Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Бабаит

Published

on

Колаж на Actualno.com

Според Марко Семов бабаитлъкът и властта са „дупе и гащи”. Бабаитът има нужда от властта, за да изрази в максимална степен себе си. Властта пък носи перверзната природа да бъде обладавана от подобни персонажи – пехливани и самохвалковци, готови на бой и най-вече хора с диво и необуздано его. Според друго популярно определение бабаитлъкът е обратното на цивилизационността и нормалността.

Така или иначе подобна примитивна зависимост при управлението на обществата е характерна още за шимпанзетата. Когато двамата самци претенденти са грухтели нечленоразделно, очите им святкали кърваво червено и са се тупали по гърдите, преди да се сбият, преди единият да победи и стане алфа водач на стадото.

Тази зависимост е в голяма степен типична за всички времена и географски ширини. С развитието на цивилизациите обаче бабаитлъкът, все пак, макар и трудно, макар и постепенно, слава богу започва да отстъпва пред хуманността и нормалността. Начело на държавите все по-често застават хора с морал и визия, с респект пред закона и нормите на обществото. Поне днес, особено в развитите страни, е така. Няма нужда да даваме обратните примери като Венецуела, Северна Корея и някои по-близки, за които се досещате.

Как се случва тази трансформация у нас?

До този момент общо мандатите на министър-председателите /в тази статистика ще изключа царете и президентите, доколкото тяхната власт е повече представителна/ на свободна България от Освобождението през 1878 година до днес са 50. Една трета от тях са били такива повече от един път.

Колкото и да е странно, но в първите години, когато хората са били далеч по-необразовани и първични, начело на властта са заставали в по-голяма степен личности, достойни за уважение и подражание. За много от тях днес можем само да мечтаем. Такива като Бурмов, Петко Каравелов, Драган Цяанков, Митрополит Климент Търновски.

За съжаление с развитието на държавността и обществото, тези хора ставата все по-малко, за сметка на бабаитите. Може да се каже, че в известна степен обществените нрави регресират, вместо да става обратното. Ще дам пример с трима министър-председатели от три различни периода на развитието на държавата ни. Александър Стамболийски – управлявал от 1919 до 1923 година. Вълко Червенков – министър-председател и заместник министър председател на страната от 1950 до 1961 година. Бойко Борисов – на върха на държавата през последните десет години, с малки прекъсвания.

И тримата си приличат антропологично. Едри, енергични, мускулести, с внушителни осанки, притежават силен инстинкт и динамична селска хитрост за оцеляване, агресивни и безскрупулни. И тримата са демагози, и тримата могат да си променят мнението и да лъжат виртуозно. При необходимост могат да бъдат и жестоки.

И до днес се помнят Оранжевата гвардия и сопите на Стамболийски и неговите безчинства над невинни хора. По времето на Червенков е извършен бруталния погром над българското село, хиляди хора са попаднали под лапите на органите на държавна сигурност. При Бойко Борисов всички помним неразкритите убийства на фигури от сенчестия бизнес, показните арести на политически противници и конкуренти/прекият изпълнител Цветанов днес е в немилост/, убийствата на Мишо Бирата, жена му, Чакъра и ред други.

Бабаитът естествено се обгражда от бабаити и в момента те управляват държавата.

Обикновено на финала се отправя някакъв призив. Аз ще замълча – всичко е ясно.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

55 години от първия празник на мъжките хорове в България и Европа

Published

on

През 1970 г. в Габрово се организира за първи път в страната Фестивал на мъжките хорове, посветен на първия български композитор Емануил Манолов (1860-1902). Фестивалът се провежда от 30 октомври до 1 ноември 1970 г. В него взимат участие Представителен мъжки хор при Градски съвет за изкуство и култура – Стара Загора с диригент Богдана Попова; Мъжки хор „Емануил Манолов” – Габрово с диригент Христо Арищиров; Мъжки хор при Профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта и съобщенията – Русе с диригент Христо Дюлгеров; Представителен мъжки хор „Родина” при Образцово народно читалище „Зора” – Русе с диригент Васил Арнаудов; Представителен мъжки хор „Дружна песен” при Международния дом на културата „Г. Димитров” – Варна с диригент Сидер Сидеров и Представителен мъжки хор „Кавал” – София с диригент Атанас Маргаритов.

Откриване на фестивала, 30 окт. 1970 г.

В свое интервю за в. „Балканско знаме” от 4 октомври 1970 г. Стефан Ботев (1914-2010) – инспектор от методическия кабинет по художествена самодейност при Окръжния съвет за изкуство и култура – Габрово и създател и ръководител на Хора на офицерите от запаса „Емануил Манолов” споделя; „ Патронът на фестивала Емануил Манолов” е живял и творил в Габрово. Тук той е бил диригент изключително на мъжки хорове, а именно те, мъжките хорове, са поставили началото на българското хорово изкуство. Тази традиция трябва не само да се възроди и запази, но и да се разшири. Най-доброто средство за това ще бъде един фестивал, какъвто не е устройван нито в нашата страна, нито в Европа. Не е без значение и фактът, че в Габрово има мъжки хор, носещ името на Емануил Манолов, който се равнява с най-добрите хорове от този род у нас. Ето това бяха най-съществените мотиви , които имаше предвид Изпълнителното бюро на Окръжния съвет за изкуство и култура, като реши на всеки две години в Габрово да се провежда фестивал на мъжките хорове „Емануил Манолов”.

Снимка на наградата на Първия фестивал на мъжките хорове „Емануил Манолов” – Габрово, 1970 г.

Целта на фестивала „Емануил Манолов” е да популяризира българското хорово изкуство и в частност изкуството на мъжките хорове. Всеки хор представя своя 45-минутна програма. Важно условие е половината от репертоара да бъде от български композитори. Изпълняват се творби от Петко Стайнов, Георги Димитров, Тодор Попов, Любомир Пипков, Светослав Обретенов, Парашкев Хаджиев, Александър Танев, Добри Христов, Емануил Манолов, руски и съветски композитори и такива от западните страни. За председател на организационния комитет е поканен акад. Петко Стайнов, който в бр. 34 на в. „Балканско знаме” от 6 ноември 1970 г. споделя „Починът на габровци да организират фестивал за мъжките хорове е толкова по-ценен, че той няма да бъде еднократно мероприятие, а ще се превърне в традиция.”. Заместник председател на комитета е Иван Трифонов, а членове инж. Илчо Илчев, Тодор Попов, Александър танев – композитор, Петко Йорданов – директор на ИХС-София, проф. Димитър Русков, Антонина Дюлгеров – гл. специалист в Главна дирекция „Българска музика”, Недьо Недев, Цонка Рачева, Цаньо Колев, Недялка Гугова, Донка Игова, Васил Арнаудов, Христо Арищиров, Христо Питев и Димитър Илиев – началник отдел „Финансов” към Окръжен народен съвет – Габрово.

Представителен мъжки хор при Градски съвет за изкуство и култура – Стара Загора, 30 окт. 1970 г.

В Габрово се поставя началото на Хорът на офицерите от запаса „Емануил Манолов“. Идеята за създаването му възниква още през 1960 г., но официално е реализирана на 9 май 1962 г. към Военното окръжие в града.

Мъжки хор при профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта и съобщенията – Русе, 30 окт. 1970 г.

Само за месец новосформираният хор привлича над 80 участници – всички, обединени от любовта към музиката и патриотичния дух. Основател и първи диригент на състава е Стефан Ботев, а негов корепетитор – Йонко Негенцов. В продължение на над 45 години хорът изгражда богат и разнообразен репертоар от над 200 хорови произведения – както класически, така и съвременни, от български и чуждестранни композитори. Неговите изпълнения звучат в ефира на Българското национално радио и Българската национална телевизия, а творчеството му е съхранено и в три грамофонни плочи.

Представителен мъжки хор „Кавал” – София, б.д.

През годините хорът получава множество отличия, грамоти и признания за своя принос към културния живот на страната. Сред тях се открояват и два ордена „Кирил и Методий“ – едно от най-високите държавни отличия за заслуги в областта на културата и изкуството.

Представителен мъжки хор „Дружна песен” при Международния дом на културата „Г. Димитров” – Варна, б.д.

Днес историята на Хора на офицерите от запаса „Емануил Манолов“ е неразделна част от културното наследство на Габрово. Снимки и документи, свързани с дейността му, се съхраняват в Държавен архив – Габрово като свидетелство за силата на духа, традицията и музиката. Представените снимки се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са от откриването на Първия фестивал на мъжките хорове „Емануил Манолов” – Габрово на 30 октомври 1970 г.; снимка на наградата на фестивала с лика на Емануил Манолов; снимки на участниците във фестивала – Хор на офицерите от запаса „Емануил Манолов” – Габрово в периода 1962-1967 г., Представителен мъжки хор „Родина” при образцово народно читалище „Зора” – Русе от 1968 г., Представителен мъжки хор при Градски съвет за изкуство и култура – Стара Загора и Мъжки хор при профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта и съобщенията от 30 окт. 1970 г., Представителен мъжки хор „Кавал” – София и Представителен мъжки хор „Дружна песен” при Международния дом на културата „Г. Димитров” – Варна.

Представителен мъжки хор „Родина” при образцово народно читалище „Зора” – Русе, 1968 г.

Хор на офицерите от запаса „Емануил Манолов” – Габрово с диригент Стефан Ботев, [1962-1967]

Изготвил:
Стефка Вуцова, главен експерт в Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Новини

Тържествен Академичен съвет за Деня на народните будители

Published

on

Тържествен Академичен съвет на Технически университет – Габрово, по случай 1 ноември Деня на народните будители, ще се проведе в четвъртък, 30 октомври, информираха от висшето училище.

Събитието ще се проведе в университетската библиотека от 15.00 часа, по време на което ще бъдат наградени преподаватели за научно развитие през годината, както и изявени студенти. Ще бъдат отличени и пенсионирани преподаватели.

Зареди още

Новини

РЗИ – Габрово организира семинар за здравословно хранене

Published

on

На 7 ноември от 13.30 часа в заседателната зала на Регионалната здравна инспекция – Габрово ще се проведе информационен семинар, посветен на темата за здравословното хранене и неговото значение за превенцията на хроничните заболявания.

Събитието е част от Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2021–2025 г. и има за цел да повиши здравната култура и да насърчи изграждането на устойчиви здравословни навици сред населението.

Организаторите от РЗИ – Габрово отправят покана към медицински и немедицински специалисти, работещи в детски градини и училища от региона, да се включат в инициативата.

Специален гост на събитието ще бъде д-р Цветан Димитров – специалист по хранене и диететика, с дългогодишен опит в областта на общественото здраве и индивидуалното консултиране.

По време на семинара той ще говори за основните принципи на балансираното хранене, ще обсъди връзката между хранителните навици и хроничните незаразни заболявания, както и ще предложи практически насоки за изграждане на здравословен режим.

Участниците ще имат възможност да се включат и в дискусионна част, по време на която ще могат да задават въпроси и да обменят опит.

„Какво ядем има значение! Нека заедно изградим по-здравословна и информирана общност!“, призовават от Регионалната здравна инспекция – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица