Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Авторитаризъм

Published

on

Колаж на Actualno.com

Още се чудя. Авторитаризъм ли е по-подходящата дума или Автокрация? И двете еднакво добре описват онова, което се стовари на главите ни и, са съжаление, на главите на децата ни през последните години така наречения Преход. Струва ми се, че по същество между двете думи в нашия роден контекст няма съществена разлика. А към тях можем да добавим и няколко чуждици, които съвсем не са чужди на българската действителност – Клептокрация, Плутокрация, Олигархия. И още една за капак – Мафия.

Но да се върнем на основната тема.

Авторитаризмът е форма на държавно управление, налагаща подчинение и насилие над обществото чрез потисничество или пропаганда (!). При него гражданите са зависими от властта в много области на живота и потисничеството може да се изразява както чрез институционален произвол, така и чрез форми на икономическо насилие. Авторитаризмът обикновено се проявява при някои псевдодемократични управления, но може в крайните си проявления да стигне и до фашизъм.

Автокрацията /от гръцки/ означава самовластие, самодържавие. Форма на държавно управление, при която държавният глава притежава еднолично цялата власт – изпълнителна законодателна и съдебна. При самодържавието носителят на върховната власт притежава всички права в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. При това той може да осъществява тази власт както съвместно с аристокрацията, така и еднолично.

На практика Авторитаризмът и Автокрацията в България се препокриват. Само дето Самодържецът у нас притежава пряко и формално само изпълнителната власт, а другите две – законодателната и съдебната, управлява индиректно или чрез подставени фигури. Всички знаем, че парламентът е под диктата на най-голямата парламентарна група, а тя пък е на ръчно управление на Премиера – Самодържец. Що се отнася до съдебната система, отдавна никой няма илюзии относно нейната независимост, с известни изключения, разбира се.

Поръчкови ментори съзнателно се опитват да отклонят вниманието ни за наличие на Автокрация у нас. За целта уж признават, макар и с половин уста, че е възможно съществуването на някои „меки” форми на Авторитаризъм. Ама видите ли, толкова меки, че ние не ги усещаме даже, а ако ги усетим, чувството дори е приятно. /Смях!/ Целта на подобни ментори е да насочат вниманието ни именно към тези „дребни” слабости, за да забравим по-голямата заплаха – у нас има тежка форма на неформална Автокрация, съчетана с „мек” Авторитаризъм. Извинете ме за сложната формулировка!

Иска ми се да обърна специално внимание на два детайла.

Когато се говори за Авторитаризъм, освен за различните форми на потисничество/институционални, икономически/ като основен фундамент за съществуване на Авторитаризма стои Пропагандата. В пряк текст това означава едно – медиите на Пеевски и Борисов. Излишно е да припомняме на кое място сме по свобода на словото /който го интересува, може да провери в Интернет/. За съжаление, формулата за съществуването на Пропагандата като основен инструмент за налагане на Авторитаризма не е от днес. Което никак не ни топли.

И нещо още интересно. Според формулировката, при Автокрацията Самодържецът може да управлява еднолично или заедно с аристокрацията. Очевидно кой модел е избран за ситуацията у нас. Управление заедно с аристокрацията. Под „аристокрация” трябва да разбираме верните на Самодържеца хора, структури, кръгове, фирми, всички онези, които получават пълна институционална и съдебна подкрепа. Тези, които получават своите порции от европейските фондове и държавната баница, тези, които богатеят на нашия гръб. Това са активистите от ГЕРБ и подкрепящите ги партии на национално и местно ниво, това са хилядите висши държавни чиновници, това са техните кметове с техните фирми и множество още тути кванти „аристокрации”/!/

А сега е време да си спомним за Шарл Перо и „Котаракът в Чизми”. И за Маркис дьо Карабас.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно

Published

on

282 кг опасни отпадъци предадоха безплатно габровци по време на първата за годината организирана кампания от Община Габрово, оповестиха от местната администрация.

Специализираният пункт беше разположен в два дни на две различни локации в Габрово – пред спортна зала „Орловец“ и в кв. Младост.

Обичайно домакинствата предават фармацевтични продукти като лекарства с изтекъл срок на годност, живаксъдържащи отпадъци, опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества, бои, мастила, лакове и др.

Всичко това изхвърлено нерегламентирано замърсява околната среда и влияе отрицателно върху здравето на хората. Може да постави под риск живота на хората, животните и растенията.

Това е целта на кампанията, която два пъти годишно Община Габрово организира – получените от хората опасни отпадъци да бъдат предадени за обезвреждане или последващо третиране.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Новини

Младежите на „Чардафон“ са шампиони на България

Published

on

Качествената, последователна, целенасочена и упорита работа винаги носи резултат. Нов пример за това дадоха младежите до 19 години на „Чардафон“, които дочакаха своя голям момент и спечелиха шампионската титла на България.

След като завършиха трети в редовния сезон в ЗХС „Мизия“ и втори в зоналния финал, момчетата на Христо Данаилов продължиха възходящото си развитие и направиха най-силното си представяне именно когато беше най-важно – във финалите на държавното първенство за 2026 г., проведени в Бяла.

Тодор Кънев и съотборниците му вдигнаха шампионския трофей и сложиха край на 30-годишна „суша“.

Цялата новина можете да прочетете оттук.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица