Новини
Азбучник на българския хаос: Авторитаризъм

Колаж на Actualno.com
Още се чудя. Авторитаризъм ли е по-подходящата дума или Автокрация? И двете еднакво добре описват онова, което се стовари на главите ни и, са съжаление, на главите на децата ни през последните години така наречения Преход. Струва ми се, че по същество между двете думи в нашия роден контекст няма съществена разлика. А към тях можем да добавим и няколко чуждици, които съвсем не са чужди на българската действителност – Клептокрация, Плутокрация, Олигархия. И още една за капак – Мафия.
Но да се върнем на основната тема.
Авторитаризмът е форма на държавно управление, налагаща подчинение и насилие над обществото чрез потисничество или пропаганда (!). При него гражданите са зависими от властта в много области на живота и потисничеството може да се изразява както чрез институционален произвол, така и чрез форми на икономическо насилие. Авторитаризмът обикновено се проявява при някои псевдодемократични управления, но може в крайните си проявления да стигне и до фашизъм.
Автокрацията /от гръцки/ означава самовластие, самодържавие. Форма на държавно управление, при която държавният глава притежава еднолично цялата власт – изпълнителна законодателна и съдебна. При самодържавието носителят на върховната власт притежава всички права в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. При това той може да осъществява тази власт както съвместно с аристокрацията, така и еднолично.
На практика Авторитаризмът и Автокрацията в България се препокриват. Само дето Самодържецът у нас притежава пряко и формално само изпълнителната власт, а другите две – законодателната и съдебната, управлява индиректно или чрез подставени фигури. Всички знаем, че парламентът е под диктата на най-голямата парламентарна група, а тя пък е на ръчно управление на Премиера – Самодържец. Що се отнася до съдебната система, отдавна никой няма илюзии относно нейната независимост, с известни изключения, разбира се.
Поръчкови ментори съзнателно се опитват да отклонят вниманието ни за наличие на Автокрация у нас. За целта уж признават, макар и с половин уста, че е възможно съществуването на някои „меки” форми на Авторитаризъм. Ама видите ли, толкова меки, че ние не ги усещаме даже, а ако ги усетим, чувството дори е приятно. /Смях!/ Целта на подобни ментори е да насочат вниманието ни именно към тези „дребни” слабости, за да забравим по-голямата заплаха – у нас има тежка форма на неформална Автокрация, съчетана с „мек” Авторитаризъм. Извинете ме за сложната формулировка!
Иска ми се да обърна специално внимание на два детайла.
Когато се говори за Авторитаризъм, освен за различните форми на потисничество/институционални, икономически/ като основен фундамент за съществуване на Авторитаризма стои Пропагандата. В пряк текст това означава едно – медиите на Пеевски и Борисов. Излишно е да припомняме на кое място сме по свобода на словото /който го интересува, може да провери в Интернет/. За съжаление, формулата за съществуването на Пропагандата като основен инструмент за налагане на Авторитаризма не е от днес. Което никак не ни топли.
И нещо още интересно. Според формулировката, при Автокрацията Самодържецът може да управлява еднолично или заедно с аристокрацията. Очевидно кой модел е избран за ситуацията у нас. Управление заедно с аристокрацията. Под „аристокрация” трябва да разбираме верните на Самодържеца хора, структури, кръгове, фирми, всички онези, които получават пълна институционална и съдебна подкрепа. Тези, които получават своите порции от европейските фондове и държавната баница, тези, които богатеят на нашия гръб. Това са активистите от ГЕРБ и подкрепящите ги партии на национално и местно ниво, това са хилядите висши държавни чиновници, това са техните кметове с техните фирми и множество още тути кванти „аристокрации”/!/
А сега е време да си спомним за Шарл Перо и „Котаракът в Чизми”. И за Маркис дьо Карабас.
Автор: Калин Илиев
„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.
Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Днес е вторият ден от Коледа – Денят на бащата
Вторият ден на Коледа – 26 декември, е Събор на Пресвета Богородица. В деня след Рождество Христово вярващите се събират, за да величаят с хвалебни и благодарствени песни Божия промисъл и да отдадат почит на Богородица, родила Спасителя.
В този ден се чества паметта на Св. Йосиф Обручник, на цар Давид като славен родоначалник на Исуса Христа и на Яков, брат Божий, пръв християнски епископ на гр. Ерусалим.
По решение на Второто национално общо събрание на съюза “Ние жените за достойнство и равенство” (28 март 1997) църковният празник на Свети Йосиф Обручник, земния баща на Исус, се отбелязва като празник на бащата. За първи път е честван през 1997 г.
Към Коледните празници се числи и Стефановден – на 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан.
Със Стефановден завършват Коледните празници.

Новини
Честито Рождество Христово!
Рождество Христово или още Коледа е един от най-големите църковни празници. На него християните честват рождението на Исус Христос. Според Евангелието от Лука това става в град Витлеем в провинция Юдея.
Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Коледа е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. На този ден постите свършват и семейната трапеза вече включва месни и млечни ястия. Вярващите ходят на черква, където има празнична служба.
Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Христос е роден в 754 г. от основанието на Рим.
Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга ѝ, дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват във Витлеем, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намира и Палестина. Всеки трябва да се запише в родното си място. Мария и Йосиф не могат да намерят място в страноприемницата и затова се подслоняват в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се ангел, който съобщава на намиращите се наблизо пастири, че е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са и първите, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.
Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Христо, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др.

Новини
Бъдни вечер е! Денят преди Рождество Христово!
Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.
Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.
На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня.
Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват.
Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.
На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама.
До трапезата се поставят различни предмети – ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.
Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла.
От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите (починал близък или роднина).
През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.
Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка.
Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.

-
Кримипреди 4 дниПиян водач без книжка причини тежка катастрофа със загинал край Севлиево
-
Кримипреди 4 дниОставиха в ареста един от двамата, „шетали“ из цяло Габрово
-
Новинипреди 5 дниОбластна среща акцентира върху ранното включване на децата в образованието
-
Новинипреди 3 дниБъдни вечер е! Денят преди Рождество Христово!
-
Новинипреди 4 дниВиктор Меразов е Спортист на Габрово за 2025 година
-
Новинипреди 2 дниЧестито Рождество Христово!
-
Новинипреди 14 часаДнес е вторият ден от Коледа – Денят на бащата





