Новини
Населението на България е 7 364 570 души

Към 1 февруари 2011 населението на България е 7 364 570, от които 51,3% са жени, а 48,7% са мъже. На 1000 мъже се падат 1053 жени, съобщи доц. д-р Мариана Коцева – председател на НСИ. Тя подчерта, че в рамките на 50 дни са въвеждани по около 84 хиляди карти на ден за анкетирани лица и около 55 хиляди за жилища, за да бъдат готови окончателните данни от преброяването тази година. Преброяването има смисъл само тогава, когато се използва за успешни политики за бъдещето на всеки един от нас, каза доц. Коцева., предаде агенция КРОСС.
Финка Денкова – директор на дирекция “Демографска и социална статистика” в НСИ каза, че за изтеклите 10 години от последното преброяване се очертава тенденцията на урбанизация. Има тенденция към намаляване на населението като две трети е от отрицателния естествен прираст на населението. Има ясно очертаване на концентрацията на населението в големите градове. Най-населени са областите София и област Варна. Голяма част от населението на страната е концентрирано в седем големи града- това са градове с население над 120 хиляди души. Продължава и се задълбочава процеса на демографското застаряване на нацията. Трудоспособно е 62,2% от населението на България, като по- голяма част от тях живеят в градовете. На 100 излизащи от тази възраст, 70 млади ги заместват, докато през 2001 година 100-те души са замествани от 140. Всяко второ лице от чужди граждани, които живеят постоянно живеят у нас са предимно от европейските държави, като най-много са руските граждани. 8444 граждани на ЕС постоянно живеят у нас. Етнокултурните характеристики- етническо самоопределение- 84,8% е българската етническа група, втора по численост е турската етническа група- 8,8%, третият по численост е ромският етнос – 4,9% – като само техния дял се е увеличил в сравнение с 2001 година. Други етнически групи- 0,7% са се определили като такива- руска, арменска, влашка, гръцка, еврейска, каракачанска, македонска, румънска, украинска и други – 19 659 души са общо сумарно. Българското население е сравнително по- урбанизирано в сравнение с другите етносни групи. На въпрос за майчиния език – не са отговорили 9,4%, българският е майчин език за 82,5% от населението. Силно изразена е връзката между етническото самоопределение и майчиния език. Вероизповеданието е третият въпрос, който традиционно се задава, тук е най- висок дела на неотговорите -21,5%. Източноправославно изповедание имат 71,6% 4 374 135, Католическо 48 945, Протестантско 64 476,Мюсюлмаснко-сунитско 546 004 Мюсюлманско-шиитско 27 407 Арменско апостолическо православно 1 715 Израилтянско/юдаизъм 706 21 и други.
Семейно положение- намалява дела на женените/ омъжени за сметка на лицата без брак. При жените процентът е 39,7, при мъжете е 45,5%.
Образователната структура значително се подобрява, като се увеличава броя на лицата с висше и средно образование- всеки пети човек в България е с висше образование
Коефициентът на заетост е 55,5%, коефициентът на безработица е 15,% за страната, икономическата активност – най- висок е процентът в София, следват Пловдив и Варна. Жилищата в страната са 2 566 544 в градове и 1 320 532 в селата.
АргументиБГ
Икономика
От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.
По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.
Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.
По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.
На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.
Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.
Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.
Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Култура
Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър


На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.
„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.
Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.
Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.
Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.
„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Култура
ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.
Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.
На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.
Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

-
Новинипреди 6 дниПолитическите партии и коалиции постигнаха съгласие за състава на РИК
-
Любопитнопреди 6 дниCoca-Cola The Voice Турнето 2026 завладява Севлиево на 4 септември
-
Новинипреди 3 дниНад 600 подписа внесоха срещу вандализма и тормоза в кв.“Бичкиня“
-
Кримипреди 3 дниПолицията удари нарколаборатория за синтетични наркотици край Трявна
-
Кримипреди 3 дниТежка катастрофа край Габрово, има загинал (снимки)
-
Новинипреди 2 дниГаброво ще отбележи Деня на Съединението
-
Културапреди 2 дниГабровският шоколад отново събира любителите на традициите
-
Новинипреди един денЯнтра ще преследва първа победа над Пирин





