Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Бягство

Published

on

Някога са бягали към България. Македонски българи, арменци, евреи, гърци, руснаци, украинци. Търсили са сигурност за себе си и семействата си, търсили са подслон, търсили са работа, търсили са и са намерили. Намерили са своята нова родина. Казват, че българинът е добър, милостив, толерантен. Навярно е така, дори и днес. Тогава обаче, освен всичко друго, е имало и нужда от работна ръка, имало е работа. Преди век макар и едва 3-4 милиона страната ни е предложила работа на десетки и стотици хиляди емигранти. На много от тях потомците и сега живеят в България. Пишещият тези редове е един от тях, дядо ми беше белогвардейски емигрант и само в град Габрово тогава са се заселили повече от 500 белогвардейци, като близо 200 от тях са създали семейства, останали са в града, потомците на част от тях още живеят в Габрово.

Днес бягат от България. Първо изгонихме голяма част от турците, след тях се изнесоха арменците, евреите и гърците. Най-боли бягството на сънародниците ни. Българи, млади, че и не толкова млади, напускат панически страната ни, сякаш е прокажена. Възрастните са принудени да останат тук. А често и да се грижат за възпитанието на внучетата си, за да не са съвсем лишени от родителска грижа и контрол. Разпиляват се семейства, изчезват родове. Страната опустява. Един френски турист, историк, когато минавахме през изоставените села край Трявна, ми каза: „Така трябва да е изглеждала Европа по време на чумата. Къщите си стоят, хората ги няма. Само дето не мирише на леш.”

Дори емигрантите от цял свят, които случайно минават през страната ни, бързат да я напуснат. Когато са тръгвали от своите родни места, те и за миг не са си представяли да се установят са постоянно в България. Защото знаят какво ни е дереджето. Ако питате управляващите, за тях това е спокойствие. Недостигът на работна ръка е съвсем друга тема.

Бягството не е само емигриране навън. То е и вътре в страната. Който може нещо да прави, търси работа в София или някои от другите големи градове. Иначе в някои сайтове можем да прочетем желаното/но за съжаление преувеличено/ твърдение как младите хора се заселвали обратно в селата. Това са просто единични случаи.

Бягането обаче има и много други изражения.

Децата бягат от родителите си, особено когато те са на далеч по гурбет и възрастните им дядо и баба не могат да ги контролират. Затова зачестиха случаите на наркомания, алкохолизъм и убийства сред учениците.

Българите бягат от циганите и циганите бягат от българите.

Лекарите бягат от болните.

Полицаите бягат от бандитите.

Бизнесмените бягат от политиците.

Учениците бягат от училище и учителите бягат от училище, независимо от прехваленото повишаване на заплатите.

Българите бягат от себе си.

България бяга от себе си.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

ОУ „Неофит Рилски“ спечели „Ваканция, здравей! Да играем безопасно“

Published

on

Отборът на ОУ „Неофит Рилски“ спечели първото място в традиционното ученическо състезание „Ваканция, здравей! Да играем безопасно“, проведено в парк „Маркотея“ в Габрово. Събитието бе заключителен етап на Националната програма „Работата на полицията в училищата“ и събра ученици от девет учебни заведения от областта.

Второто място зае ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“, а третото – отборът на СУ „Райчо Каролев“. В надпреварата взеха участие и ученици от ОУ „Ран Босилек“, ОУ „Христо Ботев“, ОУ „Иван Вазов“, ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, ОУ „Васил Левски“ – с. Шумата и ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Душево.

Участниците демонстрираха знания и умения в осем тематични зони, обхващащи безопасността на движението, превенцията на рисковото поведение и правилната реакция при извънредни ситуации. На събитието присъстваха комисар Андрей Хайтов – началник на сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Габрово, и заместник областният управител Андрей Николов, които подчертаха важността на знанията за безопасно поведение в ежедневието и по време на ваканцията. Наградите на победителите бяха връчени лично от кмета на Габрово Таня Христова.

След края на състезанието децата имаха възможност да разгледат специализирана техника и оборудване на полицията и пожарната. Организатори на инициативата бяха ОДМВР – Габрово и Превантивно-информационният център по зависимости, с подкрепата на Община Габрово и редица регионални институции.

Зареди още

Крими

Полицай Станимир Братов напуска МВР след близо 4 десетилетия безупречна служба

Published

on

Полицай Станимир Братов – командир на отделение в група „Патрулно-постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ при Районно управление – Габрово, навършва пределна възраст за работа в МВР и след 39 години безупречна служба се оттегля в заслужен отдих.

Професионалният му път в системата на МВР започва на 23 април 1987 година. Длъжността командир на отделение в група „Патрулно-постова дейност“ изпълнява от 1 април 1999 година.

През годините многократно е награждаван за постигнати високи професионални резултати и за съществен принос при изпълнението на служебните си задължения. Със своята отговорност, професионализъм и всеотдайност към службата той се утвърди като пример за подражание и заслужи уважението на поколения служители в Районно управление-Габрово.

За своя дългогодишен принос и достойно изпълнение на професионалните задължени, със заповед на министъра на вътрешните работи е удостоен с отличие „Почетен знак на МВР“ – III степен.

Днес, 5 юни, Станимир Братов беше изпратен с признателност и уважение от своите колеги. Те му благодариха за годините отдаденост, за професионалната подкрепа и за примера, който оставя след себе си.

Ръководството и служителите на ОДМВР-Габрово му пожелават крепко здраве, спокойни и щастливи дни, удовлетворение от постигнатото и много лични поводи за радост. Нека новият етап от живота му бъде изпълнен с обичта на близките, заслужено спокойствие и сбъднати мечти.

Зареди още

Култура

Футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на ДХС

Published

on

В навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на Музея на хумора и сатирата. Фонд „Карикатура“ на Веселата къща се обогати с 22 оригинални творби на карикатуриста Илия Липавцов (1926-2007). Дарението е направено от неговата внучка Габриела Липавцова и представлява ценен принос към съхраняването и популяризирането на творческото наследство на автора.

До този момент в музейната колекция се съхраняваха седем карикатури на Илия Липавцов, създадени през 1973 и 1975 година. Новопостъпилите произведения значително разширяват представянето на художника във фонда и дават по-пълна представа за неговото творчество.

„Моят любим дядо беше невероятен човек – винаги готов да развесели всички с уникална история или страхотен майтап. Чрез това дарение бих искала да споделя част от неговия хумор с Вас и Вашите посетители. Вярвам, че така ще почета паметта му и това наследство няма да остане само мое, а ще бъде достъпно за всички“, споделя Габриела Липавцова.

Особен интерес представлява фактът, че в дарението преобладават карикатури на спортна тематика, голяма част от които са посветени на футбола. Символично те постъпват в музейната колекция в навечерието на Световното първенство по футбол през 2026 г., което ще се проведе в САЩ, Мексико и Канада.

Илия Липавцов е сред утвърдените български карикатуристи на XX век. Първата му карикатура е публикувана през 1945 г. във вестник „Народен спорт“. През следващите десетилетия той създава хиляди карикатури, предимно на спортна тематика, публикувани в множество периодични издания, сред които и вестник „Стършел“.

Негови творби са публикувани и извън България, включително в Чехословакия, Франция, Швеция и Съветския съюз. Музеят на хумора и сатирата благодари на наследниците на Илия Липавцов за направеното дарение и за възможността творбите на автора да станат част от музейния фонд.

Благодарение на подобни дарения колекцията на музея продължава да се развива и да съхранява паметта за значими български художници и карикатуристи.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица