Свържи се с нас

Новини

Населението на България е 7 364 570 души

Published

on

Към 1 февруари 2011 населението на България е 7 364 570, от които 51,3% са жени, а 48,7% са мъже. На 1000 мъже се падат 1053 жени, съобщи доц. д-р Мариана Коцева – председател на НСИ. Тя подчерта, че в рамките на 50 дни са въвеждани по около 84 хиляди карти на ден за анкетирани лица и около 55 хиляди за жилища, за да бъдат готови окончателните данни от преброяването тази година. Преброяването има смисъл само тогава, когато се използва за успешни политики за бъдещето на всеки един от нас, каза доц. Коцева., предаде агенция КРОСС.

Финка Денкова – директор на дирекция “Демографска и социална статистика” в НСИ каза, че за изтеклите 10 години от последното преброяване се очертава тенденцията на урбанизация. Има тенденция към намаляване на населението като две трети е от отрицателния естествен прираст на населението. Има ясно очертаване на концентрацията на населението в големите градове. Най-населени са областите София и област Варна. Голяма част от населението на страната е концентрирано в седем големи града- това са градове с население над 120 хиляди души. Продължава и се задълбочава процеса на демографското застаряване на нацията. Трудоспособно е 62,2% от населението на България, като по- голяма част от тях живеят в градовете. На 100 излизащи от тази възраст, 70 млади ги заместват, докато през 2001 година 100-те души са замествани от 140. Всяко второ лице от чужди граждани, които живеят постоянно живеят у нас са предимно от европейските държави, като най-много са руските граждани. 8444 граждани на ЕС постоянно живеят у нас. Етнокултурните характеристики- етническо самоопределение- 84,8% е българската етническа група, втора по численост е турската етническа група- 8,8%, третият по численост е ромският етнос – 4,9% – като само техния дял се е увеличил в сравнение с 2001 година. Други етнически групи- 0,7% са се определили като такива- руска, арменска, влашка, гръцка, еврейска, каракачанска, македонска, румънска, украинска и други – 19 659 души са общо сумарно. Българското население е сравнително по- урбанизирано в сравнение с другите етносни групи. На въпрос за майчиния език – не са отговорили 9,4%, българският е майчин език за 82,5% от населението. Силно изразена е връзката между етническото самоопределение и майчиния език. Вероизповеданието е третият въпрос, който традиционно се задава, тук е най- висок дела на неотговорите -21,5%. Източноправославно изповедание имат 71,6% 4 374 135, Католическо 48 945, Протестантско 64 476,Мюсюлмаснко-сунитско 546 004 Мюсюлманско-шиитско 27 407 Арменско апостолическо православно 1 715 Израилтянско/юдаизъм 706 21 и други.

Семейно положение- намалява дела на женените/ омъжени за сметка на лицата без брак. При жените процентът е 39,7, при мъжете е 45,5%.
Образователната структура значително се подобрява, като се увеличава броя на лицата с висше и средно образование- всеки пети човек в България е с висше образование
Коефициентът на заетост е 55,5%, коефициентът на безработица е 15,% за страната, икономическата активност – най- висок е процентът в София, следват Пловдив и Варна. Жилищата в страната са 2 566 544 в градове и 1 320 532 в селата.

АргументиБГ

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица