Свържи се с нас

Култура

Скъп спомен, съхранен в музей „Етър“ от 1977 година

Статията е посветена на 55 години от създаването на музей „Етър” – единствена по рода си културна институция в България

Published

on

„Една сутрин, в началото на месец октомври 1977, идвайки на работа, в чаршията заварихме една странна двойка с каручка и магаренце. Семейство Франц и Сузане Трнка от Дания, бяха пропътували пеша над 4 000 км, теглейки каручката си на ръце през няколко страни в Европа и бяха стигнали до музей „Етър“, край Габрово. Те изпълняваха програма на тяхното Министерство на културата и по пътя си изучаваха местни занаяти”. Този свой спомен, съхранен десетилетия, разказва Величка Илиева, уредник в музей „Етър”.

На път за България

В Румъния Франц и Сузане купуват магарето Мухи, за да ги отмени в тегленето на каручката, която като се разглоби се превръща в малка кокетна къщичка. Тяхното желание и плановете им са изучаване на традиционни занаяти в България. Когато на 7 септември прекосяват границата, отрупаната в знамена България е в очакване на своя голям празник – 9 септември. Това е първият спомен, останал завинаги в съзнанието на младите датчани.

В началото на октомври Сузане и Франц виждат музея „Етър“ и това е достатъчно не само да се възхитят, но и да „пуснат котва“ именно тук. Не просто защото трябвало някъде да презимуват, а защото видяното надминава това, което срещат в Швеция, Полша, Чехия, Унгария, Румъния. Тук попадат в пренесено от вековете спокойствие – над къщите се вият кълба от дим, в старите печки пукат дърва и в затоплените работилнички стари майстори и млади момчета все нещо майсторят. Напролет ги очаква архитектурата и обичаите на Родопите, после Гърция, бивша Югославия и обратно Копенхаген. Този престой е време на напрегнат труд – трябва да се изучат занаятите и после да се спомогне за възраждането им в Дания. Да се съберат снимки, диапозитиви за бъдеща изложба и книга.

Сузане и Виолета Керемедчиева в грънчарската работилница на музея

„Бързо си намериха квартира в квартала. Изискването им беше единствено къщата да има двор и по-голяма порта, през която да минава каручката. Франц започна работа в каруцарската работилница, а Сузане в началото изучава тъкачество при леля Мара, а по-късно грънчарство при Виолета Керемедчиева, по известна като Клара. Сузане беще изключително ерудирана жена, много наблюдателна и притежаваше огромен талант. В Копенхаген завършва дизайн във Висше училище по керамика, наследява таланта на майка си, известна поетеса. С лекота и бързина усвои тънкостите на тъкачеството – влачене, предене, боядисване с естествени багрила, тъкане и се премести в грънчарската работилница. Привличаше я габровската керамика със специфичните форми на съдовете за течности – тонче и и шулец, които като слънца грееха в жълти багри в работилницата. А Франц, преди да завърши архитектура, е дърводелец мебелист. Със сръчните си ръце той напредваше бързо в каруцарския занаят и за времето, в което със Сузане бяха в музея, направи каручка. А то не беше проста работа – една каручка да направиш трябва да си добър ковач, дърводелец и художник, за да я изрисуваш, като стане готова да пее като каручката на Сали Яшар от Йовковата „Песен на колелетата“. Франц на всеки въпрос усмихнато отговаряше с „няма проблем“. С изработената от него каручка , Франц, Сузане и Мухи след 6 месеца в музея, продължиха към Гърция. По пътя си през Южна България те се запознават с известния писател Николай Хайтов и около половин година живеят в родната му къща, спомня си още уредникът Величка Илиева.

В дома на Франц и Сузане

Щастлива случайност отвежда Виолета Керемедчиева, майстор грънчар в музея, след много години – през 1995-та, по една програма за културен обмен, в Дания. Любезните домакини и организират мила среща с Франц и Сузане, като я отвеждат в тяхното датско имение. Там те отглеждат над 100 овце и две магарета, занимават се с туризъм. Под специален навес в имението е поставен най-ценния експонат, който с гордост показват на туристите – етърската каручка.

Франц, Сузане, каручка, магаре, Етър…Звучи странно и романтично. Не, това не е авантюра, а една мисия в името на културата. И музей „Етър“ е част от нея.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица