Свържи се с нас

Култура

Скъп спомен, съхранен в музей „Етър“ от 1977 година

Статията е посветена на 55 години от създаването на музей „Етър” – единствена по рода си културна институция в България

Published

on

„Една сутрин, в началото на месец октомври 1977, идвайки на работа, в чаршията заварихме една странна двойка с каручка и магаренце. Семейство Франц и Сузане Трнка от Дания, бяха пропътували пеша над 4 000 км, теглейки каручката си на ръце през няколко страни в Европа и бяха стигнали до музей „Етър“, край Габрово. Те изпълняваха програма на тяхното Министерство на културата и по пътя си изучаваха местни занаяти”. Този свой спомен, съхранен десетилетия, разказва Величка Илиева, уредник в музей „Етър”.

На път за България

В Румъния Франц и Сузане купуват магарето Мухи, за да ги отмени в тегленето на каручката, която като се разглоби се превръща в малка кокетна къщичка. Тяхното желание и плановете им са изучаване на традиционни занаяти в България. Когато на 7 септември прекосяват границата, отрупаната в знамена България е в очакване на своя голям празник – 9 септември. Това е първият спомен, останал завинаги в съзнанието на младите датчани.

В началото на октомври Сузане и Франц виждат музея „Етър“ и това е достатъчно не само да се възхитят, но и да „пуснат котва“ именно тук. Не просто защото трябвало някъде да презимуват, а защото видяното надминава това, което срещат в Швеция, Полша, Чехия, Унгария, Румъния. Тук попадат в пренесено от вековете спокойствие – над къщите се вият кълба от дим, в старите печки пукат дърва и в затоплените работилнички стари майстори и млади момчета все нещо майсторят. Напролет ги очаква архитектурата и обичаите на Родопите, после Гърция, бивша Югославия и обратно Копенхаген. Този престой е време на напрегнат труд – трябва да се изучат занаятите и после да се спомогне за възраждането им в Дания. Да се съберат снимки, диапозитиви за бъдеща изложба и книга.

Сузане и Виолета Керемедчиева в грънчарската работилница на музея

„Бързо си намериха квартира в квартала. Изискването им беше единствено къщата да има двор и по-голяма порта, през която да минава каручката. Франц започна работа в каруцарската работилница, а Сузане в началото изучава тъкачество при леля Мара, а по-късно грънчарство при Виолета Керемедчиева, по известна като Клара. Сузане беще изключително ерудирана жена, много наблюдателна и притежаваше огромен талант. В Копенхаген завършва дизайн във Висше училище по керамика, наследява таланта на майка си, известна поетеса. С лекота и бързина усвои тънкостите на тъкачеството – влачене, предене, боядисване с естествени багрила, тъкане и се премести в грънчарската работилница. Привличаше я габровската керамика със специфичните форми на съдовете за течности – тонче и и шулец, които като слънца грееха в жълти багри в работилницата. А Франц, преди да завърши архитектура, е дърводелец мебелист. Със сръчните си ръце той напредваше бързо в каруцарския занаят и за времето, в което със Сузане бяха в музея, направи каручка. А то не беше проста работа – една каручка да направиш трябва да си добър ковач, дърводелец и художник, за да я изрисуваш, като стане готова да пее като каручката на Сали Яшар от Йовковата „Песен на колелетата“. Франц на всеки въпрос усмихнато отговаряше с „няма проблем“. С изработената от него каручка , Франц, Сузане и Мухи след 6 месеца в музея, продължиха към Гърция. По пътя си през Южна България те се запознават с известния писател Николай Хайтов и около половин година живеят в родната му къща, спомня си още уредникът Величка Илиева.

В дома на Франц и Сузане

Щастлива случайност отвежда Виолета Керемедчиева, майстор грънчар в музея, след много години – през 1995-та, по една програма за културен обмен, в Дания. Любезните домакини и организират мила среща с Франц и Сузане, като я отвеждат в тяхното датско имение. Там те отглеждат над 100 овце и две магарета, занимават се с туризъм. Под специален навес в имението е поставен най-ценния експонат, който с гордост показват на туристите – етърската каручка.

Франц, Сузане, каручка, магаре, Етър…Звучи странно и романтично. Не, това не е авантюра, а една мисия в името на културата. И музей „Етър“ е част от нея.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

Published

on

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.

Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.

На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.

Входът е срещу билет за музея.

Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.

За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица