Някога са бягали към България. Македонски българи, арменци, евреи, гърци, руснаци, украинци. Търсили са сигурност за себе си и семействата си, търсили са подслон, търсили са работа, търсили са и са намерили. Намерили са своята нова родина. Казват, че българинът е добър, милостив, толерантен. Навярно е така, дори и днес. Тогава обаче, освен всичко друго, е имало и нужда от работна ръка, имало е работа. Преди век макар и едва 3-4 милиона страната ни е предложила работа на десетки и стотици хиляди емигранти. На много от тях потомците и сега живеят в България. Пишещият тези редове е един от тях, дядо ми беше белогвардейски емигрант и само в град Габрово тогава са се заселили повече от 500 белогвардейци, като близо 200 от тях са създали семейства, останали са в града, потомците на част от тях още живеят в Габрово.

Днес бягат от България. Първо изгонихме голяма част от турците, след тях се изнесоха арменците, евреите и гърците. Най-боли бягството на сънародниците ни. Българи, млади, че и не толкова млади, напускат панически страната ни, сякаш е прокажена. Възрастните са принудени да останат тук. А често и да се грижат за възпитанието на внучетата си, за да не са съвсем лишени от родителска грижа и контрол. Разпиляват се семейства, изчезват родове. Страната опустява. Един френски турист, историк, когато минавахме през изоставените села край Трявна, ми каза: „Така трябва да е изглеждала Европа по време на чумата. Къщите си стоят, хората ги няма. Само дето не мирише на леш.”

Дори емигрантите от цял свят, които случайно минават през страната ни, бързат да я напуснат. Когато са тръгвали от своите родни места, те и за миг не са си представяли да се установят са постоянно в България. Защото знаят какво ни е дереджето. Ако питате управляващите, за тях това е спокойствие. Недостигът на работна ръка е съвсем друга тема.

Бягството не е само емигриране навън. То е и вътре в страната. Който може нещо да прави, търси работа в София или някои от другите големи градове. Иначе в някои сайтове можем да прочетем желаното/но за съжаление преувеличено/ твърдение как младите хора се заселвали обратно в селата. Това са просто единични случаи.

Бягането обаче има и много други изражения.

Децата бягат от родителите си, особено когато те са на далеч по гурбет и възрастните им дядо и баба не могат да ги контролират. Затова зачестиха случаите на наркомания, алкохолизъм и убийства сред учениците.

Българите бягат от циганите и циганите бягат от българите.

Лекарите бягат от болните.

Полицаите бягат от бандитите.

Бизнесмените бягат от политиците.

Учениците бягат от училище и учителите бягат от училище, независимо от прехваленото повишаване на заплатите.

Българите бягат от себе си.

България бяга от себе си.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/