

Култура
Скъп спомен, съхранен в музей „Етър“ от 1977 година
Статията е посветена на 55 години от създаването на музей „Етър” – единствена по рода си културна институция в България
„Една сутрин, в началото на месец октомври 1977, идвайки на работа, в чаршията заварихме една странна двойка с каручка и магаренце. Семейство Франц и Сузане Трнка от Дания, бяха пропътували пеша над 4 000 км, теглейки каручката си на ръце през няколко страни в Европа и бяха стигнали до музей „Етър“, край Габрово. Те изпълняваха програма на тяхното Министерство на културата и по пътя си изучаваха местни занаяти”. Този свой спомен, съхранен десетилетия, разказва Величка Илиева, уредник в музей „Етър”.

В Румъния Франц и Сузане купуват магарето Мухи, за да ги отмени в тегленето на каручката, която като се разглоби се превръща в малка кокетна къщичка. Тяхното желание и плановете им са изучаване на традиционни занаяти в България. Когато на 7 септември прекосяват границата, отрупаната в знамена България е в очакване на своя голям празник – 9 септември. Това е първият спомен, останал завинаги в съзнанието на младите датчани.
В началото на октомври Сузане и Франц виждат музея „Етър“ и това е достатъчно не само да се възхитят, но и да „пуснат котва“ именно тук. Не просто защото трябвало някъде да презимуват, а защото видяното надминава това, което срещат в Швеция, Полша, Чехия, Унгария, Румъния. Тук попадат в пренесено от вековете спокойствие – над къщите се вият кълба от дим, в старите печки пукат дърва и в затоплените работилнички стари майстори и млади момчета все нещо майсторят. Напролет ги очаква архитектурата и обичаите на Родопите, после Гърция, бивша Югославия и обратно Копенхаген. Този престой е време на напрегнат труд – трябва да се изучат занаятите и после да се спомогне за възраждането им в Дания. Да се съберат снимки, диапозитиви за бъдеща изложба и книга.

„Бързо си намериха квартира в квартала. Изискването им беше единствено къщата да има двор и по-голяма порта, през която да минава каручката. Франц започна работа в каруцарската работилница, а Сузане в началото изучава тъкачество при леля Мара, а по-късно грънчарство при Виолета Керемедчиева, по известна като Клара. Сузане беще изключително ерудирана жена, много наблюдателна и притежаваше огромен талант. В Копенхаген завършва дизайн във Висше училище по керамика, наследява таланта на майка си, известна поетеса. С лекота и бързина усвои тънкостите на тъкачеството – влачене, предене, боядисване с естествени багрила, тъкане и се премести в грънчарската работилница. Привличаше я габровската керамика със специфичните форми на съдовете за течности – тонче и и шулец, които като слънца грееха в жълти багри в работилницата. А Франц, преди да завърши архитектура, е дърводелец мебелист. Със сръчните си ръце той напредваше бързо в каруцарския занаят и за времето, в което със Сузане бяха в музея, направи каручка. А то не беше проста работа – една каручка да направиш трябва да си добър ковач, дърводелец и художник, за да я изрисуваш, като стане готова да пее като каручката на Сали Яшар от Йовковата „Песен на колелетата“. Франц на всеки въпрос усмихнато отговаряше с „няма проблем“. С изработената от него каручка , Франц, Сузане и Мухи след 6 месеца в музея, продължиха към Гърция. По пътя си през Южна България те се запознават с известния писател Николай Хайтов и около половин година живеят в родната му къща, спомня си още уредникът Величка Илиева.

Щастлива случайност отвежда Виолета Керемедчиева, майстор грънчар в музея, след много години – през 1995-та, по една програма за културен обмен, в Дания. Любезните домакини и организират мила среща с Франц и Сузане, като я отвеждат в тяхното датско имение. Там те отглеждат над 100 овце и две магарета, занимават се с туризъм. Под специален навес в имението е поставен най-ценния експонат, който с гордост показват на туристите – етърската каручка.
Франц, Сузане, каручка, магаре, Етър…Звучи странно и романтично. Не, това не е авантюра, а една мисия в името на културата. И музей „Етър“ е част от нея.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“


От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.
Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.
Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.
Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.
В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.
Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.


Култура
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева


Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.
Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.
Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.
По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.
Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.


Култура
За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея


В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.
В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.
За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.


-
Кримипреди 7 дни
Инцидент с пътник в автобус от градския транспорт на Габрово
-
Кримипреди 6 дни
Агресия срещу животно: Мъж удари в земята малко коте и го уби
-
Кримипреди 6 дни
Пияният водач, убил жена и ранил четирима, бил в изпитателен срок и без книжка
-
Културапреди 7 дни
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева
-
Кримипреди 7 дни
Задържаха млад габровец за опит за убийство
-
Новинипреди 6 дни
Безплатен транспорт за Националното честване на Шипченската епопея
-
Кримипреди 3 дни
Задържан е садистът, убил малко коте в Севлиево
-
Културапреди 6 дни
Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“