният главен редактор на „Стършел“ – писателят Христо Пелитев – е родом от севлиевския край.

Пелитев ръководи изданието повече от две десетилетия (1965–1988) и остава в историята като ярък сатирик и публицист, допринесъл за утвърждаването на вестника като водещо хумористично издание в България.

„Стършел“ е преживял различни политически и обществени времена, но винаги е запазвал мисията си – да критикува абсурда чрез смях и ирония, подчерта Михаил Вешим. Самият той работи във вестника от 1982 г., а от 2003 г. е негов главен редактор, като паралелно развива успешна литературна кариера с хумористични романи.

Срещата с писателя-сатирик беше само един от акцентите в богатата програма на „Арт Будилник“, който тази година предложи 14 събития със свободен вход за жителите и гостите на Севлиево. Фестивалът, организиран под егидата и с подкрепата на Община Севлиево, съчета театър, музика, кино, литература, визуални изкуства и инициативи за деца, превръщайки града в сцена за културни срещи.

Официалното откриване на 9 февруари започна с концерт-спектакъла „Безнадежден случай“ и прожекция на филма „Париж на Богдана“ с участието на легендите на българската музика Богдана Карадочева и Стефан Димитров.

Ден по-късно публиката аплодира театралната комедия „Семейството“ на „Creativa“ от афиша на театър „Сълза и смях“ с Христо Гърбов, Васил Драганов, Христо Николов и Деси Бакърджиева. Сред силните акценти беше изложбата „Три поколения четки, три поколения любов“, представяща творби на Любен Бояджиев, Венелин Анев и Ева Кирова.

Експозицията проследява приемствеността в българското изобразително изкуство от 60-те години на XX век до днес. Фактът, че Любен Бояджиев е ученик на Владимир Димитров-Майстора и представител на Кюстендилската живописна школа, придаде допълнителна художествена стойност на събитието.

На 12 февруари журналистът Георги Тошев представи биографични книги и филм за иконите на българското кино Невена Коканова и Цветана Манева. Особено емоционална се оказа вечерта на 13 февруари, когато вокалната формация Upstream Voices отбеляза своята 25-годишнина с концерт под ръководството на вокалния педагог Ценка Горалова.

Празничната атмосфера продължи със сценичното присъствие на звездите от „Гласът на България“ Дани Павлова и Цена Коев, които впечатлиха не само с вокалите си, но и с жест към града – снимки с тениски „I love Sevlievo“ и непосредствен контакт с публиката. Програмата на 14 февруари включи детска арт работилница „Любовта е…“, спектакъла „Снежанка и седемте джуджета“ на Бургаския куклен театър, моноспектакъла „Боже мой“ на Народния театър „Иван Вазов“ с Христо Мутафчиев и вечерния маскен бал „Срещни любовта с чаша вино“.

Финалният ден съчета кукления спектакъл „Нероден Петко“, срещата с Михаил Вешим и прожекцията на българския филм „Рожден ден“. По време на фестивала беше разпространяван и специален фестивален вестник, популяризиращ културните и историческите обекти на Севлиево – още един жест към паметта и идентичността на града.

„Арт Будилник“ се организира от едноименното сдружение, създадено през 2022 г. от телевизионната водеща Елизабет Методиева, режисьора Мартин Геновски и актрисата София Бобчева. Мисията им е да децентрализират културния живот и да осигурят свободен достъп до качествени събития извън големите градове. От екипа отправиха специални благодарности към Община Севлиево, кмета д-р Иван Иванов и неговия екип за подкрепата и партньорството, направили фестивала възможен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица