

Култура
Пътеводител повежда децата към миналото, запознавайки ги с традициите на българския народ

снимка: Музей „Етър“
Деца на различна възраст – от първи до четвърти клас, посещават лятната занималня в училище „Райчо Каролев” в Габрово. Учат, четат, но най-много се забавляват, тъй като знанията се усвояват с много игри. Фактът, че малчуганите идват с желание в своето училище е показателен, че старанието на преподавателите дава положителен резултат. И сутрин, и следобед се набляга на четенето на книги. Въпреки убеждението на много възрастни, днешните ученици обичат да разгръщат страниците и да се вживяват в историите, разказани от талантливи писатели. Оказва се, че „Емил от Льонеберя” и „Пипи Дългото чорапче” изобщо не са загубили своята актуалност и децата днес, както и децата в миналото, намират часовете, прекарани с техните забавни истории, за пълноценни.
Пътеводителят „Един ден в музея на открито” и приложението към него, издадени от музей „Етър”, имат всички шансове също да станат любими за децата. Забавни, изпълнени с достатъчна, но ненатоварваща информация те грабват детското внимание, представяйки традициите на българите в миналото. Облекло, обичаи, бит оживяват пред очите и в ръцете на малчуганите и стават разбираеми за тях.

снимка: Музей „Етър“
Учителката Светослава Андреева не е присъствала на първото представяне на Пътеводителя и приложението към него, създадени от музей „Етър”. При второто посещение на екип от културната институция в училище „Райчо Каролев”, тя за първи път се докосва до тях и споделя, че е особено впечатлена. Не е новост да се използват такива пособия, за да се обогати и разнообрази един учебен процес.
Валентина Георгиева, също преподавател в училище „Райчо Каролев”, вече познава и Пътеводителя, и приложението към него. Още на първото представяне пред колектива на учебното заведение, тя получава екземпляри от изданието и успява да ги използва в обучението на децата от лятната занималня.

снимка: Музей „Етър“
Разказва, че особен интерес предизвиква производството на пестил, известен като „Габровски шоколад”, за който на разбираем и атрактивен език е разказано в книжката. Бялото сладко също грабва вниманието на учениците. Валентина Георгиева споделя, че това са неща, които децата виждат при посещенията си в музей „Етър”.
„По-голямата част от материалите, които има в книжката, присъстват в различните учебни предмети. Отделните теми – например носиите и домашен бит, са познати на децата. Книжката се оказва интересна, а приложението грабва вниманието им. Те могат да се използват за надграждане на знанията на децата. По време на лятната занималня ние не ги оценяваме, обстановката е много по-различна от един учебен час и те могат спокойно да експериментират. Това помага не само да се придобият нови знания, но и да се утвърди вече научен материал. Книжката и приложението са много подходящи за такива цели, тъй като децата много обичат да творят.”

снимка: Музей „Етър“
Третокласникът Петър Влаев активно участва в процеса на обучение чрез игра, който преподавателките Светослава Андреева и Валентина Георгиева прилагат по време на лятната занималня в училище „Райчо Каролев”. Пътеводителят и приложението на музей „Етър” са върху чина на Петър Влаев. Съучениците, седнали пред него, апликират костюм на коледар в приложението и получават ценни уточнения и напътствия от Петър Влаев. Той им казва, че в носиите обувки няма. Наричат се цървули. Момчето посещава народни танци и от там знае много за българските народни носии.
Борис Цонев, съученик на Петър, вече знае, че цървулите са обувки, но са ползвани преди много, много години. Казват „отдавна”, за да уточнят какво имат предвид с понятието „много, много години”.

снимка: Музей „Етър“
За децата „отдавна” е 1975-та. Едно от тях изтъква, че в дома си имат предмети от тогава. Малчуганите дори не могат да си представят колко по-стари предмети се съхраняват в музеите и колко преди това хората слагат носии, приемайки ги за свое естествено облекло. Благодарение на пътеводителя „Един ден в музея на открито” и приложението, създадени от музей „Етър”, децата придобиват ясна представа за традициите през определен период от развитието на българското общество.
И пътеводителя, и приложението към него са създадени по проект „Помагала за малки посетители в музея на открито”. 11 119 лв. е стойността му, като 8 062 лв. отпуска Министерство на културата, а останалите са собствен принос на музей „Етър”.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“


От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.
Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.
Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.
Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.
В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.
Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.


Култура
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева


Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.
Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.
Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.
По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.
Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.


Култура
За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея


В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.
В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.
За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.


-
Новинипреди 6 дни
Днес започват честванията на Шипченската епопея (Програма)
-
Кримипреди 4 дни
Инцидент с пътник в автобус от градския транспорт на Габрово
-
Културапреди 6 дни
За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея
-
Икономикапреди 6 дни
„Интер Пауър“ демонстрира на живо работа на соларна система (Видео)
-
Кримипреди 6 дни
Прокуратурата ще поиска арест за пияния, убил жена и ранил 4-ма при тежка катастрофа
-
Новинипреди 6 дни
Сребро за Иван Екимов от „Морско конче“
-
Любопитнопреди 5 дни
Царева Ливада ще празнува с музика и настроение на 30 август
-
Новинипреди 5 дни
Технически университет – Габрово откри академичната 2025/2026 година