Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Бягство

Published

on

Някога са бягали към България. Македонски българи, арменци, евреи, гърци, руснаци, украинци. Търсили са сигурност за себе си и семействата си, търсили са подслон, търсили са работа, търсили са и са намерили. Намерили са своята нова родина. Казват, че българинът е добър, милостив, толерантен. Навярно е така, дори и днес. Тогава обаче, освен всичко друго, е имало и нужда от работна ръка, имало е работа. Преди век макар и едва 3-4 милиона страната ни е предложила работа на десетки и стотици хиляди емигранти. На много от тях потомците и сега живеят в България. Пишещият тези редове е един от тях, дядо ми беше белогвардейски емигрант и само в град Габрово тогава са се заселили повече от 500 белогвардейци, като близо 200 от тях са създали семейства, останали са в града, потомците на част от тях още живеят в Габрово.

Днес бягат от България. Първо изгонихме голяма част от турците, след тях се изнесоха арменците, евреите и гърците. Най-боли бягството на сънародниците ни. Българи, млади, че и не толкова млади, напускат панически страната ни, сякаш е прокажена. Възрастните са принудени да останат тук. А често и да се грижат за възпитанието на внучетата си, за да не са съвсем лишени от родителска грижа и контрол. Разпиляват се семейства, изчезват родове. Страната опустява. Един френски турист, историк, когато минавахме през изоставените села край Трявна, ми каза: „Така трябва да е изглеждала Европа по време на чумата. Къщите си стоят, хората ги няма. Само дето не мирише на леш.”

Дори емигрантите от цял свят, които случайно минават през страната ни, бързат да я напуснат. Когато са тръгвали от своите родни места, те и за миг не са си представяли да се установят са постоянно в България. Защото знаят какво ни е дереджето. Ако питате управляващите, за тях това е спокойствие. Недостигът на работна ръка е съвсем друга тема.

Бягството не е само емигриране навън. То е и вътре в страната. Който може нещо да прави, търси работа в София или някои от другите големи градове. Иначе в някои сайтове можем да прочетем желаното/но за съжаление преувеличено/ твърдение как младите хора се заселвали обратно в селата. Това са просто единични случаи.

Бягането обаче има и много други изражения.

Децата бягат от родителите си, особено когато те са на далеч по гурбет и възрастните им дядо и баба не могат да ги контролират. Затова зачестиха случаите на наркомания, алкохолизъм и убийства сред учениците.

Българите бягат от циганите и циганите бягат от българите.

Лекарите бягат от болните.

Полицаите бягат от бандитите.

Бизнесмените бягат от политиците.

Учениците бягат от училище и учителите бягат от училище, независимо от прехваленото повишаване на заплатите.

Българите бягат от себе си.

България бяга от себе си.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Назначават химическа експертиза по катастрофата със загинал на Шипка моторист

Published

on

Под  ръководството на Окръжната  прокуратура в Габрово се води разследване за пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на 61-годишен мотоциклетист.       

Досъдебното производство е започнало с първо действие на разследването – оглед на местопроизшествие и се води за престъпление по чл.343, ал.1,  б. В, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, дали на 01.08.2026 г. около 10.00 часа на път I – 5 км. 161+400 (главен път гр. Габрово –връх Шипка) са нарушени правилата за движение по пътищата, като при управление на мотоциклет „Ямаха“, по непредпазливост е причинена смъртта на водача му Г. Г., на 61 години.       

Неотложните следствени действия са извършени от екип на ОД на МВР – Габрово съвместно с автоексперт, като на място са изготвени и снимки. 

Извършена е аутопсия на тялото на пострадалия и е назначена съдебномедицинска експертиза. Предстои назначаването на автотехническа експертиза относно причините и механизма на възникналото пътнотранспортно произшествие. 

На полицейските органи са възложени оперативно – издирвателни мероприятия, свързани с установяване на предходно преминали по трасето на инкриминираната дата моторни превозни средства, с евентуално последвало компрометиране на пътната настилка.

Във връзка с изясняване на този въпрос предстои назначаване на химическа експертиза на иззети в хода на извършения оглед веществени доказателства.       

Действията по разследването продължават под ръководството на Окръжна прокуратура – Габрово.

Зареди още

Новини

Как става таксуването в градския транспорт на Габрово?

Published

on

Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!

Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.

Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.

От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.

Зареди още

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица